Р Е Ш Е Н И Е
Номер 853 Година
24.06.2022 Град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, III състав, на тридесет и първи май две хиляди двадесет
и втора година в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Димитров
Секретар И.Л.
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Димитров, административен характер дело номер 2471 по описа за 2021
година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ), вр.
чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.17, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти .
Образувано е по жалба на Унистрой
Север ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Черни връх №122
със съдебен адрес ***, чрез управителя В.С.А. и Бова Естейт ООД със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. Проф. Якимов №3, чрез управителя В.Б.Ч., против
заповед № СТ-05-678/08.09.2021г. на
Началника на ДНСК, гр. София. Със заповедта е отказано издаването на Разрешение
за ползване и не е бил въведен в експлоатация строеж със следните
идентификационни данни. „Смесена многофункционална сграда с домови ВиК
отклонения“, находящ се в УПИ VI-398,
кв.2 по плана на
ж.к. Изгрев, гр. Бургас.
Жалбоподателите сочат, че
заповедта е незаконосъобразна и молят да бъде отменена. В съдебно заседание,
поддържат жалбата на сочените в нея основания, ангажират доказателства, молят
да бъде постановено решение, с което да се отмени оспорената
заповед.
Ответникът – Началник ДНСК гр. София, редовно
уведомен, се представлява от ю.к. К., която оспорва жалбата и излага аргументи
в подкрепа на оспорената Заповед.
Като заинтересовани страни са били конституирани
всички притежатели на вещни или ограничени вещни права в строежа, предмет на настоящото
съдебно производство, а именно:
Б.Д.Б., Д.Н.З., Т.И.И.,
С.А.С., К.П.С., М.К.Д., Н.М.Г., С.А.Х., Ю.М.Х., Д.К.Л., И.К.Л., „ЕМ МАКС 1“
ЕООД, К.Т.М., Р.С.С., Т.В.И., И.А.И., Ю.Б.И., Т.Г.Т., Р.В.С., П.Я.П., А.П.Г., И.Г.В., С.Д.Д., В.В.К., М.М.Д., С.В.К.,
Я.Д.К., М.Я.Я., ЯКОВ Ш., Г.Ш., „ДКЛ ЕНД Д 07“ ЕООД, Н.Х.А., Р.Х.П., М.Д.Б., „ВЕНДИНГ
СТАР 1“ ЕООД и „ТЕРЕЗИН ХАУСФЕРВАЛТУНГ“ ЕООД.
След преценка на жалбата и
изложените в същата аргументи, Административен съд Бургас намира, че същата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежни
страни, имащи право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото
доказателства съдът възприема следните факти:
По делото не е спорно, че производството по издаването
на оспорената заповед е започнало по искане от възложителите на строежа Унистрой
Север ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Черни връх №122
със съдебен адрес ***, чрез управителя В.С.А. и Бова Естейт ООД със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. Проф. Якимов №3, чрез управителя В.Б.Ч. в
ДНСК за издаване на разрешение за ползване. Със Заповед №
РД-19-396/29.04.2021г. на Началника на ДНСК, е била назначена Държавна
приемателна комисия /ДПК/ за процесния строеж. В тази заповед като основание за
назначаването на ДПК са посочени чл. 4, ал. 1 и чл.5, ал.2 от Наредба № 2/2003
г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти /Наредбата/, вр. чл.177, ал.2 ЗУТ, искане от двамата посочени
инвеститори - с вх. №№ съответно СТ - 04/929-04-892/21.04.2021г. и СТ -
04/929-05-118/27.04.2021г.
и придружени от документите по чл. 4, ал. 2 от Наредбата.
Определен е бил поименният състав на членовете, тяхната месторабота и длъжност,
като са били включени представители на възложителя, на лицето, упражняващо
строителен надзор, на специализирани контролни органи – РД ПБЗН – Бургас, РЗИ –
Бургас, РИОСВ Бургас, РО „ИДТН“ Югоизточна България ( по чл.5, ал.2 от
Наредбата - визиращ други специалисти),
гл. архитект на Община Бургас, изпълнителен директор на ВиК Бургас ЕАД и др. Указано
е на комисията да започне работа на 19.05.2021г. и да приключи в срок от десет
работни дни. Заповедта за назначаване на ДПК
била допълнена със заповед на същия орган №РД-19-458/01.06.2021г. Така определения в първата заповед 10-дневен
срок бил продължен със Заповед на началника на ДНСК № РД - 19 -
501/09.06.2021г. с нови десет календарни дни, считано от 03.06.2021г.
За установяване годността за ползване на строежа, от
ДПК бил изготвен Протокол – приложение № 16 към чл. 7, ал. 3, т. 16 от Наредба
№ 3 за съставяне на актове по време на строителство /Наредба № 3/ Въпросният
протокол удостоверява, че комисията се е събрала в пълен състав на повторно заседание на 14.05.2021г., като в
хода на работата си е обсъдила наличната документация, констатирала е участниците
в сторителството и изпълнението на строежа, включително наличието на
незавършени и недовършени видове СМР. Като такива били описани следните
установени намясто забележки:
1.
На кота - 6,30 (сутерен 2) не са монтирани системите за
паркиране на две нива, като по този начин паркоместата са намалени с 44бр.;
2.
На Ниво 0,00 партер не са монтирани предвидените метални
стълби, осигуряващи достъп до второ ниво на магазини №2 и №7, Отворът на
стълбището на магазин №7 е затворен с метална конструкция.
3.
На ниво пъри етаж +3,50 не е изпълнен отвор за врата на
магазин №7 към асансьора.
4.
На кота +9,90 (трети етаж) е извършено обединяване на
апартаменти 305,306 и 307 в два тристайни, като са оставени отвори за врати за
връзка между апартаментите и са изпълнени нови преградни стени.
5.
На кота +15,70 (пети етаж) е извършено обединяване на
апартаменти 505 и 506 в един четиристаен, като са оставени отвори за врати за
връзка между апартаментите.
6.
На кота +18,60 (шести етаж) е извършено обединяване на
апартаменти 606,607 и 608 в два тристайни, като са оставени отвори за врати за
връзка между апартаментите и са изпълнени нови преградни стени.
На
следващо място са били установени и няколко изменения на инвестиционните
проекти, които са били преценени от комисията като несъществени, но е било
установено, че не са били отразени в екзекутивната документация - касае се за
монтиран по терасите метален, ажурен парапет, вместо предвидения по проект
стъклен, както и изпълнени по фасадите декоративни алуминиеви ламели с
хоризонтален растер, вместо вертикален.
Приложено
към протокола е било и особено мнение на член от комисията с изложени твърдения
за преправена строителна документация, неизпълнени заповеди на архитекта на
сградата, свързани с отклонения във фасадата на сградата. Предложено е
прекъсване работата на ДПК от страна на Началника на ДНСК.
Въз основа на предложението е била издадена Заповед №
РД-19-605/16.07.2021г., (л.203 - 204), с която началникът на ДНСК прекъснал
работата на ДПК до представяне на данни от страна на инвеститорите за отпадане
на причините наложили прекъсването, ведно с предложение на председателя на ДПК
за продължаване работата на комисията. Такова предложение е постъпило на
30.07.2021г. с писмо, входирано в ДНСК (л.201-202) Това предложение било потвърдено
с издадена Заповед №РД-19-661/10.08.2021г. от .Началника на ДНСК, с която
същият е разрешил продължаване на работата на .ДПК. С допълнителна заповед № РД
- 19 - 674/17.08.2021г. бил изменен и допълнен състава на ДПК.
Изготвен е бил протокол от проведено първо
заседание на 19.08.2020г. (л.173) на ДПК,
с който били установени следните несъответствия:
На сутерен 2 не са били монтирани 5 бр. паркинг
системи за двойно паркиране;
На 3, 5 и 6 етаж разпределението на апартаменти
съответно: 305, 306 и 307; 505 и 506; 606, 607, 608 не съответства на проекта.
Не било изпълнено предвиденото с проекта по Част
„Паркоустройство“, като липсвали широколистни храсти, тревни площи и жив плет;
Коментирани са жалби на член на ДПК относно нарушаване
Кинт при реализиране остъкляването на стълбището, поради което са изискани за
второто заседание на Комисията, като необходими становища на проектанта по Част
Архитектура, упражнил авторски надзор и специалиста по част архитектура,
упражнил строителен надзор, за констатираните случаи. Насрочено е било второ
заседание на Комисията на 01.09.2021г.
Видно от протокола на така проведеното заседание на
ДПК на 01.09.2021г., същият е бил придружен с протокол за озеленяване,
становища на инвеститори, на лицето управняващо строителен надзор,
представители на ДНСК и специализираните контролни органи - Директор РД ПБЗН, Директор РИОСВ Бургас,
Директор РЗИ - Бургас РО ИДТН, Гл. архитект на Община Бургас, Изп. Директор ВиК
Бургас ЕАД и Архитект изпълняващ авторски надзор по част „Архитектура“
В заключение е било посочено, че Несъществени промени,
извършени по време на строителството са били изпълнени въз основа на заповеди
на проектанта, вписани в заповедната книга. Посочено е, че е била изготвена и
предадена екзекутивна документация на 15.12.2020г. по реда на чл.175, ал.2 от ЗУТ. Прието е, че така изпълнен строежът може да понесе натоварванията съгласно
действащата нормативна уредба. Посочено е, че констатацията е направена на база
съставения акт образец 14 от 17.07.2019г.
Прието е за установено, че строежът е изпълнен
съгласно изискванията на ЗУТ, техническите норми и издадените строителни книжа
и други документи.
Представени са били изисканите с предходния протокол
на ДПК становища на арх. Малина Дончева, упражнила строителен надзор по време
на строителството по част „Архитектура“ и на арх. Д.Ж. - направнила авторски
надзор на строежа по време на строителството, които ведно с това на гл.
архитект на Община Бургас приемат, че остъкляването на аварийното стълбище на
увеличава коефициента на интензивност на застрояването в урегулирания поземлен
имот. Взето е решение за приемане на строежа.
Смесена многофункционална сграда с домови отклонения в поземлен имот с Идентификатор 07079.501.398.3 по КК КР на гр.
Бургас.
Въз основа на така издаденият протокол Председателят
на ДПК предложил да бъде издадена заповед за издаване на разрешение за ползване.
Последвало е издаването на процесната заповед, с която
Началника на ДНСК София, на основнаие чл.222, ал.1, т.8, чл. 177, ал. 2 от ЗУТ
и чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2003 г., във вр. с чл. 178, ал. 3, т. 1 и
чл. 14, т. 3 от Наредба № 2/2003 г. е отказал да въведе в експлоатация
строежът, като е възприел изводите от фактическа страна на ДПК, но направил
противоположни такива от правна страна.
Отказът е изготвен в изискуемата писмена форма и
съдържа изложение на фактически и правни основания за съставянето му.
Съдът приема, че при издаването на процесната заповед
са спазени и административнопроизводствените правила. Установи се, че
компетентен орган е назначил ДПК, съставен е протокол обр. 16 по смисъла на чл.
14 от цитираната Наредба № 2/31.07.2013 година, с който е приет строежа
именован „Смесена многофункционална сграда с домови ВиК отклонения“, находящ се
в УПИ VI-398, кв.2 по плана на ж.к.
Изгрев, гр. Бургас.
Доколкото липсват данни в кой момент органът е получил
документите относно описания строеж, и с оглед липсата на възражения от
страните, съдът приема, че оспорената заповед е издадена в установения в чл. 17, ал. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 г.
срок от 5 работни дни, считано от получаване на материалите по преписката.
Следва извод, че при издаване на оспорваната заповед не е допуснато съществено
нарушение на административно-производствени правила по смисъла на чл. 146, т. 3
от АПК.
Според мотивите на оспорената заповед, в съставения от ДПК протокол образец 16 от 01.09.2021г. по отношение изпълнението на строежа е вписано, че: „Изпълнените вътрешни разпределения в апартаменти 305, 306 и 307, както и в апартаменти .505 и 506; 606, 607 и 608 не съответстват на предвидените по проект и не позволяват тяхното ползване към момента“, също и че: „Предвидените по проект 144 броя паркоместа са изпълнени, като са монтирани всички системи за двойно паркиране, предвидени с проекта. За четири от системите няма техническа възможност за използване на второто ниво за паркиране, предвид изпълнени ОВИ и ЕЛ инсталации"; „Парапетите на терасите на фасадите на изпълнени чрез подмяна на материали (парапети и жалузи)“.
