Решение по дело №481/2018 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 25
Дата: 13 февруари 2019 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20187240700481
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

9                                            13.02.2019 год.                            гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публичното заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

          Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                             Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                                   МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от  съдия Михаил Русев КНАД №481 по описа  за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от адвокат Е.Ж., в качеството си на процесуален представител на „Ванесса Никол 2006“ЕООД, против Решение №602 от 30.09.2018 год., постановено по АНД №1724/2018 год. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-001653/01.12.2017 год., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати процесуални нарушения. Оспорва се извода на съда за законосъобразност на издаденото наказателното постановление, като според касатора неправилно съдът не споделя становището му, че в случая се касае за безвъзмездна и непочиваща на трудово правни взаимоотношения уговорка. Моли се съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени процесното наказателното постановление.

Ответникът по касация в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да остави жалбата без уважение и да остави в сила решението на Районен съд – Стара Загора като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено  следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Старозагорски районен съд се е развило по жалбата на „Ванесса Никол 2016“ЕООД, представлявано от управителя В.Г. Николова против Наказателно постановление №24-001653/01.12.2017 год., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение чл.61, ал.1 от закона. От фактическа страна въззивният съд е приел, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 31.10.2017 год. в 15.30 часа на обект ресторант „Ванесса“, находящ се в гр. Стара Загора, ул.“Света Троица“№99, стопанисван от „Ванесса Никол 2016“ЕООД и на 03.11.2017 год. по представени официални писмени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Стара Загора, се установи, че „Ванесса Никол 2016“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.“Ведро небе“№1, ЕИК ********* в качеството си на работодател, приема на работа на горепосоченият обект към момента на проверката – 31.10.2017 год. в 15.30 часа лицето Т.И.К. – като готвач, ЕГН ***********, без преди това да сключи с нея писмен трудов договор /Т.И.К. в декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ декларира, че е започнала работа на обекта на 31.10.2017 год./, с което е нарушила чл.61, ал.1 от КТ.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Приел, е че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на наказателното постановление. Приел за безспорно доказано извършването на административното нарушение, неговият автор, като е направил подробен анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства, анализирал ги е поотделно и в съвкупност и е извел верни правни изводи относно наличието на всички елементи от фактическия състав на административното нарушение по чл.61 ал.1 от КТ. Това го е мотивирало да постанови решение за потвърждаването на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Решението на районния съд е правилно.

            Настоящият касационен състав не споделя доводите наведени от касатора, че е налице неправилна правна квалификация на деянието, тъй като се касаело не за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, а за такова по чл.1, ал.2 от КТ. Разпоредбата на  чл.1, ал.2 от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. С тази норма законодателят е направил разграничение между трудовото правоотношение и другите правоотношения, когато в съдържанието на последните се включва използване на човешки труд и се предпоставя в една или друга степен или форма неговото използване (граждански договори, в съдържанието на които има полагане на труд). Когато предоставянето на работна сила правно не е изразено в трудово правоотношение, в гражданско такова е налице заобикаляне и избягване на гарантираната от трудовото законодателство закрила. Казано с други думи, когато за предоставянето на работна сила от работник или служител е сключен граждански договор за полагане на труд между него и работодател, е налице нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и се предпоставя ангажиране на административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.1 от КТ. Разглеждания случай обаче не е такъв. Нито в подадената от Т.К. декларация, нито от наличните по делото доказателства се установява да е имало сключен граждански договор между нея и санкционираното лице, а и това обстоятелство не е спорно по делото. Не е спорно и обстоятелството, че между К. и „Ванесса Никол 2016“ ЕООД – гр. Стара Загора не е имало сключен и трудов договор. А разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ изисква трудовият договор между работника или служителя и работодателя да се сключи преди постъпване на работа. Идеята на закона е работодателят да не приема и да не допуска работника или служителя на работа, преди и без да е сключил с него писмен трудов договор. В случая е извършено именно това, поради което правилно административно наказващия орган е ангажирал отговорността на „Ванесса Никол 2016“ ЕООД – гр. Стара Загора за извършено нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.

В хода на въззивното производство е установено от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че на 31.10.2017 год. Т.К. е престирала работна сила в полза на касатора. Свидетелката С.А.е поръчала и е било сервирано кафе и суха сметана, издаден й е фискален бон, на който е изписано именно на „Ванесса Никол 2016“ ЕООД – гр. Стара Загора, приети й са парите при плащането.К. е попълнила декларация, в която е посочила местоработата си, длъжността си и датата, от която я заема, както и работното си време, поради което и правилно е прието от районният съд, че същата е предоставяла работна сила на ответника по касация. Това, че в декларацията на Т.К. не е отразено възнаграждение на извършваната от нея дейност, както и противоречивите й показания, която заявява, че с още едно момиче само са стоели в ресторанта и вечерта е трябвало да помагат за партито, а в същото време са обслужвани клиенти, не води до противния извод, а именно, че се касаело за приятелска услуга – безвъзмездно и еднократно оказана помощ, а не за трудово по същността си правоотношение, както е приел районния съд.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспореното решение на Районен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно, поставено при правилно приложение на материалния закон и при липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.  

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №602/30.09.2018 год., постановено по НАХД №1724/2018 год. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

  

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                       

        

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                           2.