№ 1778
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110138157 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 143, ал. 1 СК и искове с правно
основание чл. 149 СК.
Ищците М. С. Т. и А. С. Т., и двамата чрез своята майка и законен представител Л.
Л. Б., твърдят, че ответникът С. Т. Т. е техен баща, като родителите не отглеждат заедно
ищците, а те се отглеждали от майката. Ответникът не плащал издръжка, поради което
ищците молят за осъждането на ответника да плаща издръжка в размер на по 350 лв. мес.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба 14.07.2022 г. до окончателното
изплащане. Предявяват и искове за издръжка за минало време за периода 01.01.2022 г.-
14.07.2022 г. за по 350 лв. мес., ведно със законната лихва. Претендират разноски.
Ответникът С. Т. Т., чрез особения представител по чл. 47 ГПК адв. С., оспорва
исковете по размер – за разликата над 180 лв. до 350 лв.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните по
реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 143 СК и чл. 149 СК
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите –
т. 2 от ППВС № 5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което
я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната
работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да
е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо
ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по
отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това ищците по делото с
оглед възрастта си са неработоспособни, поради което имат право на издръжка от
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават издръжка (чл. 140, ал. 1,
т. 2 СК). Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те
живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката
1
в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.
Конкретните възможности на ответника да дава издръжки обаче са предпоставка за нейния
размер (чл. 142, ал. 1 СК). Възможностите да се плаща издръжка се определят от доходите,
имущественото състояние и квалификацията на дължащия издръжка (т. 5 от ППВС № 5/1970
г.).
Съдът намира, че в случая е доказано наличието на кумулативно предвидените в чл.
143 СК предпоставки, по следните съображения:
Ищците са ненавършили пълнолетие деца, живеят с майка си, като бащата, чиято е
доказателствената тежест, не установява да дава издръжка в пари или в натура на детето.
Ищците поначало няма нужда от издръжка, която да е съществено различна от
нуждата от издръжка на всяко здраво дете на тяхната възраст, живеещо в столицата на
страна и потребяващо блага от имуществен и неимуществен характер. За изчисляване
размера на издръжка следователно следва да се ползват преди всичко данните на
статистиката.
Определеният с ПМС размер на линията на бедност за страната за 2023 г. (дата на
устните състезания по делото) е 504 лв. Линията на бедност се определя ежегодно по
правилата на приетата от МС Методика, с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 76 от
27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г. Съгласно чл. 2 от Методиката линията на бедност за
страната се определя въз основа на данните от изследването „Статистика на доходите и
условията на живот (EU-SILC)“, ежегодно провеждано от Националния статистически
институт (НСИ), съгласно методология на Евростат. Размерът на линията на бедност за
страната се изчислява по формулата: LBt+1 = PLSILCt-1 * (PISBt-1/100), където:
t е текуща календарна година;
t-1 – предходна календарна година;
t+1 – следваща календарна година;
LB – линия на бедност за страната;
PLSILC – линия на бедност на еквивалентна единица според данни от изследването
EU-SILC;
PISB – индекс на цените на малка по състав кошница, обявен от НСИ, за декември на
година t-1 спрямо декември от предходната календарна година.
Размерът на линията на бедност по ал. 2 за следващата календарна година се определя
до 31 август на текущата календарна година и не може да бъде по-малък от определения
размер за предходната календарна година.
Линията на бедност по същество е определен процент от медианния (средния) доход
на пълнолетно лице в страната, измерен от правилата на статистиката. Традиционно в
последните няколко години процентът, определян от МС, е 60. Т.е. линията на бедност е
показател, базиран на средния доход на пълнолетно лице в страната. Доколкото този
показател е обективен, но ищците по делото не са пълнолетни лица, а деца, то съдът намира,
че именно линията на бедност поначало е ориентир, на който следва да се стъпи, за да се
прецени необходимата издръжка за едно дете, която всякога е част (процент) от издръжката
на пълнолетно лице.
Поначало по-голямата част от дължимата издръжка следва да бъде покрита от
неотглеждащия родител – ответника, между 2/3 и 3/4 част, тъй като отглеждащият родител
дава издръжка в натура, докато полага непосредствените грижи за детето (т. IX от мотивите
на ППВС № 5/1970 г.), т.е. в случая между 336 лв. и 378 лв. С оглед възрастта на двете деца
съдът по реда на чл. 172 ГПК намира, че те се нуждаят от издръжка от неотглеждащия
родител в размер на 336 лв. за по-малкото и 350 лв. за по-голямото.
2
Размерът на издръжката зависи обаче и от възможностите на дължащия издръжка да
я заплаща, а последните – от неговите доходи, имущество и квалификация (т. 5 от ППВС №
5/1970 г.).
Ответникът притежава идеални части 0,17 от различни недвижими имоти, за чиято
ликвидност не са събирани доказателства, както и два леки автомобила, единият от които би
могъл да бъде продаден. След м.02.2022 г. той е безработен, но до този момент е работел и
като портиер, и в строителството, а преди това и като застрахователен брокер.
Съдът с оглед последния факт – работа като застрахователен брокер – намира, че
ответникът има квалификацията и възможността да реализира месечен чист доход от 1000
лв., като е в състояние да дава издръжка на двете си деца в размер на разликата над
минималната издръжка за самия себе си от 504 лв., т.е. около 490 лв.
Ето защо съдът намира, че искът на по-голямото дете следва да се уважи до размер от
250 лв., а на по-малкото до размер от 240 лв., за период от 01.01.2022 г. до датата на
исковата молба 14.07.2022 г. и от датата на исковата молба 14.07.2022 г. до пълнолетие или
до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.
Без значение са дълговете към дружества за бързи кредити, които ответникът е
натрупал, тъй като тези задължения нямат предпочитание пред алиментните задължения към
двете му единствени деца.
Следва да се присъди законната лихва върху всяка евентуална просрочена вноска.
За разликата над тези размери до пълните предявени размери от по 350 лв. исковете
следва да се отхвърлят.
По предварителното изпълнение на решението
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но само ищците
претендират разноски.
Ищците са сторили разноски от 400 лв. за хонорар за адвокат, като пропорционално
на уважената част от исковете следва да им се възстанови сумата от 228,57 лв.
По държавната такса:
Ищците по искове за издръжка са освободени от държавна такса и разноски, поради
което държавната такса за уважената част от исковете следва да се възложи на ответника. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК ответникът следва да заплати държавна
такса върху размера на присъдената издръжка в полза на съда и за разноски за особен
представител. Тя е в размер на 1113 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. Т. , ЕГН **********, да заплаща на детето си А. С. Т. , ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Л. Л. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 143 СК и чл. 149 СК месечна издръжка на ненавършило пълнолетие дете за
минало и за бъдеще време в размер на 250 лв. за периода 01.01.2022 г. до датата на исковата
молба 14.07.2022 г. и за периода от 14.07.2022 г. до пълнолетието на детето или до
настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка евентуална просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликите до пълните предявени размери от 350 лв.
3
ОСЪЖДА С. Т. Т. , ЕГН **********, да заплаща на детето си М. С. Т. , ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Л. Л. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 143 СК и чл. 149 СК месечна издръжка на ненавършило пълнолетие дете за
минало и за бъдеще време в размер на 240 лв. за периода 01.01.2022 г. до датата на исковата
молба 14.07.2022 г. и за периода от 14.07.2022 г. до пълнолетието на детето или до
настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка евентуална просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликите до пълните предявени размери от 350 лв.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението
в частта на присъдената издръжка.
ОСЪЖДА С. Т. Т. , ЕГН **********, да заплати на А. С. Т. , ЕГН **********, и на
М. С. Т. , ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Л. Л. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 228,57 лв., разноски, сторени в
производството по делото.
ОСЪЖДА С. Т. Т. , ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по
сметка на съда сумата от 1113 лв., държавна такса и разноски за особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок, който започва да тече от 15.02.2023 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4