Р Е Ш Е Н И Е
№260043/14.10.2024г.
гр. Варна,14.10.2024 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ–ри състав, в публично заседание на тринадесети
септември, през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :МОНИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15 755 по описа на ВРС за 2018 год. за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по
искова молба с регистрационен вх. №
68 301/19.10.2018 г., депозирана от Д.Т.Г., ЕГН ********** и М.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
двамата представлявани от адвокат Р.Ч. ***,
със съдебен адрес ***, ПРОТИВ
ответниците Д.П. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, ***и Н.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.108 ЗС.
Исковата молба е надлежно уточнена с
допълнителни молби с регистрационни вх.№
71 204/31.10.2018 г. и рег. №
76 101/20.11.2018 г., като констатираните от съда нередовностите в
исковата молба са напълно отстранени. В изпълнение на дадените указания с
Определение № 13452/20.11.2018г., ищците
по делото, чрез адвокат Р.Ч. са представили писмени доказателства за довнесена
д.т. от 242,38 лева, като констатираните от съда нередовностите в исковата
молба са напълно отстранени.
Ищците по делото са предявили иск с
правно чл. 108 ЗС против ответниците,
като са отправили със сезиращата съда искова молба искане, съобразно въведените
уточнения:
На основание чл. 108 ЗС да
бъде прието за установено в отношенията между ищците и ответниците, че
ищците са собственици на ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.***, община ***, обл. Варна,
представляващо УПИ ***, в ***по плана на гр. ***, обл Варна, с площ от 820 кв.м., при граници и съседи
на мястото по скица: улица УПИ №№ ***, ***; ***; ***, ведно с построените в него
жилищна сграда и стопанска постройка, без посочени граници и площ по
предходен акт за собственост, по данъчна оценка с изх. №**********/20.09.2018
г. - имот с партиден №***,находящ се в ***гр.***, *** от 2001 г. в ***, УПИ ***,одобрен
през 2001 г., по скица № 765/1123/10.09.2018 г. – УПИ ***, ***, по действащ
план на Община ***, обл.Варна, одобрен със Заповед № 358/20.12.2001 г. на Кмета
на Община ***, с площ на имота 820 кв.м.; както и да бъдат ОСЪДЕНИ
ОТВЕТНИЦИТЕ да предадат владението на ищците на описаните по-горе
недвижим имот дворното място ведно с построените в него жилищна сграда и
стопанска постройка. (Цената
на иска е равна на данъчната оценка и
правилно посочена в уточнителна молба от 31.10.2018 г. от общо 29 237,80 лв. )
Исковата
си молба ищците основават на следните твърдяни факти и обстоятелства:
В сезиращата ВРС искова молба ищците
твърдят, че по силата на договор за покупко - продажба на недвижим имот,
обективиран в нот.акт ***на нот.с район на действие РС Варна закупили от П. Ц.
М.дворно място, находящо се в гр. ***, община ***, обл. Варна , представляващо
УПИ ***, в ***по плана на гр. ***, с площ от 820 кв. м. при граници и съседи на
мястото – по скица: улица, УПИ ***, ***, ***, ***, ведно с построените в него
/мястото/ жилищна сграда и стопанска постройка, без посочени граници и площ по предходен акт за собственост.
Твърди се , че преди да извърши продажбата на недвижимия имот П. Ц. М.взела
съгласие от другите съсобственици на имота, което било видно от приложената
Декларация, нот. заверена с изх. № 1088/26.10.2004 г. , а именно от Г. А. С.ЕГН
********** и С.Й. С., ЕГН **********, били съгласни П.М.да продаде недвижимия
имот.
От своя страна, сочат ищците, че при
продажбата П. М.като продавач си запазила правото да ползва недвижимия имот
безвъзмездно и до края на живота си .
След прехвърляне на имота, ищците сочат
в исковата си молба, че били декларирали в законоустановения срок придобития
недвижим имот съгл. Декларация по чл.14
от ЗМДТ и Удостоверение с вх. № 03170000/21.1.2005 г., като вписали П.М.като
ползвателка, извършили и редица подобрения в имота /сменили целия покрив,
санирали къщата, сменили изцяло дограмата като я заменили с ПВЦ, изградили нови
стълбища и направили цялостен ремонт вътре в самата къща/.
Така, след като ищците подобрили
значително имота в това число и къщата в него, от него момент започнали
проблемите йм.
П.М., сочат ищците, че завела иск против
тях по чл. 27 и чл. 29 ЗЗД за унищожаване на договора за покупко – продажба ,
като по тези искове било образувано гр.дело
№ 609/2009 г. по описа на ВРС 26-ти състав. Производството по това дело
приключило с влязло в сила Решение на ОС
Варна, Решение № 1406/22.11.2010 г. по
описа на ВОС по гр.д.№ 1237/2010 г. с което били отхвърлени исковете на П.М.изцяло
а решението влязло в законна сила на
24.1.2012 г.
На следващо място в исковата си молба
ищците са навели фактически твърдения затова, че П.М.додала жалби в ПУ ***и
Общинска Администрация ***с цел ищците да не присъстват имота, включително им
изпратила нот.покана от 20.01.2011 г., с която дала на ищците срок до 25.2.2011
г. да се изнесат и напуснат имота. На 19.2.2011 г. в присъствието на органите
на реда и свидетели и при съставяне на опис-протокол, ищците изнесли вещите си
и напуснали имота.
В края на м. май 2018 г. сочат на
следващо място в исковата си молба ищците, че разбрали, че П.М.починала и
съгласно законовите изисквания, предекларирали недвижимия имот като подали
Декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ **********/31.07.2018 г.
Ясно е заявено в исковата молба от
ищците, че и към датата на подаване на иска същите не можели да си влязат във
владение на имота, т.к. видели на място, че имало самонастанили се няколко
лица.
На 18.09.2018 г. ищците получили
известие от Директор на Дирекция ОССК Варна с изх.№ 701- 6412/3.9.2018 г., с
което ищците били уведомени, че от Дирекцията ще издадат удостоверение,
поискано от Д.П.Ш. и Н.М.С. за наличие или липса съставени актове за общинска
собственост и че е необходимо да послужи пред нот.Р.К.. По този повод ищците
заявяват, че изготвили възражение и изпратили и молба за съдействие до НК и до
нот.Р.К.. Това ги накарало и да поискат съдействие от ПУ на МВР ***, като
депозирали жалба от 6.8.2018 г., след което последвал отказ от образуване на
наказателно производство. Също така ищците подали и жалба но РП - Варна от
28.8.2018 г. с оглед престъпление по чл.323 ГПК, като към момента на сезирането
на ВРС се работело по преписката.
Основното твърдение на ищците в исковата
йм молба е, че ответниците без каквото и
да е основание задържат имота и възпрепятстват ищците да го ползват. Ето
защо и ищците са аргументирали правния си интерес от избраната форма на искова
защита посредством предявяване на ревандикационния иск .
В депозираната на дата 31.10.2018 г.
уточнителна молба / л.54 и сл./ ищците са прецизирали твърденията си.В
уточнителната си молба ищците са
посочили, че двамата ищци от дата 18.12.1971 г. са в брак и че са
придобили процесния имот , чието ревандикиране се желае по силата на правна
сделка покупко - продажба от дата
15.12.2004 г., респ. че имота е придобит от ищците в режим на СИО.
Допълнително е описан и предмета на
иска по чл.108 ЗС и представено заверено за вярност с оригинала Удостоверение
издадено от Община ***, чието приобщаване към материалите по делото се иска.
В
следващата уточнителна молба от дата 20.11.2018 г. /л. 66/ ищците са уточнили пасивната процесуална легитимация, така
че същата е непроменена. Допълнително е пояснено, че след като в края на м. май
2018 г. им е станало известно, че П.М.е починала, ищците отишли в имота и не
били допуснати в него от ответниците. Имотът имал желязна врата, на която бил
сложен от ответниците синджир и голям катинар. Ответницата Н. М. тогава
посрещнала ищците заедно с нейната дъщеря , като ги изгонила казвайки, че този
имот е техен и скоро щели да имат документи.
На следващо място ищците са посочили, че
след като на 18.09.2018 г. получили писмото на Директор Дирекция ОСССК Варна,
ответниците се снабдили с данъчна оценка и скица за имота, като дори завели
пред ВнАдмС Жалба по която било образувано адм.д.
№ 2021/2018 по описа на 25-ти състав против мълчаливия отказ на кмета на гр.***за заверка на молба – декларация
за обстоятелствена проверка по Заявление с вх.№ ОС 68 -10 от 29.5.2018 г. Това
навеждало ищците на мисълта, че след смъртта на П.М., на 26.5.2018 г.,
ответниците веднага, след 3 д. на 29.5.2018
г. подали заявление за заверка на молба – декларация за обстоятелствена проверка. При тези пояснения ищците отново са
обосновали правния си интерес от избраната форма на искова защита и прецизирали
петитума на иска си. Обективирано е искане за присъждане на разноските, сторени от ищците по делото
и за приобщаване на допълнително приложените заверени за вярност с оригинала
копия на документи, както и да бъде дадена възможност на ищците след отговора
на ответниците да изразят допълнително становище и да ангажират доказателства.
С последваща молба от 27.11.2018г. ищците са представили доказателства за
платена д.т., след което и производството по делото е било оставено „без ход“, а след представяне на доказателства за
вписване на исковата молба е пристъпено и към изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК ответника Н.С.М.
е депозирала писмен отговор на исковата молба, като желае ВРС да отхвърли иска
като напълно неоснователен.
Твърдението на Н.М. е, че ищците не са собственици на процесния
имот поради не упражняване на владение в
имота по вече от 10 години. Към момента на депозиране на отговора сочи отв.
М., че имало висящо дело № 6534/2018г.- 48 състав на ВРС за обявяване на нищожност на нот.акт №124/2004 г.от
наследницата на П.М.- Р. С. С..
Отв.
Н. М. е оспорила собствеността на ищците „придобита чрез симулация и нарушаване
на добрите нрави“,
както и при наведени твърдения, че ищците
не са заплатили пазарната цената към датата на сключване на сделката с нот.
акт №124/15.12.2004. Сделката към момента на отговора на искова молба се
оспорвала, като нищожна, ищците загубили и владението на имота ,
като отсъствието им от него продължило по вече от 10 години.
Наведените възражения против иска от отв.М. са следните:
На първо място отв. М. оспорва собствеността по нот. акт №
124/2004г придобита от Д.Т.Г., която не била породила вещноправен транслативен
ефект, в резултат на което М. и Д. Г.не били станали изначало собственици
на процесния имот УПИ ***, в кв.26 по плана на гр. ***.
На второ място: М., Ш. и дъщерята на М. се твърди от отв.М.,че се грижат за имота,
обработвали го и не го били напускали по вече от 10 години, като го придобили по давност. Ищците не упражнявали владение върху имота
повече от 10 години, били изгонени от ответниците и дъщерята на М. поради
непристойно поведение към П.и поради извършено незаконно строителство в имота.
Въпреки многобройните обещания докато им прехвърли процесният имот, че щели да
се грижат за П., освен посочените трима от отв.М., никой не се грижил,пазил, обгрижвал,
защитавал П. Ц. М.повече от 10 години.
Видно било твърди отв.М., от приложената
Присъда № 47/01.02.2010г. по НЧХД
3978/2009г. ВРС, други приложени доказателства, нотариална покана на Нотариус Р. К., че П.М.била обиждана, бита и двамата ищци
се държали непристойно, въпреки
прехвърления от нея имот, без да й платят нито стотинка.
Отв.М.
твърди, че П.М.никога не била пазила имота за Д. и М. Г., тя ги мразела.
От
м. март 2004г. до момента отв.Н.М. със Д.Ш. били във владение на имота, а от
м.юни 2008г, от когато започнали М. и Д. Г.да бият и тормозят П., започнали да
я пазят /П./ заедно с дъщерята на М..
От
повече от 10 години в процесния имот отв.М. твърди, че са във владение,
обработвали го, грижели се за него и ползвали процесния имот тримата до
момента, като техен собствен.
Ответницата М. в срока по чл. 131 ГПК е
навела и твърдението, че собственик
по наследство и във владение на имота е дъщеря й С.К.Г.-М., която придобила по правоприемство от баща
си К.Г.Г. , б.ж. на ***-1/12 ид.ч. по
наследство.
За процесния имот прилага отв.М. нот.акт № *, том*, дело *./ ползван при
делба № *, том * рег.№ * /. придобит по давност и наследство от общият наследодател неин прадядо на Г.–М.-
Г. И. М., /баща на К.Г. М./.
Оспорва
се от отв.М. представения договор за доброволна делба, като счита, че П.М.не е собственик на целия продаден от нея имот, както и че не са участвали всички наследници в
нея. Към датата на смъртта на К.Г. М.
починал 21.04.1989г. по нот. акт №* том, *, дело №*. процесния имот и жилищна сграда , изградена през 1951г. и дворно
място не били СИО, тъй като от 1921г. тези имоти в разписните
листи към плана били записани на бащата на К.Г. М. б.ж. на с. ***- Г. И.
М. починал на 09.01.1959г. ,починал в същия процесен имот, а съпругата му
починала на 19.02.1967г. От тук, според
отв.Н.М. следвало, че процесният имот бил наследство на тримата му сина - Г.Г. И.б.ж. на гр. ***поч. на
22.11.1988 г.- С.Г. И.б.ж. на гр. ***поч. на 05.05.1986 г. и К.Г. М. починал на 21.04.1989г.,
оставено от общият им наследодател Г. И. М..
Твърди се от ответницата, че към датата
на смъртта на К.Г. М., наследници на 1/3 ид. част са втората му съпруга П.М.-
собственичка на 1/6 ид. част от имота и синът му С.К.М. на 1/6 ид. част , които
притежавали правото на собственост в съсобственост с двамата му братя за останалите
2/3 ид. части С.Г. И.и Г.Г. И., за което ответницата представя
удостоверение за наследници на общия наследодател Г. И. М. б. ж. на с. ***починал на 09.01.1959г. Именно дъщерята на ответницата - С.К.Г. -М.,
твърди отв.М.,че е правоприемник на наследството на К.Г.Г. б.ж. на ***поч. на
12.12.2003г./син на Г.Г. И./,като той докато бил жив до м.декември 2003
г.обработвал процесният имот,като свой.
Напълно нищожна от материална гледна точка възразява отв.М., че била
извършената доброволна делба, без
участието на някой от съсобствениците - съделители от процесуална гледна точка,
както и прехвърлителна сделка по нот.акт
№ 124/2004г./ препращайки към Определение №289 от 15.05.2014г. на ВКС по гр. д.
№2320/2014г.1г.о. Г.К., в което било посочено, че неучастието на някой от
съсобствениците в делбата е основание по чл.75,ал.2 ЗН за нейната нищожност/.
На следващо място отв.М. възразява
против приложената декларация от Г. А. С.и С.Й. С., като неотносима по делото,
тъй като тази декларация се изисквала при сделка когато нямало извършена
доброволна или съдебна делба. В случая имало доброволна делба, която била
порочна.
Ответницата М. възразява срещу
посочената дата на посещение от М. и Д. Г.до процесния имот, като твърди,че датата на посещението йм била на
05.08.2018г., като това посещение станало след уведомяване от Община ***за
започната процедура за обстоятелствена проверка от тях/ответниците/.
Отв.М. оспорва и представения договор за СМР от 21.04.2006г., който на
практика намира за самоуправно действие, извършено много бързо, с цел ищците да
останат в имота заради извършени строителства и вложени пари, дори без
необходимите строителни книжа. И на практика то било извършено без становища и
планове на изследвания за натоварванията, без изчислени допустими натоварвания
на строителни конструкции, като строителството представлява опасност за обитателите на
сградата, а не подобрения с които парадирали ищците. Към договора нямало
приложена фактура за плащане от което да било видно, какви са действително
платените суми и от кого.
Отделно
от горното отв.М. твърди, че към м.03.2004 г., П. Ц. М.получила от нея и от Д.П.
Ш. сума в размер на 16 000 евро по предварителен договор за продажба на
процесния имот, така,че не било ясно кой е финансирал незаконното строителство,
което не било довършено.
На следващо място отв.М. възразява срещу приложения протокол за
вземане на вещи от имота в гр. ***от Д. и М. Г.. През 2011г. по молба на П.М.било
поискано изнасяне на вещите йм останали от 2007 г. в присъствие на служители от
МВР по време на достъпа на ищците до имота като счита, че това се явявало
неотносимо към спора.
С оглед горното ответницата М. желае ВРС
да постанови решение, с което да остави иска без уважение,като неоснователен и
недоказан. В условията на евентуалност, моли делото да бъде спряно до
приключване с решение на гр.д. №14 282/2018г.- 48 състав на ВРС за обявяване
нищожност на процесната сделка от правоприемничката на П.Ц.М.-Р. С. С..
На следващо място е заявено и
искане да бъде призована по делото, като
помагач дъщерята на отв.М. - С.К.Г.-***.В
подкрепа на изложеното отв.М. желае да бъдат допуснати до разпит трима
свидетели.Отв.М. желае да й бъде дадена възможност да представи заверени копия
за идентичност на процесния имот от 1921г. до последния КП на ***,тъй като
номерата били различни по предходните планове. Моли и да й бъде дадена
възможност да представи и други доказателства с оглед хода на делото.Моли по
делото да бъдат приети следните доказателства: нот. акт № *, том * д. №***.-придобит
по давност и наследство. Удостоверение за наследници на Г. И. М. б.ж. на ***,
Заявление до РП Варна, Писмо от РДНСК Варна, Констативен протокол №253/2008г.,
3аявление до РП Варна, Жалба до РПУ №2602/10.09.2008г. Нотариална покана,
разписка и констативен протокол, Декларация, Присъда №47.01.2010г., Протокол за
полицейско предупреждение от 10.10.2008г.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът Д.П.Ш. също е изразил становище по предявения
против него иск.
Отв.Ш. възразява срещу подадената искова
молба, тъй като всичко изложено в нея не отговаряло на истината .
На
първо място, възразява отв.Ш. ,М. и Д. Г.не били станали собственици на имота
описан в нот.акт №124/2004г., тъй като придобили имота със симулация, без да
заплатят нито стотинка за него, като измамили клетата жена , че ще я гледат и издържат, а всъщност
я принудили с измама да подпише продажба на имота си, без да заплатят за имота
и пазарната цена. За това се стигнало и до събаряне на изграденото строителство
от тях , тъй като Ш. и др. не се намесили, за да защитят от тези измамници
клетата жена-П. Ц. М., която на шестия месец от смъртта на сина си загубила
имота си, попаднала в хватката на печените измамници Д. и М. Г..
Твърдението
на отв.Ш. е ,че ответниците не са в процесния имота от юни
2008г.
3а
П.и за имота, сочи отв.Ш., че са се грижили само той с Н. и дъщеря й ,която
била наследница на имота. Този имот бил собственост на бащата на К.М. /съпругът
на П.,/ след което К.го получавал по давност и наследство.
Твърди се от отв. Ш., че той ползвал
имота заедно с П.имота по-вече от 14 години. Имали предварителен договор за продажба, платили и пари 16000 евро на П.,
и били изненадани , когато изведнъж М. и
Д. започнали да строят ударно в процесния имот на ул.“*** №** в гр. ***. Те двамата никога не били живели в къщата в
процесния имот гр. ***, просто по някога посещавали имота ,но това
продължило не повече от година и половина ,докато започнали да събарят и строят
незаконно, за което отв.Ш. представя
констативен протокол и заповед за събаряне на незаконните постройки.
В
срока по чл.131 ГПК отв.Ш. е възразил срещу представения протокол от
19.02.2011г. При
изнасянето на вещите си М. и Д. Г.взели и много вещи на П., да не каже „всичко
от втория етаж на П.“, взели и бюфета, леглата и много други неща,които П.сама
при такава бърза процедура не успяла да проследи. След като отв. Ш. отишъл на
място видял, че никакви техни вещи не били останали в имота, било изнесено
всичко. П.имала ключове за двата етажа
на къщата и до края на живота си ползвала заедно с ответниците и двата етажа на
жилището. В процесния имот от месец юни 2008г., подчертава отново отв.Ш., че не
са допускани да влизат М. и Д. Г..
Отв.Ш.
сочи още, че те се грижели за П.и за имота, поддържали го чист, обработвали земята ,засадили дръвчета
повече от десет години,грижели се за имота, като свой и след смъртта на П.след
26.05.2018г.,ползвали имота в ***и до сега , като техен повече от 14 години,
като го придобили по давност.
На
следващо място ответникът е заявил, че не приключили процедурата по придобиване
по давност, само за да не злепоставят Нотариус К., тъй като знаели, че бил подаден сигнал
от Д. и М. Г.срещу нотариус К.. „Наглостта на тези дебелокожи измамници“,
завява ответника , че „няма край“. Те никога не били купували процесния имот,
те нямали абсолютно нищо там. Ответникът заявява ,че той и ответницата са едни
нормални хора, които не били изгубили човешкия си облик и от човещина се
грижели ,помагали, защитавали една беззащитна неграмотна и изстрадала жена
/Пена/, която изгубила сина си, и след шест месеца попаднала в „лапите на
закоравелите измамници М. и Д. Г.“.
Относно твърдението на ищците за
извършени ремонти от тогава от 2008г до сега са сочи ответника , че били
изминали повече от 10 години, а след 10 години винаги предстоял нов ремонт. В
тази връзка ответникът е направил искане да бъдат предоставени оригинални
фактури за плащания на евентуалния ремонт, за който ищците споменавали в
исковата молба .
С оглед изложеното по-горе, отв. Ш.
желае ВРС да отхвърли иска на ищците като напълно неоснователен. Представя и моли да бъдат приети
следните доказателства: констативен протокол за незаконно строителство,заповед
за събаряне на РДНСК, молба - декларация за обстоятелствена проверка,
предварителен договор за продажба на имот, фактури за плащания/копия/.
В проведеното по делото последно открито
съдебно заседание от дата 13.09.2024 г. ищцата явила се лично,представлявана от
адв.Ч.,поддържа исковата молба като основателна и доказана и моли за уважаване
на иска ведно с присъждане на разноските .Ищецът не се явява, представляван от
адв.Р.Ч. също моли за уважаване на иска ведно с присъждане на разноските по
делото .
В откритото съдебно заседание
ответницата Н.М. оспорва иска , моли за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноските по делото за провеждане на СТЕ.
В откритото съдебно заседание ответникът
Ш. не се е явил .
СЪДЪТ ,въз основа на събраните по делото доказателства, след
съобразяване със становищата на страните , на база приложимия закон и нормите
на чл.235 , чл. 236 ГПК приема за установено и изяснено по делото от ФАКТИЧЕСКА
И ПРАВНА СТРАНА следното :
Видно от листи 1 и 2 от
настоящото гр.дело №15 755/2018 г. ищците Д.Т.Г. и М.Б.Г. на дата 19.10.2018 г. са сезирали РС Варна с
исковата си молба, предявена против ответниците Д.П. Ш. и Н. С.М. с която се
предявили реваникационен иск с правно основание чл.108 ЗС и предмет недвижим
имот , находящ се в гр. ***, община ***, обл.Варна, представляващ УПИ *** в кв.26 по плана на гр.***,
с площ 820 кв.м ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка,без
посочени граници за собственост .
Считано от дата 19.10.2018
г.(датата на предявяване на исковата молба в съда )до
дата 13.09.2024 г. (датата на последното открито съдебно заседание, в което е даден
ход на спора по същество)производството по така предявения пред РС Варна ревандикационен
иск е било висящо.
Същото е било спирано поради
наличието на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и възобновявано на осн.
чл.230 ГПК, като в последното открито съдебно заседание ищците поддържат
твърденията си , че имота е техен, придобит от тях по силата на действителна правна
сделка -покупко продажба. Ответницата Н.М. оспорва иска придържайки се към
релевираните възражения залегнали в отговора на искова молба и в становищата. В
откритото съдебно заседание от 13.09.2024 г. ответникът Ш. не е взел участие.
Спорът очевидно между ищците
и ответниците не е решен по доброволен начин, а и не може да бъде разрешен
освен по исков път, а и този извод следва от писмените доказателства по делото,
вкл. и приобщените в цялост вече приключили искови производства с предмет
процесния имот . От всички писмени доказателства по делото, както и от
приобщените по делото като доказателства граждански дела № 736/2020 г. и гр.д. № 3990/2021 г.
по описа на РС Варна , безспорно се констатира траен във времето
спор относно правото на собственост върху процесния имот, по който е налице и
формирана сила на пресъдено нещо .
С Определение № 3090/18.10.2023 г., постановено
от ВКС ,Първо гражданско отделение, по касационно
гр.д № 20238002100454 по описа на ВКС за 2023 година, докладвано от съдията В.А. ,
в производство по чл.288 ГПК, не е било допуснато касационно обжалване
на Решение № 1157 от 04. 10. 2022 г. по в. гр. д. № 329/2022 г. на ОС -
Варна.
С
Решение № 1157/04.10.2022 г., постановено от ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, IVA СЪСТАВ, по въззивно
гражданско дело № 20223100500329 по описа на ОС Варна за 2022 година е било
потвърдено Решение № 1819/25.11.2021г. по гр.д.№ 3990/ 2021г. на Районен
съд-Варна. С Решение № 1819/25.11.2021г.постановено от 46-ти състав при РС
Варна по гр.д.№ 3990/ 2021г. на Районен
съд-Варна е отхвърлил предявения
от С.К.Г.- М., ЕГН ********** чрез адв. Аспарухова против Д.Т.Г., ЕГН ********** и М.Б.Г.,
ЕГН ********** и двамата чрез адв. Ч. иск с правно
основание чл.124, ал. 1 ГПК за приемане за установено между страните, че
ответниците не са собственици на дворно място, представляващо УПИ XV -598,
кв.26 по плана на гр.***с площ 820 кв.м при граници: улица, УПИ XVI -597, XIV
-957, VI-606, II 594, III-593, ведно с построената в дворното място жилищна
сграда на два етажа с РЗП 120 кв., първият етаж състоящ се от входно атре, баня
с тоалетна, кухня, стая и три складови помещения, а вторият етаж от коридор,
три стаи и помещение, предвидено за баня.
Видно от
мотивите на цитирания акт, РС Варна изследвайки фактите и
доказателствата по гр.д. № 3990/2021 г. е приел, че „Ответниците на свой ред
се легитимират с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № *, том*, рег.№
*, дело № ****. на СВ. Доколкото са закупил имота от собственик договорът е произвел характерното си
вещно-прехвърлително действие.От съдържанието на договора е видно, че са
придобили имот с тежест, а именно с учредено по сила на същия акт право на
ползване на П.М.. Дори имотът да се е владял от ищцата след смъртта на М.през
2018г/ каквито твърдения липсват/ срокът на владение не е достатъчен за
да настъпят последиците на придобивната давност.“.
Т.е.с постановяване на Определение № 3090/18.10.2023 г., считано от 18.10.2023 г. между ищците
от една страна и третото на спора лице -С.Г. - М.е формирана СПН , която
съгласно нормите на чл. 297, 298 и 299 ГПК съдът зачита, приемайки че в
отношенията между ищците и С.Г. -М.последната
не е отрекла правото на собственост на ищците върху спорния имот .
На второ място : по делото е
приобщено като писмено доказателство не само гр.дело № 3990/2021 г., но и
гр.дело № 736/2020 г. също по описа на РС Варна .
С решение № 261641/ 11.12.2020г. по
гр.д.№ 736/ 2020г. ВРС са
били отхвърлени предявените евентуално съединени искове от Р. С. С.
срещу Д. и М. Г., за прогласяване нищожността
на договор за покупко-продажба по нот.акт № 124 / 15.12.2004г., до размер на наследствената 1/2 ид.част, поради
неспазване на предвидената в закона форма, на основание чл.26,ал.2,предл.трето ЗЗД, поради липса на съгласие, на основание чл.26, ал.2, предл.второ ЗЗД,
поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД
, и като привиден, на основание чл. 26, ал.2, предл.пето ЗЗД. Видно и от
преписа на Решението постановено по гр.д.№ 736/2020 г., приложен на л. 200 –
209 – Решението на РС Варна е влязло в законна сила на дата 24.02.2021 г.
От мотивите на постановеното Решение по
гр.д. № 736/2020 г.по описа на РС Варна, както и от писмените доказателства по
това производство е видно, че Р. С.е твърдяла, че е наследник на П.М., починала
на 26.05.2018 г. и че приживе П.М.била във влошено здравословно състояние и
разклатено емоционално състояние, тъй като единственият й син бил починал.По
тази причина коментирали с ответниците сключване на договор за гледане и
издръжка .На 15.12.2024 г. била изповядана сделка между П.М.и Д. Г.(по време на брака й с М.Г. )обективирана в нотариален акт № **** г. на
нот.Св.Д..След 2008 г. отношенията между страните се влошили , като ответниците преставали да се грижат за П., гонели я пот имота, били я ,държали се
непристойно включително използвайки и трети лица. Ищцата е поддържала твърдения за нищожност на сделката
обективирана в нот.акт № 124/2024 г.,
като е сезирала съда с евентуално съдинените искове с посочена по-горе правна
квалификация с искането да бъде прогласена нищожността до една втора ид.ч.
на сделката.Както бе посочено
по-горе с влязло в законна сила
Решение от дата 24.02.2021 г. спорът
относно действителността на покупко-продажбата на която ищците се позовават и
лицето Р. С.е решен със СПН .
За същия имот е факт и друго влязло в
законна сила Решение, представено с исковата молба като заверен за вярност с
оригинала препис и приобщено на листи 30 – 31. С Решение № 1406/22.11.2010 г.
постановено от Окръжен съд Варна , ХII - ти състав по
гр.дело № 1237/2010 г. ОС Варна се е
произнесъл по предявените от П. Ц. М.против Д. и М. Г.искове са унищожаване на
договора , сключен на 15.12.2004г. с НА
№ *,т.*, рег.№ * , дело № ***г. на ВН №
*** за продажба на процесния недвижим имот ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска
постройка, основан на твърдение,че е била умишлено въведена в заблуждение от
другата страна и трето лице, че сключва договор за прехвърляне на имота срещу
задължение за гледане и издръжка по чл. 27 вр. чл.29 ЗЗД . С Решението си от 22.11.2010 г. ОС Варна е отхвърлил
исковете предявени от П.М.против Д.Г. и М.Г.,
същото е влязло в законна сила
на 24.1.2021 г. и е формирало СПН между
ищците и П.М., респ. СПН се
разпростира и върху правоприемниците на
П.М..
Към момента във ВРС е висящо
друго производство по повод същия имот, –гр.д. № 11 328/2023 г. по описа на XL- ти състав /със страни ищците : С.Г. - М., Г.К.Г.
, Н.Г.Г. и тримата чрез адвокат Н.М. /т.е. ответницата по настоящия
процес / и ответници Д.Г. и М.Г.. От прибщените по делото на л. 337 и
сл.преписи от исковата молба по която се води гр.д. №11 328/2023 г.
е видно, че същото производство не е
преюцициално спрямо настоящото, поради което и настоящият съдебен състав не е
спирал на осн. чл.229, ал.1 , т.4 ГПК
производството по гр.д. № 15 755/2018 г.
Т.е. от маркираното по-горе
е видно, че против ищците са водени и приключени граждански дела, но по искове,
които не са заведени от ответниците по настоящото дело .
Във всички предходни
производства, приключили с влязло в законна сила Решение съдилищата са анализирали събраните по делата доказателства
и съобразно трайната съдебна практика са
формулирали крайните си правни изводи .
В настоящото производство съдът се спира на правно
значимите към търсената защита твърдени и оспорени от страните факти и
обстоятелства.
Фактите , от които ищците
твърдят, че произтича вещното йм право на собственост са следните :
На първо място спор няма ,
че ищците са съпруг и съпруга . Видно от лист 7 -ми Д. и М. Г.са сключили
гр.брак в град Варна, пред Градски народен съвет на 18.12.1971 година. Като
съпрузи ищците придобиват, според действието на СК права на собственост в режим
на бездялова съпружеска имуществена общност . Съпрузите Д. и М. Г.са твърдели и
доказали , че са закупили процесния имот от продавача П. Ц. М.на 15.12.2004 г./
преди 20 години / . Видно от приобщения на 8,9 в заверено копие от договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № *, том * рег. № *, дело № *. на СВ, П. Ц. М.е
прехвърлила на ответницата - Д.Т.Г., по време на брака й с М.Б.Г.,
собствеността върху придобит по наследство и делба имот, представляващ дворно
място с площ от 820 кв. м, съставляващо УПИ № **** в ***по плана, при граници и
съседи УПИ № № **, **, **, ***, ведно с построените жилищна сграда и стопанска
постройка, при запазено право на ползване на П. Ц. М.върху имота. Имотът е бил деклариран от Д.Г. по реда на чл. 14
от ЗМДТ- земя и сгради.
Възраженията на ответниците, че П.М.не е
могла да продаде на ищците процесния имот,
т.к. имотът или не е съществувал
или тя е не е била негов собственик по делото ,така както и по предходните производства са останали
недоказани.
Установено е и по настоящото
производство, че на 30-ти август 1990
г., по силата на правна сделка , обективирана в нотариален акт № *, том *, дело
№ *., П. Ц. М.и С.К.М. (син
на П.) са се разпоредили
в полза на И. Ж.И.и Ц. Г. Дс 500/ 1140 кв.м. идеални части от имот, целият с
площ 1150 кв.м., представляващ дворно място с.***, ул. „*" № *, парцел * в
***по плана на селото, без съществуващите постройки. По силата на констативен
нотариален акт №*, том *, дело № *. К.Г. М. е бил признат за собственик по давностно
владение и наследство на недвижим имот: дворно място от 1380 кв.м.,
представляващо пл.№ *, от които 1140 кв.м. са включени в парцел ***, в ***по
плана на с. ***, заедно с жилищна сграда и стопанска постройка, при посочените
граници - улица „ ***", Д. П., Ат. С., Г.Г..
