ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№445
гр.Варна, …09..07.2019 г.
Апелативен съд град Варна, гражданско
отделение, на 09.07.2019
г., в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ
МАРИНОВА
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. № 321 по описа на
съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,
ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Д.В.Я., подадена чрез адв. А.П.,
против определение № 1532/20.05.2019 г. по гр.д. № 1399/2018 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което на основание чл .229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спряно
производството по в. гр. дело № 1399/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд
до приключването с влязъл в сила съдебен
акт на производството по гр.д. № 1480/2017 г. по описа на Варненския окръжен
съд.
Жалбоподателката е навела оплаквания
за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради несъобразяването му с
процесуалния закон и липсата на предпоставките по чл. 229, ал1, т.4 ГПК, като е
молила за неговата отмяна.
М.Г.Д., чрез адв. М., е подал писмен отговор, с който е оспорил частната
жалба и по съображения за правилността на обжалваното определение, е молил за
потвърждаването му.
Частната жалба е депозирана в
преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, редовна е и допустима, а разгледана по същество - тя е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 229,
ал.1, т. 4 от ГПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се
разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора.
В настоящия казус, тези предпоставки
са налице.
Производството пред окръжния съд е
образувано по искова молба на Д.В.Я., с която срещу М.Г.Д., Й.Д.Д. и Б.Д.Д. тя е предявила иск на
основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо нея на сключения на
17.06.2015 год. с нотариален акт № 165, том 1, рег. № 2403, дело № 174/2015
год. на В. П.– нотариус между ответниците договор за покупко-продажба, с който М.Д.
е продал на Й.Д. и Б.Д. недвижим имот: 1/2
ид. част от първи етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор
10135.2556.142.1.1, намиращ се в гр. Варна, ул. „С.“ № 38, със застроена площ
от 99 кв.м., състоящ се от две спални, хол, всекидневна с кухненска ниша,
антре, баня и тоалетна и съседни самостоятелни обекти в сградата: над обекта –
10135.2556.142.1.2, заедно с изба № 3 и № 4, тавански помещения № 1, № 19 и №
4, без граници по преходен документ за собственост, ид. части от тоалет в
тавана, както и 0.5 % ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място 85
кв.м., ведно с дворните подобрения и насаждения, цялото с площ от 360 кв.м. по
нотариален акт и с площ от 389 кв.м. по скица с идентификатор 10135.2556.142 и
съседи с идентификатори: 10135.2556.155, 10135.2556.143, 10135.2556.24,
10135.2556.141., за сумата от 60 000 лв. В исковата си молба, ищцата е
твърдяла, че на 21.04.1994 г. заедно със съпруга си прехвърлили на първия
ответник (техен син) процесния имот срещу задължението му за издръжка и
гледане. Заради неизпълнение на договора, на 23.12.2015 г. ищцата завела срещу приобретателя М.Д. иск за
разваляне на договора до размер от ½ ид. част от прехвърленото.
Настоявала е, че е кредитор на първия ответник за вземането за връщане на
½ ид.част от прехвърленото по разваления договор за издръжка и гледане,
като на 17.06.215 г., преди подаването на исковата молба по чл.87, ал.3 от ЗЗД,
първият ответник прехвърлил имота на останалите двама и последните знаели за
увреждането.
С Решение
№ 690/17.4.2018 год. по гр. дело № 1480/2017 год. по описа на ВОС договорът за
издръжка и гледане бил развален, а с решение № 128/15.10.2018 г. по гр.д. №
374/2018 г. Варненският апелативен съд го потвърдил. Решението на апелативния
съд било обжалвано пред ВКС и към момента делото било висящо (с определение №
328/23.04.2019 г. по гр.д. № 758 по описа за 2019 год. на Върховен касационен
съд на Република България, ІІІ г.о. решението било допуснато до касационното
обжалване).
По
въпроса дали е налице ли връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229,ал.
1,т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и
предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени
от длъжника действия, увреждащи кредитора, към момента е налице противоречива
практика, като според едното становище, такава връзка на обусловеност не е
налице (Определение No 295 от 24.06.2013г. по ч.гр.д.No 3681/13 г. на I г.о.-постановено
по реда на чл.274, ал.З, т.1 ГПК; Определение No 162 от 24.03.2016 г. по
ч.т.д.No 502/16 г. на IIт.о.-постановено по реда на чл.288 ГПК; Определение No
683 от 15.10.2013 г. по ч.т.д.No 3380/13 г. на IIт.о.-постановено по реда на
чл.288 ГПК), а според другото - налице е основание за спиране на производството
по Павловия иск на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК (обективирано в Определение
No 840 от 05.12.2011 г. по ч.т.д.No 816/11 г. на Iт.о.-постановено по реда на
чл.274, ал.З, т.1 ГПК; Определение No 541 от 11.07.2011 г. по ч.т.д.No 302/11
г. на IIт.о.-постановено по реда на чл.288 ГПК; Определение No 787 от
21.11.2013 г. по ч.т.д.No 2821/13 г. на IIт.о.-постановено по реда на чл.274,
ал.2 ГПК). По въпроса е образувано и е висящо към момента тълкувателно дело № 2/2017
г. ОСГТК. Настоящият състав споделя второто становище. От там се
налага и извода за необходимостта при
постановяване на решението по Павловия иск да се зачете силата на пресъдено
нещо, която ще се формира с постановеното в паралелно провеждания процес
решение, от което произтича правото на ищцата да иска връщане на даденото по
развален договор и й придава качеството на кредитор. Т.е. изходът по това дело
(по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД) ще има преюдициално значение за правилното
разрешаване на въведения с конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД правен спор. Налице е хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК и
производството по гр.д. № 1399/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд подлежи
на спиране до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по иска
с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
Предвид
изложените съображения, оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Като е достигнал до идентичен на
настоящия резултат, окръжният съд е процедирал правилно, поради което и
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Апелативен съд
-Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1532/20.05.2019 г. по
гр.д. № 1399/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба, при условията на
чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: