Решение по дело №131/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 285, ал. 1, изречение второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София, депозирана чрез Т. Ч. - Старши юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията“, Бургас и по касационна жалба на И. Н. Р. против Решение № 227/13.02.2024 г. по адм. д. № 313 по описа на Административен съд – Ямбол за 2022 г.

В касационната жалба на ГДИН - София се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано в осъдителната му част, с която дирекцията е осъдена да заплати на И. Н. Р. сумата от 600 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт, като обезщетение за неимуществени вреди – резултат от действия на служители от затворническата администрация по привеждане в изпълнение на Заповед № 106/01.03.2022 г. на Началника на Затвор Бургас за периода от 04.05.2022 г. до 09.05.2022 г. включително в нарушение на влязло в сила Решение № 335/10.03.2022 г. по адм. д. № 386/2022 г. на Административен съд – Бургас в частта, в която съдът е спрял изпълнението на заповедта. Излагат се твърдения, че така присъденото обезщетение е далеч от утвърдилата се трайна практика на Административен съд – Ямбол и на Административен съд – Бургас, което е в рамките на 5 до 9 лева на ден обезщетение за претърпени неимуществени вреди, когато същите бъдат доказани по безспорен начин. Твърди се, че първоинстанционният съд не е направил разграничение и не е установил, че няма нито една предпоставка, която да е кумулативна с останалите. Актът, с който Р. е наказан с 14 денонощия изолиране в наказателна килия не е незаконосъобразен поради потвърждаването му от две съдебни инстанции и влизането му в законна сила, т.е. И. Р. е следвало да изтърпи наказанието си в наказателна килия. Сочи се също, че не е налице и твърдяната от ищеца вреда по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Твърди се още, че съдът е постановил съдебния си акт в нарушение на разписаното в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС изискване в случаите по чл. 3, ал. 2 да се вземе предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В тази връзка се акцентира, че в случая продължителността на престоя в наказателната килия е била само 6 дни и за това време ищецът не би могъл да претърпи каквито и да било вреди, които да бъдат оценени на 600 лева. Твърди се, че размерът на обезщетението е определен в разрез с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като се сочи, че съдът е присъдил обезщетение единствено по своя преценка, а не по справедливост, при отсъствие на мотиви за това как и от каква база изхожда при определянето на размера и за какви конкретни вреди е присъдено то. В този смисъл се твърди, че остава неизяснена волята на съда за кои критерии на принципа на справедливостта е определен размерът на присъденото обезщетение. По изложените съображения се иска отмяната на съдебния акт в осъдителната му част, в която се обжалва, съответно - потвърждаването му в частта, в която предявеният от Р. иск за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 600 лева до пълния претендиран размер от 9 600 лева за периода от 03.05.2022 г. до 09.05.2022 г., ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от И. Р. иск за неимуществени вреди за периода от 03.05.2022 г. до 09.05.2022 г., ведно със законната лихва от 03.05.2022 г. Заявена е и претенция за разноски и за двете съдебни инстанции.

В касационна жалба на И. Н. Р. против решението се сочи, че същото се обжалва в неблагоприятните за него части, в които са отхвърлени предявените искове. Твърди се, че съдебният състав неправилно е възприел част от фактическата обстановка, а относно материалните вреди неправилно е приложен материалния закон. Счита също така определеният размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за занижен. Претендира се отмяната на съдебния акт в частта, с която предявеният иск за материални вреди е отхвърлен изцяло, както и в частта, с която искът за нематериални вреди е частично уважен, като моли съдът да присъди обезщетението в пълния претендиран от ищеца размер. Претендира се и присъждане на разноски за производствата в минимален размер.

В съдебно заседание касационният жалбоподател Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], редовно призован, не изпраща представител.

Касаторът И. Н. Р., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. От назначения му служебен защитник адвокат С. И. И. от АК - Бургас е депозирано становище, в което подадената от И. Р. касационна жалба се поддържа изцяло. Сочи се, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно занижено и несправедливо. Досежно отхвърлянето на иска за материални вреди бланкетно се сочи, че решението в тази му част е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано, като не се навеждат конкретни доводи в подкрепа на твърденията. Иска се съдът да уважи изцяло подадената от И. Р. касационна жалба, а тази на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол намира първоинстанционното решение на Административен съд – Ямбол за правилно и законосъобразно като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при постановяване на материалния и процесуалния закон, поради което се иска касационните жалби да бъдат оставени без уважение.

Административен съд – Ямбол, първи касационен състав, след като прецени допустимостта на касационните жалби и релевираните отменителни основания, приема за установено следното от фактическа и правна стана:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в законоустановения срок и от надлежни страни.

Разгледана по същество, касационната жалба на И. Р. се преценя като изцяло неоснователна, а тази на ГДИН-София – като частична основателна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от лишения от свобода в Затвор Бургас И. Н. Р., на основание чл. 284, вр. чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с искане за присъждане на обезщетение за: 1. неимуществени вреди в размер на 9 600 лева за периода от 03.05.2022 г. до 09.05.2022 г. със законна лихва от момента на извършване на нарушението; 2. имуществени вреди в размер на 750 лева за същия период, ведно със законна лихва от 03.05.2022 г.

Пред инстанцията по същество Р. изложил твърдения, че вредите са произтекли от допуснато предварително изпълнение на Заповед № 106/01.03.2022 г. на Началника на Затвор Бургас, с която на Р. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. Заради това предварително изпълнение ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия и претендирал неимуществените вреди, като твърдял, че условията в наказателната килия не са били подходящи – имало е наличие на дървеници, не му е било оказано необходимото медицинско лечение, лишен бил от право на труд и възнаграждение за този период, от посещение на лавката, не могъл да упражни правото си на свиждане, което по график е през първата седмица на месеца, не могъл да се яви и защитава по административни дела, по които е страна, изпитал гняв и разочарование, защото съдът е спрял изпълнението на заповедта, но съдебният акт не бил съобразен от затворническата администрация и наказанието било приведено в изпълнение. Имуществените вреди определил и претендирал на стойност една минимална работна заплата, тъй като за исковия период е бил лишен от възможността да полага труд.

От фактическа страна първоинстанционният съд приел следното:

Адм. д. № 386/2022 г. на Административен съд - Бургас било образувано по жалба на И. Н. Р. против Заповед № 106/01.03.2022 г. на Началника на Затвор Бургас, с която на Р. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. С Решение № 335/10.03.2022 г. съдът е потвърдил заповедта, като същевременно е спрял нейното изпълнение до влизането  в законна сила. Съдебният акт е обявен в присъствието на страните в открито съдебно заседание на 10.03.2022 г. с прочитане на диспозитива на решението и връчване на препис от него. Заповед № 106 от 01.03.2022 г. на Началника на Затвор - Бургас е била приведена в изпълнение от затворническата администрация на 04.05.2022 г. в 14:00 часа, а изпълнението  е било прекъснато на 09.05.2022 г. в 15:00 часа съобразно вписванията в приобщената по делото Книга на изолираните в наказателна килия в Затвора – Бургас. Първоинстанционният съд заключил, че през посочения период от 04.05.2022 г. до 09.05.2022 г. е било в сила разпореждането на Административен съд - Бургас за спиране изпълнението на заповедта, обективирано в Решение № 335/10.03.2022 г. по адм. д. № 386/2022 г.; тъй като не са налице данни да е обжалвано, то е влязло в сила на 25.03.2022 г. след изтичане на 14-дневен срок от връчване на решението - предвид обстоятелството, че съдът е указал на страните този срок за обжалване. Последвалото к.адм.д. № 674/2022 г. на Административен съд - Бургас е било образувано само по касационна жалба на И. Н. Р. против Решение № 335 от 10.03.2022 г. по адм. д. № 386/2022 г. на Административен съд - Бургас в частта, в която съдът е потвърдил заповедта за наказание. Касационното дело е приключило с Решение № 944/18.07.2022 г., неподлежащо на обжалване, и от същата дата 18.07.2022 г. заповедта е могла да бъде приведена в изпълнение като стабилен административен акт.

С оглед горепосочените данни първата инстанция приела, че в конкретния случай изпълнението на заповедта, от която се твърди да са произтекли вредите, е било сторено преждевременно – на 04.05.2022 г., и при незачитане силата на пресъдено нещо на Решение № 335 от 10.03.2022 г. по адм. д. № 386/2022 г. на Административен съд - Бургас в частта му на спряното изпълнение на Заповед № 106/01.03.2022 г. на Началника на Затвор Бургас до влизането  в сила. Прието е от съдебния състав, че през периода на предварително изпълнение на заповедта за наказание за времето от 04.05.2022 г. до 09.05.2022 г. ищецът Р. е търпял наказанието без извеждане за работа, като през 2022 г. е получил брутно трудово възнаграждение за м. март от 11,82 лева и за м. април 14,95 лева, а за останалите месеци от 2022 г. не е получил възнаграждение. Прието е още, че ищецът не е могъл да посещава затворническата лавка по време на престоя си на открито от 7:30 ч. до 8:30 ч. за времето от 04.05.2022 г. до 09.05.2022 г., но същевременно е могъл да я посещава по време на престоя си на открито от 14:55 до 15:25 ч. Съдът посочил и данни за извършените на Р. медицински прегледи за процесния период съответно на 04.05.2022 г.; на 05.05.2022 г., когато му е поставена диагноза „дерматис алергика“ и е назначена терапия и на 09.05.2022 г., когато е поставена диагноза „клинично здрав“. Според приобщения по делото График за провеждане на свиждания на лишените от свобода в затвора делото Р. е могъл да провежда свиждания всяка първа и трета неделя на съответната седмица от месеца за времето от 8:00 ч. до 12:00ч., което според мотивите на съда съвпада с твърдението на ищеца. Също така първоинстанционният съд посочил, че според експертните становища за актуален психичен статус към 20.06.2023 г. и към 23.06.2022 г. на инспектор-психолог Ж. Я., лишеният от свобода И. Н. Р. е бил комуникативен, с чувство за достойнство и завишена чувствителност; всяка промяна във външните условия, които се разминават с очакванията му, е способна да го извади от равновесие; трупа вътрешно напрежение, склонен е към депресивни преживявания и при емоционален срив е непредвидим; подкрепата на семейството му и редовните контакти с близките са изключително важни за емоционалния му баланс. Въз основа на представената по делото Справка на Административен съд – Бургас съдебният състав приел, че през периода от 03.05.2022 г. до 15.05.2022 г. няма постановени съдебни актове по дела, по които ищецът да е страна.

ЯАС в настоящия си състав намира, че в мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата обстановка по спора, с който съдът е бил сезиран. Събраните доказателства са последователни, систематично посочени и подробно анализирани.

Предвид установено от фактическа страна съдът обобщено приел, че на ищеца се следват неимуществени вреди като резултат от действията по привеждане в изпълнение на Заповед № 106 от 01.03.2022 г. на Началника на Затвор Бургас за периода 04.05.2022 г. до 09.05.2022 г. включително, за изпитан от него страх, отчаяние, незащитеност заради факта, че затворническата администрация не е зачела силата на пресъдено нещо на Решение № 335/10.03.2022 г. по адм. д. № 386/2022 г. на Административен съд - Бургас в частта, в която съдът е спрял изпълнението на заповедта за наказание, и е привела в изпълнение невлязло в законна сила наказание. Това действие съдът приел за унижаващо човешкото достойнство, което несъмнено може да породи чувства на малоценност, незащитеност и страх у лишения от свобода, и счел същото за извършено в нарушение на забраната по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Предвид престоя на ищеца в наказателна килия за шест дни, съдът заключил, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в този случай следва да бъде определен на 600 лева, като върху сумата присъдил и законна лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт по аргумент от ТР № 3/2004 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.

В останалите части исковата претенция за неимуществени вреди била отхвърлена като неоснователна. Прието е въз основа на приобщените по делото доказателства, че ищецът не е бил лишен от право на свиждане, че не е пропуснал явяване пред съд, че престоят на открито на ищеца по времето на изтърпяване на наказанието в наказателна килия не съвпада изцяло с работното време на лавката, както и че не са налице неимуществени вреди за претърпени увреждания от здравословен характер. Не е уважена и претенцията на ищеца за имуществени вреди в размер 750 лева за това, че през периода на привеждане на заповедта за наказание от 04.05.2022 г. до 09.05.2022 г. не е могъл да полага труд, респ. не е получавал и трудово възнаграждение. В тази връзка съдът е изложил подробни съображения, позовавайки се на приобщената по делото Справка за положен труд и платено възнаграждение на лишения от свобода И. Н. Р. през цялата 2022 г.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно в частта на определения размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие преждевременно изпълнение на Заповед № 106 от 01.03.2022 г. на Началника на Затвор Бургас.

Съдът е отговорил точно на искането за търсената съдебна защита, като е съобразил релевантните за спора факти, както и изразените от страните становища. Извел е обосновани изводи за основателност на претенцията за неимуществени вреди, които са резултат от действията по привеждане в изпълнение на Заповед № 106 01.03.2022 г. на Началника на Затвор Бургас за периода 04.05.2022 г. до 09.05.2022 г. включително, изразяващи се в изпитан от него страх, отчаяние и незащитеност заради факта, че затворническата администрация не е зачела силата на пресъдено нещо на Решение № 335/10.03.2022 г. по адм. д. № 386/2022 г. на Административен съд - Бургас в частта, в която съдът е спрял изпълнението на заповедта за наказание, и е привела в изпълнение невлязло в законна сила наказание. Изводите на първата инстанция в тази насока изцяло се споделят от настоящия съдебен състав предвид следното:

Доказателствата по делото недвусмислено сочат, че със Заповед № 106 от 01.03.2022 г. на Началника на Затвор Бургас на лишеният от свобода И. Н. Р., изтърпяващ наказанието си в затвора в [населено място], е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“. Безспорно е също, че с Решение № 335/10.03.2022 г. по адм. д. № 386/2022 г. на Административен съд – Бургас заповедта е потвърдена като законосъобразна, но е спряно нейното изпълнение до влизането  в сила. Решение № 335/10.03.2022 г. по адм. д. № 386/2022 г. на Административен съд – Бургас е влязло в законна сила на 18.07.2022 г., когато е постановено неподлежащото на обжалване Решение № 944/18.07.2022 г. по к. адм .д.№ 674/2022 г. на Административен съд – Бургас, образувано по касационна жалба на И. Н. Р. против Решение № 335/10.03.2022 г. по адм. д. № 386/2022 г. на Б. в частта, в която съдът е потвърдил заповедта за наказание. От приобщената по делото Книга на изолираните в наказателна килия в Затвора – Бургас се установява, че Заповед № 106/01.03.2022 г. на Началника на Затвор Бургас е била приведена в изпълнение от затворническата администрация на 04.05.2022 г. в 14:00 ч., а изпълнението  е било прекъснато на 09.05.2022 г. в 15:00 ч., в който период е било в сила разпореждането на Административен съд - Бургас за спиране изпълнението на заповедта, обективирано в Решение № 335/10.03.2022 г. по адм .д. № 386/2022 г. на Административен съд – Бургас. При тези данни правилно първоинстанционният съд е заключил, че въпросната заповед е била приведена в изпълнение преждевременно и при незачитане силата на пресъдено нещо на съдебния акт.

Според представената от инспектор К. С. за лишения от свобода, налична по делото, И. Р. е работил в бригада „М.“, като през периода на предварително изпълнение на заповедта за наказание за времето от 04.05.2022 г. до 09.05.2022 г. Р. е търпял наказанието без извеждане за работа (съобразно отразеното в Книга на изолираните лица); през 2022 г. за м. март Р. е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 11,82 лева, а за м. април – на 14,95 лева, като за останалите месеци от 2022 г. не е получил възнаграждение. От доказателствата по делото се установява още, че затворническата лавка е с работно време от 9:00 ч. до 17:30 ч., като очевидно според съдържащите се в от График за престой и Заповед № 20/01.09.2014 г. на Началника на Затвор Бургас Р. не е могъл да я посещава по време на престоя си на открито от 7:30 ч. до 8:30 ч. за времето от 04.05.2022 г. до 09.05.2022 г., но същевременно е могъл да я посещава по време на престоя си на открито от 14:55 до 15:25 ч., което е в рамките на работното време на лавката. Според съдържащите се в кориците на делото медицински документи, в т.ч. и медицинска справка от м.ф. Р. П., на лишения от свобода Р. е бил извършен медицински преглед за настаняване в наказателна килия на 04.05.2022 г.; на 05.05.2022 г. също е бил извършен медицински преглед с поставена диагноза „дерматис алергика“ и е назначена терапия; на 09.05.2022 г. отново е бил извършен медицински преглед за извеждане на дело, когато е поставена диагноза „клинично здрав“. Съобразно приобщения по делото График за провеждане на свиждания на лишените от свобода в затвора Р. е имал възможност да провежда свиждания всяка първа и трета неделя на съответната седмица от месеца за времето от 8:00 ч. до 12:00 ч. От представената от Административен съд – Бургас справка пък безспорно се установява, че за периода от 03.05.2022 г. до 15.05.2022 г. няма постановени съдебни актове по дела, по които Р. да е страна. Също така според експертно становище за актуален психичен статус към 20.06.2023 г. и към 23.06.2022 г. на инспектор-психолога лишеният от свобода И. Н. Р. е комуникативен, с чувство за достойнство и завишена чувствителност; всяка промяна във външните условия, които се разминават с очакванията му, е способна да го извади от равновесие; трупа вътрешно напрежение, склонен е към депресивни преживявания и при емоционален срив е непредвидим; подкрепата на семейството му и редовните контакти с близките са изключително важни за емоционалния му баланс.
и и при извършен мониторинг на площите вредители не са открити. По изложените съображения настоящият касационен състав счита, че не са налице обстоятелства, обуславящи уважаването на исковата претенция за неимуществени вреди поради лишаването на И. Р. от право на свиждане, пропуск за явяване пред съд, пълна невъзможност за посещаване на затворническата лавка, за претърпени увреждания от здравословен характер.

Напълно обосновано е прието от съда, че не следва да бъде уважена и претенцията за имуществени вреди в размер 750 лева за това, че през периода на привеждане в изпълнение на заповедта за наказание от 04.05.2022 г. до 09.05.2022 г. Р. не е могъл да полага труд, респ. не е получавал и трудово възнаграждение. Според отразеното в наличната по делото Справка за положен труд и платено възнаграждение на лишения от свобода, за цялата 2022 г. на И. Н. Р. е изплатено възнаграждение единствено за месеците март (в размер на 11,82 лева) и април (в размер на 14,95 лева), като за останалите месеци от 2022 г. не е получил възнаграждение. Това действително сочи, че дори при осигурена възможност за полагане на труд, възнаграждение не е получавано, включително и през времето, когато лишеният от свобода не е търпял наказанието „изолиране в наказателна килия“. В този смисъл правилен е изводът на първата инстанция, че претенцията не следва да се уважава. Следва да се отбележи, че дори и заповедта да не е била преждевременно изпълнена, то Р. е следвало да изтърпи наложеното му дисциплинарно наказание за срок от 14 дни, а в рамките на тези 14 дни той не може да полага труд. По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че не са налице обстоятелства, обуславящи уважаването на исковата претенция за имуществени вреди за това, че през периода на привеждане в изпълнение на заповедта за наказание от 04.05.2022 г. до 09.05.2022 г. Р. не е могъл да полага труд и не е получавал трудово възнаграждение за това време.

По отношение на касационната жалба, подадена от ГДИН срещу осъдителната част на първостепенния акт, настоящият съдебен състав намира, че същата е основателна досежно определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетение. Касационната инстанция счита, че присъденото обезщетение от 600 лева е прекомерно предвид следното:

Инстанцията по същество е установила, че през исковия период (периода на предварително изпълнение на заповедта за наказание за времето от 04.05.2022 г. до 09.05.2022 г.) Р. е търпял наказанието без извеждане за работа и без възможност да посещава затворническата лавка по време на престоя си на открито от 7:30 ч. до 8:30 ч. Тези факти и обстоятелства не са спорни по делото, а и категорично се установяват от приобщените доказателства. Това действие, както се посочи по-горе, правилно е преценено от съда като такова, унижаващо човешкото достойнство, което несъмнено би могло да породи чувства на малоценност, незащитеност и страх у лишения от свобода и в този смисъл напълно обосновано първоинстанционният съд е счел, че същото е извършено в нарушение на забраната по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Съдът обаче е мотивирал определения размер на обезщетението за неимуществени вреди за сумата от 600 лева твърде пестеливо. При определяне размера на обезщетението в обжалваното решение за периода от 04.05.2022 г до 09.05.2022 г не е съобразен в пълнота принципът на справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД. Принципът на справедливост, като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане жизнения стандарт в страната към момента на увреждането. За присъждане на адекватно обезщетение следва да бъдат съобразени освен това конкретният характер на установените нарушения, тяхната продължителност, последици и вреди за здравето на ищеца, ако са настъпили такива. По делото не са ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и психическото здраве на задържания, при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко задържано лице, изтърпяващо дисциплинарно наказание съобразно влязъл в сила акт на началника на съответния затвор. Предвид възприетите обстоятелства за преждевременно изпълнение на заповедта за наложеното дисциплинарно наказание в разрез с разпореденото с влязъл в сила съдебен акт спиране на изпълнението до влизането в сила, което безспорно съставлява действие, унижаващо човешкото достойнство, и несъмнено би могло да породи чувства на малоценност, незащитеност и страх у лишения от свобода, и факта, че И. Р. е пребивавал в наказателната килия за периода от 04.05.2022 г до 09.05.2022 г. (6 дни), предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение на касатора Р. следва да се определи в размер на 120 лева. Този размер е съобразен и с факта на претърпяване на вредите във времеви период, през който икономическите условия в страната се различават от настоящите, и със съдебната практиката както на ЕСПЧ, така и с установената трайна практика на съдилищата в Република България по идентични казуси. Следва да се отбележи също, че действително е налице несъобразяване с влязъл в сила акт на съда, с който предварителното изпълнение на заповедта за дисциплинарно наказание е било спряно, но само по себе си това не може да бъде основание за присъждане на по-висок размер на обезщетението на неимуществени вреди, защото би се превърнало в санкция за ответната страна, а самият лишен от свобода би получил обезщетение, което е ще надхвърля размера на причинените му вреди.

Предвид посоченото до тук не са налице основания за завишаване на определения размер на обезщетение и в този смисъл наведените в касационната жалба на Р. доводи за занижен размер на определеното от първионстанционния съд обезщетение са неоснователни. Напротив, както се посочи, налице са основания за намаляване на следващия се размер на обезщетението.

С оглед на така изложените съображения съдът намира, че следва да отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която ГД „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди на И. Р. за размера над 120 до 600 лева. В останалата част решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора И. Н. Р. следва да бъде осъден да заплати на ГДИН разноски пред касационната инстанция в размер на 12,50 лева за внесената държавна такса за разглеждане на делото. По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт съдът съобрази, че производството по делото е водено по специалния ред на ЗИНЗС, чиито разпоредби се явяват специални по отношение на общите разпоредби на ЗОДОВ и АПК. Доколкото в ЗИНЗС липсва изрична уредба, която да предвижда отговорност за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, такова не се дължи, поради което и направеното в тази насока искане е неоснователно.

Водим от горното, Административен съд – Ямбол, първи касационен състав,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 227/13.02.2024 г. по адм. д. № 313 по описа на Административен съд – Ямбол за 2022 г. в частта, с ОСЪЖДА Г. Д. „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ КЪМ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО е осъдена да заплати на И. Н. Р. обезщетение за причинени неимуществени вреди за размера над 120 (сто и двадесет) лева до 600 (шестстотин) лева.

ОСТАВЯ В С. Решение № 227/13.02.2024 г. по адм. д. № 313 по описа на Административен съд – Ямбол за 2022 г. в останалата му част.

ОСЪЖДА И. Н. Р., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, да заплати на Г. Д. „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ КЪМ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО разноски по производството в размер на 12,50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки).

Решението е окончателно.