К.М. е починал на 21.04.1989г., като е
оставил следните наследници по закон : съпругата П. Ц. М.и сина С.К.М.,
починал на 10.06.2004г. Единствен наследник на С.М. е била майка му П.Ц. М..
Установено е още, че на дата 08.12.2004г.
е бил подписан договор за доброволна делба, с нотариална заверка на
подписите, рег. № 95, том V, рег. 7520/2004г.,за делба на дворно място, представляващо УПИ *** , УПИ ***, ***по плана на гр.***, с площ
1371 кв.м., по силата на който ДДД в
дял на П. Ц.М.бил поставен недвижим имот дворно място - УПИ XV-598 в
***по плана на гр.***, с площ 820 кв.м при граници и съседи УПИ *, *, *, *.
Сравнителния анализ на всички посочени
по-горе писмени доказателства налага единствения извод от правна страна, че
считано от дата 15.12.2004 г. ищците М. и Д.Г., по време на брака си,
чрез действителна правна сделка покупко –продажба , обективирана в нотариален
акт № *, т.* рег. №*, дело №*** г.
по описа на нотариус С.Д.– нот. с район на действие РС
Варна и №** , срещу плащане в брой на сумата от 22757.10 лв. , са закупили от продавача П.М.процесния имот
- дворно място в гр.***представляващо УПИ *** в ***с площ 820 кв.м , ведно с
построените в имота жилищна
сграда и стопанска постройка . Със
същата правна сделка П.М.е запазила
правото на ползване върху описания в пункт първи на договора имот безвъзмездно
докато е жива ./л. 8,9 от делото / .
Фактът,
че П.М.е продала на ищците процесния имот ведно с потроените в имота
жилищна сграда и постройка без площ е несъмнено доказан въз основана
на приобщения по делото в заверено копие нотариален акт за
покупко-продажба .
Както бе посочено и по –горе правната
сделка от която черпят права ищците не е нито нищожна нито унищожаема, т.к. е
формирана СПН , която съдът съобразява .
Действително, въпреки възраженията на ответниците сделката между ищците и П.М.е породила вещно –правен и транслативен ефект , т.к. отговоря на всички
законови изисквания за действителност .
Факт е и Присъда № 47/01.02.2010 г. постановена от РС Варна по
НЧХД № 3978/2009 г. по описа на ВРС ,
ХХХVI – ти състав, по силата на която РС Варна е признал
подсъдимия /ищец в настоящото производство / М.Б.Г. за виновен в това, че на 09.09.2008
г. в гр.***, обл.Варна причинил лека телесна повреда на П. Ц. М., изразяваща се в кръвонасядания по
левия лакът, лявото бедро, ожулване по лавата подбедрица , които са обусловили чувство на болки и страдания без
разстройство на здравето , с което е
осъществил състава на престъпление по чл. 130,ал.2 НК ,поради което и на осн.чл. 78а НК М.Г. е бил освободен от
наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 650 лв. /л. 121-ви – 124-ти от
делото / . Видно от приложения на л. 125-ти в заверено копие Протокол за полицеско
предупреждение по чл. 56,
ал.2 ЗМВР - М.Г. е бил предупреден за не нанася побой
и обиди и да не се саморазправя с П.М..
Спор няма , че отношенията между ищците и П.М.явно са
били влошени , не е оспорен факта че
спрямо М.Г. е налице влязла в законна сила Присъда / видно и от материалите по
делото /.Не се спори че П.М.е сигнализирала за
съдействие органите на реда
и че са налице откази от образуване на наказателно производство- приобщени по делото .
В горния смисъл са и личните изявления
на ответника Ш. в проведено по делото открито съдебно заседание, подкрепени с представени от него писмени
доказателства вкл. и некролог на П.М.в подкрепа на изнесеното от ответниците ,
че ищците са упражнявали системен тормоз на П.и че М. е нанесъл побой над П..
За установяване на действителната
фактическа страна на спора по делото на лист 133-ти е приложено нечетливо копие
от ръкописно изписан предварителен договор, представен от ответника с отговора
на искова молба – отговор , постъпил в съда на дата 19 март 2019 г.
Едва в последното открито съдебно
заседание, в изпълнение на дадените от съда указания, т.е. след 6 години
ответницата е представила четливо копие на цитирания предварителен договор
.Видно от р.л.439 –ти на 06.03.2024 г. П.М.като продавач и ответниците
Ш. и М. сключили предварителен договор за покупко – продажба на
процесния имот, продавачката получила 16 000 евро капаро и в същия ден
ответниците – купувачи по предварителния договор влезли във владение в
имота, като П.М.им предала ключовете от вратите на имота.
Така представения в последното о.с.з.
предварителен договор е оспорен от ищците като антидатиран, а ответницата е
заявила,че се ползва от това доказателство, сочейки че в писмените си бележки
ще изрази становище, без да ангажира други доказателства в хода на съдебното
дирене.
По делото по искане на ответната страна
е проведена и СТЕ , заключението по която е приобщено на листи 428 – 433.От
напълно кредитираното от съда заключение на в.л.Й.А. по допусната СТЕ е
изяснено несъмнено , че имота описан в КНА № 43/1979 г.е частично идентичен с
имота продаден през 2004 г. с нот.акт № ***
г., в частта на УПИ ***в ***по плана на гр.***, с площ 817 кв.м
, така както е показано със зелен контур на скица № 2 –приложена на л. 433-ти
по делото . Установено е от вещото лице, че към
м.12.2004 г. пазарната цена на продадения имот е възлизала на 56 700
лева . От разпита на вещото лице проведен в о.с.з., а и от материалите по
делото / приключило административно производство по описа на ВнАдмС - адм.д. №
447/2019 / се установява твърдения от ответниците факт, че при съставяне
на КНА от 1979 г. е допусната техническа грешка при изписване на
номера на парцела .
В настоящото производство съдът е
допуснал събиране на гласни доказателства, като е проведен разпит само на един
свидетел .
Видно от протокола от открито съдебно
заседание от дата 12.04.2024 г./ л.412 – 417 / съдът е допуснал до разпит
лицето Р. С. С. , водена от ответната страна .На поставени от съда въпроси същата е заявила
,че няма дела и или родствени отношения със страните .
Фактът,че Р. С.е заявила пред съда, че
има роднинска връзка с леля П.и че и е племенница обуславя правния извод, че е
налице заинтересованост на свидетелката по смисъла на чл.172 ГПК , поради което
и съдът не анализира в детайли дадените от свидетелката показания . На второ
място : св.Р.Стоянова вероятно е забравила, че е имала качество ищец по гр.д.№
736/ 2020г. ВРС , по което производство съдът е отхвърлил предявените евентуално съединени искове от Р.
С. С. срещу Д. и М. Г..Този втори факт дискредитира напълно
достоверността на показанията на водената от ответната страна свидетелката,
поради което и съдът намира, че същите попадат изцяло под приложното поле на
нормата на чл.172 ГПК и обслужват тезата на ответниците.
При
така изложеното по-горе, съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА :
Предявените искови претенции от ищците
против двамата ответника намират правното си основание в разпоредбата на чл.108
ЗС.
Извеждайки извод затова, че претенциите
на ищцовата страна обуславят въз основа на заявените ясни фактически твърдения
допустимост на производство, отчитайки и СПН на постановените по преюдициалните
спорове Решения, съдът намира че ревандикационния иск предявен по делото е основателен и доказан .
Спор в правната доктрина и съдебна
практика, че ревандикационния иск е средството за защита на невладеещия
собственик срещу владеещия собственик няма .Именно с ревандикационния иск
ищците търсят защита на накърненото йм субективно право на собственост, като сезират съда с искане инкорпориращо в себе
си положителен установителен вещен иск
ведно с искането да бъдат осъдени
ответниците да им предадат
владението върху имота, което последните упражняват без правно основание.
С доклада по делото съдът е разпределил
тежестта на доказване между ищците и ответниците, както е отделил и безспорните
факти .
Видно от доклада по делото съдът е
обявил на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че страните по
делото не спорят за това, че ответниците упражняват фактическа власт към
момента, като разликата е в началния момент - според ищците ответниците
упражняват фактическа власт върху процесния имот от смъртта на П.М., а според
ответниците – началото, от което те упражняват фактическа власт върху процесния
имот, е от 2004 г.
Спорът по същество по делото между
ищците и ответниците е дали ищците са придобили правото на собственост върху
процесния имот, на соченото от тях деривативно правно основание , респективно владеят ли на противопоставимо на
ищцовата страна правно основание всеки от ответниците процесния имот ведно с
постронените в имота сграда и постройка .
Видно от писмените доказателства по
делото в частност завереното за вярност с оригинала копие на нотариален акт за
покупко –продажба /л.8, 9/ , на 15.12.2004
г. Д.Г., по време на брака си с М.Г.
е закупила процесния имот от продавача П.М.. Сделката е сключена в надлежна
нотариална форма и вписана в АВ СВ .За
закупуването на имота в полза на продавача П.М.е била платена в брой сумата от
2757.10 лв., като едновременно с това П.М.е
запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота /
дворно място УПИ *** в
***по плана на гр.***, в кв.26, с площ 820 кв.м. ведно с построените в него
жилищна сграда и стопанска постройка без
посочени граници за собственост .
Видно от лист 22, 23, приживе на дата 20.1.2011 г. П.М.е изготвила
предупредителна покана до Д. и М.Г. в срок до 25.2.2011 г. да си вземат багажа
и да опразнят стаите от втория етаж и да и предадат ключа по съобразения от закона способ. На дата 19.2.2011 г.е бил съставен опис протокол
с който ищците са отговорили на поканата и са изнесли вещите описани в пункт 1
-17, а госпожа М.отказала да получи ключовете от втория етаж на къщата, за
което са положени подписи от свидетели .
Всички писмени доказателства
свидетелстват затова,че след сключване на сделката покупко-продажба между
ищците и П.М., след 2008 г. отношенията между ищците и П.М.са се влошили до
степен която за настоящия състав излиза
извън рамките на допустимото.В този смисъл е и влязлата в сила присъда, с която
М.Г. е признат за виновен в нанасянето
на лека телесна повреда на П.М..
Почти по време на процесната
покупко-продажба , около 9 м. по-рано /
видно от л. 440/ П.М.и ответниците Д. Ш. и Н.М. съставили предварителен договор за
покупко-продажба на процесния недвижим имот , като е вписано, че от тази дата Ш.
и М. влизат във владение на имота и че са платили капаро от 16 000 евро.
До днешна дата по делото няма твърдения
предварителния договор по чл.19 ЗЗД да е обявен за окончателен.
Възраженията на ответниците ,че ищците
не са могли да придобият правото на
собственост върху процесния имот са останали изцяло недоказани.
В действителност наведените в срока по чл.131 ГПК възражения от ответниците
покриват фактическите състави на недействителност- нищожност и или унижощаемост
на правната сделка покупко-продажба от 2004 г.
Тези възражения сами по себе си не обосновават правен извод , че ищците
не са платили продажната цена, че са
измамили продавача по сделката или че
продавача по сделката е нямал воля и или
не е дал съгласие за продажбата.Точно
обратното е установено с вече влезлите в законна сила Решения
постановени от различни състави на РС Варна ,ОС Варна и с Определенията на ВКС
.
Ето защо остава произнасяне на съда по
възражението на ответнците че са упражнявали фактическата власт върху имота с
намерение за своене и че са придобили на оригинерно основание този имот , при
владение продължило повече от 20 години .
Установено е твърдението на ответниците,
че те се намират в имота, като този факт не е спорен. Ответниците обаче
не ангажират годни доказателства на база на които съдът да изведе извод , че са
упражнявали трайно , необезпокоявано от никого фактическа власт върху имота ,
чието ревандикиране се иска , с намерение за своене и с отблъскване на
владението на ищците.
Липсата на ангажирани доказателства от ответниците
затова , че представения от тях предварителен договор носи действителна дата и
затова, че е начало на давностно владение мотивират съда да изведе крайния
извод, че ответниците не са доказали че станали собственици на имота на база
изтекла в тяхна полза придобивна давност .
Отделно от горното единствената
разпитана свидетелка по делото , водена от ответниците се намира както в
роднинска връзка с П.М., така и е била ищца по иск предявен от самата нея
против М. и Д. Г., което обосновава извод, че показанията й не могат да се
кредитират, т.к. са очевидно заинтересовани по смисъла на чл.172 ГПК .
На следващо място чрез СТЕ е доказана
идентичност на процесния имот с имота по
КНА от 1979 г. от който всъщност П.М.е
черпела права, поради което и тези възражения на ответниците не са доказани .
Недоказани са и възраженията на
ответниците ,че КНА от 1979 г. бил нищожен и че договора за доброволна делба
също не можел да породи правни последици, т.к. в делбата не участвали всички
съсобственици .
Както е видно и от договора за
покупко-продажба от 15.12.2004 г. П.М.е отчуждила собствения си недвижим имот,
придобит по наследство и делба , като всички писмени доказателства
свидетелстват затова, че продавача е бил собственик на правото на собственост
върху имота , което е прехвърлил в полза
на ищците .
Настоящият съден състав при анализ на
писмените и гласни доказателства /последните попадащи под хипотезата на чл.172 ГПК/ по делото намира,че по
непротиворечив начин е установено и доказано ,че ищците М. и Д. Г., въз основа
на валидна правна сделка – покупко –продажба от 2004 година са придобили в
режим на СИО вещното право на собственост върху имотите чиято ревандикация се
желае- така,както са вписани в нотариалния акт приобщен на л. 8 и 9 по делото .
Възраженията на ответната
страна за недействителност на сделката покупко продажба по делото не са
установени и доказани.Недопустимо е писмените бележки представени от
ответницата Н.М. да се приемат като доказателства в подкрепа на тезата, че
ответниците именно на дата 06.03.2004 г. са сключили предварителен договор с П.М..
Доказателства за датата на сключване на предварителния договор не са ангажирани
.
Касателно възражението ,че
праводателката на ищцовата страна не е била собственик на продавания имот съдът
намира за нужно да отбележи, че е съдебната практика е трайна, че продажбата на
чужда вещ не е нищожна .В този ред на мисли съдът се позовава на мотивите на
постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 260/17.01.2004г. по дело №
3345/2013 г. на ВКС ,ГК , ІІІ-то г.о. В същото Решение съставът на ВКС препраща
и към постановена задължителна практика на касационната инстанция по реда на
ГПК ( отм. ) решение №127 от 12.12.1993г. по гр.д.№572/1993г. на ВКС,ІІ г.о, и
– Решение от 04.02.2004 год. на ВКС, ІІ го, по гр.д. № 292/2003 год. в които е
застъпено становището, че продажбата на чужд имот не е нищожна – сделката е
действителна, но не е породила транслативен ефект.
В случая обаче от всички влезли в сила
Решения и писмени доказателства , вкл. и от СТЕ се налага единствения
извод, че към 15 декември 2004 г.П.М.е
била собственик на процесния имот, по силата на
договора за доброволна делба и наследствено правоприемство,
Или в обобщение съдът намира, че
ищцовата страна несъмнено е доказала чрез писмени само доказателства твърдения
от нея придобивен способ – възмездна сделка – покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт № 7695/2004 г.въз основа на което придобвно
основание , считано от дата 15.12.2004 г. ищците –съпрузи, по време на брака си и в
режим на СИО са станали носител на вещното право на собственост върху всички недвижими
имоти закупени от тях .
При така изложеното съдът следва да даде
отговор, след като ищцовата страна надлежно е установила и доказала материално
правната принадлежност на вещното право на собственост, дали ответниците
притежават действителни и противопоставими на ищците права, даващи им основание
да упражняват фактическата власт в процения имот,сграда и постройка. Според
настоящият състав от анализа на всички ангажирани от ответниците писмени и
гласни доказателства извод затова, че всеки от ответниците има противопоставимо
на ищците вещно право на собственост и то в обема за който всеки от ответниците
се легитимира с титул за собственост не може да се направи .
Макар и свидетелката водени от
ответниците да дават противоречиви показания от пълния и съвкупен анализ на
гласните доказателства ведно с писмените , при наличието на неедно влязло в законна сила Решение за
същия имот, съдът не може да изведе извода, че ответниците упражняват трайна
необезпокоявана фактическа власт върху имота, с намерение за своене, за да може
въз основа на твърдяното давностно владение да придобие правото на собственост
. При всичко
изложено по –горе съдът извежда извода,че ищцовата страна е установила при
условията на пълно и главно доказване фактическия състав на ревандикационните
искове квалифицирани по чл.108 ЗС , а ответниците не са успели да установят и
докажат по несъмнен начин че упражняват фактическа власт в имотите така както е
посочено в петитумите на исковете ,поради което предявените искови претенции
следва да се уважат напълно . Констатирайки основателност и доказаност
на исковете по чл.108 ЗС,съдът следва да приложи ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2014
гр.София,14.03.2016 год. Върховният касационен съд на Република България, Общо
събрание на Гражданска колегия и по –точно точка 2А- съгласно която : съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от
Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на
собственост към патримониума на ищеца, поради което и ВРС дължи нарочно
произнасяне и по установителния характер на ревандикационния иск .
При този изход на спора съдът дължи
произнасяне и по искането на ищцовата страна за присъждане на разноските по
делото . Видно от списъка на разноски ,приложен на лист 443 -ти ищците претендира разноски в общ размер на
642.38 лв. от които държавна такса от 350 лева-адвокатски хонорар,242.38 лв. за
платена д.т. и 50 лв.за платена д.т. Всеки един от претендираните
разходи по делото от ищците е доказан и по основание и по размер, въз основа на
писмените доказателства по делото, поради което и съдът присъжда на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищците и в тежест на
ответниците разноските по делото в общ размер на 642.38
лв.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците –съпрузите Д.Т.Г., ЕГН ********** и М.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
двамата представлявани от адвокат Р.Ч. ***,
със съдебен адрес *** и ответниците
Д.П. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, ***и Н.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ЧЕ ИЩЦИТЕ Д.Т.Г., ЕГН ********** и М.Б.Г., ЕГН ********** СА СОБСТВЕНИЦИ на следните недижими
имоти, придобити от ищците по време на
брака йм , в режим на СИО , въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № *,
т.* ,рег.№*,
дело № * г. от 15.12.2004 г. по описа на
нотариус С.Д.-нот.с рег.№* и район на
действие РС Варна, акт вписан в АВ СВ с вх.рег.№**** г. , а именно :
ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в гр.***,
община ***, обл. Варна, представляващо УПИ
***, в ***по плана на гр. ***,
обл Варна, с площ от 820 кв.м., при
граници и съседи на мястото по скица: улица УПИ №№ ***, ***; ***; ***, ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка,
без посочени граници и площ по предходен акт за собственост, по данъчна оценка
с изх. №**********/20.09.2018 г. - имот с партиден №***,находящ се в ***гр.***,
*** от 2001 г. в ***, УПИ ***,одобрен през 2001 г., по скица №
765/1123/10.09.2018 г. – УПИ ***, ***, по действащ план на Община ***,
обл.Варна, одобрен със Заповед № 358/20.12.2001 г. на Кмета на Община ***, с
площ на имота 820 кв.м,
като
ОСЪЖДА ответниците Д.П. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, ***и Н.С.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***,ДА
ПРЕДАДАТ на ищците Д.Т.Г.,
ЕГН ********** и М.Б.Г., ЕГН ********** владението на описаните
по-горе недвижим имот дворното място ведно с построените в него жилищна сграда
и стопанска постройка, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА
ответниците Д.П. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***,
***и Н.С.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ищците Д.Т.Г., ЕГН **********
и М.Б.Г., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА
от общо лева
642.38 лв.
(шестстотин четиридесет и два лева и тридесет и осем
стотинки )
- сторените от ищците пред
настоящата инстанция съдебно – деловодни
разноски , на
основание чл.78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с Въззивна жалба в ДВУСЕДМИЧЕН
срок, пред Варненски окръжен съд от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по
делото,чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :