Решение по дело №184/2023 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Производството по делото е образувано по жалба на Г.Н.Д. с ЕГН – ********** ***, действащ чрез адв. В. Т. ***, срещу Уведомително писмо с изх. № 02-190-6500/1995#6 от 30.08.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, за кампания 2021 по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН: 19/280521/53788, в частта относно извършеното намаление по схемата за обвързано подпомагане за плодове (СП-основна) в размер на исканото подпомагане от 6986. 45 лева и в частта, в която по същата схема са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 3113. 14 лева.

В жалбата се твърди, че при издаването на оспорения административен акт са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Посочва се, че в уведомителното писмо липсват конкретни мотиви, от които биха могли да се установят основанията за предприетото намаление на исканата субсидия по СП-основна, което прави акта неразбираем. Отделно от това се твърди, че констатациите на служителите на ОДЗ към МЗХ, извършили проверка през м. септември 2021 г. на обработваните от него имоти, са неверни, в резултат на което трайното предназначение на заявените за подпомагане площи неправилно е отразено като „обработваема земя“ в заповедта на Министъра на земеделието относно утвърждаването на слоевете и начина на трайно ползване на земите, вместо площи, на които се отглеждат ягоди. По тези съображения се моли за отмяна на оспореното уведомително писмо, като съдът разпореди да бъдат изплатени на жалбоподателя дължимите суми за кампания 2021 г. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат на основание чл. 38, ал. 2 във вр. С чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.

Ответникът Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр. София, чрез процесуалния си представител - гл. юрисконсулт Л. Ж. (пълномощно - л. 3 от делото), оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа становище, че оспореният акт е постановен при условията на обвързана компетентност, като е съобразен специализирания слой „Физически блокове“, одобрен със Заповед РД 09-150/25.02.2022 г. на Министъра на земеделието. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Началото на административното производство по издаване на оспореното Уведомително писмо е поставено с подадено от жалбоподателя общо заявление за подпомагане за кампания 2021 г. с УИН: 19/280521/53788 от 31.05.2021 г., с което е поискано финансово подпомагане по няколко схеми и мерки от ПРСР 2014-2020 г., в това число и по СП (основна). В представляващата неразделна част от подаденото заявление Таблица на използваните парцели 2021 г. (л. 75-гръб и л. 76) е посочен всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, в което се намира, като заявителят е отбелязал, че кандидатства по СП (основна) с 4 парцела с обща площ от 3.86 ха, които са съответно с номера от ИСАК 78118-132-7-1, 78118-157-2-4, 78118-157-2-5, 78118-157-1-1.

По подаденото общо заявление за подпомагане, в частта относно поисканото финансиране за кампания 2021 г. по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, са оторизирани суми по всички заявени мерки с изключение на СП (основна), което е станало чрез Уведомително писмо с изх. № 02-190-6500/1769 от 13.01.2023 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Уведомителното писмо е било оспорено пред съда в частта на извършеното намаление на финансовото подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за плодове, като с Решение № 37 от 04.05.2023 г. по адм. д. № 29/2023 г. на АдмС-Силистра, след отмяната на акта в оспорената част поради липса на мотиви, съдът е върнал на органа преписката с указания за ново произнасяне по заявлението в тази част. Така се е стигнало до постановяването на оспореното решение, в което е извършено намаление по схемата за обвързано подпомагане за плодове (СП-основна) в размер на исканото подпомагане от 6986. 45 лева и не е оторизирана сума за плащане, като са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 3113. 14 лева. Мотивите на органа са изложени в табличен вид и от поясненията към таблиците се установява, че за три от четирите заявени за подпомагане парцели (78118-157-2-4, 78118-157-2-5 и 78118-157-1-1) начинът на трайно ползване на общо 1.72 ха не съответства на заявения вид на насажденията (трайни насаждения – ягоди), като същите са с начин на трайно ползване обработваема земя. Това се установява от поясненията към колона 6 от Таблица 4, в които е отразено също, че специализираният слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2021 е одобрен със Заповед РД 09-150 от 25.02.2022 г. на министъра на земеделието, а съгласно чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година въз основа на одобрения от министъра на земеделието специализиран слой, след съпоставка на съответствието на вида на културата с НТП на физическия блок, в който попада културата. Отразено е, че недопустимата/наддекларирана площ по СП (основна) е 80.37% от установената площ, която в случая е 2.14 ха и съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640 / 2014 г. подлежи на санкциониране (колона 8 от Таблица 6).

По преписката е приложена и кореспонденция между жалбоподателя, ответния орган и министерството на земеделието. След публикуването на Заповед РД 09-150 от 25.02.2022 г. на министъра на земеделието в ДВ, бр. 20 от 11.03.2022 г., жалбоподателят е подал жалба до Директора на ОД „Земеделие“– гр. Силистра, с копия от нея до Министъра на земеделието и други публични институции (л. 26). Жалбата е приета в деловодството на ОДЗ-Силистра на 22.03.2022 г., т. е. в рамките на 14-дневния срок от публикуването на Заповед РД 09-150 от 25.02.2022 г. Макар в жалбата да са изложени доводи относно това, че проверката на място от служител на министерството на земеделието, въз основа на която е прието, че върху част от заявените за подпомагане имоти няма ягодови насаждения, е извършена в периода на замяната на старите насаждения и подготовката на почвата за засаждане на нови, искането на жалбоподателя е било за заплащането на финансовото подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за плодове и мярка 11. По жалбата е извършена повторна теренна проверка на 09.04.2022 г. от служители на областната дирекция, при която са направени нови измервания и геореферирани снимки, установяващи засаждането на цялата заявена площ с ягоди. Резултатите от проверката са изпратени в Министерството на земеделието. Отговори до жалбоподателя са изпратили както директора на ОД „Земеделие“-Силистра, така и директора на дирекция „Директни плащания“ в МЗ. В отговора от директора на ОДЗ-Силистра (л. 31-32) е посочено, че жалбоподателят е могъл да подаде възражение в периода от 16.12.2021 г. до 07.01.2022 г. срещу обявения проект на специализираните слоеве, което да бъде разгледано и взето предвид при изготвянето на окончателните слоеве, на база на които се извършват плащанията по заявените схеми и мерки, но след одобряването на специализираните слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2021 г. със заповедта на министъра на земеделието, не е в компетенциите на ОДЗ да върши промени в тях. В отговора от директора на дирекция „Директни плащания“ (л. 29-30) са изложени идентични съображения, като на жалбоподателя е указана възможността да оспорва уведомителното писмо, издадено от ДФЗ за конкретната кампания.

Оспорването на посоченото Уведомително писмо е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран за единствената разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. По силата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. В това си качество той организира и ръководи дейността на разплащателната агенция и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане и административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В настоящия случай, видно от т. 1 на представената по делото Заповед № 03-РД / 3203 / 24.07.2023 г. (л. 9-12 от делото) Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ – П.Д.С.правомощието да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, които са подали заявление по реда на Наредба № 5 от 27. 02. 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Изложеното сочи, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

Оспорената заповед като административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК следва да отговаря на изискванията за съдържание и форма, определени в чл. 59 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Както се посочи и по-горе, фактическите и правни основания за издаване на Уведомителното писмо, съставляващи мотиви на административния орган, се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и в разясненията по колони на самите таблици. Въпреки оплакванията в жалбата, в оспорения акт са ясно конкретизирани фактите и законовите разпоредби, въз основа на които ответният орган е преценил, че жалбоподателят няма право на подпомагане, респ. актът съдържа достатъчно мотиви, позволяващи проверка на материалната му законосъобразност.

Спорът в случая е концентриран около материалната законосъобразност на акта.

Макар въз основа на допълнителната теренна проверка на 09.04.2022 г., извършена от служители на ОДЗ-Силистра, да е установено, че цялата заявена от жалбоподателя площ е засадена с ягоди, към момента на извършената специализирана теренна проверка по чл. 15, ал. 2, т. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол е било констатирано, че 1.72 ха от заявената площ е била без трайни насаждения. Въз основа на данните от първата проверка посредством Заповед № РД 09-155/23. 02. 2021 г. на министъра на земеделието и на основание чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП (ред. ДВ бр. 103/2020 г.) са актуализирани физическите блокове и е одобрен специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" (видно от извлеченията от системата – л. 126-132). Тази заповед не била оспорена от жалбоподателя по реда на чл. 33а, ал. 6 от ЗПЗП, влязла е в сила и е установила правно положение, което го обвързва досежно това дали заявените от него парцели попадат в допустимия за подпомагане слой. Подадената от него жалба по административен ред от 22.03.2022 г., макар и в срока на оспорване на Заповед № РД 09-155/23. 02. 2021 г., не е насочена срещу нея и не е била адресирана до съда – заявеното искане е било за изплащане на заявеното подпомагане, но не и за отмяна на заповедта, с която 1.72 ха от заявената площ е изключена от слоя „Площи, допустими за подпомагане“. Дори да се счете, че искането на жалбоподателя е непрецизно формулирано и е било насочено срещу Заповед № РД 09-155/23. 02. 2021 г. на министъра на земеделието, след получаването на отговора от МЗ (л.29-30 от делото, писмо с изх. № 94-610/21.04.2022 г.), с който на практика му се отказва разглеждане на жалбата, респ. придвижването ѝ до съда, същият не е предприел действия, препятстващи влизането ѝ в сила. След влизане в сила на заповедта, единствената възможност за изменението или отмяната ѝ е по реда на възобновяването на административното производство съгласно чл. 99 АПК. Изрично с разпореждане № 524 от 30.10.2023 г., постановено по делото, на жалбоподателя е указано, че следва да установи, че е инициирал производство по реда на чл. 99 АПК относно възобновяване на административното производство по издаването на Заповед на министъра на земеделието № РД 09-1194 /15.12.2021 г., в частта относно начина на трайно ползване на заявените за подпомагане имоти. Такива доказателства не са представени. Посочената заповед съставлява стабилен административен акт, издаден от компетентен орган, като е породила права и задължения за адресатите си. На основание чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. ответният орган е бил длъжен да се съобрази с нея, както е сторил, поради което постановеният от него акт се явява законосъобразен. Изложените от жалбоподателя съображения срещу преценката за допустимост на парцелите за подпомагане са относими към законосъобразността на Заповед № РД 09-1194 /15.12.2021 г., но след като правото на оспорване на тази заповед не е реализирано, в рамките на настоящото производство тези съображения не биха могли да бъдат съобразени (в този смисъл Решение № 4561 от 12.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1547/2022 г.).

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане в тази връзка, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено съгласно чл. 24, изречение второ от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, чл. 173 и чл. 174 АПК Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.Д. с ЕГН – ********** *** срещу Уведомително писмо с изх. № 02-190-6500/1995#6 от 30.08.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, за кампания 2021 по подадено заявление за подпомагане с УИН: 19/280521/53788, в частта относно извършеното намаление по схемата за обвързано подпомагане за плодове (СП-основна) в размер на исканото подпомагане от 6986. 45 (шест хиляди деветстотин осемдесет и шест лв. и четиридесет и пет ст.) лева и в частта, в която по същата схема са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 3113. 14 (три хиляди сто и тринадесет лв. и четиринадесет ст.) лева.

ОСЪЖДА Г.Н.Д. с ЕГН – ********** *** да заплати в полза на ДФ "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 150. 00 (сто и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: