Номер 395802.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна24 състав
На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Геновева П. Илиева
Секретар:Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева П. Илиева Гражданско дело №
20203110110187 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявени от Й.Й. срещу Средно училище
„П.Я.”, гр. Варна, представлявано от Директора Д.С. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ за отмяна като незаконно
уволнението, извършено със заповед № РД-08-1132/30.06.2020г., за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител по история и цивилизация и
философски цикъл, гимназиален етап”, за заплащане на сумата от 4 857, 33 лв.,
претендирана като обезщетение за оставане без работа, но за не повече от шест месеца, след
допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 21.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът Й.Й. твърди, че със заповед №
РД-08-1132/30.06.2020г., работодателят му е прекратил съществуващото между страните
трудово правоотношение, по силата на което е заемал в СУ „П.Я.”, гр. Варна длъжността
„Старши учител по история и цивилизация и философски цикъл, гимназиален етап” по
взаимно съгласие, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Поддържа се, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, защото служителят не е
изразил воля за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, която е
приета от работодателя в едноседмичен срок от отправяне на предложението му, за което
служителят да е уведомен, евентуално волеизявлението му е дадено под заплаха от
Директора Д.Б., по следните съображения:
В началото на месец февруари 2020г. ищецът е „писал обяснения” и изготвил и
подписал заявление за напускане на работа от месец юни 2020г. под заплаха на Директора
на училището, в което е работил, а именно на лицето Д.Б..
След изготвяне и подписване на заявлението за напускане на работа, което ищецът не
е депозирал в канцеларията и то не е получило входящ номер, оставил същото в кабинета на
директора. През месец юни 2020г. по време на годишен медицински преглед узнал, че от
следващата учебна година или считано от 01.07.2020г., служителят няма да бъде на работа в
това училище.
1
Незабавно след узнаване, че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено,
депозирал изявление за оттеглянето му.
Въпреки това, с атакуваната заповед, трудовото му правоотношение било прекратено,
на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на незаконно извършеното
уволнение и възстановяване на заеманата преди това длъжност в средното училище.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е основан на твърдения, че след прекратяване на
трудовото правоотношение ищецът е останал без работа, в резултат на незаконното
уволнение, поради което се настоява за присъждане на обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение, но за не повече от шест месеца при съобразяване с факта, че е
започнал по-ниско платена работа при друг работодател, считано от 03.08.2020г. с
уговорено възнаграждение от 800 лв.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Средно училище „П.Я.”, гр. Варна, оспорва
предявените искове и настоява за тяхното отхвърляне.
Признава се, че служителят е работил в средното училище, считано от учебната
2018/2019г. до деня на прекратяване на трудовото правоотношение на 01.07.2020г.
За времето на полагане на труд в това училище, учителят не е изпълнявал
служебните си задължение и се е компрометирал пред служителите, учители и ученици,
което вероятно го е мотивирало да отправи предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие.
На 17.02.2020г., служителят се е явил пред директора на училището и е отправил
писмено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение от края на учебната
година, удостоверено с положен печат, сочещ номер и дата на постъпване на изявлението,
по което директорът е взел отношение незабавно, уведомявайки служителят, че трудовият
договор ще бъде прекратен, считано от 01.07.2020г.
Въз основа на изложеното, работодателят счита, че е изпълнен фактическия състав на
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, а уволнението е законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 30.08.2018г. между страните по делото е сключен трудов договор № РД – 08 –
1198 /л. 179/, в изпълнение на който ищецът Й.Й. е заемал длъжността „Старши учител по
история и цивилизация и философски цикъл, гимназиален етап” в СУ „П.К. Я.”, гр. Варна
срещу определено месечно възнаграждение, чиито размер е изменян с допълнителни
споразумения.
На 17.02.2020г. Й.Й. е депозирал писмено заявление със следното съдържание:
„Заявявам, че желая да напусна СУ „П.К. Я.” до края на учебната юни 2020г. Считам, че
молбата ми ще бъде удовлетворена” /л. 95/.
В горния десен ъгъл на заявлението, е поставен печат, съдържащ наименованието на
училището и следния входящ № АСО – 03-2430/17.02.2020г.
В горния ляв ъгъл на заявлението, Директорът на училището Д.Б. е изписала следния
текст: „Приемам! Да, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие прекратявам
2
трудовото правоотношение с Й. Й., считано от 01.07.2020г. По чл. 224, ал. 1 КТ да се
изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 33 работни дни”.
На 30.06.2020г. е издадена заповед № РД – 08 – 1132 /л. 75/, с която е прекратено
трудовото правоотношение на Й.Й. с работодателя му, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано
от 01.07.2020г.
Ищецът е отказал да получи заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Отказът е удостоверен с подписите на четирима служители, за който факт
е съставен нарочен протокол от 30.06.2020г. /л. 73/.
На 22.06.2020г. ищецът е депозирал по ел. поща на училището молба до работодателя
си, съдържаща изявление за оттегляне на „молба вх. № 24/30 от 17 февруари 2020”. Върху
документа е поставен вх. № АСД – 03 – 4016/22.06.2020г. /л. 78/.
В нея, г-н Й. е посочил, че „молба вх. № 24/30 от 17 февруари 2020” е изписана от
него, но е без дата и не е депозирана от него. Фактът на депозирането е узнал на
22.06.2020г. по време на медицински преглед.
Ищецът твърди, че не е отправял писмено предложение за прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо, че е оставил в кабинета на директора заявлението си,
евентуално, че е бил заплашен от г-жа Д.Б., което е станало причина за извършване на
волеизявлението. При отсъствие на порок във волеизявлението се поддържа, че
работодателят не е взел становище по заявлението и не е уведомил служителя в 7-дневния
срок от получаването му.
Работодателят поддържа, че е взел становище по отправеното предложение и е
уведомил г-н Й. в срок по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
Ангажираните в тази насока гласни доказателства, чрез разпита на водения от
ответника свидетел Д.Б., заемащ длъжността директор в СУ „П.К. Я.” до 12.08.2020г.
установяват следните релевантни за делото факти: На 17.02.2020г. г-н Й. посетил кабинета
на директора на училището с цел провеждане на разговор по повод непрекъснато
допусканите от него грешки при прилагане на законовата и подзаконовата уредба отнасяща
се до системата на предучилищното и училищното образование. Влизайки в кабинета на
директора, г-н Й. признал, че е допуснал поредна грешка в работата си, оприличена от него
като техническа. Признал, че е изготвил писмени обяснения и заявил пред свидетеля, че
„най-вероятно нещата отиват да си прекратя трудовото правоотношение…Тогава ще си
пусна молбата за напускане”. Доколкото в средата на учебната година е трудно учителят да
си намери друга работа, а и за самото училище да намери подходящ учител, директорът
отправил предложение до г-н Й. да напусне СУ „П.К. Я.” в края на учебната година.
Вероятно преценявайки, че предложението на директора е уместно и удовлетворяващо г-н
Й., ищецът е оформил пред директора писменото си заявление за напускане, чието
съдържание е било: „Моля да бъде прекратен трудовия договор, считано от края на месец
юни 2020г.” Писмено директорът поставил резолюция върху заявлението на г-н Й. със
следното съдържание, което е изчел на глас пред него: „Прекратявам трудовото
правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие, считано от края на месец юни
2020г. Не възразявам. Приемам”. След приключване на разговора, удовлетворяващ и двете
страни, г-жа Б. отнесла молбата за поставяне на входящ номер за завеждането й в
деловодството на училището. По-късно от други служители, г-жа Б. узнала, че лично г-н Й.
е уведомил колегите си за желанието да напусне заеманата от него длъжност. По идентичен
начин, г-жа Б. е постъпила и при сключване на трудовия договор с г-н Й. с поставяне на
резолюция върху молбата му, с чието съдържание учителят е уведомен веднага с прочитане
3
на глас на волята на директора.
Спорният по делото въпрос е дали е постигнато съгласие между страните за
прекратяване на трудовото правоотношение, на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
В чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е уредена възможността за прекратяване на трудовия договор
без предизвестие по взаимно, писмено изразено съгласие на страните по договора.
Предложението за прекратяване на договора се счита за прието, когато страната, към която е
отправено, е изразила писмено съгласието си в седемдневен срок от получаването му, за
което е уведомила насрещната страна.
Срокът от седем дни, визиран в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, е свързан с условието
приемащата предложението страна да обективира своето волеизявление за прекратяване за
трудово-правната връзка по взаимно съгласие и да предприеме тези съответни на
обстоятелствата действия, които да позволяват на другата страна да е в известност относно
трудово-правния си статут, когато предложението е прието. При положение, че
предложението е отправено от служителя с писмена молба, разгледана същия ден с изразено
от работодателя писмено съгласие, извод за незаконосъобразно прекратяване при
предпоставките на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не може да бъде направен в резултат на
констатацията, че работодателят не е успял да връчи изрично съобщение в седмодневния
срок. Срокът е свързан с правото да се заяви приемане на предложението, а не със
съобщаване на последиците от факта, че прекратяването на трудовия договор по взаимно
съгласие е настъпило. Поради това срокът е спазен, когато работодателят е приел веднага
предложението чрез изразена в писмен вид воля за това и е сторил необходимото, за да
стане това обстоятелство известно на другата страна. В този смисъл Решение № 265 от
15.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1383/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 406 от 20.12.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 537/2012 г., III г. о., ГК, и др.
Взаимното съгласие се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява.
Ако има постигнато съгласие, заповедта за прекратяване на трудовия договор може да бъде
издадена и по-късно. Тя има само констативен характер. В този смисъл решение №4 от
21.02.2012г. по гр.д. №278/2011г. на ВКС, ІV ГО.
В случая, ищецът Й.Й. е отправил писмено изявление до работодателя за
прекратяване на трудовия договор („желая да напусна”), т.е. неговото изявление следва да се
квалифицира по чл. 325, ал.1 КТ. Искането е едностранно изявление и съгласно чл. 44 ЗЗД
спрямо него се прилагат съответно правилата за недействителност на договорите. Наличието
на страхови представи у ищеца, мотивирали го да извърши волеизявлението, не се
установява от доказателствата по делото. Следователно волеизявлението му по чл. 325, ал. 1
КТ е действително, а едностранно изявление за прекратяване на трудовото правоотношение
с предизвестие не е било отправено от служителя до работодателя му.
Ангажираните писмени доказателства установяват, че г-н Й. е отправил до
работодателя си писмено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие на 17.02.2020г. Безсъмнено, писменото предложение изхожда от
служителя, факт, удостоверен с полагане на подпис върху документа, чието авторство не е
оспорено, прието е от работодателя в деня, в който то е отправено, чрез поставяне на подпис
и резолюция с посоченото по-горе съдържание от директора на училището в присъствието
на служителя. Фактът, че писменото приемане е достигнало до знанието на ищеца на
17.02.2020г. се установяване от показанията на Д.Б., които са плод на преки и
непосредствени впечатления. Доказателства, които да оборят горните изводи, не са събрани
в процеса.
4
Показанията на свидетеля относно повода г-н Й. да посети кабинета на директора се
подкрепят от данните в личното трудово досие на служителя, сочещи, че пропускът в
работата му е ставал причина да даване на писмени обяснения, вкл. и по повод на спрени
помощи на родител на ученик от 12 а клас поради погрешно подадена от ищеца информация
за броя неизвинени отсъствия през месец януари 2020г. /л. 94/. Фактът, че писменото
заявление на г-н Й. е получило входящ номер в деловодството на училището след като е
било прието не опорочава постигнатото между страните съгласие за прекратяване на
правоотношението, след като фактическият състав на соченото основание вече е изпълнен, а
официалното постъпване на изявлението му съставлява техническа дейност.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че действително, при постъпването си
на работа в СУ „П.К. Я.”, директорът на училището е подходил по идентичен на описания
начин, удовлетворявайки молбата на г-н Й. с поставяне на резолюция в следния смисъл:
„Да, на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ назначавам на длъжност старши учител гимназиален етап
по история и цивилизация и философски цикъл, считано от 03.09.2018г. на пълно работно
време.“ /л. 181/.
Отправеното от служителя предложение има обвързваща сила за работодателя. След
като е породило действие още на 17.02.2020г., то не може да бъде оттеглено с последващото
изявление на г-н Й. от 26.06.2020г. Предложението не би породило действие, ако
съобщението за оттеглянето му е достигнало до работодателя преди или едновременно с
приемането (чл. 13, ал. 4 ЗЗД), какъвто не е настоящия случай.
Следователно в случая е налице документ, обективиращ съвпадането на две
насрещни писмени волеизявления за прекратяването на трудовия договор по взаимно
съгласие, считано от края на учебната 2019/2020г. и е установено по несъмнен начин, че
писменото съгласие на работодателя е сведено до знанието на ищеца, поради което
предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъдат отхвърлени и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
При този изход на спора в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените
по делото съдебно – деловодни разноски, възлизащи на сумата от 1 170 лв., на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. В. Й. , ЕГН **********, гр. Варна, ******** срещу
СУ „П.К.Я.”, гр. Варна, представлявано от Директора Д.Й.С. искове с правно основание чл.
344, ал.1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ за отмяна като незаконно уволнението, извършено със заповед №
РД-08-1132/30.06.2020г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„Старши учител по история и цивилизация и философски цикъл, гимназиален етап”, за
заплащане на сумата от 4 857, 33 лв. /четири хиляди осемстотин петдесет и седем лева и
тридесет и три ст./, представляваща обезщетение за оставане без работа, но за не повече от
шест месеца, считано от 01.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 21.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Й. В. Й. , ЕГН **********, гр. Варна, ******** ДА ЗАПЛАТИ на СУ
5
„П.К.Я.”, гр. Варна, представлявано от Директора Д.С. сумата от 1 170 лв. /хиляда сто и
седемдесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от датата на неговото обявяване – 10.11.2020г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6