№ 259
гр. Благоевград , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20211200500161 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 906872 от 20.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1584 от 2019 г. по
описа на Районен съд – Благоевград, по предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК, е признато
за установено по отношение на ответниците „А-89” ЕООД, с ЕИК: ***, „А...и и СИЕ” СД, с
ЕИК: **, Н. ЛЮБ. Д., с ЕГН: ********** и В. П. Д., с ЕГН: **********, че същите дължат
солидарно на „.. България” ЕАД /с предишно наименование „...” ЕАД/, с ЕИК: ***, сумата от
5270.51 лева /пет хиляди двеста и седемдесет лева и петдесет и една стотинки/,
представляваща уговорената цена на доставени, но незаплатени, електронни съобщителни
услуги за периода от 09.10.2016 г. до 08.04.2017 г. Със същото решение е отхвърлен
предявеният, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
установителен иск от „.. България” ЕАД /с предишно наименование „...” ЕАД/, с ЕИК: ***
против „А-89” ЕООД, с ЕИК: ***, „А...и и СИЕ” СД, с ЕИК: **, Н. ЛЮБ. Д., с ЕГН:
********** и В. П. Д., с ЕГН: ********** за признаване за установено, че ответниците
дължи солидарно на ищеца сумата от 9609,76 лева /девет хиляди шестстотин и девет лева и
седемдесет и шест стотинки/ - неустойка, дължима поради предсрочно прекратяване на
договора по предоставяни електронни съобщителни услуги.
Настоящото въззивно гражданско дело е инициирано по въззивна жалба, подадена от
„.. България” ЕАД, чрез адвокат П.В.. Жалбата е насочена срещу отхвърлителната част на
съдебното решение. В нея са изложени подробни съображения, според които оспореният
1
съдебен акт е недопустим и неправилен.. Настоява се същият да бъде отменен, а спрямо
ответниците /въззиваеми страни/ да бъде постановено решение, с което да бъде признато, че
дължат на жалбоподателя сумата от 9609.76 лева, представляваща вземане за неустойка. С
жалбата не се правят доказателствени искани.
Във връзка с жалбата на „.. България” ЕАД е депозиран писмен отговор от
насрещните страни, с който се твърди, че решението, в обжалваната част, е правилно.
Подадена е и въззивна жалба от „А-89” ЕООД, с ЕИК: ***, „А...и и СИЕ” СД, с ЕИК:
**, Н. ЛЮБ. Д., с ЕГН: ********** и В. П. Д., с ЕГН: **********, чрез адвокат В.И.,
насочена срещу онази част от първостепенния съдебен акт, с която исковата претенция е
частично уважена. В жалбата се съдържат твърдения, че в отклонение с материални и
процесуалния закон е постановен съдебен акт, с който спрямо ответниците по иска е
установено, че дължат на ищеца сумата от 5270,51 лева. Настоява се въззивният съд да
отмени решението в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени изцяло. С жалбата не
се правят доказателствени искания.
Във връзка с жалбата на „А-89” ЕООД, с ЕИК: ***, „А...и и СИЕ” СД, с ЕИК: **, Н.
ЛЮБ. Д., с ЕГН: ********** и В. П. Д., с ЕГН: ********** е депозиран писмен отговор от
насрещната страна, с който се твърди, че решението в обжалваната част е правилно.
Депозираните въззивни жалби са допустими. Насочени са срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка и са подадени в срок от лица, които имат правен интерес от
тях.
След извършена служебна проверка въззивният съд констатира, че оспореното
решение е валидно и допустимо, което предполага, че следва да бъде разгледана неговата
правилност по съображенията, посочени в жалбите.
