Р Е Ш Е Н И Е
№306/13.02.2024 г. град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Добрич втори касационен състав
На тридесети
януари 2024 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Любомир Генов
Членове: Иванка Иванова
Ивелина Велчева
Секретар: Веселина Сандева
Прокурор: Виолета Великова
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 697 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Делото
е образувано по касационна
жалба, подадена от А.Г.А. ЕГН ********** ***, чрез адв. Ст. К. ***, със съдебен адрес:***
против Решение № 107/ 08.11.2023 г., постановено по НАХД № 187/ 2023 г. по
описа на РС – Балчик, с което е потвърдено НП № 23-0240-000213/ 17.07.2023 г.
на началника на РУ – Балчик при ОД на МВР - Добрич, с което на касатора за адм.нарушение на чл. 21, ал. 1 във вр. с чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени адм. наказания: на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП „глоба“ в размер на 1100 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“за срок от 3 месеца и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „глоба“ в
размер на 10 лв. В жалбата е посочено като касационно основание за
отмяна –нарушение на административно-производствените правила. При тълкуване се
извлича – нарушение на материалния закон. В съдебно заседание касаторът редовно
призован, се представлява от адв. К. ***, който поддържа жалбата и изразява
мотивирано становище за отмяна на оспорения съдебен акт, поради липсата на
протокол за поставяне на АТСС пред РС.
Ответникът по касация – началникът РУ – Балчик при ОД
на МВР-Добрич, редовно призован, не изпраща представител, не изразява становище
по жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Доказано е допуснатото адм. нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП по отношение на
превишаването на допустимата скорост на движение в населено място.
Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във
връзка със събраните доказателства по
делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното
производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел за
установено от фактическа страна, че касаторът е водач на МПС.
На 07.05.2023 г. мотоциклет м. „Кавазаки *****” с ДК№ Р 1020 В, се движил в населено място, а именно в гр.
Балчик, по ул. Черно море, УП Дарака, в посока от СОУ „Христо Ботев“, в посока
кв. „Левски“.
На същата дата, в 15, 49 ч., мотоциклетът е бил
засечен с техническо средство- АТСС ARN CAM S1 с №11743с2. Автоматизираното
техническо средство е било позиционирано и с него е оперирано съгласно
нормативните изисквания. В процесното НП е прието, че мотоциклетът бил
управляван в нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП с установена
скорост от 148км/ч., при ограничение на скоростта в населено място, в размер на
50 км/ч. Приспаднат е толеранса от 3% от измерената скорост, като е определена
наказуема скорост от 143км/ч. Превишената стойност на скоростта е в размер на
93 км/ч.
В момента на констатиране на административното
нарушение, касаторът не е бил спрян от контролния полицейски орган. Започната е
процедура по установяване на водача, управлявал мотоциклета на процесната дата,
час и място. От справката за собственост е установено, че е собственост на касатора.
Същия е попълнил и надлежната писмена декларация. Касаторът е бил поканен в РУ
на МВР-Балчик, където при пристигането му се е установило, че не носи
контролния талон от свидетелството за управление на МПС. Против него било е издаден
Акт за установяване на административни нарушения, съставен от свидетеля Здравко
Великов. АУАН е съставен на 28.06.2023год., като свидетелят е описал като административни
нарушения, както допуснатото нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, така и адм.
нарушение по чл.100 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН,
АНО е издал процесното НП № 23-0240-000213/17.07.2023 г. против касатора А.. Било е прието, че касаторът е
допуснал адм. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което, с процесното НП му
е наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 1100 лева и „Лишаване от право на
управление на МПС“, за срок от 3 месеца.
АНО е приел, че А. е допуснал и друго адм. нарушение, а
именно това по чл.100 ал.1 от ЗДвП, като му е наложил адм. наказание „глоба“ в
размер на 10 лева.
От правна страна въззивният съд е приел, че видно от
приетите доказателства, НП е връчено на А. на 31.07.2023 год. Жалбата е
подадена в деловодството на въззиваемата страна с Рег.№240000-4307 от
07.08.2023год. Предвид на това съдът е приел, че е спазен законово установения
срок за подаване на жалбата. С оглед на това тя е процесуално допустима. Законодателят
е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с НП и с
"ЕФ" когато не е предвидено наказание „лишаване от права“ и отнемане
на контролни точки, като по този начин се гарантира бързина на процеса по
установяване и налагане на наказанията. В конкретния казус обаче, правилно и
законосъобразно е издадено НП, а не ЕФ, тъй като установеното превишение на
скоростта на движение е такова, че законодателят в санкционната норма е
предвидил две адм. наказания, а именно освен „Глоба“ и адм. наказание „Лишаване
от право на управление на МПС“. ЕФ може да се издава, само ако превишението на
скоростта не предвижда наказание „Лишаване от право на управление на МПС“. С
оглед изложеното, съдът приема че правилно и законосъобразно е избрана формата
на санкционния акт от АНО, а именно НП. В този смисъл направеното възражение и
оспорване от страна накасатора, съдът е приел за неоснователно.
