Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 20.02.2020 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ Д.
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №15369 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №459921/28.07.2018г.,
постановено по гр.дело №60989/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав, са
отхвърлени предявените
от „Д.Н.” ЕООД срещу З.„Б.В.И.Г.” АД исковете с правно основание чл.208,
ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на сумата от 3000.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди на голяма ролетна
врата по имуществена застраховка от 24.10.2014г., както и с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане
на сумата от 560.52 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 27.05.2015г. - 28.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба до изплащането й. С решението е осъден „Д.Н.” ЕООД да заплати на З.„Б.В.И.Г.” АД на основание члл.78,
ал. 3 ГПК сумата от 100.00 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - „Д.Н.” ЕООД, чрез адв.З.Г., с която
се обжалва изцяло решение №459921/28.07.2018г., постановено по гр.дело
№60989/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав, като са инвокирани доводи
за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в противоречие
на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа
се, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не
е указал на ищеца, че счита за недоказано поддържаното твърдение досежно
механизма за настъпилото застрахователно събитие, предвид на което е нарушено
правото на защита на страната. Излага се, че в случай, че първостепенният съд е
бил дал указания в горния смисъл, ищецът би направил искания за събиране на
доказателства в т.ч. и допускане на съдебно-техническа експертиза, чрез която
да бъде установен механизма на настъпилото увреждане на процесната ролетна
врата. Твърди се още, че първостепенният съд е лишил ищеца от възможността да
вземе становище по изготвения доклад и по ангажираните от ответника
доказателства, което отново е довело до накърняване на правото на защита на
ищеца. Поддържа се още, че първоинстанционния съд е направил неправилен анализ
на събраните доказателства и е обосновал незаконосъобразен краен извод за
липсата на ангажирани доказателства относно механизма на причиненото увреждане,
в резултат на което са причинени имуществени щети по застраховано имущество,
които подлежат на репариране от ответното застрахователно дружество. Твърди се,
че от събраните доказателства се установява по несъмнен начин настъпилото
застрахователно събитие, причинената щета на стойност 3000.00 лв., както и
причинната връзка между застрахователно събитие и щета. Допълнителни подробни
аргументи в горния смисъл са изложени и в писмена защита. По изложените
съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло
първоинстанционното решение и постанови друго, с което да уважи предявените при
условията на обективно съединяване исковете с правно основание чл.208,
ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД.
Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя
списък по чл.80 от ГПК досежно направени разноски пред настоящата инстанция. Прави
възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно претендирани от въззиваемата
страна разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - З.„Б.В.И.Г.”
АД, чрез процесуален представител юрисконсулт Н.Злидолски, представя писмен
отговор, с който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна
жалба, като излага, че всички изложени в нея твърдения са недоказани и не
съответстват на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора
факти и доказателства и е приел за установено, че не са налице основанията в
закона за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество да
заплати застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на
процесната ролетна врата. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не
се установява по категоричен начин както датата на настъпилото увреждане, така
и неговият механизъм, а именно, че е настъпило в следствие на удар от МПС,
непринадлежащо на застрахования, т.е. че е налице покрит застрахователен риск. Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени във
въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по
чл.80 от ГПК. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК досежно
претендирани от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Предявени са от „Д.Н.” ЕООД срещу
З.„Б.В.И.Г.” АД исковете с правно основание чл.208,
ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Разгледани по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените от „Д.Н.” ЕООД срещу З.„Б.В.И.Г.” АД исковете с правно
основание чл.208,
ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи за неоснователност на предявенияте
искове с правно основание чл.208,
ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите във въззивната жалба досежно материалната
незаконосъобразност на оспорения съдебен акт са изцяло неоснователни и във
връзка с тях следва да се добави и следното:
Отговорността
на ответника по чл.208
от КЗ /отм./ може да бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически състав,
който включва следните елементи: 1) наличие на валидно учредено застрахователно
правоотношение между страните; 2) настъпване на твърдяното застрахователно
събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие; 3) наличие на вреди,
за които се претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от
застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията, поети от ищеца в
качеството му на застрахован за заплащане на дължимата застрахователна премия,
уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и
представяне на необходимите документи за неговото установяване. При
кумулативната даденост на тези предпоставки съгласно цитираната разпоредба в
тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на застрахователно
обезщетение на застрахования. Съгласно нормата на чл.154,
ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже при условията на
пълно главно доказване елементите от визирания фактически състав, за да
установи основателността на исковата си претенция. Ответникът, от своя страна,
носи тежестта за доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на
заведения иск.
