Решение по дело №697/2023 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 306
Дата: 13 февруари 2024 г. (в сила от 13 февруари 2024 г.)
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20237100700697
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                            №306/13.02.2024 г.  град  Добрич

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                 

 

Административен съд - Добрич                          втори касационен състав              

На тридесети януари                                                                  2024 година

В  открито заседание в следния състав:

       Председател: Любомир Генов

              Членове: Иванка Иванова

                                                                                         Ивелина Велчева

Секретар: Веселина Сандева

Прокурор: Виолета Великова

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик Иванка Иванова

КНАХД № 697 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от А.Г.А. ЕГН ********** ***, чрез адв. Ст. К. ***, със съдебен адрес:*** против Решение № 107/ 08.11.2023 г., постановено по НАХД № 187/ 2023 г. по описа на РС – Балчик, с което е потвърдено НП № 23-0240-000213/ 17.07.2023 г. на началника на РУ – Балчик при ОД на МВР - Добрич, с което на касатора за  адм.нарушение на чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени адм. наказания: на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП „глоба“ в размер на 1100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“за срок от 3 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лв.  В жалбата е посочено като касационно основание за отмяна –нарушение на административно-производствените правила. При тълкуване се извлича – нарушение на материалния закон. В съдебно заседание касаторът редовно призован, се представлява от адв. К. ***, който поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за отмяна на оспорения съдебен акт, поради липсата на протокол за поставяне на АТСС пред РС.

Ответникът по касация – началникът РУ – Балчик при ОД на МВР-Добрич, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище по жалбата.                                                                                                                                                                                      

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Доказано е допуснатото адм. нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП по отношение на превишаването на допустимата скорост на движение в населено място.

Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните  доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че касаторът е водач на МПС.

На 07.05.2023 г. мотоциклет м. „Кавазаки *****” с  ДК№ Р 1020  В, се движил в населено място, а именно в гр. Балчик, по ул. Черно море, УП Дарака, в посока от СОУ „Христо Ботев“, в посока кв. „Левски“.

На същата дата, в 15, 49 ч., мотоциклетът е бил засечен с техническо средство- АТСС ARN CAM S1 с №11743с2. Автоматизираното техническо средство е било позиционирано и с него е оперирано съгласно нормативните изисквания. В процесното НП е прието, че мотоциклетът бил управляван в нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП с установена скорост от 148км/ч., при ограничение на скоростта в населено място, в размер на 50 км/ч. Приспаднат е толеранса от 3% от измерената скорост, като е определена наказуема скорост от 143км/ч. Превишената стойност на скоростта е в размер на 93 км/ч.

В момента на констатиране на административното нарушение, касаторът не е бил спрян от контролния полицейски орган. Започната е процедура по установяване на водача, управлявал мотоциклета на процесната дата, час и място. От справката за собственост е установено, че е собственост на касатора. Същия е попълнил и надлежната писмена декларация. Касаторът е бил поканен в РУ на МВР-Балчик, където при пристигането му се е установило, че не носи контролния талон от свидетелството за управление на МПС. Против него било е издаден Акт за установяване на административни нарушения, съставен от свидетеля Здравко Великов. АУАН е съставен на 28.06.2023год., като свидетелят е описал като административни нарушения, както допуснатото нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, така и адм. нарушение по чл.100 ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН, АНО е издал процесното НП № 23-0240-000213/17.07.2023 г. против  касатора А.. Било е прието, че касаторът е допуснал адм. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което, с процесното НП му е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 1100 лева и „Лишаване от право на управление на МПС“, за срок от 3 месеца.

АНО е приел, че А. е допуснал и друго адм. нарушение, а именно това по чл.100 ал.1 от ЗДвП, като му е наложил адм. наказание „глоба“ в размер на 10 лева.

От правна страна въззивният съд е приел, че видно от приетите доказателства, НП е връчено на А. на 31.07.2023 год. Жалбата е подадена в деловодството на въззиваемата страна с Рег.№240000-4307 от 07.08.2023год. Предвид на това съдът е приел, че е спазен законово установения срок за подаване на жалбата. С оглед на това тя е процесуално допустима. Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с НП и с "ЕФ" когато не е предвидено наказание „лишаване от права“ и отнемане на контролни точки, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. В конкретния казус обаче, правилно и законосъобразно е издадено НП, а не ЕФ, тъй като установеното превишение на скоростта на движение е такова, че законодателят в санкционната норма е предвидил две адм. наказания, а именно освен „Глоба“ и адм. наказание „Лишаване от право на управление на МПС“. ЕФ може да се издава, само ако превишението на скоростта не предвижда наказание „Лишаване от право на управление на МПС“. С оглед изложеното, съдът приема че правилно и законосъобразно е избрана формата на санкционния акт от АНО, а именно НП. В този смисъл направеното възражение и оспорване от страна накасатора, съдът е приел за неоснователно.

Законовите изисквания за процесното НП, като действия за аналогични на тези по издаване на ЕФ, като разликата е че в конкретния казус, след установяване на управлявалия МПС, нарушителят се уведомява и кани за съставяне на АУАН, а последствие и НП, вместо ЕФ.

Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП в редакцията му с ДВ бр.54/2017г.в сила от 05.07.2017г. При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на ЕФ се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ЕФ не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно & 6 т.65 от ДР на ЗДвП- "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закон за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на административно- наказателната отговорност за нарушения на Закона за движение по пътищата,чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка,съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система. В случая нарушението е установено от техническо средство- АТСС ARN CAM S1 с №11743с2, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък.

Процесното наказателно постановление е съобразено като съдържание, форма и реквизити с изискванията на закона. В адм. преписка са представени пълни и взаимно допълващи се доказателства, установяващи по безспорен начин виновното допускане на адм. нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП от страна на А.. В хода на съдебното следствие, не се доказали твърденията на касатора, че не е приспаднат толеранса от 3км/ч. Видно от приетите писмени доказателства това е направено. Не се доказало по категоричен начин и твърдението на касатора, че е сгрешено мястото на констатиране на нарушението. Видно от писмените доказателства, конкретно и точно е определено и фиксирано мястото на допускане на административното нарушение.

Настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е подробно мотивиран. Изложени са обстойни съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, както и всички наведени възражения от наказаното лице. Разпоредбата на чл. 189, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда, че за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Както е приел въззивният съд нормата е специална и изключва прилагането на общите правила и ред за установяване на адм.нарушения и за налагане на административни наказания по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Но тъй като след извършена проверка на нарушението и неговата съпоставка с АИС е било установено, че нарушението е било извършено при условията на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и следва спрямо касатора да се наложи и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, то нарушението не е било санкционирано с електронен фиш, а по реда на чл.42 и сл. от ЗАНН, т.е. чрез съставянето на АУАН и на НП, въз основа на него.

Основната част от възраженията на касатора касаят наведени доводи за липсата на представен протокол по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Възраженията са били навеждани и пред въззивния съд в писмена защита от 24.10.2023 г., след съдебно заседание по делото на 10.10.2023 г. и преди постановяване на оспорения съдебен акт от 08.11.2023 г. Към момента на приключване на съдебните прения възраженията не са били навеждани и АНО не е взел отношение по тях или те не са били предмет на спор между страните.

Съдебният състав приема, че възраженията не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство, предвид на забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания в касационното производство. Настоящата съдебна инстанция преценява фактите, установени от въззивния съд и навеждането на нови факти пред нея, няма как да бъдат преценявани предвид на горепосочената правна норма.

Отделно от това, съгласно чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 60, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН в жалбата пред районния съд следва да се сочат всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава. Непосочването на същите пред въззивния съд преклудира възможността за тяхното представяне и релевиране. Поради това ненавеждането на всички възражения пред въззивния съд от жалбоподателя, съдът приема, че такива не са съществували към момента на подаване на жалбата пред районния съд и следователно не са били спорни за страните по делото.

За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, а именно 700лв. и за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство. В случая скоростта е превишена с над 93 км/ч. (стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението е приложима санкцията по т.6 от визираната разпоредба.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя. Не са налице материално-правните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретните обстоятелства по извършването на нарушението не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Наказанието е определено в абсолютен размер, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. За нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП , каквото е процесното, наказанието е в от 1100 лева, каквото е наложено на касатора на основание чл.182, ал.1, т. 6 от същия закон. Намаляване на наказанието под законово установения размер законът не допуска в случая.

При тези съображения настоящият съдебен състав счита, че постановения съдебен акт е валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

При изхода на оспорването съдът приема, че разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл.223 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107/08.11.2023 г., постановено по НАХД № 187/ 2023 г. по описа на РС – Балчик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:……….                   

 

 

 

 

 

 

 

..………..