О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен,
27.01.2021г.
Административен съд - град Шумен, в закрито
заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия:Кремена Борисова
като разгледа докладваното от
съдията АД № 181 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. във вр. с чл. 144 от ДОПК във вр. с 129
ал.7 от ДОПК във връзка с чл.145 и сл. от АПК и § 2 от ДР на ДОПК.
Производство по делото е образувано по подадена жалба с вх.№11848#9 от
09.03.2020год. по описа на ГД на НАП-Варна офис Шумен ,депозирана от Н.К.П. с ЕГН **********,чрез пълномощника му
и процесуален представител-адв.С..С. със съдебен адрес ***.
С определение№181/18.11.2020год. на Шуменския административен
съд,постановено по а.д.№181 от 2020год. по описа на с.съд,на основание чл.159
т.1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на Н.П. против мълчалив отказ на
Изпълнителния директор на НАП-София да се произнесе по жалба с
вх.№11848#7/13.12.2019год. по описа на НАП-офис Шумен срещу Писма с
изх.№24-26-55#2/15.10.2019г. и с изх.№24-26-60#1/03.12.2019год. на
зам.изпълнителния директор на НАП.
С определение№286/11.01.2021год.
постановено по А.д.№13507/2020год. по описа на ВАС,Върховният административен
съд отменил определението на въззивния съд и върнал делото за разглеждане на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С определение от 19.01.2021год.
съдът,в унисон са дадените му от ВАС по отменително определение№286/11.01.2021г. по
А.д.№13507/2020год. по описа на ВАС указания, оставил жалбата без движение и
указал на оспорващия в 7-дневен срок от уведомяването му да уточни предмета на
оспорване,като еднозначно обозначи обжалвания административен акт и в
съответствие с това ,да прецизира петитума си,като посочи в какво се състои
искането му до съда.
С молба с
рег.№ДА-01-321/26.01.2021г. по описа на ШАдмС депозирана от адв.С..С. в
законоустановения срок, оспорващият излага,че обжалва отказ за възстановяване
на суми по искане вх.№11848/11.09.2019год. на НАП Офис Шумен,обективиран в
писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019год. и Писмо изх.№24-26-60#1/03.12.2019год. на П.П.-Зам.изпълнителен
директор на НАП.
С писмо с рег.№ДА-01-251/21.01.2021год. по
описа на ШАдмС Изп.директор на НАП,чрез пълномощника си и проц.представител-юр.М.
е представил изисканата от съда информация досежно наличието на доказателства
за връчването на писма с изх.№24-26-55#2/15.10.2019год. и Писмо
изх.№24-26-60#1/03.12.2019год. на П.П.-Зам.изпълнителен директор на НАП и
изпращането на жалба с вх.№11848#7/12.12.2019г. на Н.П. до изп.директор на НАП
на директор на Дирекция „ОДОП“-Варна.
След преценка на материалите по
делото съдът,с оглед направеното от оспорващия уточнение предмета на оспорване
намира, че подадената жалба е процесуално
недопустима, по следните съображения:
С обжалвания отказ за
възстановяване на суми по искане вх.№11848/11.09.2019год. на НАП Офис
Шумен,обективиран в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019год. и Писмо
изх.№24-26-60#1/03.12.2019год. на П.П.-Зам.изпълнителен директор на НАП,на
практика е отказано поисканото от Н.П. възстановяване на суми в размер на
287.42лв.,ведно със законната лихва върху тях по Справка за извършено
приспадане на ДДС с вх.№2700-1235564/11.02.2016год. и за възстановяване на сума
в размер на 621.61лв.,ведно със законната лихва върху тях по Справка
вх.№2700-1284034/09.03.2017год.,по искане вх.№11848/11.09.2019год. ,адресирано
до Изпълнителния директор на НАП-София чрез офис Шумен.
Оспореният отказ за възстановяване на суми,обективиран в Писмо
с изх.№24-26-55#2/15.10.2019год. и Писмо изх.№24-26-60#1/03.12.2019год. на П.П.-Зам.изпълнителен
директор на НАП,макар и постановен не в законоустановената форма /АПВ/,
представлява изричен отказ за
възстановяване на поисканите суми по смисъла на чл.129 ал.3 от ДОПК. Този акт,съгласно
разпоредбата на чл.129 ал.7 от ДОПК подлежи
на обжалване по реда за обжалване на ревизионние актове по чл.152 и сл. от ДОПК.
В чл. 144 от ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и
другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Според
чл.152 ал.1 и ал.2 от ДОПК,РА,в случая изричният отказ за възстановяване на суми
подлежи на обжалване изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от
връчването му,като решаващ орган според ал.2 на чл.152 от ДОПК е съответният
Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на
НАП.С оглед разпоредбата на чл.152 ал.2 от ДОПК във вр. с чл.129 ал.1 от ДОПК,
компетентният орган да се произнесе по жалба срещу мълчалив или изричен отказ
за прихващане и възстановяване е съответният Директор на Дирекция“ОДОП“ при ЦУ
на НАП,който според същата разпоредба се явява и решаващият орган. Съобразно разпоредбата на чл.155 ал.1 и ал.2 от ДОПК решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано
решение в 60-дневен срок от изтичане срока по чл.146,като същият може да
потвърди, измени,отмени изцяло или отчасти отказа на органа по приходите в обжалваната част.
