Р E Ш Е Н И Е
град София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение- брачни състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ
МИТОВА въззивно гр. дело № 13445 по описа за 2020 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на
чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), вр. с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. чл. 258 - 273 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 20211549 от 30.09.2020 г., постановено
по гр. дело № 14090 по описа за 2020 г., Софийският районен съд, III ГО, 117-ти състав, е издал заповед за защита, като е
задължил Л.Д.А., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие (в т.ч. и словесно) спрямо Х.М.П., ЕГН **********,***
25Б. Забранил е на Л.Д.А. да се доближава на по – малко от
100 метра от Х.М.П. и от жилището на адреса му град София, жк”Лозенец“, ул.”********,
с изключение на дните и часовете, определени от съд за контакт с дъщеря имР.,
родена на *** г. Предупредил е Л.Д.А., че при неизпълнение/нарушение на
заповедта ще бъде задържана от органите на МВР и предадена на Прокуратурата за
повдигане на обвинение по НК (наказание – лишаване от свобода). Отхвърлил е молбата наР. Х.П., действаща чрез своя баща и законен
представител Х.М.П., за издаване на заповед за защита срещу Л.Д.А.. Осъдил е
Л.Д.А. да заплати на СРС глоба в размер на 500.00 лева и разноски по молбата за
защита в размер на 50.00 лева. Осъдил е Л.А. да заплати на Х.П. сумата
от 480.00 лева, представляваща разноски за първата инстанция.
Ответницата по молбата за защита Л.Д.А. (въззивница в настоящото производство), е останала недоволна от така
постановеното Решение и го е обжалвала с въззивна жалба, вх. № 25148975
от 20.10.2020 г., в частта, в която е
издадена заповед за съдебна защита. В жалбата се твърди, че са необосновани
фактическите изводи на първата инстанция досежно отправена от ответницата
спрямо молителя заплаха. Според въззивницата не е изследван от
първоинстанционния съд въпроса дали заплахата се е отразила на молителя, тъй
като претърпяната от него сърдечна операция не съставлявала достатъчно
основание да се приеме, че е правилен извода на съда, че прагът на страха,
следва да се спусне по – ниско с оглед целите на ЗЗДН. Изтъква, че неправилно
са кредитирани показанията на св. П.. Поддържа, че първостепенният съд не е
изложил мотиви досежно реалността на заплахата, както и дали тя е изпълнима.
Сочи, че към дата 23.02.2020 г. молителят П. е притежавал законно оръжие, което
впоследствие му било отнето по друго дело за домашно насилие, заведено от
ответницата и по което била издадена заповед за незабавна защита, а именно –
гр. дело № 12432/2020 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав. Релевира
и доводи, че от приобщеното по делото като писмено доказателство –
Постановление на СРП, се установило с категоричност, че няма данни за сериозна
закана за убийство, следователно нямало заплаха спрямо молителя П.. Съобразно
изложеното моли въззивния съд да отмени Решението в обжалваната част и вместо
него да постанови друго, с което да остави молбата за защита на Х.М.П. без
уважение. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Жалбата се
поддържа, чрез пълномощник.
Молителят Х.М.П. (въззиваем в настоящото
производство) в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е взел становище по
така подадената въззивна жалба. Оспорва същата като неоснователна по
изложените в нея оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Отговорът на жалбата се поддържа, чрез пълномощник.
Решението на първата инстанция, в частта, с която е отказано
издаването на заповед за съдебна защита срещу Л.Д.А. в полза на дететоР. Х.П.,
действаща чрез своя баща и законен представител Х.М.П., е влязло в сила,
като необжалвано.
Софийският градски съд, с оглед обхвата
на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в
срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирана за това страна в
първоинстанционното производство при наличие на правен интерес от обжалването,
като съдебният акт в оспорената част е валиден и допустим, и подлежи
на въззивно обжалване по чл. 17 ЗЗДН, вр. чл. 258 ГПК.
Установено е от
първоинстанционния Софийски районен съд, въз основа на писмената и гласна доказателствена
съвкупност по делото, че родители на дететоР. Попова, родена на *** г., са
молителят Х.П. и ответницата по молбата Л.Д. (удостоверение за
раждане на л. 8 от първ. дело). Страните не са били в граждански брак, а са
съжителствали на съпружески начала. На 14.02.2020 г. ответницата, заедно със
своя син (от друг баща), напуснали
жилището в град София, ул.”********, където останал молителят, с дъщерята на
страните, а Л.Д.А. се установила при майка й. На съда е станало служебно
известно, а данни за това се съдържат и в кориците на делото, че между молителя
и ответницата имало друго висящо производство по ЗЗДН – гр. дeло № 12432 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 92-ри състав. В
депозирани по делото писмени бележки ответницата е твърдяла, че по посоченото
гражданско дело е била издадена на 06.03.2020 г. заповед за незабавна защита,
във връзка с която притежаваното от молителя Х.М.П. оръжие е било отнето от
служба КОС – МВР.