За да се произнесе, окръжният съд съобрази следното:
Производството по гр.д. № 1584 от 2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград,
чийто акт е предмет на въззивна проверка, е било образувано по искова молба, подадена от
„.. България” ЕАД /с предишно наименование „...” ЕАД/, с ЕИК: *** против длъжниците, за
които се твърди че са солидарно отговорни, а именно: „А-89” ЕООД, с ЕИК: ***, „А...и и
СИЕ” СД, с ЕИК: **, Н. ЛЮБ. Д., с ЕГН: **********, и В. П. Д., с ЕГН: **********.
С исковата молба, предявена по реда на чл. 422, във вр. чл. 415 от ГПК, се иска от
съда да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответниците
дължат солидарно на ищеца следната сума, предмет на издадената по ч.гр.д. № 776/2019г.
по описа на Районен съд – Благоевград Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 3105 от 01.04.2019 г., а именно: 9609.76 лева /девет хиляди шестстотин и
девет лева и седемдесет и шест стотинки/ лева - вземане за неустойка, дължимо поради
2
предсрочно прекратяване на предоставяните електронни съобщителни услуги по договор. В
тази връзка е пояснено, че предсрочното прекратяване на правоотношението дава право на
мобилния оператор да претендира заплащане на уговорената в шест приложения към
договора за мобилни услуги неустойка, която е в размер на оставащите от датата на
прекратяване на договора /04.05.2017 г./ до датата на изтичане на срока на договора месечни
абонаментни такси. Неустойката се претендира за следните телефонни номера, ползвани от
ищеца: ...
С исковата молба е отправена и претенция за признаване на установено, че
ответниците дължат на ищеца солидарно сумата от 5270.51 лева /пет хиляди двеста и
седемдесет лева и петдесет и една стотинки/. За тази сума се сочи, че е предмет на
издадената по ч.гр.д. № 776/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3105 от 01.04.2019 г. и че същата
представлява уговорена но незаплатена цена за доставяне на електронни съобщителни
услуги за периода 09.10.2016 г. – 08.04.2017 г. В тази връзка се сочи, че неплатените
фактури са: Фактура № ********** от 11.11.2016г., с период на отчитане: 09.10.2016г. -
08.11.2016г., падеж на плащане: 11.12.2016г., на стойност 1 333,97 лева, Фактура №
********** от 12.12.2016г., с период на отчитане: 09.11.2016г. – 08.12.2016г., падеж на
плащане: 11.01.2017г., на стойност 910,37 лева, Фактура № ********** от 12.01.2017г., с
период на отчитане: 09.12.2016г. - 08.01.2017г., падеж на плащане: 11.02.2017г., на стойност
778,33 лева, Фактура № ********** от 13.02.2017г., с период на отчитане: 09.01.2017г. -
08.02.2017г., падеж на плащане: 15.03.2017г., на стойност 749,28 лева, Фактура №
********** от 13.03.2017г., с период на отчитане: 09.02.2017г. - 08.03.2017г., падеж на
плащане: 12.04.2017г., на стойност 749,28 лева и Фактура № ********** от 11.04.2017г., с
период на отчитане: 09.03.2017г. – 08.04.2017г., падеж на плащане: 11.05.2017г., на стойност
749,28 лева.
Претендира се и присъждане на всички сторени съдебни разноски в заповедното
производство.
С исковата молба е наведено твърдение, според което между „.. България“ ЕАД и
„А...и и СИЕ“ СД е сключен Договор № *********, по силата на който мобилният оператор
се задължава да предоставя електронни съобщителни услуги на абоната, всяка от които се
активира по силата на отделно приложение към него, което определя и конкретни условия
на всяка една от предоставените услуги. В тази връзка е посочено, че с шест броя
приложения от различни дати през месец октомври 2016 г. /всичките озаглавени като
Приложения № 1/, „.. България“ ЕАД се задължава да активира и да предоставя електронни
съобщителни услуги по предварително уговорени тарифни планове на следните 43 броя
телефонни номера - ***
Към исковата молба са представени като писмени доказателства шестте броя
приложения, подписани в периода 17.10.2016 г. - 31.10.2016 г.