В чл. 156, ал. 1 от ДОПК, приложим на основание 129 ал.7 от ДОПК, е предвидено, че ревизионният акт в частта, която
не е отменена с решението по чл. 155 /решението на решаващия орган при
обжалването по административен ред/, може да се обжалва пред административния
съд в 14-дневен срок от получаването на решението, като съгласно чл. 156, ал. 2 от ДОПК ревизионният
акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по
административен ред. Въз основа на тази нормативна регламентация следва
извода, че предвиденият в ДОПК
административен ред за обжалване пред компетентния решаващ орган на отказа за
възстановяване или прихващане е задължителен и е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на съдебното обжалване съобразно разпоредбата на
чл.156 от ДОПК. Поради наличието на специална правна уредба в ДОПК относно реда
за обжалване на ревизионните актове, а съгласно препращането от чл. 144 от ДОПК и на другите актове, издавани от органите по приходите, не е приложимо
общото правило по чл. 148 от АПК за изборност на реда за оспорване.
Следователно, издаденият на
основание чл.129
ал.3 от ДОПК Отказ за възстановяване и прихващане ,предвид регламентирания в чл.129 ал.7 от ДОПК императивен процесуален ред за неговото оспорване
и задължителен административен контрол по реда на чл.152 от ДОПК, подлежи на
обжалване пред Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП,който е и
компетентният орган да се произнесе по жалбата на оспорващия срещу отказа за
възстановяване на суми по Искане вх.№11848/11.09.2019год. на НАП Офис
Шумен,обективиран в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019год. и Писмо
изх.№24-26-60#1/03.12.2019год. на П.П.-Зам.изпълнителен директор на НАП.
От съдържанието на постъпилата в
съда административна преписка, както и от писмо с рег.№ДА-01-251 от 21.01.2021год.
по описа на ШАдмС на ТД на НАП-Варна,офис Шумен, е видно, че оспореният пред
съда отказ за възстановяване на суми по
Искане вх.№11848/11.09.2019год на Н.П. , обективиран
в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019год. и Писмо изх.№24-26-60#1/03.12.2019год.
на П.П.-Зам.изпълнителен директор на НАП, не е бил обжалван пред Директора на Дирекция
„ОДОП“-Варна- органът, компетентен да се произнесе съгласно чл.152 ал.2 от ДОПК
по допустимостта и основателността на жалбата
против постановения изричен отказ за
възстановяване на суми.Видно от материалите по административната преписка, жалбата
на оспорващия Н.П. с вх.№11848#7/13.12.2019год.
срещу постановения отказ за възстановяване на суми е била адресирана до
ненадлежен орган-до Изпълнителния директор на НАП и няма данни същата да е била
препратена до компетентния орган-Директора на Дирекция „ОДОП“-Варна,както и не
са налице данни да има произнасяне по жалбата или данни за извършени други
действия по реда на ДОПК във връзка с подадената жалба.Както беше посочено,
изчерпването на административния ред за обжалване на отказа за възстановяване
на суми по реда на чл.129 от ДОПК е регламентирано в закона като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на обжалването по съдебен ред на този
акт. В случая жалбата е подадена без да е изчерпан административния ред за
оспорване пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ при ЦУ на НАП и следователно, образуваното по жалбата дело се явява
неподведомствено на съда.
Предвид изложеното съдът намира,
че жалбата като подадена срещу акт, който не подлежи на пряко съдебно
оспорване, е процесуално недопустима,
поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото - прекратено. Жалбата следва да се изпрати по подведомственост на
компетентния административен орган – Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ –Варна при ЦУ на НАП.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 159, т. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.129 ал.7 и чл.156 ал.2 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх.№11848#9
от 09.03.2020год. по описа на ГД на НАП-Варна офис Шумен,депозирана от Н.К.П. с ЕГН **********,чрез пълномощника му
и процесуален представител-адв.С..С. със съдебен адрес ***., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 181/ 2020 г. по описа на
Административен съд –Шумен.
ИЗПРАЩА
по подведомственост на Директор на Дирекция " „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ –Варна при ЦУ на НАП подадената от Н.К.П. жалба с вх.№11848#7 от 13.12.2019год. срещу писмо изх.№24-26-55#2 от 15.10.2019год. и писмо изх.№24-26-60#1 от 03.12.2019год. на Зам.изпълнителния директор
на НАП,ведно с всички материали по настоящото дело,включително и заключение на
вещото лице по СИЕ,окомплектовани като преписка.
Определението подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: