Решение по дело №651/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 59
Дата: 21 септември 2021 г.
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20211800500651
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. С., 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Васил Ал. Василев

Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500651 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435, ал.1,т.3 от ГПК,вр.чл.278 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Б.В“ ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“Д.“ № ***,ет..,ап...,против постановление на ЧСИ Р.Чолакова с район на
действие СОС,рег.№ 925 в КЧСИ, от 26.03.2021г. за прекратяване на изпълнително дело №
20189250401593 на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Релевират се оплаквания за съществено нарушение на процесуалните норми и
необоснованост.Делото имало предходен номер 20137830400709 на ЧСИ И.Чолаков с район на
действие СГС ,поради което атакуваното постановление и съобщението за прекратяване изх.№
4688/11.05.2021г. му били връчени от дружеството,съхраняващо служебния архив на ЧСИ
Чолаков.От момента на прехвърляне на делата от ЧСИ Чолаков на ЧСИ Чолакова през 2018г.
последната изобщо не уведомила жалбоподателя-взискател за тези обстоятелства и директно
прекратила делото,без да съобщи на взискателя по надлежния ред.той узнал това при опит за
справка по делото при посещение в кантората на ЧСИ Чолакова в началото на м.юни
2021г.,откъдето бил насочен към архива на бул.“Ц.Б...“ № ..Въпреки съществуването на „висящ
изпълнителен запор“ на вземане на длъжника „ДИЦ“ ООД в качеството му на участник в
дружество по ЗЗД „С.Е.Я.“,в размер на 418 945.04 лв. по сметка в „ЦКБ“ АД,ответният ЧСИ
приел,че са налице предпоставките за перемпция.Банката като трето задължено лице била длъжна
да преведе наличната сума до размера на дяловото участие на дружеството-длъжник по
изпълнението,но не го сторила,въпреки,че блокирала сумата.Изпълнителният титул бил заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК, а не обезпечитлен по
обезпечителна заповед по смисъла на чл.397,ал.1 ,т.2 ГПК.За да прекрати делото,ответният ЧСИ
бил сезиран от длъжника с молба от 24.03.2021г.На второ място,процесното изпълнително дело
било присъединено към друго изпълнително дело срещу длъжника/№ 706/2013г./заедно №
305/2014г.,320/2014г. и 252/2016г./,което не било прекратено поради наличие изпълнителни
действия в рамките на двугодишния срок.По аналогия с чл.457 от ГПК действията ,прекъсващи
давността, извършени от единия взискател, имат ефект по отношение на присъединен
взискател.По и.д.№ 706/2013лв. на взискателя „П.С.“ била платена сумата 690 000 лв. и с
процесната перемпция жалбоподателят бил лишен от възможността „да участва в разпределението
1
на посочената платена сума“.
Направено е искане за разглеждане на делото в о.с.з. поради доказателствени искания:
разпит на двама свидетели,които да удостоверят мястото на съхранение на делото;съдебно
удостоверение пред „ЦКБ“ АД с „посочване на пълна информация за вдигнатите
запори“;изискване арбитражното решение по делото между „ДИЦ“ООД и „С.Е.Я.“ДЗЗД и „П.С.“
АД.
Ответникът по жалбата „ДИЦ“ООД,ЕИК ........... със седалище и адрес на управление С.,
ул.“Р.“ № .., оспорва жалбата.Не оспорва местонахождението на делото в архива на ЧСИ Иван
Чолаков на територията на С., но посочва,че то е изцяло в интерес на взискателите,за да не им се
налага да пътуват до С.,където е кантората на ЧСИ Радост Чолакова;депозирането на архива било с
разрешение на МП и КЧСИ.Ответната ЧСИ не била длъжна да уведомява взискателите за
преобразуването и съхранението на делото и самият адвокат на дружеството-жалбоподател
признал,че знае за дисциплинарното наказание на ЧСИ Чолаков и свързаното с него прекратяване
на функциите му.Ето защо можел да инициира изпълнителни действия в двугодишния
срок.Последното изпълнително действие било на 28.10.2016г.Според константната съдебна
практика,базирана на ТР № 2/2015г.,запорът не спира сроковете,в които взискателят е длъжен да
прояви активност с оглед събиране на вземането си.Подчертава,че запорът не е върху сметка на
длъжника в банката,а върху негово хипотетично вземане срещу ДЗЗД съобразно дяла
му.Дружеството превело 20 % от запорираната сума на взискателя и той фактически се отказал от
запора.От 2014г. „ДИЦ“ ООД нямало никакви наличности по банкови сметки и не функционирало
икономически.Взискателят изобщо нямал качество на „присъединен“ по реда на чл.456,ал.2
ГПК;впрочем,към момента на депозиране на отговора,изп.д.706/20013г./ с нов номер
20189250401592/ също било прекратено на осн.чл.433,ал.1,т.2 от ГПК с влязло в сила
постановление.
Ответната ЧСИ е депозирала мотиви ,с които оспорва жалбата като
неоснователна.Перемпцията настъпила по закон,тъй като двегодишният срок бил
преклузивен.последното поискано от взискателя изпълнително действие било опис и оценка на
движими вещи в офиса на длъжника –на 28.10.2016г.Взискателят обаче не внесъл дължимата такса
за изпълнителното действие,въпреки че бил уведомен.Нямал качество на присъединен взискател
по чл.456 ГПК.
След преценка на данните поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира жалбата
процесуално допустима като атакуваща акт на ЧСИ, подлежащ на съдебен контрол по изрична
законова разпоредба.Съдът кредитира твърденията на жалбоподателя за момента на узнаване на
акта,обективиращ атакуваното действие;не е необходимо изслушване на свидетели в о.с.з. относно
съхранението на делото,защото тези твърдения не се оспорват.По същество жалбата е
неоснователна. Перемпцията по чл.433, ал.1,т.8 ГПК настъпва ex lege и прекратяването на делото
има констативно значение.Жалбоподателят не твърди,че е поискал изпълнителни действия в
рамките на двугодишния срок от последното изпълнително действие на 28.10.2016г., а се позовава
на действие на наложен запор,който според неговата теза обуславя някаква „висящност“.Според
константната съдебна практика запорът не спира сроковете по изпълнителното дело,включително
и преклузивния срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.Фактът,че е наложен запор,не освобождава
взискателя от грижата да проявява активност по изпълнителното дело.Ето защо обжалваното
постановление следва да бъде потвърдено.
Водим от горното,Софийски окръжен съд
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 26.03.2021г. на ЧСИ Радост Горанова-Чолакова рег.№
925 с район на действие СОС за прекратяване на изпълнително дело №
20137830400709,преобразувано под № 20189250401593 по реда на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
2
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3