3
С отговорите на исковата молба /всеки от ответниците е подал такъв, като четирите
отговора са идентични/ са направени възражения, според които от приобщените писмени
доказателства не може да се установи дали действително е възникнало облигационно
отношение между „.. България“ ЕАД и „А...и и СИЕ“ СД, а така също и че услугите не са
предоставени, по начин, посочен в приложенията, поради което не се дължи плащане за тях.
Поискано е ищцовото дружество да представи в оригинал на Договор № *********.
Първоинстанционният съдебен състав е задължил активно легитимираната страна да
представи в оригинал Договор № *********, въз основа на който същата основава исковите
си претенции. Въпреки това такъв договор не е представен /нито в оригинал, нито като
заверен препис/.
С оспореното решение установителният иск е уважен за главницата от 5270.51 лева и
е отхвърлен за неустойката от 9609.76 лева.
За да постанови този резултат първостепенният съд е приел, че от доказателствата по
делото, макар и да не е представен основният договор, сключен между мобилния оператор и
„А...и и СИЕ” СД, се установява по безспорен начин, че е съществувало облигационно
отношение по повод предоставени и ползвани услуги по четиридесет и два броя телефонни
номера, а така същи и че незаплатените месечни такси по тях възлизат на обща стойност от
5270.51 лева. Искът, касаещ неустойката от 9609,76 лева, е отхвърлен с аргумент, че по
делото не е доказано надлежно разваляне на договорните отношения, което обстоятелство е
предпоставка за пораждане на неустоечно задължение. Отделно от това е посочено, че
начинът, по който е договорен размерът на неустойката, противоречи на добрите нрави и
същата има подчертано санкционен характер и с подобна клауза се търси единствено
неоснователно обогатяване.
Относно въззивната жалба, подадена от „А-89” ЕООД, с ЕИК: ***, „А...и и СИЕ”
СД, с ЕИК: **, Н. ЛЮБ. Д., с ЕГН: ********** и В. П. Д., с ЕГН: **********, Окръжен съд
– Благоевград намира следното:
От приложените по делото доказателства безспорно се установява, че „А...и и СИЕ”
СД е прехвърлило на 23.04.2018 г. търговското си предприятие на „А-89” ЕООД. Видно е
също така, че неограничено отговорни съдружници в „А...и и СИЕ” СД са Н. ЛЮБ. Д. и В.
П. Д.. Това означава, че на основание чл. 15, ал. 3, чл. 76 и чл. 88, ал. 1 от ТЗ, четиримата
ответници са солидарно отговорни за дълговете на събирателното дружество, възникнали до
23.04.2018 г.
Основателно, обаче, се явява възражението на солидарните длъжници, направено
посредством депозираната от тях въззивна жалба, според което е останало недоказано
съществуването на облигационните отношения /материалните отношения/ между „..
България“ ЕАД и „А...и и СИЕ“ СД.
4
Както вече бе посочено, въпреки ще ищецът е бил задължен да представи Договор №
*********, такъв по делото не е приложен. Следователно, не се установява с категоричност,
дали действително е било подписано подобно съглашение. Непредставянено на договора
принципно не е пречка облигационното правоотношение да бъде установено с други
доказателства, в това число допълнително сключени анекси, приложения или споразумения
към първоначалния договор, които да го допълва поясняват, изменят или прекратяват.
Въпреки това, представените шест броя приложения не са от естество да обосноват с
категоричност възникването на конкретно договорно отношение.
В Приложение № 1/21.10.2016 г. е посочено на първа страница, че същото е от дата
21.10.2016 г.. На последната му страница е отразено, че датата на подписване на
приложението е 21.10.2018 г. В Приложение № 1/19.10.2016 г. е посочено на първа страница,
че същото е от дата 19.10.2016 г. На последната му страница е отразено, че датата на
подписване на приложението е 19.10.2018 г. В Приложение № 1/17.102016 г. е посочено на
първа страница, че същото е от дата 17.10.2016 г.. На последната му страница е отразено, че
датата на подписване на приложението е 217.10.2018 г. По този начин от съдържанието на
тези три приложения, които имат характер на допълнителни споразумения към основния
договор /чието съдържание не ясно какво е, понеже същият не е представен от ищеца/, не
може да се установи с категоричност кога същите са влезли в сила и дали са релевантни към
процесния период, по повод на който се претендират вземанията, предмет на настоящото
производство.
В друго Приложение № 1 не посочено на първата му страница от коя дата е същото.
На последната страница е отразено, че датата на подписване на приложението е 19.10., без
да е изписана година. По този начин от съдържанието на това приложение, което също имат
характер на допълнително споразумение към основния договор, не може да се установи с
категоричност кога същото е влязло в сила.
Само за пълнота може да се отбележи, че Приложение № 1 от 31.10.2016 г. не е
подписано от оператора и абоната на страница четвърта от същото, въпреки че изрично е
поставено място за техен подпис и за идписване на имената им. В същото време, в друго
приложение Приложение № 1, подписано на 17.10.2016 г., на страница четвърта от него е
посочено от кога докога е срокът на действие на споразумението, без обаче да са поставени
дати, като на мястото, където следва да има такива, са оставени празни места.
Изложеното по-горе обосновава извод, че от писмените доказателства по делото не
може да се установи с категоричност, дали между ищеца и ответника „А...и и СИЕ“ СД е
възникнало валидно облигационно отношение, кога е породено същото и какъв е бил срокът
на действието му.
В същото време по делото остана недоказано и обстоятелството, дали действително
мобилният оператор е предоставил на ответника услугите, за които твърди че са били
5
предмет на сключените между страните споразумения. В хода на първоинстанционното
производство е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Със заключението
на същата вещото лице С.Т., със специалност „счетоводна отчетност“ /специалността е
посочена при снемане самоличността на експрета/, е дала отговор на въпроси, свързани с
това дължими към ищеца суми са осчетоводени ли са в неговото счетоводство и какъв е
размерът на дължимата лихва. На вещото лице са били поставен и въпрос относно това кога
е активирана услугата на всеки един от номерата, посочени в исковата молба и какъв срок на
действие на договора /на ползване на услугата/ е въведен в системата на „.. България“ ЕАД.
Подобни въпроси, обаче, не са от компетентност на този експрет. Това вещо лице може да
отговори на тях единствено доколко в счетоводните записвания на дружеството се съдържа
подобна информация. Именно поради това не може да се приеме, че отговорът на вещото
лице, според които номерата са въведени като активни в системата на оператора, е
достатъчен да обоснове извод за това, че действително услугите са били предоставени и
ползвани. Отговор на тези въпроси може да се даде единствено чрез представяне на
извлечения от софтуерната система на мобилния доставчик, от които да е видно кога точно е
активирана услугата, каквито писмени доказателства в случая не са ангажирани. Също така,
ако подобни извлечения бъдат оспорени, за изясняване на въпроса може да се назначи
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след преглед на софтуерната
/операционната/ система да посочи, дали в нея правилно е отчетено активирането на
мобилните номера и дали е отчетено последващо използване на същите.
Самият факт, че определени задължения са отразени в счетоводството на
дружеството, макар и последното да е водено редовно, не обосновават с категоричност
извода, че услугите, по повод на които задълженията са възникнали, действително са
предоставени на абоната.
Всичко изложено по-горе дава основание на въззивния съдебен състав да приеме, че
по делото е останало недоказано възникването на обилгационните отношения, по повод на
които се претендира главницата от 5270.51 лева. Това означава, че първоинстанционният
съдебен акт, с който е уважен искът в тази му част, следва да се отмени, а исковата
претенция за тази сума да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно въззивната жалба, подадена „.. България“ ЕАД, Окръжен съд –
Благоевград намира следното:
След като между страните по делото не се доказва да съществува валидно договорно
отношение, неоснователна се явява претенцията за присъждане на неустойка, дължима
поради неизпълнение на задължения, произтичащи от този договор.
