Р Е Ш Е Н И Е
№ 500 /22.06.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 476 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Динатрейд България“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. П. С., подадена чрез пълномощник, против Решение №31 от 01.02.2023г., постановено по а.н.д. №20225640201059/2022г. на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради грубо нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Навеждат се доводи за липсващи в потвърденото от въззивния съд НП съществени данни, а именно адресат, дата на извършване на проверката, обстоятелства и доказателства, въз основа, на които било прието, че не било изпълнено даденото от РИОСВ предписание. При провеждане на съдебните заседания не се установило по какъв начин наказващият орган приел, че отговорността следвало да бъде на „Динатрейд България“ ЕООД. В съдебно заседание било заявено, че при извършване на проверката нямало представител на дружеството и че площадката била заключена. Т. е. наказващият орган нямал възможност да влезе на територията на тази площадка, не могъл да установи дали същата се използвала от това дружество и дали собствеността на м.п.с. била все още негова или тези превозни средства били продадени. Сочи се, че съгласно представен Договор за наем от 12.10.2021г., лицето М. А. З. бил предоставил за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот 77195.129.34, находящ се в гр.Х., на дружеството „Сиен 99“ ЕООД, представлявано към онзи момент от Л.Г.М.. Същият договор бил приет от съда, не бил оспорен от страните и следвало да се цени като достоверно доказателствено средство. Поради това съдът следвало да отговори на въпроса кой бил ползвателя на визираната от наказващия орган площадка и защо било прието, че административно отговорно лице било дружеството жалбоподател. Освен това, изброените в НП 31 бр. автомобили не били индивидуализирани. Липсвали и данни за съхранение именно на такъв брой автомобили. Също така, неправилно от съда не била констатирана липсата в санкционния акт на изрично посочване на дата на нарушението. Въз основа на изложеното се твърди, че в НП не били ясно посочени дата, място и обстоятелства на извършване на нарушението, респ. било допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице.
На следващо място, се твърди, че не била спазена нормата за обективност, безпристрастност и постановяване на решението съобразно доказателствата и вътрешното обективно убеждение. Съдът бил предубеден и пристрастен. В съдебното решение било посочено, че дружеството следвало да има разрешително за управление на отпадъци. Това не кореспондирало с истината, тъй като м.п.с. не били от категорията „отпадъци“, когато се намирали на терен, частна собственост. Това обстоятелство било ясно отразено в Закона за управление на отпадъците и в подзаконовите нормативни актове.
Също така, неясно било защо съдът приел, че срещу АУАН не било подадено възражение, както и че предписанието по Констативен протокол №599/16.05.2022г. е влязло в сила. Не било изяснено до кога не било изпълнено то. Неясно било защо след като площадката била използвана от друго дружество, Динатрейд България“ ЕООД следвало да премества 31 бр. м.п.с. – от чужда площадка. За това обстоятелство за пореден път съдът изходил повърхностно, без да се съобрази с доказателствата по делото. Твърди се, че автомобилите не представлявали отпадъци по смисъла на § 1 от НИУМПС. Тези обстоятелства се установявали с експертизи, замервания, анализи и заключения на оторизирани лаборатории, каквито не били направени и не присъствали в хода на проверката и производството. Цитират се нормативни разпоредби, вкл. такива от правото на ЕС, във връзка с които се настоява, че въпросните автомобили не били отпадък по смисъла на нормативната уредба. В тази насока в жалбата се развиват подробни съображения.
По изложените доводи се моли обжалваното решение да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски по делото. Касационната жалба се поддържа с писмена молба, с която се прави и възражение за прекомерност в случай, че ответната страна претендира възнаграждение за повече от един адвокат или същото е с размер, по-висок от нормативно установения.
Ответникът, Директор на РИОСВ – Хасково, чрез процесуален представител, с писмена молба, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление №50/2022г. от 03.11.2022г. на Директора на РИОСВ – Хасково, с което за извършено на 21.06.2022г. нарушение на чл.166, т.3, във вр. с чл.155 и чл.156, т.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл.166, т.3, във вр. с чл.165, ал.2 и чл.168 от ЗООС, на „Динатрейд България“ ЕООД гр.С., е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че в хода на производството по съставяне на АУАН не били допуснати процесуални нарушения. Спазена бил разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, а актът отговарял и на чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление било издадено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и отговаряло на изискванията по чл.57 от същия закон. Посочил, че споделя изложените в НП факти относно извършената от контролните органи проверка в описания недвижим имот, както и тези относно кръга присъстващи лица и констатациите за вида и състоянието на установените м.п.с., а така също и изводите от чие име се извършвала дейността, касаеща излезлите от употреба м.п.с. Потвърждавал се и факта на отправяне на конкретно предписание 31 бр. ИУМПС да се транспортират до площадка на „Динатрейд България“ ЕООД, притежаващ разрешение за извършване на дейности по третиране на ИУМПС, или да се предадат на лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО въз основа на писмен договор, със срок за изпълнение 20.06.2022г. В случая такива действия не били извършени. Нарушението било правилно правно квалифицирано, като правилно била посочената и относимата за него санкционна норма. Отбелязал, че неизпълненото в срок задължително предписание било влязло в сила и като такова било задължително за адресата си. Съобразно съдебната практика приел, че няма пречка, след като за отговорник по изпълнението на дадените предписания било определено физическото лице, представител по закон на юридическо, отговорността за тяхното неизпълнение да се вмени на самото юридическо лице. Поради това, в съответствие с доказателствата по делото и при спазване на материалния закон, била реализирана отговорността на „Динатрейд България“ ЕООД, като при индивидуализация на административната санкция, наказващият орган бил съобразил всички обстоятелства и с определяне на санкцията в размер от 2000 лева, не бил допуснат порок в дейността му по чл.27 от ЗАНН.
На първо място, настоящия
съдебен състав намира, че ще следва да се произнесе по наведените в жалбата
съображения, за допуснати в хода на съдебното производство съществени
процесуални нарушения, изразяващи се във факта, че въззивното производството е било разгледано и съдебният
акт е произнесен от пристрастен съд. Преценката за наличието или липсата на
пристрастност у съдебния състав, следва да се прави на база цялостното
поведение на същия в хода на процеса, до приключване на съответното
производство с постановяване на съдебен акт. В конкретния случай, делото било
разпределено на случаен принцип измежду съдиите от наказателно отделение на
Районен съд, гр. Хасково. От протоколите от проведените съдебни заседания не е
видно районният съд да е отказал
неоснователно да уважи направени от касатора доказателствени искания, относими
към предмета на доказване по делото, а при преглед на мотивите на съдебния акт
е видно, че липсват обидни или неприемливи изрази за касационния жалбоподател, няма данни съда (а такива доказателства не се и представят) да се е повлиял от обществени нагласи или върху същия да е бил оказван натиск при
взимане на решението му по делото. Липсват и доказателства за наличие на личен
интерес у състава на районният съд, поради наличие на особени отношения с някоя от страните по делото. Мотивите на
решението са съобразени с изискванията на НПК, като правните му съображения
разриват само и единствено вътрешното убеждение на съда относно факта извършено
ли е от касационния жалбоподател от
обективна и субективна страна нарушението което му е вменено с АУАН и НП,
основано на обективна преценка на доказателствата по делото. Изложеното дотук води на извода, че от
поведението на съда по време на възивното производство, от извършените от него
процесуални действия и от мотивите на решението му по никакъв начин не може да
се изведе пристрастност на съдебния състав. Всъщност единствените доводи на
касатора да твърди наличие на пристрастност у състава на въззивния съд
разгледал и решил делото, се състоят в довода, че последният е постановил
решение по а.н.д. № 833/2022г., водено
между същите страни, по което е взел отношение по същество на спора. Процесното
решение е приложено към доказателствената съвкупност и видно от същото, предмет
на оспорване е бил друго НП, съставено за осъществяване на различно от
вмененото, в настоящото производство, на касационния жалбоподател нарушение.
Съответно не се установява въззивният съд да е сформирал предварително
убеждение за осъществяване на нарушението обективирано в НП № 50/2022г. от
03.11.2022г. на Директора на РИОСВ Хасково.
По отношение на изложените в
жалбата съображения за неправилност на проверяваното решение, поради противоречието
му с материалния закон касационната инстанция намира следното:
По същество настоящата инстанция намира решението за правилно. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
В случая, видно от представените по делото доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП, в каквато насока са и изводите на районния съд. Същите изцяло се споделят поради което не е необходимо да се преповтарят.
От доказателствата по делото несъмнено се установява, че „Динатрейд България“ ЕООД не е изпълнило в срок до 20.06.2022г. даденото му с Констативен протокол № 599 от 16.05.2022г. предписание по т.1 – 31 бр. излезли от употреба МПС да се транспортират до площадка на „Динатрейд България“ ЕООД, притежаващ разрешение за извършване на дейности по третиране на ИУМПС, или да се предадат на лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО въз основа на писмен договор. Неизпълнението на предписанието е констатирано, съответно документирано в Констативен протокол №918 от 19.07.2022г., след което в срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №50/31.08.2022г., въз основа на който в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН е било издадено потвърденото от въззивния съд наказателно постановление.
Съгласно чл.155, ал.1 и ал.2 от ЗООС, по време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл.148, ал.3, съставят констативни протоколи, в които се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. В чл.156, т.2 от ЗООС е регламентирана дейност по последващ контрол, като е посочено, че той се осъществява чрез проследяване на изпълнението на предписанията, дадени на контролираните лица по време на извършването на превантивния и на текущия контрол.
Изпълнително деяние на вмененото на касатора нарушение се състои в бездействие. В този случай, въпреки че субектът е правно задължен в конкретен срок да осъществи определено действие (в случая да транспортира 31 бр. излезли от употреба м.п.с.до площадка на „Динатрейд България“ЕООД, притежаващ разрешение за извършване на дейности по третиране на ИУМПС или да се предадат на лица притежаващи документ по чл.35 от ЗУО въз основа на писмен договор), той не изпълнява това си задължение. За разлика от т.нар“продължено“ нарушение, при което деецът през известен период непрекъснато осъществява неговият състав и нарушението съществува докато не бъде прекратено, или докато деецът не изпълни задължението си, формалното нарушение се счита за довършено веднага след осъществяване на изпълнителното деяние. Съотнесено към настоящия казус това означава, че нарушението е довършено след изтичане на срока, в който е субектът е следвало да осъществи задължението си, но въпреки че е бил задължен с процесното предписание не е сторил това. В конкретния случай при извършен последващ контрол е било установено неизпълнение на предписанието, дадено на 16.05.2022г., като нарушението се счита за извършено на посочената в АУАН и НП дата – 21.06.2022г., тъй като срокът за изпълнение на предписанието е изтекъл на 20.06.2022г. При така установената фактическа обстановка, правилно по отношение на „Динатрейд България“ ЕООД е била приложена нормата на чл.166, т.3 от ЗООС, съгласно която с наказанията по чл.165 се наказват и лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл.155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. В чл.165, ал.2 от ЗООС е предвидено налагане на имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв. на юридическото лице или едноличния търговец, в случаите, когато негов работник или служител извърши нарушение по ал.1, независимо от това дали контролният орган може да установи самоличността на работника или служителя. Имуществената санкция определена правилно като размер в минималния установен от закона такъв.
Неоснователно в касационната жалба се твърди, че в НП не е посочен адресат, дата на извършване на проверката, обстоятелства и доказателства, въз основа, на които било прието, че не било изпълнено предписанието. Напротив, ясен е както адресатът на неизпълнено предписание, така и адресатът на санкционния акт, като в последния са посочени дата на нарушението и констативните протоколи за извършените текущ и последващ контрол, вкл. са обсъдени и констатираните с тях обстоятелства. В тази насока следва да се посочи още, че от всички доказателства по делото се установява, че именно „Динатрейд България“ ЕООД е следвало да изпълни в срок дадено му предписание.
На дружеството не е вменено нарушение, че на процесната дата и място е съхранявало излезли от употреба МПС, а че не е изпълнило предписание дадено по реда на чл. 155 от ЗООС. Ето защо твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда с оглед неизясняване по надлежен начин на обстоятелствата дали съхраняваните м.п.с.представляват отпадък по смисъла на пар.1 от НИУМПС и чия собственост е площадката, на която са били съхранявани ИУПМС са ирелевантни. Предписанията представляват административен акт, който дружеството като техен адресат е можело да оспори пред компетентният съд. В административнонаказателната преписка не се съдържат доказателства за оспорване на даденото с Констативен протокол № 599 от 16.05.2022г. предписание по т.1, като такива писмени доказателства не са представени от касатора както пред въззивния съд, така и пред настоящата инстанция, нито се ангажират твърдения за наличие на такова обстоятелство. Недоказаният факт е неосъществил се факт, поради което няма как да бъде прието, че процесното предписание е обжалвано или респ. отменено.
По изложените съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31 от 01.02.2023г., постановено по а.н.д. №20225640201059/2022г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Динатрейд България“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. П. С., да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково, сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.