Решение по дело №14943/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8192
Дата: 18 юли 2022 г.
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20221110114943
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8192
гр. С., 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря Л.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110114943 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за
заплащане на сумата 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, от настъпилото
на 19.10.2021 г. ПТП, вследствие на виновно и противоправно поведение на
водача на л.а. „Т., за който била налице застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, ведно със законната
лихва от 23.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 19.10.2021 г. управлявал лек автомобил „М.“ с
посока на движение към бул. „Б.“, като в района на № 2 спрял и бил ударен
отзад от л.а. „Т., управляван от АЛ. ЕСЛ. АТ.. Вследствие от удара твърди да
е получил травматичен оток в дясната челно-слепоочна област, кървене от
носа и преразтягане на опорно-двигателния апарат в шийната област. Тези
травми му причинили болки в шията, продължаващи и към настоящия
момент, главоболие, световъртеж и силен стрес. Оценява описаните
неимуществени вреди на 10 000 лв., която сума претендира от ответника, в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за управлявания от делинквента л.а. „Т..
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, като
1
оспорва изцяло исковата претенция за неимуществени вреди по основание и
размер. Твърди, че във връзка с процесното застрахователно събитие била
образувана преписка по щета № ., като било определено застрахователно
обезщетение в размер на 1 500 лв., за което ищцовата страна била уведомена,
но не изразила становище. Определеното в този размер обезщетение
репарирало напълно претърпените неимуществени вреди, но не било
изплатено, тъй като ищцата не представила удостоверение за банкова сметка.
Релевира възражение за съпричиняване на процесното ПТП от страна на
ищцата при твърдения, че последната не е спазвала дистанция от движещото
се пред нея превозно средство и е намалила рязко скоростта си на движение,
като с това е поставила водача А.А. в техническа невъзможност да спре
своевременно. На следващо място, ответникът оспорва да е налице причинна
връзка между процесното ПТП и всички описани от ищцата травми. Моли
искът да бъде отхвърлен, претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна.
Третото лице-помагач на страната на ответника оспорва иска.
Съдът, като се запозна с доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
Основателността на предявения пряк иск се обуславя от наличието на
две групи предпоставки: 1/ виновно противоправно деяние /действие или
бездействие/ на лице, от което са причинени вреди /имуществени или
неимуществени/ в определен размер на друго лице; и 2/ наличие на валиден
договор за застраховка гражданска отговорност на виновното лице. В тежест
на ищеца е да установи при пълно и главно доказване механизма на деянието,
вредите по вид, интензивност и продължителност и наличието на причинна
връзка между тях, както и наличието на валиден договор за застраховка
гражданска отговорност на виновното лице. Вината се предполага, докато
наличието на противоправност е правен извод, който се извлича от
установените по делото факти.
Не е спорно по делото, че ответникът е застраховал гражданската
отговорност на водача на лек автомобил „Т. към датата на процесното ПТП по
силата на полица № ., валидна до 08.06.2022 г., което е посочено и в приетия
по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 19.10.2021 г.,
2
който в тази му част представлява официален удостоверителен документ и
притежава материална доказателствена сила.
От приетата по делото административно-наказателна преписка на С.”,
се установява, че на АЛ. ЕСЛ. АТ. е съставен АУАН на 20.10.2021 г. за това,
че като водач на лек автомобил „Т., на 19.10.2021 г. около 17,00 часа в гр.
С..”, в района на блок 2, поради недостатъчно разтояние /дистанция/,
реализира ПТП с движещия се пред него лек автомобил „М., управляван от
ищцата З. Д. Н., като го блъска отзад. Отчетена е употреба на наркотични
вещества. Въз основа на акта е издадена заповед за налагане на принудителна
административна мярка, с която на АЛ. ЕСЛ. АТ. временно е отнето
свидетелството за управление на МПС. Заповедта е връчена лично на лицето
на 20.10.2021 г., няма данни да е обжалвана, респективно е влязла в сила с
изтичане на четиринадесетдневния срок. Така реализираното ПТП е отразено
в нарочен констативен протокол с пострадали лица от 19.10.2021 г., съставен
от дежурен служител ПТП-ОПП при С., след посещение на мястото на
инцидента.
Този механизъм се потвърждава и от разпитаните по делото свидетели,
които са били очевидци на произшествието, според които причините за
настъпването на така описаното ПТП са неспазване на необходимата
дистанция от страна на водача на лек автомобил „Т., който не се съобразил с
пътната обстановка и другите участници в движението и е ударил отзад
чакащия в колона лек автомобил „М., управляван от ищцата, който от своя
страна е ударил отзад чакащия пред него товарен автомобил „С., управляван
от свидетеля М.С..
След удара ищцата е посетила център за спешна медицинска помощ,
където и е поставена диагноза – повърхностна травма на окосмената част на
главата, с данни за епистаксис от дясна ноздра, без данни за главоболие,
гадене и повръщане, видно от лист за преглед в спешен кабинет на
19.10.2021 г. На 22.10.2021 г. ищцата е прегледана от специалист по съдебна
медицина, който е установил следните травматични увреждания – оток на
дясната челно-теменна област, кървене от носа и данни за преразтягане на
опорно-двигателния апарат в шийната област. На 28.10.2021 г. на ищцата е
поставена диагноза хронично посттравматично главоболие, като е посочена и
болезненост в шийни прешлени, мускулатура и торакс при пипане, видно от
3
амбулаторен лист № ..
Изложеното се потвърждава от показанията на разпитания по делото
свидетел Ч. и заключението на приетата по делото съдебномедицинска
експертиза. Според вещото лице при ищцата са констатирани контузия с
травматичен оток на ограничена площ в дясна челно-теменна област; данни за
кървене от носа; и данни за шийна травма с преразтягане на свързващ апарат
на прешлени в шийната област на гръбначен стълб, като тези травми много
добре могат да се обяснят с установения по делото механизъм на процесното
ПТП. Няма данни при първоначалния преглед в деня на инцидента,
пострадалата да е насочвана и да са и провеждани изследвания за шийна
травма, като след установените данни за тази травма, липсва клинично
проследяване и инструментални изследвания. Според вещото лице липсата на
данни за приложено лечение с имобилизация на шията, дава основание да се
приеме, че се касае за леко степенно навяхване на шията, последиците от
което отшумяват до 2-4 седмици. Болките от травмата на главата и шията
непосредствено след инцидента са били силни и може да са налагали прием
на обезболяващи медикаменти, като за персистиращо общо главоболие и
болки в шията, налагащи прием на обезболяващи, са налице данни 10 дни
след инцидента. Според свидетеля Ч. първоначално след инцидента ищцата е
изпитвала болки във врата, които още не са отшумели и отиват към гърба.
След удара ищцата е продължила да има проблеми с носа – да й тече кръв,
като не е могла да диша, с гърба и врата, както и да страда от главоболие.
Вследствие влошено дишане е получавала паник атаки, за което е приемала
успокоителни, предписани от невролог.
От изложеното дотук се установява по несъмнен начин при условията
на чл. 154, ал. 1 ГПК, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки и
страдания, които са в причинна връзка с ПТП, реализирано на 19.10.2021 г.
около 17,00 часа в гр. С. от АЛ. ЕСЛ. АТ. като водач на лек автомобил „Т.,
чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника. Поведението
на А. е противоправно, в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал.
1 ЗЗД, да не се вреди другимо и виновно, в нарушение на правилата по ЗДвП
/чл. 5, ал. 3, т. 1/, като по делото не са представени доказателства за
обратното. В този смисъл следва да се ангажира отговорността на ответника –
застраховател за причинените на ищцата неимуществени вреди, като
4
функционално обусловена от деликтната отговорност на прекия причинител.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, като се отчита неговия
компенсаторен характер. Преценката следва да се извърши въз основа на
обективни и доказани по делото факти – начин на извършване и характер на
увреждането, произтеклите от последното конкретни физически и
психологически последици за увредения, интензитет и продължителност на
болката, вкл. козметични дефекти, период на възстановяване, използване на
помощни средства, възраст на пострадалото лице и др.
Съдът като съобрази, че уврежданията са причинени от ПТП, към
настъпването на което пострадалата няма отношение, броя на уврежданията –
контузия с травматичен оток на ограничена площ в дясна челно-теменна
област; кървене от носа; и шийна травма с преразтягане на свързващ апарат
на прешлени в шийната област на гръбначен стълб, че интензитетът на
болката, която е изпитвала ищцата непосредствено след претърпяното ПТП,
не е бил незначителен, а също така и че за период от около месец след
травмата е изпитвала болки, страдания, временни функционални нарушения,
главоболие, нервност и страх, които в по-лека степен са продължили и
известен период след това, но също така и като отчете, че травмите нито
поотделно и нито заедно се характеризират с тежки последици за здравето на
пострадалата, възстановяването е протекло в рамките на
средностатистическите срокове, процесът на възстановяване не е бил
продължителен, като ищцата се е възстановила от травмите за около месец
без да са останали трайни последици за здравето й от увреждането, като по
делото не е предоставена каквато и да било медицинска документация,
проследяваща състоянието на пострадалата повече от 10 дни след датата на
съобщения инцидент, нито са ангажирани други доказателства и
доказателствени средства, от които да се направи категоричен извод, че
болките от шията към гърба и главоболието, които свидетелят Ч. съобщава,
че ищцата изпитва към момента, са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, счита, че справедливото обезщетение за претърпените
травми е 4 000 лв.
По делото не се установи ищцата да не е спазила дистанция от
движещото се пред нея превозно средство и да е намалила рязко скоростта си
5
на движение, като с това е поставила водача А.А. в техническа невъзможност
да спре своевременно и е допринесла със своето поведение на пътя за
настъпване на вредоносния резултат, в какъвто аспект са възраженията на
ответника за съпричиняване. Напротив от административно-наказателната
преписка и от показанията на свидетеля С. следва извод, че ищцата се е
намирала с гръб към приближаващия отзад автомобил и не е имала
техническа възможност да възприеме и предотврати настъпването на
процесното ПТП. Ето защо и предвид неангажирането на доказателства от
страна на ответника за плащане, искът следва да бъде уважен за сумата 4 000
лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 10 000 лв.
Ответникът дължи и законна лихва върху уважения размер от иска от
изтичане на сроковете по чл. 497 КЗ, като с исковата молба лихвата се
претендира от 23.02.2022 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ищцата е сторила разноски пред съда в размер на 400 лв. за заплатена
държавна такса и 200 лв. за внесен депозит за съдебномедицинска експертиза.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 26.10.2021
г. й е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да й заплати
разноски за държавна такса и депозит за вещо лице в размер на 240 лв.
съобразно уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С. Н.
сумата 332 лв. адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата 213 лв.
разноски за експертиза, свидетел и за юрисконсултско възнаграждение на
осн. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК, съгласно отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л., със седалище и адрес на управление: гр. С. да
заплати на З. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., на основание чл. 432, ал.
6
1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 4 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от реализирано на 19.10.2021 г. в гр. С. ПТП неимуществени
вреди – болки, страдания и неудобства от травматично увреждане –контузия
с травматичен оток на ограничена площ в дясна челно-теменна област;
кървене от носа; и шийна травма с преразтягане на свързващ апарат на
прешлени в шийната област на гръбначен стълб, вследствие на виновно и
противоправно поведение на водача на л.а. „Т. - АЛ. ЕСЛ. АТ., за който е
била налице застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключена с ответника, ведно със законната лихва от 23.02.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 240 лв. разноски за държавна такса и депозит за вещо лице,
съразмерно на уважената срещу ответника част от иска, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер 10 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л., със седалище и адрес на управление: гр. С. да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат С. Н.,
гр. С., бул. „М. сумата 332 лв. адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената срещу ответника част от иска.
ОСЪЖДА З. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С. да заплати на
основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на ЗК „Л., със седалище и адрес на
управление: гр. С. сумата 213 лв. разноски за експертиза, свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената срещу
ответника част от иска.
Решението е постановено при участието на АЛ. ЕСЛ. АТ. като помагач
на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7