Законовите изисквания за процесното НП, като действия
за аналогични на тези по издаване на ЕФ, като разликата е че в конкретния казус,
след установяване на управлявалия МПС, нарушителят се уведомява и кани за
съставяне на АУАН, а последствие и НП, вместо ЕФ.
Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП в редакцията му с ДВ
бр.54/2017г.в сила от 05.07.2017г. При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на ЕФ се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Задължително условие за
санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на ЕФ не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно-наказателното
производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от
13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
чл.189 ал.4 от ЗДвП е добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, а съгласно & 6 т.65 от ДР на ЗДвП- "Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закон за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на
скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в
това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган. В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП се
посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно
решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането
на административно- наказателната отговорност за нарушения на Закона за
движение по пътищата,чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на
контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това рефлектирало
пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни
технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на
контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното
техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със
стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства -
мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка,съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал
и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания.
При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган
- Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата,
генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно
превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида
системи е от централизирана информационна система. В случая нарушението е
установено от техническо средство- АТСС ARN CAM S1 с №11743с2, надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се
извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора
на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения
за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък.
Процесното наказателно постановление е съобразено като
съдържание, форма и реквизити с изискванията на закона. В адм. преписка са
представени пълни и взаимно допълващи се доказателства, установяващи по
безспорен начин виновното допускане на адм. нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП от
страна на А.. В хода на съдебното следствие, не се доказали твърденията на касатора,
че не е приспаднат толеранса от 3км/ч. Видно от приетите писмени доказателства
това е направено. Не се доказало по категоричен начин и твърдението на касатора,
че е сгрешено мястото на констатиране на нарушението. Видно от писмените
доказателства, конкретно и точно е определено и фиксирано мястото на допускане
на административното нарушение.
Настоящата
инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни.
Постановеният съдебен акт е подробно мотивиран. Изложени са обстойни съображения по приложимите правни норми. Обсъдени
са всички събрани по делото доказателства, както и всички наведени възражения
от наказаното лице. Разпоредбата на чл. 189, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда, че за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Както е приел въззивният
съд нормата е специална и изключва прилагането на общите правила и ред за
установяване на адм.нарушения и за налагане на административни наказания по чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Но тъй като след извършена проверка на нарушението и
неговата съпоставка с АИС е било установено, че нарушението е било извършено при условията на чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП и следва спрямо
касатора да се наложи и наказание „лишаване от право да управлява МПС“, то нарушението
не е било санкционирано с електронен фиш, а по реда на чл.42 и сл. от ЗАНН, т.е.
чрез съставянето на АУАН и на НП, въз основа на него.
Основната част от възраженията на касатора касаят
наведени доводи за липсата на представен протокол по смисъла на чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Възраженията са били
навеждани и пред въззивния съд в писмена защита от 24.10.2023 г., след съдебно
заседание по делото на 10.10.2023 г. и преди постановяване на оспорения съдебен
акт от 08.11.2023 г. Към момента на приключване на съдебните прения
възраженията не са били навеждани и АНО не е взел отношение по тях или те не са
били предмет на спор между страните.
Съдебният състав приема, че възраженията не следва да
бъдат разглеждани в настоящото производство, предвид на забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания в касационното производство. Настоящата
съдебна инстанция преценява фактите, установени от въззивния съд и навеждането
на нови факти пред нея, няма как да бъдат преценявани предвид на горепосочената
правна норма.
Отделно от това, съгласно чл. 59, ал. 1 във вр. с чл.
60, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН в жалбата пред районния съд следва да се сочат всички
доказателства, на които жалбоподателят се позовава. Непосочването на същите
пред въззивния съд преклудира възможността за тяхното представяне и релевиране.
Поради това ненавеждането на всички възражения пред въззивния съд от
жалбоподателя, съдът приема, че такива не са съществували към момента на
подаване на жалбата пред районния съд и следователно не са били спорни за
страните по делото.
За констатираното нарушение – превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в
разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, а именно 700лв. и за всеки следващи
5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство. В случая скоростта е
превишена с над 93 км/ч. (стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението
е приложима санкцията по т.6 от визираната разпоредба.
В хода на административно-наказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита
на нарушителя. Не са налице материално-правните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретните обстоятелства по извършването на нарушението не
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Наказанието е определено в абсолютен размер, изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. За нарушение
по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП , каквото е процесното, наказанието е в от 1100
лева, каквото е наложено на касатора на основание чл.182, ал.1, т. 6 от същия
закон. Намаляване на наказанието под законово установения размер законът не
допуска в случая.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита, че
постановения съдебен акт е валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на
материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва
да бъде оставено в сила.
При изхода на оспорването съдът приема, че разноски не
следва да бъдат присъждани.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107/08.11.2023 г., постановено
по НАХД № 187/ 2023 г. по описа на РС – Балчик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..