В случая от анализа на събраните по делото доказателства се установява
наличието на сключен между страните договор по
застраховка "Имущества" №2200141220000097/24.10.2014г. със срок на
валидност 25.10.2014г. - 24.10.2015г., по силата на който ответникът се
задължил при настъпване на застрахователно събитие да заплати обезщетение за
причинени вреди на застрахованото имущество - производствена сграда в село
Добрич, общ.Димитровград, м.Мерите, ПИ 127002, ЕКАТТЕ 21539 - цех за
производство на мебели, с площ 747 кв.м.. Уговорено е между страните застраховката
да обхваща рисковете по клауза 001 "Пожар и други опасности", които
включват основно покритие и допълнителни покрития, влючително и удар от ППС или
животно, непринадлежащо на застрахования или на лица работещи при него със
застрахованото имущество.
В
конкретната хипотеза и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че по
делото е останал недоказан твърдения от ищеца факт за механизма на настъпилото събитие,
от което са причинени материални щети на процесната застрахована ролетна врата,
т.е. не е доказано, че представлява покрит застрахователен риск. С съставения
проекто-доклад, обявен за окончателен в съдебно заседание, в доказателствена тежест
на ищеца е вменено задължението да установи твърдението си, че увреждането на
процесната застрахована ролетна врата на производствената сграда е осъществено
по начин, посочен в исковата молба - от удар на МПС, непринадлежащо на
застрахования, т.е. че представлява покрит застрахователен риск. В случая от
ангажираните от ищеца в първоинстанционното производство доказателства -
писмени и гласни, въззивният съд приема за недоказани твърденията, изложени в
исковата молба, че увреждането е настъпило от удар на МПС, непринадлежащо на
застрахования. Не може да бъде споделен доводът на въззивника-ищец, че от
показанията на разпитаните свидетели се установява този факт. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че показанията на свидетеля Д.Д. не са
достатъчни да се обоснове извода, че увреждането е последица от удар от
неизвестно МПС, тъй като свидетелят прави предположение за тази своя
констатация - същият заявява пред съда, че «предполага, че се касае за удар от
МПС, тъй като вратата се намира в близост до път и често автомобили го ползват
за обръщало». Този свидетел не възпроизвежда пред съда свои лични и
непосредствени впечатления и възприятия, а заявява свои предположения и изводи.
На следващо място правилно е приел първостепенният съд, че и приетия като доказателство
констативен протокол за оглед, съставен от представител на ищеца и ответника
също не доказва по категоричен начин причината за увреждането, доколкото
възпроизвежда заявеното от законния представител на дружеството за станалия
инцидент. На следващо място настъпилото събитието не е удостоверено от органите на КАТ с протокол
по Наредба №І3-41/12.01.2009г., какъвто съдът счита, че ако увреждането по
ролетната врата е последица от ПТП е следвало да бъде съставен. В конкретния
случай първостепенният съд в изготвения проекто-доклад, обявен за окончателен в
съдебно заседание, е указал изрично, че в доказателствена тежест на ищеца е да
установи твръдението си, че е уведомил органите на МВР за настъпилото събитие,
в резултат на което са били причинени имуществени щети по процесната
застрахована ролетна врата. Доказателства за установяването на този факт не са
ангажирани от ищеца, съответно няма направено искане за събиране на такива.
Съдът няма вменено по закон задължение да указва изрично на страната след като
е сторено това в съставения проекто-доклад, обявен за окончателен, че страната
не сочи доказателства за посочения факт. Ето защо въззивният съд счита, че няма
допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд при изготвяне на
проекто-доклада, обявен за окончателен, съответно не е нарушено правото на
защита на страната в какъвто смисъл са изложени доводи във въззивната жалба.
С оглед горното съдът счита, че
ищецът с допустимите в закона доказателствени средства не е установил при
условията на пълно и главно доказване, че по време на действието на
застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие, представляващо
покрит застрахователен риск, в резултат на което са причинени имуществени
щети по процесната застрахована ролетна врата. Правопораждащият фактически състав по чл.208
от КЗ /отм./ не е осъществен във всичките си елементи и за ответника-застраховател не е възникнало договорното
задължение да заплати застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди по
процесната застрахована ролетна врата. Първостепенният съд при правилно тълкуване на
материалния закон е достигнал до същия правен извод, на основание на който
е отхвърлил предявения главен и акцесорен иск и е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По
разноските:
При този изход разноски за
въззивното производство се следват на въззиваемия, който е заявил претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК. По реда на чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от приетата въз
основа на законовата делегация Наредба за заплащането на правната помощ, съобразно вида и
количеството на извършената от юрисконсулта дейност във въззивната инстанция,
съдът определя размер на възнаграждението от 100.00 лв., за която сума въззивника-ищец
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия-ответник.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №459921/28.07.2018г., постановено по гр.дело №60989/2017г. по описа
на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА „Д.Н.”
ЕООД, с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на З.„Б.В.И.Г.” АД, с ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:***, пл.”Позитано” №5; на основание члл.78,
ал.3 във вр. с ал.8 ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/, разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1./ 2./