Видно от съставения от ДПК протокол образец 16 от
01.09.2021г, части от строежа са изпълнени в несъответствие с одобрения
инвестиционен проект, което обуславя наличие на хипотезите по чл.178, ал.3, т1
от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл14, т.1, 5 и 7 от Наредба №2/2003г.,
за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти.
Във връзка с гореизложеното, на основание чл. 222,
ал.1, т.8, чл.177, ал.2, чд178, ал.3, т.1, във вр. с чл.17, ал.1, т.2 и чл. 18.
ал.1, т.1 от Наредба №2/31.07.2003г., е отказал издаването на разрешение за
ползване и не е въвел в експлоатация сградата.
За да постанови такаоспорения административен акт
органът се е позовал на самия приемателен протокол образец 16, на факти и обстоятелства,
описани в същия, но им е предал правно значение, различно от приетото от ДПК.
Така напрактика с представения окончателен протокол
образец 16 не са били наложени ограничителни условия за част от констатираните и
с предходните, обсъдени по-горе протоколи на ДПК, несъответствия с проекта. За
разлика от предходните протоколи, в окончателния такъв образец 16 част от
приетите за съществени отклонение от одобрения инвестиционен проект (несъответствия)
са били посочени като несъществени такива на база представените заключения на
специалисти, описани по-горе.
Производството по издаване на разрешение за ползване
на строежите представлява сложен фактически състав, съвкупност от фактически и
правни действия, обективирани в съответен протокол с удостоверителен характер,
който се депозира пред компетентния да издаде разрешението орган по чл.177,
ал.2 и ал.3 ЗУТ. Производството е уредено в разпоредбата на чл.177-178 ЗУТ,
както и в НАРЕДБА № 2 ОТ 31 ЮЛИ 2003 Г.
ЗА ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА СТРОЕЖИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИМАЛНИ
ГАРАНЦИОННИ СРОКОВЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИ СТРОИТЕЛНИ И МОНТАЖНИ РАБОТИ, СЪОРЪЖЕНИЯ И
СТРОИТЕЛНИ ОБЕКТИ, (Наредбата), приложима в настоящия спор в редакцията по
последната й актуализация, (изм. и доп. ДВ. бр.89 от 12 Ноември 2019г.)
Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредбата „Протокол обр. 16 е основание за издаване на
разрешение за ползване на строежа или отказ за издаване на същото.“
Според чл.18, ал.1 от същата наредба „Началникът на ДНСК или упълномощено от него
лице отказва издаването на разрешение за ползване:
1. при
условията на чл. 14;
2. при съставен
протокол обр. 16 с решение за отказ за приемане на строежа;“
Разпоредбата на чл.14 от Наредбата предвижда следните
хипотези за отказ:
„1. (доп. - ДВ,
бр. 49 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2012 г., в сила от 11.12.2012 г.)
когато строежът или части от него са изпълнени в несъответствие с одобрения
инвестиционен проект и/или в несъответствие с предвижданията на действащия
подробен устройствен план;
2. при работи,
изпълнени в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните
работи и/или неизвършени и незавършени работи;
3. (изм. - ДВ,
бр. 98 от 2012 г., в сила от 11.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2016 г., в
сила от 19.08.2016 г.) когато строежът или части от него не са изпълнени в
съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ;
4. (доп. - ДВ,
бр. 98 от 2012 г., в сила от 11.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2016 г., в
сила от 19.08.2016 г.) при липса на документи, удостоверяващи съответствието на
вложените строителни продукти с изискванията по чл. 169а, ал. 1 ЗУТ;
5. (доп. - ДВ,
бр. 98 от 2012 г., в сила от 11.12.2012 г.) при неизвършени мероприятия,
предвидени в част "Вертикална планировка" и нереализирано озеленяване
по одобрения проект;
6. (доп. - ДВ,
бр. 98 от 2012 г., в сила от 11.12.2012 г.) при непремахнати съществуващи
сгради и постройки, които не са включени в режима на застрояване, когато са
предвидени за премахване;
7. при
незавършени фасади на сградите и постройките съобразно одобрения инвестиционен
проект;
8. (доп. - ДВ,
бр. 98 от 2012 г., в сила от 11.12.2012 г.) когато не е упражняван строителен
надзор или е упражняван от нелицензирано или нерегистрирано за това лице;
9. (нова - ДВ,
бр. 98 от 2012 г., в сила от 11.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2016 г., в
сила от 19.08.2016 г.) когато не са съставени технически паспорт и сертификат
за проектни енергийни характеристики;
10. (нова - ДВ,
бр. 98 от 2012 г., в сила от 11.12.2012 г.) при неизпълнени мероприятия по
изграждане на улици, пътища или алеи съгласно чл. 69 ЗУТ в курортите,
ваканционните селища, голф селища, аквапарковете и в другите територии за
рекреационни дейности, свързващи обекта с уличната или пътната мрежа и
осигуряващи нормален достъп до съответния поземлен имот;
11. (нова - ДВ,
бр. 98 от 2012 г., в сила от 11.12.2012 г.) когато липсва определен размер на
отчисленията за единица депониран отпадък съгласно чл. 60 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО);
12. (нова - ДВ,
бр. 98 от 2012 г., в сила от 11.12.2012 г.) при неиздадено разрешение или
регистрационен документ за дейности с отпадъци, когато такива се изискват по
реда на чл. 67 и 78 ЗУО.“
Съгласно ал.2
на чл.18 от Наредбата (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2016 г., в сила от 19.08.2016 г.) „При издадена заповед за отказ от издаване на
разрешаване за ползване на строежа възложителят отстранява причините за отказа
и прави писмено искане за назначаване на ДПК за издаване на разрешение за
ползване по реда на чл. 3.“
За да откаже издаване на разрешението за ползване
административният орган е приел, че са налице следните нарушения, попадащи в
хипотезата на чл.14, т.1 от Наредбата - строежът или части от него са изпълнени
в несъответствие с одобрения инвестиционен проект (чл.178, ал.3, т.1, вр. чл.
14, т. 1 от Наредба № 2/2003 г.); Т.е. касае се за надлежно установени факти, чиято
правна квалификация той е субсумирал под хипотезата на допуснато едно
единствено нарушение - несъответствия на части от строежа с одобрения
инвестиционен проект и екзекутивната документация, описани по следния начин:
-
„Изпълнените
вътрешни разпределения в апартаменти 305, 306 и 307, както и в апартаменти 505
и 506, както и в 606, 607 и 608 не съответстват на предвидените по проект и не
позволяват тяхното ползване към момента“
-
„За
четири от системите няма техническа възможност за използване на второто ниво за
паркиране, предвид изпълнени ОВИ и ЕЛ инсталации“
-
„парапетите
на терасите на фасадите на сградата са изпълнени чрез подмяна на материали
(парапети и жалузи)“
Смисълът на такавъведените от
закона изисквания е за наличие на пълно съответствие между предвидения в
проекта и съпътстващите го екзекутиви строеж и реалноосъществения такъв.
За да провери законосъобразността на постановения и
оспорен в настоящото производство административен акт Съдът следва да извърши
проверка на верността на направените от ДПК фактически констатации, както и на
обстоятелството представляват ли същите несъответствие по смисъла на чл.14, т.1
от Наредбата, както е посочил това ответният орган.
Относно фактите, описани като нарушение, съдът приема
същите за надлежно доказани, доколкото за тях е съставен предвиден в
нормативния ред официален свидетелстващ документ, какъвто се явява протокол
Образец 16, надлежно подписан от явилите се членове на ДПК и неоспорен от
страните в производството. В този смисъл, същият представлява надлежно и годно
доказателствено средство, удостоверяващо фактическото състояние на строежа и
неговите части, към датата на подписване на протокола от членовете на ДПК,
считана и за дата на съставянето му.
Според посоченото в протокола (л.49 от делото)
изпълнените вътрешни разпределения в апартаменти 305, 306 и 307, 505, 506, 606,
607 и 608 не съответстват на предвидените по проект и не позволяват тяхното
ползване в момента. Това обстоятелство не се оспорва от страните по делото,
като неоспорен в тази част е останал и обсъждания протокол Образец 16. От
правна страна според настоящия съдебен състав се касае за констатирано
отклонение от проекта, чийто характер и естество е ирелевнтен за настоящата
фаза на производството, доколкото е ясно от събраната документация, че за
такаустановеното несъответствие на разпределението на посочените жилища с
инвестиционния проект липсва както екзекутив така и заповед за допълване на
издаденото разрешение за строеж по чл.154, ал.5 ЗУТ, (постановена преди
допускането на самите отклонения) или на последно място се касае за такива по
чл.154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ, които изобщо са недопустими. И в трите
случая се касае за части от строеж, изпълнени в несъответствие с одобрения
инвестиционен проект. Това несъответствие между фактическа реализация и одобрен
инвестиционен проект безспорно попада в хипотезата на чл.14, т.1 от Наредбата и
е основание за постановяване на оспорения отказ.
За естеството на несъответствията може да се съди от
предходните протоколи на ДПК, които също са били надлежно подписани от
присъствалите членове и верността на отразеното в тях не е била оспорена. Те
представляват част от административната преписка и правилно са били взети
предвид от ответния орган при постановяване на оспорения административен акт.
Така например, видно от протокол от заседание на ДПК от 14.06.2021г. (л.209 от
делото) ясно е описано, че не са отстранени забележки, констатирани при
предходно заседание на комисията, за което са били дадени указания, като част
от несъответствията са именно констатирано „обединяване“ на три обекта -
апартаменти 305, 306 и 307 в два тристайни такива. Същата констатация е
направена и относно апартаменти с номера 606, 607 и 608. Обединение е
констатирано и по отношение на апартаменти 505 и 506 в един четиристаен. Изменението
е съществено доколкото се касае за фактическо заличаване на обекти на кадастъра
и подмяната им с различни, непредвидени и неодобрени със съответния
инвестиционен проект. Това обстоятелство практически е констатирано и по време
на заседанието на ДПК, за което е бил изготвен протокол от 19.08.2020г.
(л.173), видно от който несъответствието, констатирано при трите групи
апартаменти, продължава да е налично, описано като „разминаване в
разпределението“, като съдът счита, че се касае за същата фактическа ситуация,
отразена и в предходния протокол. Доколкото не се касае за несъществено
отклонение от инвестиционния проект (, което обстоятелство не е било оспорено
от заинтересованите в производството страни) е ясно, че същото не подлежи на
отразяване в екзекутивна документация, а на премахване, като незаконен строеж).
Отстраняването е констатирано от страна на вещото лице по назначената СТЕ едва
към момента на изготвянето й и представлява новонастъпило обстоятелство в хода
на процеса. Същото обаче, според настоящия съдебен състав не е основание за
отмяна на оспорения административен акт, който се явява правано и фактически
обоснован към момента на постановяването му, а съгласно разпоредбата на чл.18,
ал.2 от Наредбата е основание възложителят да направи „писмено искане за назначаване на ДПК за издаване на разрешение за
ползване по реда на чл. 3 (от Наредбата)“.
На следващо място, като съществено според обсъдения
протокол, възприет изцяло от ответния орган при постановяване на оспорения
административен акт (л.50), е посочено следното отклонение: за четири от
системите за паркиране е констатирана липса на техническа възможност за
използване на второто ниво за паркиране, предвид изпълнени ОВИ и ЕЛ Инсталации.
Същите системи са индивидуализирани, като находящи се на второ ниво, с номера
48, 110, 130 и 138. Според настоящия съдебен състав се касае за факт приравним
на пълна липса на четири от императивно изискуемите паркоместа, доколкото
невъзможността същите да бъдат използвани не е компенсирана с изменение на проекта
в тази му част, чрез предвиждане на четири допълнителни парко места.
Според императивната норма на разпоредбата на чл.43,
ал.1 ЗУТ „За нови сгради необходимите
гаражи и места за паркиране задължително се осигуряват в границите на
урегулирания поземлен имот.“
Според ал.2 на същата норма „Изключения от разпоредбата по ал. 1 се допускат от органа, който следва
да издаде разрешението за строеж, когато нормативно необходимите гаражи и места
за паркиране не могат да бъдат осигурени в границите на урегулирания поземлен
имот поради технически или нормативни причини, като: размери и/или наклон на
урегулирания поземлен имот, хидрогеоложки условия, санитарно-охранителни зони и
други при условия, определени в наредбата по чл. 75, ал. 4.“
Съгласно одобрения технически инвестиционен проект за
строежа са необходими минимум 144 броя паркоместа, като същите са надлежно
предвидени. Невъзможността 4 от тях да бъдат ползвани на второ ниво, обезмисля
монтажа на парко системите на паркоместа с номера 48, 110, 130 и 138. Подобна
констатция бива отразена в част „изпълнение на СМР“ в Протокол за установяване
годността на ползване на строеж от 01.09.2021г. Същото обстоятелство е
проверено и съответно потвърдено от назначената СТЕ, която установява, че и към
настоящия момент, констатираното от ДПК обстоятелство е налично.
Според вещото лице тези четири системи могат да бъдат
монтирани на четири от предвидените на нивото на терена пет паркоместа. Това
обстоятелство обаче не е предвидено по проект, нито същият е изменен с екзекутиви
по реда на чл. 175, ал.1 ЗУТ. Фактът на монтажа на четирите паркосистеми
намясто, в съответствие с предвижданията на ТИП е констатирано от страна на
вещото лице и към настоящия момент. Следователно не се касае за изпълнение на
строежа в отклонение на инвестиционния проект, а напротив, за изпълнението му в
съответствие със същия. Според настоящия съдебен състав се касае за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 14, т.2 от Наредбата, според която „Комисията съставя протокол обр. 16 с решение
за отказ за приемане на строежа при работи, изпълнени в нарушение на правилата
за изпълнение на строителните и монтажните работи и/или неизвършени и
незавършени работи;“, предвид липсата на постигнат в крайна сметка търсен
резултат по осигуряване наличието на още четири задължително изискуеми по закон
паркоместа, които следва не просто да съществуват в пространството, но и
действително да могат да бъдат ползвани. Макар в обсъдения подслучай да е
налице разминаване между сочените от органа фактически и правни основания за
отмяна на оспорения административен акт, то разминаването не представлява
съществено процесуално нарушение, явяващо се основание за отмяна на
постановения административен акт, предвид установената от страна на ВАС съдебна
практика по този въпрос. В този смисъл е Решение № 3861 от
25.03.2021г. по адм.д. №1573/2021 по описа на Върховен административен съд.
По въпроса за третото констатирано несъответствие с
първоначалния ТИП и реализирания намясто строеж, явило се основание за
постановения отказ да бъде издадено разрешение за ползване и бъде въведена
сградата в експлоатация, съдът намира следното:
Органът е констатирал, че парапетите на терасите на
фасадите на сградата са изпълнени чрез подмяна на материали (парапети и
жалузи). Според настоящия състав това обстоятелство само по себе си би било
основание за постановения отказ единствено в хипотезата на чл.14, т.4 от
Наредбата, според която отказ се постановява и „при липса на документи, удостоверяващи съответствието на вложените
строителни продукти с изискванията по чл. 169а, ал. 1 ЗУТ;“, тъй като
според съдебния състав подмяната на един годен материал с друг годен такъв
представлява несъществено отклонение от съгласуваните проекти, доколкото
безспорно предмет на одобрение при всеки ТИП освен самия обект и начина на
реализацията му, са и материалите от които същият предстои да бъде реализиран,
доколкото контрол се осъществава върху тяхната годност да изпълняват
възложените им в конкретния строеж функции. Изменението на одобрен като годен
материал с друг годен такъв е несъществено, и следва да бъде осъществено по
реда на чл.175, ал.1 ЗУТ, чрез изготвяне на екзекутивна документация, както
такива указания са били дадени от ДПК в изготвения протокол от 14.06.2021г., за
заседанието от 14.05.2021г. (л.209 от делото - т.7 и т.8). Доказателства за
изготвяне на екзекутивна документация касателно тези изменения не са
представени по делото, което води чрез извършената замяна на материали до извод
за наличие на хипотезата на чл.14, т.1 от Наредбата , а именно наличие на части
от строежа „изпълнени в несъответствие с
одобрения инвестиционен проект“. Макар и лесно преодолимо, това
несъответствие не е отстранено по допустимия от закона ред.
За да достигне до горните изводи съдът прави
заключение базирано и на част от фактическите установявания, посочени в
назначената СТЕ, според които се установява, че и към момента на изготвянето й част
от посочените пречки са налични, т.е.
четири от паркосистемите са неизползваеми на второто си ниво. Спорното
обстоятелство е дали този факт попада сред констатациите, явяващи се основание
за постановяване на отказ да бъде издадено разрешение за ползване на процесната
сграда.
Всъщност, наличието дори само на едно от изброените
нарушения при изпълнение на строежа, води до осъществяване на предпоставките за
прилагане на чл. 14, т. 3 от цитираната Наредба № 2/2003 г. В конкретния случай
по категоричен начин се установи осъщественото нарушаване на цитираната в
заповедта норма.
В хода на съдебното производство жалбоподателят, чиято
е тежестта да докаже годността за ползването на сградата, не ангажира
доказателства, които да обосноват правилността на тези възражения. Обратно, по
категоричен начин се доказаха допуснати нарушения при изграждане на сградата,
които са основание компетентния орган да откаже приемането на строежа, което
води до извод за законосъобразност на процесната заповед.
Недопустимо в този случай е и частично въвеждане на
строежа в експлоатация, тъй като се касае за един общ строеж, представляващ
едно цяло, макар и в същия да са обособени различни самостоятелни обекти на
собственост.
Съдът приема, че административният орган не е обвързан
от решението на ДПК, а разполага със самостоятелна компетентност, която му дава
възможност сам да взема решението да издаде или да откаже издаване на
разрешение за ползването на строежа. Т.е. органът сам извършва преценка, като
съобразява всички установени факти, а не само решението на ДПК.
В тази връзка съдът счита за ирелевантни и доводите на
заинтересованата страна, които са развити подробно в писмените бележки по
съществото на спора. Те касаят слабости и дефекти, сочени като противоречия с
императивни норми на закона, но същите не са предмет на оспорения
административен акт и не подлежат на обсъждане от страна на съдебния състав.
С оглед на изложените съображения съдът приема, че
оспорената заповед № СТ-05-678/08.09.2021г. на Началника на ДНСК, с която е
отказано издаването на разрешение за ползване на строеж и не е разрешено
ползването на строе, е законосъобразен административен акт, не са налице
твърдените пороци, поради което жалбата на Унистрой Север ЕООД и Бова естейт
ООД следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По разноските:
Изходът от оспорването обуславя възлагане на
разноските по делото в тежест на жалбоподателите.
В последното по делото съдебно заседание,
процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По изложените съображения съдът осъжда жалбоподателите да заплатат
на ответника сумата от 100 лева - разноски по делото.
Що се отнася до претендираните разноски от страна на
заинтересованата страна Б.-С., съдебният състав намира, че същите макар и
своевременно претендирани са недължими. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 АПК „Когато съдът отхвърли оспорването
или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни,
за които актът е благоприятен.“ Т.е., от съществено значение за присъждане
на претендираните разноски е обстоятелството дали оспореният акт обективно е
благоприятен за съответната страна, а не дали от субективна гледна точка,
съобразно конкретиката на казуса, същият ползва или не една или друга
заинтересована страна. В конкретния случай заинтересованата страна е собственик
на обект в сградата, чието ползване е отказано с оспорената заповед. В интерес
на същия е ползването на сградата да бъде разрешено, поради което не може да
бъде възприета тезата , че оспореният административен акт е в интерес на
посоченото лице. Поради изложеното в полза на същата не следва да бъдат
присъдени разноски в настоящото производство.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, пр.
последно от АПК, Бургаският административен съд, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Унистрой Север ЕООД, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. Черни връх №122 със съдебен адрес *** и
законен представител управителя В.С.А. и Бова Естейт ООД със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул. Проф. Якимов №3 и законен представител управителя
В.Б.Ч., против заповед № СТ-05-678/08.09.2021г.
на Началника на ДНСК, гр. София, с която е отказано издаването на
Разрешение за ползване и не е бил въведен в експлоатация строеж със следните
идентификационни данни. „Смесена многофункционална сграда с домови ВиК
отклонения“, находящ се в УПИ VI-398,
кв.2 по плана на ж.к. Изгрев, гр. Бургас.
ОСЪЖДА Унистрой Север ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Черни връх №122 със съдебен адрес *** със законен
представител В.С.А. и Бова Естейт ООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ул. Проф. Якимов №3 със законен представител В.Б.Ч., да заплатят всеки по равна
част от сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски в производството по
административно дело № 2471 по описа за 2021г. на Административен съд Бургас.
На основание чл. 215, ал.7 от ЗУТ решението на
съда подлежи на обжалване в 14-дневен срок от датата на уведомяванетона
страните пред Върховния Административен съд.
СЪДИЯ: