№ 19370
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110127709 по описа за 2023 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Ищците Н. Г. К., В. Г. К. и Г. К. Г. чрез адв. В. А. и адв. С. А. – АК-София, са
предявили срещу ответника „*************“ ООД искове с правно основание по чл. 108
ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на недвижим
имот с площ от 1,713 дка, представляващ ливада в землището на село Иваняне
/Столична община/, местност „Шуманица“, имот № **********, понастоящем попадащ
в имот с идентификатор 32216.2298.2786 /стар 32216.2298.2767/ по кадастралните карта и
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на
АГКК, целият с площ от 2395 кв.м., представляващ УПИ LVI-2767, кв. 9, като ответникът
бъде осъден да им предаде владението върху него. В хода на производството ищецът Г. К.
Г. е починал, като на негово място като страни по делото са конституирани наследниците му
по закон Н. Г. К. и В. Г. К., участващи по делото и отпреди като ищци.
Ищците твърдят, че са наследници на Снежанка Г. Г.а, починала на 17.09.2014г., както
и на общия наследодател Ц.М.М., починал на 06.08.1986г. По силата на решение №
3091/09.11.2001г. на поземлената комисия в град Банкя, влязло в сила на 28.11.2001г., на
наследодателя на ищците Цв.М.М. била възстановена по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху
описания по-горе недвижим имот. При извършена справка в АГКК обаче се установило, че
имотът бил записан на името на А.А.С. и „*************“ ООД, като в последствие С.а
прехвърлила дела си на дружеството, което понастоящем бил вписано в кадастралните
регистри като единствен негов собственик.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*************“ ООД чрез адв. М. М. –
АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 332406/20.11.2023г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че решението на поземлената
комисия, с което се твърди да е възстановена собствеността върху сочения от ищците имот, е
нищожно, тъй като е издадено от некомпетентен орган и в незаконен състав. То не
отговаряло и на изискванията на закона за форма, тъй като липсвали удостоверение и скица
по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Скицата била издадена в последствие, поради което процедурата била
опорочена. Не било доказано, че лицето, на което е възстановен имотът, е идентично с
1
наследодателя на ищците. Решението на поземлената комисия било незаконосъобразно и
поради това, че имотът се намирал в строителните граници на населено място, поради което
за ищците евентуално било възникнало само право на обезщетение. Дружеството било
добросъвестно лице, като то и неговите праводатели спокойно и необезпокоявано владели
имота в продължение на повече от десет години. В тази връзка се прави и възражение за
придобиване на имота по давност. Сочи се, че не са налице предпоставките за уважаване на
иска по чл. 108 ЗС, тъй като ответникът се бил разпоредил с имота дълго време преди
завеждането на настоящото дело.
В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът Н. К. се явява лично
или не се явява, останалите ищците не се явяват, като всички се представляват от адв. А. и
адв. А.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
Допълнително становище се изразява в Писмени бележки, вх. № 323018/11.10.2024г. на СРС.
Ответното „*************“ ООД в насрочените по делото публични съдебни заседания се
представлява от адв. М., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните
състезания. Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. №
322055/11.10.2024г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна и при наличие на
правен интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани
по същество. Исковете са допустими и предявени при наличие на правен интерес
независимо от обстоятелството, че ответникът се е разпоредил със заявяваните от него права
върху имота преди подаването на исковата молба. Такъв интерес ще е налице винаги, когато
ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на
собственост с фактически или правни действия. Такова оспорване е и извършването на
прехвърлителна сделка от несобственик /разпореждането с чужда вещ/, тъй като с това
правно действие несобственикът в най-сериозна степен оспорва и отрича правото на
собственост на действителния собственик, като конкретно отрича правомощието му да се
разпорежда със собствената му вещ /така ТР 4/2014-2016-ОСГК, т. 3Б/.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 108 ЗС е за ищците. Същите следва да установят при условията на пълно и
главно доказване, че в техния патримониум е възникнало право на собственост върху
процесния имот на соченото от тях основание и че ответникът го владее. В тежест на
ответника е да докаже, че владее имота на годно правно основание, изключващо
претендираните от ищците права върху него. Всяка от страните следва да докаже
реализацията на фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание. Извън
това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие, с Решение № 3091/09.11.2001г. на
Поземлената комисия в град Банкя на наследниците на С. и Цв.М.М. е възстановено в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху
недвижим имот – ливада от 1,713 дка, находяща се в землището на село Иваняне, местност
„Шуманица“, имот № **********. Отказано е възстановяването на част от имота в размер
на 1,089 дка на основание чл. 10б ЗСПЗЗ. Върху решението е означено, че същото е влязло в
сила на 28.11.2001г. Решението е в писмена форма, като е подписано от председател,
секретар и двама члена на комисията. Към него е налице Удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал.
2
5 ППЗСПЗЗ, издадено от Главния архитект на Столичната община – Район „Банкя“, както и
скица № 7/25.10.2001г. Видно от последната, имот № ********** е с първоначална площ от
2802 кв.м., от които се възстановяват реално 1713 кв.м., като неговите съседи са имоти:
13023 – нива на Й.К., 13012 – нива на С.П., 13013 – нива на М. и Цв. М., 13019 – нива на
С.П., 13021 – нива на неидентифициран собственик, 17024 – нива на Г. К., 18024 – нива на
В. К. и 16024 – нива на С. К.. Съгласно чл. 60, ал. 4 (отм.) ППЗСПЗЗ поземлените комисии се
състоят от председател, секретар и нечетен брой членове, но, за да е валидно решението,
следва да бъде подписано от председателя и секретаря на комисията, тъй като представлява
индивидуален административен акт, издаден от колективен орган. Неподписването на
решението от някой от членовете на комисията не прави решението нищожно. Това е така,
тъй като в отменената ал. 4 на чл. 60 ППЗСПЗЗ не е било посочено как се формират и
постановяват решенията на колективния административен орган, а е определен щатният му
състав и органът, които го назначава. Така: Решение № 327/10.02.2012г. по гр.д. №
1588/2010г. на ВКС, IIг.о., Решение № 179/21.06.2013г. по гр.д. № 857/2012г. на ВКС, Iг.о.
Също така следва да се има предвид, че към 09.11.2001г., когато е прието решението на
поземлената комисия, чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ вече е бил отменен /ДВ, бр. 44 от 08.05.2001г./.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 9/14.03.2017г. на Кметство Иваняне
/Столична община/, Ц.М.М., който е лице, идентично с Цв.М.М. /Удостоверение №
5/07.12.2017г. на Кметство Иваняне /Столична община//, е починал на 05.08.1986г., като към
датата на издаване на удостоверението негови наследници по закон са Й.И. С.ова, Г. С.ов
С.ов, Е. С.ова С.ова, Н. Г. К., В. Г. К. и Г. К. Г. /наследници по линия на Д.Ц.М. – дъщеря на
Цв. М./ и В.Б.Т. и Р.Б.Ц.-С.ова /наследници по линия на Б.Ц.М. – син на Цв. М./. Видно от
Удостоверение за наследници, изх. № КИВ23-УГ01-155/26.09.2023г. на Кметство Иваняне
/Столична община/, С. М. М. е починал на 13.07.1975г., като към 2023г. неговите наследници
по закон са И.В.Т., П.В.А., С.С. М.а, Л.М.М., Р.М.С., С. Г.а С., М. Г. С., Р.О.М. и Л.О.М.. При
това положение, доколкото по делото не са представяни доказателства за извършена делба
/такава е направена по отношение на други имоти/ или за прехвърлителни правни сделки, по
силата на които ищците да са станали собственици на всички дялове в процесния недвижим
имот /той е възстановен на всички наследници на С. и Цв. М.и/, то съдът приема, че
действително ищците се легитимират като собственици на имот № ********** по силата на
земеделска реституция, но не са единствени негови собственици на това основание. Това
обаче не е пречка те да предявят иск за признаване собствеността и предаване на владението
върху целия имот /108 ЗС/. Предявяването на иск по чл. 108 ЗС е акт на обикновено
управление, затова и собственикът на каква да е идеална част от имот може да го
ревандикира целия от трето лице, което го владее или държи без основание, тъй като
съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Така: ТР 91-1974-ОСГК, Решение № 774/10.02.2011г. по гр.д. №
643/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 378/28.07.2010г. по гр.д. № 148/2009г. на ВКС, IV г.о.
