РЕШЕНИЕ
№ 561
гр. Враца, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. И.
при участието на секретаря А. Л. П.а
като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №
20221420100587 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на А. П. Г. с ЕГН ********** и адрес гр. ****** срещу
„Диагностично-консултативен център 1-Враца“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Враца, ул. „Никола Вапцаров“ № 4 за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: сумата 5 000,00 лева, представляващата обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на счупване на дясната петна кост на
ищеца поради падане от необезопасена стълбищна площадка, находяща се (съгласно
окончателния доклад на съда, приет в съдебно заседание на 02.06.2022 г.) между стълбището
и входната врата на ползваната като поликлиника сграда на адрес гр. Враца, ул. „Втори
юни“ № 66 и сумата 1 749,44 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
разходи за проведени медицински изследвания, лекарства и снабдяване с медицинско
удостоверение вследствие на увреждането, ведно със законната лихва върху двете суми от
27.08.2021 г.-датата на увреждането до окончателното им изплащане. Претендират се
разноски.
В същата се твърди, че на 27.08.2021 г. ищецът посетил сградата на „Диагностично-
консултативен център 1-Враца“ ЕООД в гр. Враца, за да придружи свой близък и за да
посети своя личен общопрактикуващ лекар. При влизането в сградата на ищеца му
прилошало леко, изгубил равновесие и тъй като стълбището не било обезопасено с перила,
ищецът загубил опора, паднал от височина повече от два метра, вследствие на което
1
получил гореописаната травма. Ищецът бил транспортиран в болница „Пирогов“ гр. София,
където на 01.09.2021 г. му била направена операция за оперативно наместване и метална
фиксация на счупената петна кост, като по време на престоя му било проведено
медикаментозно лечение с цел антитромботична профилактика. За лечението си ищецът
направил множество разходи, в това число: сумата 1 569,00 лева за изследване „калканеарна
минимално инвазивна“, сумата 15,00 лева за запис на медицинско изследване, 82,60 лева за
лекарства, сумата 18,04 лева за лекарства, сумата 4,80 лева за лекарства, сумата 4,80 лева за
лекарства и сумата 60,00 лева за медицинско удостоверение. Вследствие на инцидента
ищецът изпитвал остра и нетърпима болка, страхове да се качва и слиза по стълбища,
кошмари и това се отразило и в общуването му с другите хора, тъй като в техните очи
поведението на ищеца след инцидента било странно, което неминуемо се отразявало на
тяхната оценка и отношение към него. Всички тези отрицателни последици за ищеца
възникнали поради това, че ответникът не изпълнил законовото си задължение да обезопаси
стълбите пред сградата си, които предвид своята височина представляват повишен източник
на опасност.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Диагностично-консултативен център 1-
Враца“ ЕООД е постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. С отговора е
признато обстоятелството, че ответникът стопанисва ползваната като поликлиника сграда на
адрес гр. *****, като са наведени твърдения, че искът е неоснователен по следните
съображения: стълбището пред сградата е обезопасено с перила и отговаря на нормативните
изисквания за безопасност; сградата е собственост на Община Враца, която носи
отговорност за поддръжката, обезопасяването и необходимите ремонти и конструкции; не
отговорят на истината наведените с исковата молба твърдения, че ищецът е паднал от
височина повече от два метра, тъй като височината на стълбите е значително по-ниска;
липсва твърдяната от ответника причинно-следствена връзка; претендираното обезщетение
за вреди е в силно завишен размер.
Предявения иск е с правно основание чл. 49, във вр. с 45 и чл. 84, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
С определение от 21.04.2022 г. съдът прие за безспорно между страните и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че ответникът стопанисва ползваната като поликлиника
сграда на адрес гр. ******.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От представеното съдебномедицинско удостоверение № 214 от 07.09.2021 г. г.,
издадено от д-р Ф. Т. – съдебен лекар се установява, че ищецът е получил счупване на дясна
петна кост, за което увреждане е претърпял съответно оперативно ортопедично лечение и
което му е причинило трайно затруднение на движенията на долен десен крайник за срок
повече от един месец, както и кръвонасядане на гръдния кош и лявото бедро, което му е
причинило болка и страдание.
2
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. П.а Д., Г. М.
М. и Д. Е. Х.в, и тримата свидетели без дела и родство и посочени от ищеца.
Сведетелката Р. Д. дава показания, че познава ищеца А. Г. от повече от десет години
като неин семеен приятел и общува с него по няколко пъти седмично. През лятото на 2021 г.
ищецът паднал от площадката пред входа на ползваната като поликлиника сграда на адрес
гр. ***** и си счупил крака. Последвала операция и дълъг период, в който ищецът бил в
болнични. След операцията, която била в гр. София, ищецът се върнал във Враца, като за
придвижването си ползвал патерици и било невъзможно да работи или да кара автомобил.
Тъй като в предходни периоди ищецът бил ползвал болнични заради други заболявания, се
наложило болничните за счупения крак да се издават през ТЕЛК, при което те се бавели с
месеци, включително обезщетенията за неработоспособност, а това се отразило много
негативно на ищеца и неговото семейство. Поради травмата ищецът, който живеел на
квартира в гр. Враца, бил освободен от работа и не можел да си плаща сметките, както и да
се обслужва сам. След инцидента ищецът се променил – станал конфликтен, импулсивен,
нарушил се социалният му жИ.т, бил под стрес, защото не можел да си намери работа и да
се грижи за семейството си – съпруга и две деца. Налагало се да ползва чужда помощ, а
придвижването с патерици му създавало сериозни затруднения, тъй като често трябвало да
посещава ТЕЛК, за да получи болничните си, а в някои от квартирите, в които живял, се
налагало да се изкачва с патериците по стълби.
Свидетелката Г. М. дава показания, че e в приятелски отношения с ищеца и всеки ден
двамата си общуват. Преди около година ищецът паднал на влизане в процесната сграда,
придружавайки свой приятел. Ищецът при падането си счупил петата и после ходил дълго
време с патерици, около 4-5 месеца. Травмата силно се отразила на ищеца в емоционално
отношение – притеснявал се, че не може да ходи на работа, че няма достатъчно доходи, че е
зависим от други хода да го водят на прегледи и на други места, бил изпаднал в депресия.
Говорел, че има неприятни сънища, като продължава да говори това и към момента. Тежало
му, че не може да осигури достатъчно доходи за семейството си. Ищецът живее в гр. Враца,
а съпругата му и децата – в гр. София. На свидетелката не е известно ищецът да е имал
други заболявания преди инцидента, но знае, че същият е работил като барман в едно
заведение преди инцидента. Преди този инцидент ищецът бил съвсем нормален човек, а след
него станал нервен, какъвто е и към момента. Страхува се от повторна травма, страх го е и
да се качва по стълби. Свидетелката записала на ищеца час при психолог, но той отказал да
отиде при специалист.
Свидетелят Д. Х.в дава показания, че с ищеца са най-добри приятели и често си
общуват. По време на инцидента свидетелят и ищецът си приказвали по телефона, като в
един момент връзката прекъснала и свидетелят отишъл да види какво се е случило.
Стълбището било старо и хлъзгаво, на него имало парапет, но само по средата, а на
площадката след него нямало парапет. Според свидетеля височината на стълбите е около
1,80 метра. Ищецът бил паднал от лявата страна на стълбището. След падането имал
страхове и започнал да се държи плахо.
3
Съдът възприема гласните показания по делото като обективни, съответстващи едно на
друго и на останалите доказателства по делото, с изключение на показанията на свидетеля
Даниел Х.в в частите относно височината на стълбищната площадка (същият е посочил
височина на площадката 1,80 метра, а вещото лице е измерило височина 1,05 метра) и
относно парапета, разположен само по средата (вещото лице е посочило, че стълбищната
площадка има парапет отляво, отдясно и по средата). В частите, в които съдът не дава вяра
на показанията на свидетеля Д. Х.в, тези показания, макар и добросъвестно дадени, са в явно
протИ.речие с обективната, пълна и професионално изготвена съдебно-техническа
експертиза.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, приета от съда в
съдебното заседание на 01.09.2022 г., процесната стълбищна площадка е изградена пред
сградата на адрес гр. ******, ползвана като поликлиника, за която важат изискванията на чл.
89 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
територии и устройствени зони, а именно: Балконите, лоджиите, терасите и външните
стълби трябва да имат парапети, изпълнени от здрав материал, с височина от вътрешната
страна не по-малка от 1,05 м, а при високи сгради - не по-малка от 1,20 м за етажите над 20
м височина, и без хоризонтално поставени ограждащи елементи при ажурните парапети.
Външното стълбище, включително стълбищната площадка, има парапет от двете страни
(отляво и отдясно). Стълбището има парапет и по средата, тъй като е много широко.
Парапетът отляво и отдясно на стълбището не започва от терена, а на височина между
третото и четвъртото стъпало – на 56 см. от терена. Стълбищната площадка е на височина
106 см. от терена. Пред входа на сградата, на стълбищната площадка, има два банкомата,
които са оградени с въпросния парапет, включително извън обхвата на стълбищната
площадка.
При така установеното съдът достига до следните правни изводи:
Ищецът следваше да докаже по делото следните обстоятелства: 1) описаното в
исковата молба събитие, от което е настъпило увреждането на здравето на ищеца; 2)
неговата протИ.правност; 3) настъпилите неимуществени и имуществени вреди за ищцовата
страна и техния размер; 4) причинна връзка между деянието и вредите; 5) обстоятелството,
че сградата на „Диагностично-консултативен център 1-Враца“ ЕООД се стопанисва от
ответника „Диагностично-консултативен център 1-Враца“ ЕООД с ЕИК *********; 6)
обстоятелството, че стълбището пред „Диагностично-консултативен център 1-Враца“ в гр.
Враца не отговаря на нормативните изисквания за безопасност; 7) вина, като последната се
предполага до доказване на противното. Ищецът следваше да докаже и твърдението си, че
ответникът не е изпълнил законовото си задължение да обезопаси стълбите пред сградата
си, които предвид своята височина представляват повишен източник на опасност.
Съдът приема, че е налице пасивна материалноправна легитимация на „Диагностично-
консултативен център 1-Враца“ ЕООД, в качеството на същото дружество на стопанисващ
ползваната като поликлиника сграда на адрес гр. *****. Недоказано остана възражението на
ответника, че сградата е собственост на Община Враца, а отделно от това по делото не беше
4
представен договор за наем или друг документ, уреждащ отношенията между ответника и
Община Враца по повод стопанисването на сградата, от който да е видно чие е задължението
за поддръжка на процесната стълбищна площадка пред входа на сградата и за привеждането
на същата площадка в съответствие с нормативните изисквания.
На първо място следва да се посочи, че в случая не намира приложение Наредба № РД-
02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн
на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и
съоръженията, тъй като съгласно чл. 3, ал. 1 от същата Наредбата се прилага при: 1.
изработване и изменение на подробните устройствени планове на урбанизираните
територии за съответствие с чл. 112, ал. 4 ЗУТ; 2. извършване на благоустройствени и
паркоустройствени мероприятия; 3. проектиране и изграждане на елементите на достъпната
среда в урбанизираната територия по реда на чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗХУ и на сградите и
съоръженията по реда на чл. 53, ал. 2, т. 2 и 3 ЗХУ, вкл. самостоятелните обекти за
обществено обслужване в сградите и съоръженията, както и на сгради и съоръжения,
разположени в поземлени имоти с масов достъп извън урбанизираните територии за
осигуряване на достъпна среда до и в тях (крайпътни бензиностанции и газостанции,
мотели, къмпинги и др.); 4. извършване на реконструкция, основно обновяване, основен
ремонт, преустройство, промяна на предназначение, пристрояване и надстрояване за
привеждане в съответствие с изискванията за достъпност на наредбата на съществуващите
елементи на достъпната среда в урбанизираната територия, определени в чл. 53, ал. 2, т. 1
ЗХУ, и на съществуващите сгради и съоръжения за обществено обслужване, определени в
чл. 53, ал. 2, т. 2 ЗХУ, вкл. самостоятелните обекти за обществено обслужване в сградите и
съоръженията; 5. проектиране и изграждане на достъп до помещенията и в пространствата
за общо ползване и до достъпните работни места в производствени сгради с производство,
което позволява да се предвиждат работни места за хора с увреждания; 6. разработване на
програмите по чл. 53, ал. 5, т. 1 и чл. 63, т. 1 ЗХУ, с които се определят мерки, финансови
средства и срокове за привеждане на съществуващите елементи на достъпната среда в
урбанизираната територия и на съществуващите сгради за обществено обслужване,
определени с разпоредбата на чл. 53, ал. 2, т. 1 и 2 ЗХУ, в съответствие с изискванията за
достъпна среда по реда на тази наредба; 7. извършване на оценка за съответствието на
инвестиционните проекти на строежите с изискванията на тази наредба и с основното
изискване към строежите „достъпност и безопасна експлоатация“ съгласно чл. 169, ал. 1, т. 4
и във връзка с чл. 142, ал. 5, т. 3 ЗУТ.
На следващо място, не намира приложение и Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване, тъй като съгласно чл. 2 от същата работодателят
осигурява прилагането на изискванията на тази наредба за работните места, трудовия процес
и при използване на предоставеното работно оборудване, а по делото нито се твърди, нито
се доказва ищецът да е или да е бил някога в трудовоправни отношения с ответника.
Както обаче е посочило и вещото лице по съдебно-техническата експертиза, по делото
5
намира приложение чл. 89 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните територии и устройствени зони, в чл. 2, ал. 3 от която е
предвидено, че при създаване, одобряване и прилагане на устройствените планове и
инвестиционните проекти правилата и нормативите, определени в тази наредба, се спазват
чрез конкретните стойности, определени от съответния план или проект, а когато не са
определени такива, се спазват правилата и нормативите в установената стойност или
диапазон съгласно тази наредба.
От заключението на същата експертиза съдът приема за доказано, че изискванията на
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. при изграждането и използването на процесната стълбищна
площадка са изцяло спазени, т.е. липсва протИ.правност, изразяваща се в действия по
изграждане на стълбищна площадка в отклонение на нормативните изисквания, в действия
по промяна на стълбищната площадка, така че същата да не съответства на нормативните
изисквания, съответно в бездействие стълбищната площадка да бъде приведена в
съответствие с действащите към момента нормативни изисквания. Това прави безпредметно
обсъждането и на наведения от ищеца довод, че е възможно да има въздействие върху
процесното стълбище за периода между процесния инцидент и изготвянето на съдебно-
техническата експертиза, като се вземе предвид и заявеното от вещото лице в съдебно
заседание, че парапетите на стълбищната площадка (единствените елементи, подлежащи на
промяна за такъв сравнително кратък период от време) са част от строителните книжа,
необходими за построяването на процесната стара сграда и наличието им във вида, в който
са описани от вещото лице, е условие за въвеждането на същата сграда в експлоатация.
При липсата на един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав,
въз основа на който ищецът твърди да е възникнало вземането му срещу ответника за
неимуществени и имуществени вреди, безпредметно се явява обсъждането на наличието или
липсата на останалите елементи от този фактически състав, а предявеният иск като изцяло
неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски възниква само за ответника, който
изрично е посочил, че не претендира разноски, с оглед на което съдът не присъжда разноски
на страните.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от А. П. Г. с ЕГН
********** и адрес ***** срещу „Диагностично-консултативен център 1-Враца“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Никола Вапцаров“ № 4 иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 5 000,00 лева,
представляващата обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на
счупване на дясната петна кост на ищеца поради падане от необезопасена стълбищна
6
площадка, находяща се между стълбището и входната врата на ползваната като поликлиника
сграда на адрес гр. ***** и сумата 1 749,44 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за проведени медицински изследвания, лекарства и
снабдяване с медицинско удостоверение вследствие на увреждането, ведно със законната
лихва върху двете суми от 27.08.2021 г.-датата на увреждането до окончателното им
изплащане.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7