От представени
към молбата за защита медицински документи, в заверен превод от немски език, е
видно, че Х.М.П. е претърпял сърдечна операция на 13.01.2020 г. в Мюнхен, Федерална република Германия.
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени
средства, чрез разпит на свидетелите М.С.Р.(сочена от
молителите) и П.Б.Т., майка на ответницата (сочена от ответницата). Установено е, че първият свидетел е чул разговор, пуснат на
високоговорител, между молителя и
ответницата, в който последната заплашила Х.П. с убийство, както и че седмица
по – рано ответницата била ”изгонена“ от жилището в жк“Лозенец“. Въззивният съд
счита, че тук е мястото да посочи, че при разпита й св. Р., която е кръстница
на дететоР., изрично е заявила,че на твърдяната в молбата за защита дата –
23.02.2020 г., заедно със своя съпруг, молителя и малолетната молителка
присъствали в заведение ”Гепи“ в жк”Студентски град“. Телефонът на Х.П. звъннал
и той започнал разговор, като в един момент го включил на високоговорител.
Всички присъстващи чули ответницата Л.А. да казва на Х., че ако трябва ще го
убие, че той знаел, че тя може и имало начини за това, както и да се оплаква на
когото си иска. Свидетелят лично е възприела освен изреченото, така и факта, че молителят
пребледнял, а току–що се върнал от сърдечна операция. Непосредствено след
разговора Х.П. взел поредната доза с лекарства.
При тази
доказателствена съвкупност Софийският районен съд е приел молбата за частично
основателна – спрямо молителя Х.П.. Първоинстанционният съд е изложил мотиви,
че действително Прокуратурата отказала да образува наказателно производство, но
това се дължало на липсата на формални процесуални предпоставки. Предвид обаче
отношенията на страните и здравето на ищеца, прагът на страха следвало да се
спусне по – ниско, включително и с оглед целите на ЗЗДН.
Въззивният съд споделя установената
фактическа обстановка от първоинстанционния съд и направените въз основа на нея
изводи, макар и лаконични. Освен това първоинстанционният съд е събрал всички
поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото
от фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи,
на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя акт. С оглед
оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага и свои мотиви.
Във въззивната
инстанция не са ангажирани доказателства.
Неоснователни са
оплакванията на въззивницата, че първостепенният съд неправилно е кредитирал
показанията на св. М.Р.. Изложеното от този свидетел изцяло кореспондира с
декларираните по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН обстоятелства в приложената към
молбата за защита декларация относно акта на домашно насилие, осъществен на
23.02.2020 г. Възприятията на св. Р. са лични, непосредствени и
незаинтересовани, а ответницата не е оспорила установеното от тези гласни
доказателствени средства, нито е ангажирала насрещни доказателства, които
да го опровергават.
От приетото в
първата инстанция Постановление на прокурор при Районна прокуратура – София за
отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 18977/2020 г. по
описа на СРП, е видно, че молителят П. се е обърнал към 04 РУ – СДВР с твърдения за осъществено
спрямо него от Л.Д.А. престъпление – закана за убийство по чл. 144 НК.
Прокурорът е приел, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер
и е постановил отказ да образува досъдебно производство. В тази връзка са
правилни мотивите на първата инстанция, че компетентността на държавното
обвинение във връзка с разпорежданията за образуване на досъдебни производства
за престъпления от общ характер се определя от формални процесуални норми,
предвидени в НПК. Последното не изключва приложението на специалния ЗЗДН (арг. от чл. 1, ал. 2 ЗЗДН), съгласно която разпоредба отговорността по ЗЗДН се
носи независимо от гражданската, административно – наказателната и
наказателната отговорност на извършителя за деянието, съставляващо домашно
насилие. Това деяние, съгласно дефиницията по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, винаги
съставлява умишлен и противоправен акт, като несъставомерността му по НК не
води непременно до извода, че такъв акт или опитът да бъде извършен не следва
да се санкционира чрез предоставяне на защита на пострадалия по реда на
специалния ЗЗДН. На основание чл. 300 ГПК, приложим по силата на препращащата
норма на § 1 от ЗР на ЗЗДН, единствено
влязлата в сила присъда има обвързващо действие за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност, авторството на дееца и виновността му. Всяко престъпление
е деликт, но не всеки деликт е престъпление, предвид което не могат да се
приемат за основателни доводите на въззивницата, че след като Софийска районна
прокуратура е отказала да образува досъдебно производство за закана за
убийство, то и твърденията на молителя П. са недоказани и домашно насилие, под
формата на ”заплаха“, не е имало.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че домашното насилие във всичките му форми,
визирани в чл. 2 ЗЗДН, съставлява противоправно, вредоносно, виновно и морално
укоримо поведение, именно с оглед на неговите последици за пострадалото
лице. Това, което отличава насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН и всички
други прояви на деликтно, респективно престъпно поведение, е специфичната му
характеристика да засяга и да се осъществява в рамките на семейните, или
приравнени на тях отношения.
На следващо
място, въззивният съд намира, че е обоснован изводът на Софийския районен съд,
че молителят е изпитал основателен страх от осъществяване на заплахата,
изречена от въззивницата А.. Св. Р. е установила, че след като ответницата
заявила на молителя П., че ако трябва ще го убие и има начини затова, а той не
може да се оплаче на никого, молителят пребледнял и приел поредната доза
лекарства за сърце. Не е било спорно по делото, а и е документално установено,
посредством надлежна медицинска документация, че в периода 13.01.2020 г. –
16.01.2020 г. молителят Х.П. е претърпял сърдечна операция в град Мюнхен,
Федерална република Германия. Това обстоятелство, което е релевантно, и
отношенията между страните, са съобразени от първата инстанция и правят
заплахата ”реална“, противно на становището на въззивницата, че не били
доказани по делото заплашителният характер на думите й и последиците за
психиката на молителя.
Въззивният съд
намира, че твърдяният с молбата за защита и уточнителна молба акт на домашно
насилие от 23.02.2020 г. е доказан по време, място, начин на извършване и
авторство. По арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на молителя е да установи
пълно и главно – посредством допустимите по ЗЗДН и ГПК доказателствени средства
твърдяният акт на домашно насилие, което предполага ангажиране на доказателства
създаващи сигурно убеждение у съда досежно реалното осъществяване на
релевантните за предмета на доказване факти. В тежест на ответната страна е при
условията на насрещно, пълно и главно доказване да опровергае твърденията на
молителя и да установи фактите, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици. В случая, въззивницата А. не е оспорила изложените в молбата за
защита обстоятелства – няма нейни твърдения, че на посочената дата не е провела
описания телефонен разговор, че не тя е титуляр на конкретизираните два мобилни
телефонни номера, посочени в молбата –
уточнение, не е твърдяла, че не е изричала думи, съставляващи заплаха за
убийство на молителя и въпреки предоставената й възможност да ангажира гласни
доказателства, доведеният от ответницата и разпитан свидетел в първата
инстанция не е установил релевантни за спора факти, тъй като не е бил запознат
с какъвто и да било инцидент между страните в периода след 14.02.2020 г.
Съобразно изложеното, като намира първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно, Софийският градски съд следва да остави в
сила съдебния акт в обжалваната част,
в която е издадена заповед за защита срещу Л.А. в полза на Х.П., с
постановените мерки за защита, в частта, в която Л.А. е предупредена, че при
неизпълнение/нарушение на заповедта ще бъде задържана от органите на МВР и предадена
на Прокуратурата за повдигане на обвинение по НК, в частта относно глобата по
чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, както и в частта за разноските.
По разноските за въззивното производство.
Въззивницата Л.А. е заявила искане за присъждане на разноски, което при
този изход на спора подлежи на отхвърляне, поради неговата неоснователност.
Въззиваемият Х.П. е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 480.00 лева, чието договаряне и реално заплащане по банков
път са доказани пред въззивната инстанция с представения договор за правна
защита и съдействие (на л. 16) и платежно нареждане за банков превод (на л. 27). Предвид което въззивницата Л.Д.А. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия сумата от 480.00 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 17 ЗЗДН,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20211549 от 30.09.2020 г., постановено по гр. дело № 14090 по описа за 2020 г. на Софийски районен
съд, III Гражданско отделение, 117-ти състав, в обжалваната част, в която
е издадена заповед за защита срещу Л.Д.А., в полза на Х.М.П., с постановените мерки за защита, в частта, в която Л.А. е предупредена, че при
неизпълнение/нарушение на заповедта ще бъде задържана от органите на МВР и
предадена на Прокуратурата за повдигане на обвинение по НК, в частта относно
глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, както и в частта за разноските.
ОСТАВЯ без уважение искането на Л.Д.А., ЕГН **********,
за присъждане на разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Л.Д.А., ЕГН **********, да заплати на Х.М.П. ЕГН **********, сумата от 480.00 лева -
разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО, на основание
чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.