С Решение № 5130/22.10.2003г. на ОСЗГ-Овча купел на наследниците на Й.Т.К. е
възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници правото на собственост
върху имот – ливада от 2,105дка, находяща се в землището на село Иваняне, м. „Шуманица“,
представляващ имот № 130023, като на основание чл. 10б ЗСПЗЗ е отказано възстановяване
на част от имота с площ от 0,898дка. Към 2002г. наследници на Й.Т.К., видно от
удостоверението на л. 681 от делото, са били Я.Й.В., А.Й.Е., Б.Н.С., С.Н.М., А.Н.Й., С.К.Й.,
К.К.Н., К.К.Й., Р.Н.Й., М.С.Й., В.Й.М., Н.Й.Ж., Г. П.Й., Б.П. А.а, Е. П.Х., Л. П.Х., Н. П. С., В.
Цв.ов К., Й. Цв.ов К., Т.Р.Т., Й. М. Й.ов, Л. М.а К., В. Я. Й.ова. Приложено е Удостоверение
по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ за имот № 130023, издадено от Столичната община – Район
„Банкя“ /л.683/. Според същото имотът не е нанесен в кадастралния и регулационния план
на в.з. Иваняне. От него подлежат на възстановяване 2105 кв.м., а 898 кв.м. – не, тъй като са
застроени /Заповед № РД50-166/01.09.2003г. на Кмета на Столичната община – Район
3
„Банкя“ /л. 684/. Видно от заверената от общината Скица № 12/20.11.2002г., имотът цял има
площ от 3003 кв.м., като граничи на юг с нива № ********** на наследниците на С. и
Цв.М.М.. Налице е и Решение № 726/21.06.1993г. на Поземлената Комисия в град Банкя
/л.784/, с което на наследниците на Й.Т.К. е възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални граници върху ливада от 4,5 дка в м. „Шуманица“ в землището
на село Иваняне, а отказва да възстанови правото на собственост върху 4,5 дка в същата
местност поради извършено застрояване.
С Нотариален акт № 100/15.12.1995г., т. 120, дело № 24141/1995г. на Нотариуса към
Софийския районен съд, А.Н.Й., Й. С. Й.ов, В. Т. Й.ова, Н. П. С., Я.Й.В., А.Й.Е., К. Н. Й.ов,
Б. Н.а С., С.Н.М., Р. Н. Й.ова, М. С. В., Б.П. А.а, Е. П.Х., Л. П. К., П. Л. С., В. Цв.ов К., Й.
Цв.ов К., Т.Р.Т., Й. М. Й.ов, Л. М.а К., В. Я. К. и Г. П.Й. са продали на В. С. П. недвижим
имот, представляващ неурегулирано дворно място с площ от 3950,00 кв.м., съставляващо
имот с пл. № 1782 от к.л. № А-3-8-Г по плана на град Банкя, в.з. „Иваняне“, местност
„Шуманица“, при съседи: М. П. и от три страни вилна зона, за сумата от 31600,00 лева.
С Нотариален акт № 67/31.03.2016г., т. 1, рег. № 3276, дело № 55/2016г. на Нотариус
№ 074-В. М., В. С. П. и Роза П.а П.а са продали на Д. В.ов Д. придобития по време на брака
им недвижим имот, представляващ незастроен поземлен имот с идентификатор
32216.2298.2767 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 3807 кв.м., с номер по
предходен план 1782, кв. 9, при индивидуализирани с идентификатори съседни имоти, който
имот е идентичен с имот с пл. № 1782 от к.л. № А-3-8-Г по плана на град Банкя, в.з.
„Иваняне“, м. „Шуманица“, при съседи: М. П. и от три страни вилна зона, за сумата от
25000,00 лева.
С Нотариален акт № 60/28.10.2021г., т. 6, рег. № 12642, дело № 947/2021г. на
Нотариус № 065 – С. Т., Д. В.ов Д. и С. Д. Д.а са продали на А.А.С. и „*************“
ЕООД недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 32216.2298.2786 по кадастралната
карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г., с предишен идентификатор
32216.2298.2767, представляващ УПИ LVI, кв. 9.
С Нотариален акт № 170/21.04.2022г., т. 3, рег. № 3763, дело № 432/2022г. на
Нотариус № 384-Ивайло Иванов, А.А.С. е продала на „*********“ ЕООД собствената си 1/2
идеална част от урегулиран поземлен имот, находящ се в село Иваняне, УПИ LVI-2767, кв. 9,
по плана на град Банкя, м. „в.з. Иваняне“, целият с площ от 2395 кв.м., идентификатор
32216.2298.2786 /стар 32216.2298.2767/.
Видно от представеното заверено копие от Учредителен акт от 26.05.2022г. на
„**********“ ЕООД, вписан в Имотния регистър с входящ номер от 03.06.2022г.,
„**********“ ЕООД е учредило „**********“ ЕООД, като правото на собственост върху
имот с идентификатор 32216.2298.2786 е внесено като непарична вноска в капитала му
/л.48-49/. Видно от представената по делото разпечатка от справка в Търговския регистър,
апортът е отразен по партидата на дружеството. Видно от представения на л.493 от делото
Протокол, на 20.06.2022г. Б. Д. в качеството си на управител на „*************“ ЕООД е
предал на себе си в качеството на управител на „**********“ ООД владението върху
поземления имот с идентификатор 32216.2298.2786.
Като свидетели по делото са разпитани М. Г.а и С. С.. Свидетелката М. Г.а живее в
село Иваняне. Познава землището му, тъй като познава хората и имотите им и е раздавала
рентата за земите. Познава процесния имот от 1993г., когато получили скици от поземлената
комисия. Бил в м. „Шуманица“, която се намирала между Банкя и Иваняне. Преди да се
образува ТКЗС там нямало къщи. След 1952г., когато се образувало ТКЗС, там била
направена вилна зона, разпределени били парцели и продадени на софиянци. Имотът бил на
С. и Ц. М.и, негов съсед бил Г. К. – свекър на свидетелката. Когато починала майката на Н.
К. С. /според свидетелката преди 3-4 години, но не е много сигурна/, той дошъл при М. Г.а и
4
я помолил да му покаже къде точно се намира имотът. Ограда имало само от дясната му
страна, но след известно време, когато отишли, мястото било заградено от всички страни.
Имало и направена улица. Кой е оградил мястото не знае. В него нямало сгради. Площта му
била на око около 2-3 дка. Не е виждала някой да го почиства. Нямало насаждения, само
било обрасло с бурени. Последно ходили месец преди разпита. Не могли да влязат, тъй като
било заградено с мрежа и обрасло. На скицата на л. 20 от делото разпознава като спорния
имот този с номер 2786, като първоначално имало ограда само откъм имот 2785. После било
заградено цялото.
Свидетелят С. С. познава процесния имот и е негов съсед. По представената му карта
не може да се ориентира. Познава управителя на ответното дружество Б. Д., който му бил
комшия. Свидетелят имал своя имот от около 60 години, като напоследък почти постоянно
живеел там. Б. виждал в имота от около 5-6 години. Преди това в началото на промените от
1989г., се появило семейство, което казало, че са собственици на имота и че ще го продават.
След това изчезнали. Преди около десетина години С. разбрал случайно, че собственик на
мястото е вече човек на име В.. Именно той оградил мястото с мрежа. После се появил Б.. С
него имали обща граница, като имотите им били в направление северозапад-североизток.
Мястото било изчистено от растителността и подравнено. Всяка година се косяло. Освен Б.,
никого другиго не е виждал в имота, а посещавал мястото от 1965г.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице при пълно и
задълбочено обосновани отговори на поставените въпроси и без индикации за евентуална
неправилност. Вещото лице е установило, че при извършената справка по кадастралните и
регулационни планове става ясно, че в кадастралния план от 1957г. в кад.л. № А-3-8-Г не е
нанасян имот с пл. № 1782. На мястото на сегашния имот с идентификатор 32216.2298.2786
няма записан номер на имот. В поддържания от Софийския кадастър до 2004г. кадастрален
план на това място е нанесен имот с пл. № 1694 с графична площ от 3495 кв.м. В разписния
лист към този план като собственици са записани наследниците на Й.Т.К. с решение на
Поземлената комисия № 726/21.06.1993г., като след това е задраскано и е вписан В. С. П. с
нотариален акт от 1997г. Регулационният план на местността бил одобрен през 1990г. През
2020г. били обособени УПИ LVII-2767 и УПИ LVI-2767, кв. 9, и е променена уличната
регулация между о.т. 66 от о.т.67 до о.т.67а. В действащата кадастрална карта на мястото на
имот с идентификатор 32216.2298.2767 са нанесени три имота – 32216.2298.2785 по
границите на УПИ LVII-2767, 32216.2298.2786 по границите на УПИ LVI-2767, а тази част,
която попада в улица – 32216.2298.2787. Според вещото лице има застъпване между имота,
възстановен на ищците, и имота, собственост на ответната страна. Заключението си вещото
лице е онагледило на комбинирани скици, като възстановеният на ищците имот се застъпва
частично с имот 32216.2298.2786 на площ от 1545 кв.м., означена на Скица № 2 със сив цвят
в полето, заключено между линиите по точки А-Б-В-Г-Д-А.
Решенията на ОСЗ/Поземлената комисия имат конститутивен характер досежно
възстановеното право на собственост върху съответните недвижими имоти – земеделски
земи (ТР 1-1997-ОСГК, т. 1). По силата на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът разполага с правомощие
да упражнява косвен съдебен контрол върху законосъобразността на тези решения (арг. ТР
5/2013-2011-ОСГК).
Съгласно представените по делото доказателства, ищците и техните съсобственици се
легитимират като собственици на ливада - имот № ********** в землището на село
Иваняне, бивша собственост на братята С. и Ц. М.и. Наследниците на Й.Т.К. се легитимират
като собственици на ливада – имот № 130023, който е съседен на имота на ищците.
Издаването на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ включително в редакцията,
действаща към ДВ, бр. 34 от 1992г., а и след приемането на ал. 5 и ал. 6 на посочената
разпоредба, е задължителна предпоставка за възстановяване на собствеността върху имот в
5
строителните граници на населените места по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 13, ал. 4
ППЗСПЗЗ удостоверението и скицата следва да бъдат приложени към молбата за
възстановяване на собствеността, като те могат да бъдат служебно и изискани от ОСЗ. При
това положение правото на собственост на наследниците върху имот № 130023 следва да е
възможно да се възстанови едва след инидвидуализацията на имота с издаване на
съответните скици по чл. 13 ППЗСПЗЗ /арг. Решение № 330/21.05.2009г. по гр.д. №
478/2008г. на ВКС, II г.о./. При това положение съдът приема, че правото на собственост на
наследниците на Й.Т.К. върху имот № 130023 следва да се счита за възстановено с
решението от 22.10.2003г. По делото не се доказа наследниците на Й.Т.К., съответно техните
частни правоприемници, в това число и дружеството-ответник, да се легитимират като
собственици на имот с обхват по-широк от имот № 130023 по силата на земеделска
реституция и договори за покупко-продажба. Ясно е, че имот 130023 на наследниците на
Й.К. и имот ********** на наследниците на братята С. и Ц. М.и, са различни имоти
/съседни/, съответно реституционните права и следващите от тях възстановени права на
собственост съществуват в патримониумите на различни лица. Затова и ответникът не може
да противопостави на наследниците на С. и Ц. М.и свои или на праводателите си права на
собственост, основани на реализирана в тяхна полза земеделска реституция.
При това положение съдът следва да прецени и основателността на възражението от
страна на ответника за придобиване на имота по давност. Действително, съобразно чл. 5, ал.
2 ЗВСОНИ, в сила от 22.11.1997г., няма забрана за придобиване по давност на имоти,
собствеността върху които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Ако собствеността е
възстановена до 21.11.1997г., то давността от възстановяването до 21.11.1997г. не се зачита и
от тази дата започва да тече нов придобивен давностен срок, а ако е възстановена след
21.11.1997г., давността започва да тече от момента на възстановяването. За придобиването
на имота е необходимо да изтече десетгодишна давност. Така р.161/23.01.2019г.-
гр.д.4894/2017г.-Іг.о., р.28/04.05.2010г.-гр.д.844/2009г.-Іг.о. Правото на собственост е
възстановено на ищците с решение от 09.11.2001г., т.е. едва оттогава е било възможно да
започне да тече давност в полза на ответника или неговите праводатели. Свидетелят С.,
чиито показания съдът кредитира, съобщава, че познава имота от близо 60 години, като той
е ограден приблизително десет години преди разпита от лице на име В.. Преди това имало
други собственици – мъж и жена, които обаче се появили и после изчезнали. Като се има
предвид, че В. П., видно от нотариалния акт от 1995г., е закупил имот от множество лица,
като същите съдът приема да са наследниците на Й.К., остава недоказано кои точно са тези
мъж и жена и дали те са от наследниците на Колев. Най-ранният акт, с който е
манифестирано несъмнено владение върху имота, е ограждането му приблизително през
2014г. Свидетелката М. Г.а, чиито показания съдът няма основание да не кредитира, посочва,
че е посетила имота след смъртта на Снежанка Г.а, което се е случило, при съобразяване на
удостоверението за наследници на С. Г.а, най-вероятно през 2014г. Тогава имотът е бил
ограден само от една страна, а да е ограден изцяло установили при последващо посещение.
При това положение не се установява несъмнено осъществявано в продължение на десет
години преди подаване на исковата молба владение от страна на ответника или неговите
праводатели, поради което и в неговия патримониум не са и не са били налице права,
противопоставими на правата на ищците като собственици на имота по силата на
земеделска реституция. Поради това спрямо ответника те са собственици на спорния имот,
заедно с останалите наследници на братята С. и Цв. М.и. Това тяхно право следва да бъде
установено спрямо ответника за частта от имота 32216.2298.2786 с площ от 1545 кв.м.,
означена на Скица № 2 към заключението на вещото лице със сив цвят в полето,
заключено между линиите по точки А-Б-В-Г-Д-А. За останалата част от имота над 1545
кв.м. до заявените 1713кв.м. искът следва да се отхвърли, доколкото те не попадат в
имот с идентификатор 32216.2298.2786.
Следва да се има предвид, че ответникът през 2022г. е апортирал твърдяните от него
6
права върху имота в друго търговско дружество. Не се установи нито към датата на подаване
на исковата молба, нито в хода на производството ответникът да държи фактически имота.
Ответникът изрично е възразил в тази насока /л.64/, като е представил и доказателства –
протокол за предаване на владението. Същият е частен свидетелстващ документ, няма
обвързваща доказателствена сила, но в противна нему насока не са ангажирани
доказателства. Доколкото не се установява имотът да е в държане на ответното дружество,
то исковете в частта си за предаване на фактическата власт върху имота следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски имат
принципно и двете страни, които своевременно са заявили претенции в тази насока.
Вземайки предвид обаче изхода от спора, съдът намира, че разноските на страните следва да
останат и да се понесат от тях така, както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на
„*************“ ООД, ЕИК **********, със седалище в град София, че Н. К. Г., ЕГН
**********, от град София, В. К. Г., ЕГН **********, от град София, и Г. К. Г., ЕГН
**********, от град София, починал в хода на производството и заместен като страна от
другите двама ищци – Н. К. Г. и В. К. Г., са съсобственици, наред с останалите
наследници на С. и Цв.М.М., на ливада, представляваща имот № **********, находящ
се в землището на село Иваняне /Столична община/, м. „Шуманица“, целият с площ от
1,713 дка, на частта му с площ от 1545 кв.м., попадаща в имот с идентификатор
32216.2298.2786 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ LVI-2767,
кв. 9 по плана на град Банкя, м. „в.з. Иваняне“, която част е маркирана със сив цвят и
ограничена от линиите между точки А-Б-В-Г-Д-А на Скица № 2 /л. 627/ към
изслушаното по делото заключение на вещо лице /приподписана от съдията и заверено
копие от която е неделима част от настоящото решение/, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за частта от имот № ********** над посочените 1545 кв.м. до първоначално
заявените 1713 кв.м. /1,713 дка/.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. К. Г., ЕГН **********, от град София, В. К. Г., ЕГН
**********, от град София, и Г. К. Г., ЕГН **********, от град София, починал в хода на
производството и заместен като страна от другите двама ищци – Н. К. Г. и В. К. Г., срещу
„*************“ ООД, ЕИК **********, със седалище в град София, искове по чл. 108 ЗС
в частта им за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху имот №
**********, находящ се в землището на село Иваняне /Столична община/, м.
„Шуманица“, целият с площ от 1,713 дка, за частта му с площ от 1545 кв.м., попадаща
в имот с идентификатор 32216.2298.2786 по кадастралната карта и регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представляващ УПИ LVI-2767, кв. 9 по плана на град Банкя, м. „в.з. Иваняне“, която
част е маркирана със сив цвят и ограничена от линиите между точки А-Б-В-Г-Д-А на
Скица № 2 /л. 627/ към изслушаното по делото заключение на вещо лице /приподписана
от съдията и заверено копие от която е неделима част от настоящото решение/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
7
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8