О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1237 Година 02.04.2019 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори
април Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1365 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на П.Т.З., която с
разпореждане от 07.03.2019 г. съдът е оставил без
движение, а на ищеца, чрез пълномощника му,
е изпратено
съобщение, в едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова молба по
чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за ответника (чл. 128, т. 3 ГПК), да отстрани
следните нередовности на исковата си молба, а именно: 1). да посочи предявява
ли иск за обявяване на нищожността на т. 1-6, т. II, Приложение № 3 към чл. 53
от Наредбата на О. за определяне и администриране на местните такси и цени на
услуги на територията на о., защото е неясно, а същата Наредба е подзаконов
нормативен акт (а не индивидуален административен акт), по чиято валидност
поради това съдът не може да се произнася инцидентно съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, защото за това е предвиден специален ред по чл. 185 и сл. АПК (чл. 127,
ал. 1, т. 4 и 5 ГПК); 2). да уточни и ответника по исковата си молба (О. или О.),
като има предвид, че според чл. 189, ал. 1 АПК, надлежен ответник по същата е
само органът, издал тази Наредба, за която твърди, че в посочената й част е
издадена в нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр и чл. 6, ал. 2 КРБ – чл. 73
ЗЗДискр (чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК); 3). да отстрани и противоречието между
обстоятелствената част на исковата си молба, в която излага твърдения, че имуществените
вреди от 37 лева са му причинени пряко от т. 1-6, т. II, Приложение № 3 към чл.
53 на същата Наредба на О. (в която били определени дискриминационни категории
и цени на ч.), сочещи на правен интерес само от иск срещу същия О. за обявяване
нищожността/отмяната на същата Наредба (защото причинените му от нея
вреди/правни последици, се уреждат според чл. 195, ал. 1 АПК служебно от
компетентния орган, който я е приел, в срок не по-дълъг от три месеца от
влизане в сила на съдебното решение, а този специален административен ред за
обезщетяването му, изключва приложението на общия исков ред за същото – така и
ТР № 2/27.06.2016 г. по тълк.д. № 2/2015 г. на ВАС), и петитума, с който същите
вреди и инцидентното обявяване нищожността на тази Наредба, недопустимо се
търсят от ответната О. по общия исков ред на чл. 71, ал. 1, т. 1-3 ЗЗДискр,
обуславящо извод, че последната е и ненадлежна страна, чужда на заявеният за
разрешаване с тази искова молба правен спор (т. 5 от ТР 1-2013-ОСГТК на ВКС,
чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК). В съобщението на ищецът е и указано,
че ако
в дадения срок не отстрани посочените нередовности на исковата си молба, на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще му бъде върната (л.
9).
Това
съобщение, с препис от разпореждането, пълномощникът
на ищеца е получил редовно на 20.03.2019 г., по реда на чл. 39, ал. 1 и чл. 45,
изр. 2 ГПК, видно
от върната по делото разписка (л. 11). В даденият му обаче
едноседмичен
срок, изтекъл на 27.03.2019 г., същият не е отстранил
нито една от посочените нередовности на исковата си молба, а те не
могат да се приемат за отстранени и с постъпилите след
това по делото на 01.04.2019 г. –
„пояснения“ на
пълномощника му (л. 12-13).
Не само
защото са подадени по
пощата едва на
29.03.2019 г. (л.
13),
след изтичане преди това на 27.03.2019 г. на
даденият
му едноседмичен
срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, който
е преклузивен и поради това съдът не може да ги вземе
предвид, защото са подадени след изтичането му (чл. 64,
ал. 1 ГПК). Такава е и задължителната практика на ВКС по този
въпрос, според която, с оглед нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК, исковата молба се
връща и когато указанията на съда са изпълнени, но след изтичане на дадения за
това едноседмичен срок по чл. 129, ал. 2 ГПК, защото е преклузивен и с
изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани нередовностите й (така
Опр. № 453-2011-III г.о., Опр. № 93-2013-IV
г.о., Опр. № 203-2011-III г.о. и Опр. № 77-2011-I
г.о.).
Но и защото, и с тези „пояснения“ пълномощникът на ищеца не е отстранил всички
нередовности на исковата молба. Не само защото с тях не е представен препис от
същите и за ответника съгласно чл. 128, т. 3 ГПК, въпреки указанията на съда с
разпореждането от 07.03.2019 г. за представяне на такъв препис от поправената
искова молба (л.
9).
Но и защото, и с тези „пояснения“ не е отстранено посоченото в т. 3 на
разпореждането на съда - противоречие между обстоятелствената част на исковата
молба, в която се излагат твърдения, че имуществените вреди от 37 лева са
причинени на ищеца пряко от т. 1-6, т. II, Приложение № 3 към чл. 53 на посочената
в исковата му молба Наредба на О. (в която били определени дискриминационни
категории и цени на ч.), сочещи на правен интерес само от иск срещу същия О. за
обявяване нищожността/отмяната на тази Наредба (защото причинените му от нея
вреди/правни последици, се уреждат според чл. 195, ал. 1 АПК служебно от
компетентния орган, който я е приел, в срок не по-дълъг от три месеца от
влизане в сила на съдебното решение, а този специален административен ред за
обезщетяването им, изключва приложението на общия исков ред за същото – така и
ТР № 2/27.06.2016 г. по тълк.д. № 2/2015 г. на ВАС), и петитума, с който същите
вреди от 37 лева и инцидентното обявяване нищожността на тази Наредба,
недопустимо се търсят от ответната О. по общия исков ред на чл. 71, ал. 1, т.
1-3 ЗЗДискр, обуславящо извод, че последната е и ненадлежна страна, чужда на
заявеният за разрешаване с тази искова молба правен спор (т. 5 от ТР 1-2013-ОСГТК
на ВКС, чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК). Тази нередовност на исковата молба не
може да се приеме за отстранена с лаконичното изявление в т. 3 на „поясненията“
на пълномощника на ищеца, че обезвредата за 37 лева се дължала от О., защото не
били налице условията на чл. 194-195 АПК (л.
12). Защото
последното е само довод, а не отстраняване на посоченото противоречие между
изложените в исковата молба обстоятелства и искане. Поради това, дори и тези
„пояснения“ да бяха подадени в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК, със същите отново
нямаше да са отстранени и тези нередовности на исковата молба по чл. 127, ал.
1, т. 4 и 5, и чл. 128, т. 3 ГПК. А и в този случай, поради неотстраняване в
дадения му срок на всичките й нередовности, същата следва да бъде върната (така
Опр. № 706-2009-III г.о. и Опр. № 316-2010-III
г.о.).
Ето защо съдът
намери,
че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 ГПК, на което основание ще
следва
да върне на ищеца исковата му молба, поради неотстраняване в дадения
му срок
на посочените й нередовности, а образуваното за разглеждането й производство по
делото да прекрати. По аргумент от чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящото
определение може да бъде обжалвано само от ищеца, на когото поради това
следва и да се съобщи.
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ВРЪЩА с приложенията искова молба с вх. № 6423/01.03.2019 г. на ищеца
П.Т.З., поради
неотстраняване в срок на нередовностите й и ПРЕКРАТЯВА поради това образуваното
за разглеждането й производство по настоящото гражданско дело номер 1365 по описа за
2019 г. на Старозагорския районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от ищеца с частна
жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на същия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: