Р Е Ш Е Н И Е
№9
13.02.2019 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публичното заседание на седемнадесети януари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря
Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа
докладваното от съдия Михаил Русев КНАД №481
по описа за 2018 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл.
от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от адвокат Е.Ж.,
в качеството си на процесуален представител на „Ванесса Никол 2006“ЕООД, против Решение №602 от 30.09.2018 год., постановено по
АНД №1724/2018 год. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, с което е потвърдено
Наказателно постановление №24-001653/01.12.2017 год., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора. В жалбата са направени оплаквания за
незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с приложимия
материален закон и при допуснати процесуални нарушения. Оспорва се извода на
съда за законосъобразност на издаденото наказателното постановление, като според
касатора неправилно съдът не споделя становището му, че в случая се касае за
безвъзмездна и непочиваща на трудово правни взаимоотношения уговорка. Моли се
съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени
процесното наказателното постановление.
Ответникът по касация в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, моли съда да остави жалбата без уважение и да
остави в сила решението на Районен съд – Стара Загора като правилно и
законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното
решение да бъде оставено в сила.
Съдът, като обсъди
направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на
законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата касационни
основания, намира за установено
следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и
разгледана по същество е неоснователна.
Производството
пред Старозагорски районен съд се е развило по жалбата на „Ванесса Никол
2016“ЕООД, представлявано от управителя В.Г. Николова против Наказателно постановление №24-001653/01.12.2017 год.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора,
с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414, ал.3 от КТ,
за нарушение чл.61, ал.1 от закона. От фактическа страна въззивният съд е
приел, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
31.10.2017 год. в 15.30 часа на обект ресторант „Ванесса“, находящ се в гр.
Стара Загора, ул.“Света Троица“№99, стопанисван от „Ванесса Никол 2016“ЕООД и
на 03.11.2017 год. по представени официални писмени документи в Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище гр. Стара Загора, се установи, че „Ванесса
Никол 2016“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Ведро небе“№1,
ЕИК ********* в качеството си на работодател, приема на работа на
горепосоченият обект към момента на проверката – 31.10.2017 год. в 15.30 часа
лицето Т.И.К. – като готвач, ЕГН ***********, без преди това да сключи с нея
писмен трудов договор /Т.И.К. в декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ
декларира, че е започнала работа на обекта на 31.10.2017 год./, с което е
нарушила чл.61, ал.1 от КТ.
С
обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Приел, е че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяната на наказателното постановление. Приел за безспорно доказано
извършването на административното нарушение, неговият автор, като е направил
подробен анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства,
анализирал ги е поотделно и в съвкупност и е извел верни правни изводи относно
наличието на всички елементи от фактическия състав на административното
нарушение по чл.61 ал.1 от КТ. Това го е мотивирало да постанови решение за потвърждаването
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Решението
на районния съд е правилно.
Настоящият касационен състав не
споделя доводите наведени от касатора, че е налице неправилна правна
квалификация на деянието, тъй като се касаело не за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, а за такова по чл.1, ал.2 от КТ. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ задължава
отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като
трудови. С тази норма законодателят е направил разграничение между трудовото
правоотношение и другите правоотношения, когато в съдържанието на последните се
включва използване на човешки труд и се предпоставя в една или друга степен или
форма неговото използване (граждански договори, в съдържанието на които има
полагане на труд). Когато предоставянето на работна сила правно не е изразено в
трудово правоотношение, в гражданско такова е налице заобикаляне и избягване на
гарантираната от трудовото законодателство закрила. Казано с други думи, когато
за предоставянето на работна сила от работник или служител е сключен граждански
договор за полагане на труд между него и работодател, е налице нарушение на
чл.1, ал.2 от КТ и се предпоставя ангажиране на административнонаказателна
отговорност по чл.414, ал.1 от КТ. Разглеждания случай обаче не е такъв. Нито в
подадената от Т.К. декларация, нито от наличните по делото доказателства се
установява да е имало сключен граждански договор между нея и санкционираното
лице, а и това обстоятелство не е спорно по делото. Не е спорно и
обстоятелството, че между К. и „Ванесса Никол 2016“ ЕООД – гр. Стара Загора не
е имало сключен и трудов договор. А разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ изисква трудовият
договор между работника или служителя и работодателя да се сключи преди
постъпване на работа. Идеята на закона е работодателят да не приема и да не
допуска работника или служителя на работа, преди и без да е сключил с него
писмен трудов договор. В случая е извършено именно това, поради което правилно
административно наказващия орган е ангажирал отговорността на „Ванесса Никол
2016“ ЕООД – гр. Стара Загора за извършено нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.
В хода на
въззивното производство е установено от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, че на 31.10.2017 год. Т.К. е престирала работна сила в полза на касатора.
Свидетелката С.А.е поръчала и е било сервирано кафе и суха сметана, издаден й е
фискален бон, на който е изписано именно на „Ванесса Никол 2016“ ЕООД – гр. Стара
Загора, приети й са парите при плащането.К. е попълнила декларация, в която е
посочила местоработата си, длъжността си и датата, от която я заема, както и
работното си време, поради което и правилно е прието от районният съд, че
същата е предоставяла работна сила на ответника по касация. Това, че в
декларацията на Т.К. не е отразено възнаграждение на извършваната от нея
дейност, както и противоречивите й показания, която заявява, че с още едно
момиче само са стоели в ресторанта и вечерта е трябвало да помагат за партито,
а в същото време са обслужвани клиенти, не води до противния извод, а именно,
че се касаело за приятелска услуга – безвъзмездно и еднократно оказана помощ, а
не за трудово по същността си правоотношение, както е приел районния съд.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че оспореното решение на Районен съд Стара Загора
е правилно и законосъобразно, поставено при правилно приложение на материалния
закон и при липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №602/30.09.2018
год., постановено по НАХД №1724/2018 год. по описа на Районен съд – Стара
Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.