РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Смолян, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на пети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Административно
наказателно дело № 20215440200534 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл. 79, ал. 5 ЗТМТМ.
Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
с. Г, общ. Т, ул. „ИВ“ № 41, представлявано от ММС срещу Наказателно постановление №
21-0001091/12.10.2021 г., изадено от директора на Дирекция „ИТ” - гр. Смолян.
В жалбата се твърди, че НП е издадено при съществени нарушения на
материалните и процесуални правила, изразяващи се в недоказаност от обективна страна на
нарушението поради несъответствие с действителната фактическа обстановка, че изобщо не
е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение, че са нарушени разпоредбите на чл.
42 и чл. 57 ЗАНН, не са посочени дата и място на извършване на нарушениен; не е
приложен чл. 28 ЗАНН при наличие на законовите предпоставки за това.
От съда се иска да отмени като незаконосъобразно обжалвантоо наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от законния представител
МС и от адв. Томов, които поддържат жалбата и молят обжалваното НП да бъде отменено
като незаконосъобразно.
За въззиваемия – ст. юр. П – р.уп. счита жалбата за неоснователна, моли
обжалваното НП да бъде потвърдено по изложените в писмената защита съображения,
претендира за разноски.
1
След преценка на становищата на страните и на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът направи следните фактически и правни изводи:
На 10.05.2021 г. свидетелите О. и Г. – инспектори в ДИТ - Смолян извършили
проверка на строителен обект, намиращ се в гр. Смолян ул. „***“ *** Касае се за
извършване на строително –монтажни работи по саниране на *** КЦ – нов център от
дружеството жалбоподател. На място били установени четирима молдовски граждани,
включително и лицето ВК, както и няколко работници - български граждани. В момента на
проверката на място имало скеле, като се полагала изолация и се извършвал ремонт на
покрива на сградата от страна на намиращите се работници на строителната площадка.
Свид. Г. се качил по стълба на покрива на сградата, където работниците извършвали
ремонтни дейности на покривнатако нструкция. Сред тях бил и ВК. Свид. Г. помолил
работниците да слезнат от обекта, след което на молдовските граждани раздал за попълване
декларации по чл. 68 от ЗТМТМ, написани на руски език. ВК – гражданин на ***
собственоръчно записал в декларацията, че работи по трудов договор в „***“ ЕООД, като
работник, с разрешение за работа в България, с работно място гр. Смолян, ***, с работно
време от 8:00 до 12:00 часа и заплата в размер на 325 лв. и почивен ден неделя. На
строителния обект не присъствал управителят Стипцов, но с него бил проведен телефонен
разговор от св. О..
Бил съставен констативен протокол за извършената провелрка №
ПР2114763/10.05.2021 г., съдържащ информация за резултатите от извършената проверка.
Протоколът е връчен на представляващия дружеството.
След това проверката продължила по документи на 18.05.2021 в офиса на ДИТ,
като управителят представил сключен трудов договор № 30, сключен с ВК на 08.04.2021 г. и
в същия е записано, че работникът ще постъпи на работа на 09.04.2021 г..
С писмо от 20.05.2021 г. ДИТ поканила „М“ ЕООД да се яви на 04.06.2021 г. в
13.30 часав ДЕТ – Смолян за съставяне на акт за констатираните при проверката нарушения.
На 04.06.2021 г. срещу жалбоподателя и в отсъствие на негов представител е
съставен АУАН № 21-0001091 за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност. В акта е посочено, че на 10.05.2021 г
.дружеството като работодател по смисъла на § 1, т. 11 ДР на ЗТМТ не е уведомил ИА ГИТ
в 7 – дневен срок от 09.04.2021 г. - датата на действителното започване на работа в
проверявания обект – *** Нов център, на чужденецът ВК – гражданин на трета страна по
смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗМТМ, като трудовото правоотношение е възникнало по трудов
договор № 30/08.04.2021 г., с който е удостоверено, че лицето е постъпило на работа на
09.04.2021 г., а срокът за уведомяване е изтекъл на 16.04.2021 г.. Посочено е, че
нарушението е извършено на 17.04.2021 г., а е констатирано при проверката на работните
места и по документи.
Съставеният АУАН е връчен на 14.06.2021 г. с известие за доставяне.
Срещу акта жалбоподателят е подал възражение, в което е посочил, че на
2
26.05.2021 г. подал уведомления до ДИТ за назначаването на чуждите граждани на работа.
Посочил е, че назначените граждани на *** са по акт за раждане „***“ с български
произход.
Действително с уведомление № 21056102/26.05.2021 г. „***“ ЕООД е уведомило
ДИТ, че В К – гражданин на ***е назначен като Работник строителство, с работно място гр.
Смолян, Нов център, ул. „***“ *** и като чужденец е с регистриран на адрес с. ***, общ. Т,
ул. “ИВ“ № 41.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващият орган е възприел изложената в акта фактическа и правна
обстановка и за нарушението на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ е наложил на жалботодателя
имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 1
ЗТМТМ. В наказателното постановление е обсъдено възраженитео на жалбоподателя, като е
рпието за неоснователно, както и са изложени съображения за неприложимост на чл. 28
ЗАНН.
НП е връчено с известие за доставяне на 14.10.2021 г..
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
разпитаните свидетели О. и Г..
Видно от писмо на ОД на МВР /л. 55/ на 11.06.2021 г. ВК е подал заявление за
получаване на постоянно пребиваване в Република България. Заявление за издаване на
удостоверение за признаване на произхода се подава в ДАБЧ.
Правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна.
Със закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, обн., ДВ, бр. 33 от
26.04.2016 г., посл. изм. и доп., бр. 21 от 12.03.2021 г., в сила от 1.06.2021 г. се уреждат
регулирането на достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави,
включително извършването на дейност на свободна практика; осъществяването на правото
на свободно движение в Република България на работници – граждани на друга държава –
членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария; заетостта на български
граждани в чужбина, включително при свободното им движение в рамките на Европейския
съюз и Европейското икономическо пространство; двустранното регулиране на заетостта с
трети държави – както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани
в Република България.
§ 1, т. 4 ДР на ЗТМТМ дефинира понятието „Гражданин на трета държава като е
лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на
Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Няма спор по делото, че ВК е гражданин на Република ***, което се потвърждава от
3
паспорта му / л. 26/ и по смисъла на ЗТМТМ е гражданин на трета държава.
Съгласно § 1, т. 11 ДР на закона „Местен работодател" е лице, осъществяващо
дейност на територията на Република България, регистрирано по българското
законодателство или по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз,
на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
на Конфедерация Швейцария.
Няма спор също, че по смисъла на закона жалбоподателят е местен работодател по
смисъла на закона.
Следователно за наемането на ВК на работа в България от местен работодател са
приложими изискванията на ЗТМТМ.
Безспорно се установи също, че между К и дружеството – жалбоподател считано от
09.04.2021 г. е възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор №
30/09.04.2021 г.. към момента на извършване на проверката по работни места – 10.05.2021 г.
ВК е осъществявал трудови функции на строителен обект с изпълнител „***“ ЕООД.
Според § 1, т. 9 ДР „Лице от български произход" е лице по смисъла на § 1, т. 6 от
допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, а именно лице,
на което поне единият възходящ е българин.
Пред съда жалбоподателят не ангажира доказателства, че ВК е с български произход
по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗТМТМ поради етническия му произход ***н и че на същия е
признат произхода и българско гражданство по нарочна наредба за признаване на произхода
и гражданството на ***, каквито твърдения управителят МС навежда в обясненията си,
дадени в съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ В 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят
уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „Главна ИТ". В ал. 2 е предвидено при
наемане на работа или при приемане на работник – гражданин на трета държава,
работодателят да изисква от него да представи валиден документ за пребиваване,
нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането.
Както се установи от писмото на ОД на МВР К е подал заявление за постоянно
пребиваване в страната на 11.06.2021 г..
Безспорно се установи и че на 09.04.2021 г. К действително е започнал работа в
дружеството - жалбоподател. Неоснователни са обясненията на жалбоподателя, че в деня на
проверката по работни места не бил с работно облекло и не изпълнявал трудови функции,
при положение, че същият е бил на покрива на санираната сграда и в действителност е
извършвал ремонтни строителни дейности на покрива. Освен това същият сам в
подписаната от него декларация към момента на проверката е посочил, че работи по трудов
договор.
Не се твърди и не се представят доказателства, че към момента на проверката по работни
4
места и към момента на приключването на проверката по документи работодателят не е
уведомил писмено Изпълнителна агенция „Главна ИТ“ за наемането на чуждия гражданин В
К в предвидения 7-дневен срок, който е започнал да тече на 10.04.2021 г. и е изтекъл на
16.04.2021 г.. За броенето на сроковете в административно наказателното производство на
осн. чл. 84 ЗАНН са приложими субсидиарно разпоредбите на чл. 183 НПК, като съгласно
ал. 2 на чл. 183 НПК срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и
изтича в края на последния ден. Такова уведомление жалбоподателят е подал пред ДИТ -
Смолян едва на 26.05.2021 г. /л. 25 и 26/, след приключване на проверката по работни места
и документално, но преди издаване на АУАН.
При тези факти и обстоятелства безспорно се установява от обективна и субективна
страна извършеното административно нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ от
дружеството – жалбоподател.
Тъй като се касае за нарушение, извършено чрез бездействие, то и същото се счита
извършено на следващия ден след изтичането на крайния срок за извършване на
задължението.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на посочване на място
и дата на извършване на нарушението и за неправилното им определяне, тъй като и в АУАН
и в НП изрично е посочено, че нарушението е извършено на 17.04.2021 г. – денят следващ
крайния срок за изпълнение на задължението по чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ, по работни места – в
гр. Смолян. Тъй като се касае за централизиран административен орган ГИТ, който има
териториални поделения, то задължението за подаване на уведомление жалбоподателят е
могъл да извърши както в гр. София по седалището на ГИТ, така и в ДИТ - гр. Смолян –
мястото, където дружеството е осъществявало дейност чрез наетите работници или в ДИТ –
Ловеч, в чийто район попада седалището и адреса на управлението му. Неизпълнението на
това задължение, обаче, след като е констатирано от компетентните контролни органи на
територията на гр. Смолян, където лицето В К е полагало труда си, то следва да се приеме и
че мястото на извършване на нарушението съвпада с мястото на установяването му.
Като работодател жалбоподателят чрез законния му представител следва да
познава приложимия закон в случаите на наемане на работници – граждани на трети страни.
В този смисъл изложеното в обясненията му пред съда и посочено във възражението срещу
АУАН за незнанието на изискването на закона не го оправдава.
В случая не са налице обстоятелства, които да обосноват извод за квалифициране
на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като настоящият
случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи за
този вид нарушения. Нарушените правни норми регулират значими обществени отношения,
свързани с престирането на работна сила от граждани на трети страни и гарантиране
спазването на правата и законните им интереси.
Правилно и законосъобразно, съответно на тежестта на нарушението, на
дружеството - жалбоподател е наложена минимално предвидената в закона имуществена
5
санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ.
При извършената проверка съдът не установи съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и при издаването на НП. Материалният
закон е приложен правилно.
Ето защо жалбата се явява неоснователна. Ще следва обжалваното НП да бъде
потвърдено.
Ще следва обжалваното НП да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал. 2, т. 5
ЗАНН, вр. чл. 79, ал. 5 ЗТМТМ.
Относно разноските:
С оглед изхода от спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
На основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 24
Наредбата за заплащането на правната помощ ще следва на въззиваемия да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за осъщественото процесуално
представителство от юр. П.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН и чл.
63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН Смолянският районен съд се мотивира да
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **** г., издадено от директора
на Дирекция „ИТ” - гр. Смолян, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. Г, общ. Т, ул. „ИВ“ № 41, представлявано от ММС за нарушение на чл. 10, ал.
1 ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл. 78, ал. 1
от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Г, общ.
Т, ул. „ИВ“ № 41, представлявано от ММС да заплати на Дирекция „ИТ” - гр. Смолян,
представлявана от инж. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК,
в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Смолян.
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6