Р Е Ш Е Н И Е
№............................................
гр. София, 14.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на седми ноември,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И.
мл.с. СВЕТОСЛАВ С.
при секретаря К.Лозева като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 17297 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 49656/16.10.2018г. по гр.д. № 25042 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 59-ти състав са
отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх.№ 2010250/19.04.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** срещу А.С.К., ЕГН ********** и Л.Л.К., ЕГН **********, двамата с
адрес: *** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и
чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че А.С.К., ЕГН ********** и Л.Л.К.,
ЕГН ********** дължат солидарно при
условията на съпружеска имуществена общност на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 580,71лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 08.01.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 11 в гр. София, ул. „*******за периода от 01.05.2014г. до 31.10.2014г., отразена
в обща фактура № **********/18.01.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 1312/2018г. на Софийски районен съд.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5174910/30.10.2018г.
по регистъра на СРС, от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е,
че срокът на погасителната давност за
задълженията е започнал да тече от издаване на общата фактура след
изравнителната сметка, а не като бил приел районния съд. Претендирало е разноски. Оспорил е поради прекомерност
претенцията на въззиваемите за разноски за възнаграждение за адвокат.
Въззиваемите- ответници исковете - А.С.К., ЕГН **********
и Л.Л.К., ЕГН **********
в предоставения срок са оспорили жалбата. Посочили са , че решението е
правилно. Срокът на погасителната давност бил 3 години и началният момент бил правилно
определен от СРС. Претендирали са разноски.
Третото лице
помагач на въззивника – Т.с.”ЕООД, ЕИК *******не е изразило
становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова
молба вх.№ 2010250/19.04.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** срещу А.С.К., ЕГН ********** и Л.Л.К., ЕГН **********, двамата с
адрес: *** с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД да признае за установено, че А.С.К.,
ЕГН ********** и Л.Л.К., ЕГН **********
дължат солидарно при условията на
съпружеска имуществена общност на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 580,71лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 08.01.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 11 в гр. София, ул. „*******за периода от 01.05.2014г. до 31.10.2014г., отразена
в обща фактура № **********/18.01.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 1312/2018г. на Софийски районен съд. Навело
е твърдения, че ответниците са
собственици при условията на съпружеска имуществена общност на имота и
като такива са потребители на топлинна енергия, потребил енергия в имота за
процесния период в количества и на стойност, за които са предявени исковете,
страните били обвързани от договор при Общи условия. Претендирало е разноски.
Ответниците А.С.К., ЕГН ********** и Л.Л.К.,
ЕГН ********** са оспорили исковете. Навели са твърдения, че не са платили процесната сума,
тя била стойността на потребената за имота през периода енергия, но не дължали
същата поради погасяването й по давност. Претендирали са разноски.
Третото лице помагач на ищеца – Т.с.”ЕООД, ЕИК *******не е изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 1312/2018г. по описа
на СРС, 59-ти състав, съгласно което същото е образувано по заявление по чл.
410 от ГПК вх. № 3002021/08.01.2018г., със заповед от 16.01.2018г. районният
съд е разпоредил А.С.К., ЕГН **********
и Л.Л.К., ЕГН ********** да заплатят
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* солидарно сумата от 580,71лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 08.01.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 11 в гр. София, ул. „*******за периода от 01.05.2014г. до 31.10.2014г., както
и съдебни разноски от 75лв., длъжниците са уведомени за заповедта на 05.02.2018г., на 06.02.2018г. са
подали възражение срещу задълженията по заповедта, на 19.03.2018г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на
такива е представил на 19.04.2018г.
По делото е прието постановление от 07.08.2012г. по
изпълнително дело 20127900401362 , нотариален акт № 155/28.10.2014г., съставен от
нотариус Я., рег. № 265 на Нот.К., съгласно които на 07.08.2012г. на Л. и А. К.е възложен след
проведена публична продан апартамент
№ 11 в гр. София, ул. „*******,
който Л. и А. К.на 28.10.2014г. са дарили на дъщеря си Л.А.С..
По делото не се спори, че през процесния период ответниците са били
собственици на имота при условията на съпружеска имуществена общност, че за
процесния период неплатената потребена в имота топлинна енергия е на стойност от
580,71лв. – това са твърденията на ищеца по исковата молба и тези обстоятелства
са признати от ответниците с отговора на исковата молба.
По делото са приети протокол от ОС на ЕС, договор от 2001г., съгласно който етажните собственици на сграда на ул. „********, гр. София са възложили на Т.с.”ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата.
Съгласно общи условия от 2014г. съгласно чл. 33 от които суми по
фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им
интернет-страницата на продавача-както месечните, така и изравнителните сметки
и обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на
изравнителната сметка.
Прието е извлечение от сметки на ищеца, съгласно които на 18.01.2017г. е издадена фактура № ********** съгласно която за имота задълженията за периода са 580,71лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част,:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжниците са осъдени да му заплатят стойността на потребена топлинна енергия за процесния имот за процесния период в размерите на процесните суми, за които с предявени исковете, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и Наредба №16-334 от 2007г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 2007г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Ко 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че през процесния период
ответниците при условията на съпружеска имуществена общност са потребители на топлинна енергия по смисъла чл.
153 от ЗЕ в процесния имот. По делото ответниците са признали факта, че са
собственици на имота, той се установява и от приети по делото постановление за
възлагане и нотариален акт.
По делото е установено, че общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР
през 2014г., като е признато от ответниците че ищецът е доставял енергия в
сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, че в
имота през периода потребена неплатена енергия е в размер на 580,71лв. При така установено съдът приема,
че по делото е установено валидно възникнало вземане на ищеца към ответниците
за солидарно плащане при условията на
съпружеска имуществена общност на сумата от 580,71лв., представляващи стойност на потребена топлинна енергия в
апартамент № 11, гр. София, ул. „******** за
периода от 01.05.2014г. до 31.10.2014г.
Спорен въпрос по делото е дали тези вземания са погасени по давност.
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от ОУ от 2014г., съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на интернет-страницата на доставчика . Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това е съглашение изискуемостта на задълженията да настъпва след покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента на възникването му.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщени фактури през 2015г., 2017г. за тези вземания , които са по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни юридически факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2014г. сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление - 08.01.2018г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014г.,
то съдът приема, че вземанията за процесния период, който е от 01.05.2014г. до 31.10.2014г. съответно за лихвата за забава на
плащането им са погасени по давност. Вземанията са периодични и срокът на
погасителната давност е 3 години.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото то отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемите разноски за адвокат в размер на 200лв. Неоснователно е
възражението за прекомерност на същото, защото така уговорено и платено по
приетия по делото договор за правна
помощ възнаграждение, не надхвърля минималния размер по Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 49656/16.10.2018г. по гр.д. № 25042 по
описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 59-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******, с адрес на управление:*** да заплати на А.С.К., ЕГН ********** и Л.Л.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес: *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски по дело пред СГС в размер
на общо 200лв.( двеста лева).
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на въззивника – „Т.с.”ЕООД, ЕИК *********.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.