№ 302
гр. Ямбол, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова И.а
при участието на секретаря Е. А. В.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело №
20222330102920 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба и молба уточнение ,
предявена от Н. Д. И. против «АСВ»ЕАД с искане да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че вземането му в размер на 1276, 90 лв., за което е издадена
ЗИ и ИЛ по ч.г.р.д.№ ***/2009 год. по описа на КРС, предмет на ИД № ***2013 год. по
описа на ЧСИ Р. М. срещу ищеца не съществува.
В исковата молба и уточнението се твърди, че на 12.11.2009 год. в полза на
кредитора „Кредибул“АД бил издаден ИЛ за исковата сума. Въз основа на ИЛ било
образувано ИД № ***2013 год. по описа на ЧСИ Р. М.. На 25.03.2013 год. бил
насрочен опис, който не се осъществил и едва две години след това взискателя в
лицето на ответника поискал да бъдат предприети изпълнителни действия. В резултат
на бездействието на кредитора посоченото ИД се прекратило по силата на закона – чл.
433,ал.1,т.8 ГПК, като всякакви изпълнителни действия или искания на взискателя
след перемирането били недопустими, невалидни и незаконосъобразни. Същевременно
давностния срок текъл и бил изтекъл без да е прекъсван или спиран, за което се излагат
съответните съображения.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В депозирания в срок отговор, ответникът оспорва допустимостта на иска по
подробно изложени съображения. Твърди, че не е надлежна страна по спора, т.к.
междувременно вземането било цедирано на трето лице, като прилага и уведомление
до длъжника за извършената цесия. Претендира се за прекратяване на производството,
както и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца.
Ответникът, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото и видно от представените писмени доказателства е, че в
1
полза на „Кредибул“АД е бил издаден ИЛ от 12.11.2009 год. по ч.гр.д. № ***/2009
год. на КРС за сумите – 1276,90лв. – главница и разноски в размер на 125,54 лв.
Ищецът е представил Сметка за размер на дълга по ИД № ***2013 год. на ЧСИ
Р. М., видно от която към 29.08.2022 год. са дължими следните суми – 1276, 90 лв.
главница, 125, 54 лв. –разноски по ИЛ и др. посочени неолихвяеми суми за такси,
справки, юрисконсултско възнаграждение.
В подрепа на твърденията си, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска
ответникът е представил : Договор за продажба и прехвърляне на вземанията от
20.06.2018 год.; Пълномощно в полза на цедента „С.Г. ГРУП“ООД да уведоми
длъжниците за извършената цесия ; Приложение № 1 към договора, в което под номер
**** фигурира вземането срещу ответника по процесния ИЛ.
Представено е и уведомление за извършената цесия от 17.03.2023 год.
адресирано до ищеца по реда на чл. 99 от ЗЗД, което ответникът претендира да бъде
връчено на ищеца заедно с отговора на исковата молба.
По делото е изискано и приложено в цялост копие от ИД № ***2013 год. по
описа на ЧСИ М.. Същото е образувано на 11.03.2013 год. по ,молба на „АСВ“ООД , с
която е направено искане да бъде изпратена до длъжника ПДИ, както и да бъде
извършена обща справка в НАП. На 12.03.2013 год. до длъжника е изпратена ПДИ. На
20.03.2013 год. отново е изпратена ПДИ, връчена на 22.03.2013 год.
В последствие по ИД са извършвани справки в Имотен регистър, ТД на НАП за
регистрирани трудови договори.
На 09.05.2014 год. е било получено запорно съобщение до трето задължени лице
изх. № ***28.04.2014 год.
На 30.08.2014 год. взискателят е подал молба до ЧСИ да бъде извършена обща
справка в НАП за длъжника. На 11.12.2014 год. е била подадена молба да бъде
извършена справка в КАТ, по повод на която ЧСИ е уведомен от органите на КАТ, че
към 19.12.2014 год. в масивите на АИС КАТ няма данни за регистрирани превозни
средства.
В последствие взискателят е подал молба до ЧСИ да бъде извършена справка в
имотен регистър относно наличието на имот, а на 14.05.2015 год. молба, с която е
поискано да бъде извършена обща справка в НАП, като при наличие на трудови
договори е поискано налагане на необходимите запори. С молба от 25.08.2015 год.
взискателя е поискал от ЧСИ да пристъпи към налагане на запор на банкова сметка. На
31.08.2015 год.е изпратено запорно съобщение до Банка ДСК ЕАД, като липсват данни
кога същото е получено.
С молба от 06.12.2016 год. взискателят е поискал да бъде извършена справка за
регистрирани трудови договори и данни за работодател, като в случай, че длъжникът
полага труд по ТПО ЧСИ да пристъпи към изпълнителни действия, чрез налагане на
запор върху трудовото възнаграждение, както и да уведоми взискателя за това.
С молба от 18.07.2017 год. взискателя е поискал да бъде извършена справка за
притежавани от длъжника банкови сметки, като в случай, че длъжникът притежава
такива ЧСИ да пристъпи към налагане на запор върху банковите му сметки.
На 20.07.2017 год. е отправено искане до БНБ, като е получена справка за
банковите сметки на физическото лице Н. Д. И.. На 17.08.2017 год. са изпратени
запорни съобщения до посочените в справката търговски банки. Представени са и
обратни разписки установяващи получаването на запорните съобщения. С писмо от
2
12.09.2017 год. ЧСИ е уведомен от „Банка Пиреос България“АД, че наложен запор
върху банкова сметка на ищеца. С писмо от 31.08.2017 год. „Юробанк България“АД
уведомява ЧСИ, че към датата на запора -21.08.2017 год. по откритата в банкова
сметка липсва авоар. С писмо от 24.08.2017 год. „ЦКБ“АД уведомява ЧСИ, че и трите
сметки с титуляр длъжника са без авоар, както и че са блокирани до посочената в
запорното съобщение сума, вкл. по същите има наложени предходни запори.
С молба от 12.10.2017 год. взискателят моли да бъде извършена справка за
регистрирани трудови договори по отношение на длъжника , като при наличие на
такива да бъде наложен запор. Молба с аналогично съдържание е депозирана от
взискателя и на 28.03.2018 год. С молба от 10.04.2018 год. взискателят е поискал ЧСИ
да пристъпи към налагане на запор върху МПС на длъжника. На 10.04.2018 год. до
сектор КАТ при ОД на МВР – Я. е изпратено запорно съобщение, за налагане на запор
върху автомобил собственост на длъжника. Същото е получено на 16.04.2018 год. С
писмо от 18.04.2018 год. ЧСИ е уведомен, че наложеният запор не е отразен, т.к. от
29.11.2017 год. МПС е регистрирано на друго лице.
С писмо от 20.03.2020 год. ЧСИ е уведомен, че банковата сметка на длъжника в
„ЦКБ“АД ще бъде служебно закрива.
На 29.08.2022 год. по молба на ищеца е била сметка за размер на дълга по ИД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК, вр. чл. 439,ал.1 ГПК.
Отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК е средство за защита на
длъжника срещу когото е започнало принудително изпълнение, чрез оспорване на
изпълняемото право.Съгласно ал. 2 от същата разпоредба искът може да се основава
само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене , в производството, в
което е издадено изпълнителното основание.
Съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяване на иска, т.к.
изложените в исковата молба и уточнението твърдения са основани на факти,
настъпили след като изпълнителното основание е влязло в сила.
Така предявения иск съдът намира за допустим, предявен от и срещу надлежно
легитимирана страна. Действително в хода на процеса бяха ангажирани доказателства,
че преди образуване на настоящото гражданско дело вземането предмет на ИЛ е
прехвърлено чрез цесия на трето лице. Липсват обаче данни и доказателства
длъжникът да е бил уведомен за сключения договор за цесия до подаване на писмения
отговор по настоящето дело от ответника. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. В тази връзка в решение № 160 от
04.07.2018 г. по т. д. № 1164 / 2017 г. на Върховен касационен съд, II т.о., се сочи, че в
константната съдебна практика и в доктрината липсва спор относно действието на
цесията по отношение на страните – прехвърленото вземане, в състоянието му към
момента на сключване на договора, преминава от предишния кредитор /цедент/ към
новия кредитор /цесионер/ към момента на сключване на цесионния договор.
Предвиденото в чл.99, ал.3 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
цесията е релевантно само с оглед действието на цесията по отношение на трети за
договора лица. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Съобразявайки правната характеристика на
цесията, както и съдебната практика по приложение на чл.99, ал.2 ЗЗД, съгласно
която цесионерът придобива вземането в състоянието му към момента на сключване на
договора за цесия, следва да се изведе извод, че съобщаването на цесията на длъжника
3
по предвидения в закона ред не е елемент от фактическия състав на цесията. Въпреки
това обаче договорът за цесия има действие спрямо длъжника след уведомяването му.
Доколкото уведомяването в случая е настъпило в хода на висящ съдебен процес,
образуван по иск с правна квалификация чл. 439 ГПК, предявен от длъжника, същото
следва да се съобрази като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска. При това положение делото продължава между първоначалните
страни при съобразяване с чл. 226 ГПК, като аргументи в тази връзка се съдържат и в
решение № 243 от 06.08.2017 г. по т.д. 3501/2015 г. на Върховния касационен съд, I т.о.
Основното възражение на ищеца, релевирано в ИМ е, че е изтекла погасителна
давност по отношение на вземането, както и че всички изпълнителни действия или
искания на взискателя след настъпване на перемацията са невалидни, недопустими и
незаконосъобразни.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друго. Давността, съгласно
чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД пет годишен срок на новата давност, която
тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с
влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение - Решение
№ 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр.д. №4063/2021 г., III г.о., ГК. В конкретния случай
вземането е станало изискуемо след издаването на изпълнителния лист от 12.11.2009
год., поради което вземанията, описани в него/като съдебно установени/ се погасяват с
изтичането на петгодишната давност,която започва да тече от горепосочената дата.
Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18,
ал.1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В процесния случай към момента на образуване на изпълнително дело
№***2013 год., приложение са намирали разрешенията на ППВС №3/18.11.1980г. С
Решение №170/17.09.2018г. по гр.д. №2382/2017г., на ІV г.о. и Решение
№51/21.02.2019г. по гр.д. №2917/2018г. на ІV г.о. е прието, че когато се постановява
нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде
възприето ново такова, е налице промяна в начина, по който ще бъде прилагана
нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт, тази промяна
настъпва занапред. До постановяване на ТР по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. С т.10 от ТР №2/26.06.2015г,
постановено по тълк.д. №2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно
разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудителното изпълнение, като от момента на същото започва да
4
тече нова давност, но давността не се спира. Или отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г.
има действие от 26.06.2015г. - датата, на която е прието противоположното тълкуване.
Така с ТР № 3/09.02.2023 год. ОСГТК на ВКС приема, че - погасителната давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
В случая с образуването на 11.03.2013 год. на изпълнителното дело, давността
за вземането на ответника е била прекъсната и до 26.06.2015г. давността по отношение
на процесните суми е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е
образувано изпълнителното производство по изп.д.№***2013 год. Давността е
продължила да тече след горепосочената дата и е следвало да изтече на 26.06.2020г.
Следва обаче да се има предвид, че по време на течението на давностния срок е бил
приет Закон за мерките и действията в извънредното положение, обявено с решение на
НС от 13.03.2020 год. – чл. 3, т.2, според който давностния срок е спрял да тече.
Нормата на § 13 от ПЗР на ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. / предвижда, че
сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на
7 дни от обнародване на този закон, т.е. започват да текат на 21.05.2020 г., т.е.
законовоуреденото е спиране на давностния срок за период от над два месеца.
В посочения срок обаче същински изпълнителни действия са били предприети.
Наложен е запор върху банкови сметки на длъжника в „ЦКБ“АД, „Банка Пиреос“АД и
„Юробанк България“АД. На 16.04.2018 год. в Сектор КАТ е получено запорно
съобщение за налагане запор върху МПС, който видно не е отразен, т.к.
междувременно МПС е било регистрирано на друго лице. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД
давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за
принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия.
Освен това с няколко молби, вкл. – молба от 29.03.2018 год. и 10.04.2018 год.,
взискателят е поискал от съдебния изпълнител прилагане на конкретни изпълнителни
способи – налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и
налагане на запор върху МПС. В съответствие с ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС , съдът приема, че давността е прекъсвана с посочените молби, с
посочени конкретни същински изпълнителни способи, като е започнал да тече нов 5-
годишен давностен срок, който не е изтекъл към момента на образуване на делото/така
и Определение № 29 ОТ 20.01.2022 Г. ПО ГР. Д. № 720/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС,
Решение № № 257 от 30.04.2020 година по гр. дело № 694/2019 год. на ВКС/.
С решение № 37/24.02.2021 год. по гр.д. № 1747/2020 год., ВКС приема, че
перемпцията е без правно значение за давността. Тя е имала значение при действието
на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването
му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били
длъжни да съобразяват поведението си с него.Общото между двата правни института е,
че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я
зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
5
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.
Имайки предвид гореизложеното, дори и да се приема, че ИД № ***2013 год. се
е прекратило по силата на чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК,така както твърди ищецът още през
2015 год., което в процесния случай не е констатирано от съдебния изпълнител, то
след тази дата, по надлежния ред е наложен запор върху банкови сметки на длъжника,
вкл. през 2018 год. са депозирани молби от взискателя с посочване на конкретни
изпълнителни способи – налагане на запор върху МПС и налагане на запор върху
трудово възнаграждение, с които давността е била прекъсната и не е изтекла към
04.11.2022 год. Както беше посочено, настъпването на перемацията е без значение за
валидността на последващите изпълнителни действия извършени по ИД.
Всичко изложено дотук води до извод за неоснователност на предявения иск.
Предвид изхода на спора, ответникът има право на разноски на осн. чл. 78,ал.3
от ГПК в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при
спазване разпоредбата на чл. 25 от НЗПП и при съобразяване фактическата сложност
на делото, факта че по същото е проведено едно с.з., в което представител на ответника
не се е явил.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Д. И., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 439 ГПК да бъде прието за установено по отношение на „Агенция за събиране на
вземанията“ЕАД , ЕИК ***** , че вземането, предмет на ИЛ от 12.11.2009 год. ,
издаден по ч.гр.д.№ ***/2009 год. на РС – К. , въз основа на които е образувано ИД №
***2013 год. по описа на ЧСИ Р. М. не съществува.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3 ГПК Н. Д. И., ЕГН ********** да заплати
на„Агенция за събиране на вземанията“ЕАД , ЕИК ***** от сумата от 200 лв. –
разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6