Само за пълнота може да се отбележи, че са верни изводите на първостепенния съд,
според които по делото липсват доказателства, от които да е видно, че договорните
отношения са предсрочно прекратени от мобилния оператор. Претендираната неустойка е
дължима единствено при предсрочно прекратяване на договор, за който се твърди, че е
6
сключен в писмена форма. Това означава, че и самото прекратяване следва да е облечено в
същата форма, в която договорът е материализиран.
Също така, при сключване на договор за мобилни услуги мобилният оператор поема
ангажимент да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги
срещу абонаментна такса, а абонатът – да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен
времеви интервал. Когато, обаче, бъде уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуга, чийто размер възлиза на всички неплатени по договора
абонаментни вноски, дължими до края на периода, мобилният оператор по прекратения
договор, по който операторът вече няма да предоставя услуги, ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не се прекрати.
Това идва да покаже, че тази неустойка има преди всичко санкционен характер, а и също, че
с нея се цели неоснователно обогатяване за мобилния оператор. Именно поради това същата
е нищожна, като противоречаща на морала и добрите нрави. До подобни изводи е сигнал и
първоинстанционният съд.
Изложеното по-горе обосновава извод, че въззивната жалба, подадена от „..
България“ ЕАД е неоснователна и решението, в частта, атакувано с нея, е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено. Жалбата депозирана от „А-89” ЕООД, с ЕИК: ***, „А...и
и СИЕ” СД, с ЕИК: **, Н. ЛЮБ. Д., с ЕГН: ********** и В. П. Д., с ЕГН: ********** е
основателна, което налага отмяна на първоинстанционния акт относно уважената част от
иска за сумата от 5270.51 лева и отхвърляне на същия. На отмяна подлежи и решението в
частта, с която са присъдени разноски в полза на „.. България“ ЕАД.
Предвид изхода на спора /неоснователност на установителните искови претенции/, в
полза на „А-89” ЕООД, с ЕИК: ***, „А...и и СИЕ” СД, с ЕИК: **, Н. ЛЮБ. Д., с ЕГН:
********** и В. П. Д., с ЕГН: ********** следва да бъде присъден пълният размер на
съдебните разноски, сторени от тях пред първоинстанционния съд. Такива разноски, обаче, е
сторило единствено „А-89” ЕООД,, като същите представляват заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева, от които 1291.61 лева са възложени в тежест на от „..
България“ ЕАД. Това означава, че ищцовото дружество трябва да бъде осъдено и за
разликата от 708.39 лева.
За въззивното дело „А-89” ЕООД, с ЕИК: ***, „А...и и СИЕ” СД, с ЕИК: **, Н. ЛЮБ.
Д., с ЕГН: ********** и В. П. Д., с ЕГН: ********** също имат право на сторените от тях
разноски. Такива са направени единствено от „А-89” ЕООД, тъй като във вносната бележка,
с която е заплатена дължимата държавна таса от 105.11 лева, като наредител и задължено
лице е посочено наименованието само на това лице. Поради това „.. България“ ЕАД трябва
да бъде осъдено да заплати на „А-89” ЕООД сумата от 105.11 лева.
Решението на окръжния съд е окончателно, тъй като цената на исковете е под 20000
лева, а материалното /спорното/ правоотношение е възникнало между търговци - „А...и и
7
СИЕ” СД и „.. България“ ЕАД.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 906872 от 20.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1584 от 2019 г.
по описа на Районен съд – Благоевград в частта, с която е признато за установено, че „А-
89” ЕООД, с ЕИК: ***, „А...и и СИЕ” СД, с ЕИК: **, Н. ЛЮБ. Д., с ЕГН: ********** и В. П.
Д., с ЕГН: ********** дължат солидарно на „.. България” ЕАД /с предишно наименование
„...” ЕАД/, с ЕИК: ***, сумата от 5270.51 лева /пет хиляди двеста и седемдесет лева и
петдесет и една стотинки/ и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения, на основание чл. 422 от ГПК, установителен иск, предявен
от „.. България” ЕАД /с предишно наименование „...” ЕАД/, с ЕИК: *** против „А-89”
ЕООД, с ЕИК: ***, „А...и и СИЕ” СД, с ЕИК: **, Н. ЛЮБ. Д., с ЕГН: ********** и В. П. Д.,
с ЕГН: **********, посредством който се иска по отношение на ищеца да бъде установено,
че ответниците му дължат солидарно сумата от 5270.51 лева /пет хиляди двеста и
седемдесет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща уговорената цена на
доставените, но незаплатени от страна на ответниците, електронни съобщителни услуги за
периода от 09.10.2016 г. до 08.04.2017 г. по следните фактури, а именно: Фактура №
********** от 11.11.2016г., с период на отчитане: 09.10.2016г. - 08.11.2016г., падеж на
плащане: 11.12.2016г., на стойност 1 333,97 лева, Фактура № ********** от 12.12.2016г., с
период на отчитане: 09.11.2016г. – 08.12.2016г., падеж на плащане: 11.01.2017г., на стойност
910,37 лева, Фактура № ********** от 12.01.2017г., с период на отчитане: 09.12.2016г. -
08.01.2017г., падеж на плащане: 11.02.2017г., на стойност 778,33 лева, Фактура №
********** от 13.02.2017г., с период на отчитане: 09.01.2017г. - 08.02.2017г., падеж на
плащане: 15.03.2017г., на стойност 749,28 лева, Фактура № ********** от 13.03.2017г., с
период на отчитане: 09.02.2017г. - 08.03.2017г., падеж на плащане: 12.04.2017г., на стойност
749,28 лева и Фактура № ********** от 11.04.2017г., с период на отчитане: 09.03.2017г. –
08.04.2017г., падеж на плащане: 11.05.2017г., на стойност 749,28 лева, за която сума е
издадена Заповед № 3105/01.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 776/2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
ОТМЕНЯ Решение № 906872 от 20.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1584 от 2019
г. по описа на Районен съд – Благоевград в частта, с която „А-89” ЕООД, с ЕИК: ***, „А...и
и СИЕ” СД, с ЕИК: **, Н. ЛЮБ. Д., с ЕГН: ********** и В. П. Д., с ЕГН: ********** са
осъдени да заплатят на „.. България” ЕАД, с ЕИК: *** сумата от 105.41 лева /сто и пет лева и
четиридесет и една стотинки/ - сторени разноски по заповедното производство по ч.гр.д. №
776 от 2019 г. по описа на Районен съд - Благоевград, както и в частта, с която „А-89”
ЕООД, с ЕИК: ***, „А...и и СИЕ” СД, с ЕИК: **, Н. ЛЮБ. Д., с ЕГН: ********** и В. П. Д.,
с ЕГН: ********** са осъдени да заплатят на „.. България” ЕАД, ЕИК: *** сумата от 176.25
8
/сто седемдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ лева, представляваща разноски по
първоинстанционното гр.д. № 1584 от 2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 906872 от 20.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1584
от 2019 г. по описа на Районен съд – Благоевград, в останалата му част.
ОСЪЖДА „.. България” ЕАД, ЕИК: *** да заплати на „А-89” ЕООД, с ЕИК: ***
сумата от 708.39 лева /седемстотин и осем лева и тридесет и девет стотинки/ - сторени
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „.. България” ЕАД, ЕИК: *** да заплати на „А-89” ЕООД, с ЕИК: ***
сумата от 105.11 лева /сто и пет лева и единадесет стотинки/ - сторени разноски в
настоящото производство.
Решението на въззивния съд е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9