Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 1
351 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 26 000 лв.
В исковата молба на И.С.Г. се
твърди, че на 28.10.2015 г., около 20.00 часа, на път ІІІ-8402 с посока
Карабунар – В, км 16+467, при управление на л.а. „Пежо 106“ с рег. № ******,,
водачът С.И.Г. нарушил правилата за движение по пътищата като се движил с
несъобразена скорост, загубил контрол над управлявания от него автомобил и
реализирал удар с лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № *******, управляван от Д.А.Г..
От ПТП-то пострадал ищецът като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Пежо
106“. Твърди се, че същият получил мозъчно сътресение, протекло със загуба на
съзнанието, контузия на гръден кош и тялото, разкъсно-контузна рана в областта
на дясна предмишница. Твърди се, че тези увреди му причинили болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Пежо 106”, да му заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, частична претенция, при пълен заявен размер от 30 000
лв. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80
от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание исковете
се поддържат от адв. Й..
Ответното дружество не изпраща
процесуален представител в открито съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./
установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» по отношение лек
автомобил «Пежо 106» с рег. № ******.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 340р-7501/29.10.2015 г. На РУ – гр. Септември на 28.10.2015 г. на път
ІІІ-8402 /Карабунар – Виноградец/ е осъществено ПТП между лек автомобил «Пежо
106» с рег. № *******, управляван от С.И.Г., неправоспособен водач, и лек
автомобил «Рено Лагуна» с рег. № *******,
управляван от Д.А.Г.. Установено по делото и от изслушаната САТЕ, изготвена от
вещото лице инж. В.К.Д., е че причина за настъпване на ПТП се явяват
субективните действия на водача на лек автомобил «Пежо», който е навлязъл в
южната лента за движение на разстояние по-малко от опасната зона за спиране на
лек автомобил «Рено Лагуна».
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза. В заключението си д-р М.М.Г.е посочила, че ищецът е претърпял от
ПТП-то увреждания, изразяващи се в „мозъчно сътресение, контузия на гръдния
кош, контузия на тялото, разкъсо-контузна рана в областта на дясна предмишница,
хематом в областта на десния хълбок, лентовидно охлузване в областта на десния
хълбок“.
Понесените от ищеца неимуществените вреди се установяват от заключението на
СМЕ респ. показанията на свидетеля А.С.Г., брат на ищеца, в съдебно заседание
от 15.12.2017 г., в делото на СРС, които съдът кредитира като логични и
обективни, при съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания и създаден дискомфорт представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на пострадалия, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпял болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца,, интензитетът на неговото страдание с оглед понесените от същия
травматични увреждания, периодът, в който същите са търпени справедливо би било
да се присъди сума от 5 000 лв. като за горницата до заявения размер искът
следва да се отхвърли.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване с оглед обстоятелството, че ищецът е бил без поставен предпазен
колан. С оглед изводите на СМЕ, настоящият съдебен състав намира същото за
неоснователно.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г.
по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение N:605 от 06.06.1995 г., IV г.
о. на ВКС/.
По разноските: На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва и
сумата от 86, 54 лв. – разноски. С оглед заявеното искане по реда на чл. 38
ал.1 т.2 от ЗА и доколкото са налице предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение по този ред на процесуалния представител на ищеца се следва
такова в размер на 302, 31 лв. с включен ДДС, доколкото адвокатът е лице,
регистрирано по ЗДДС.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските съобразно отхвърлената част от иска. Припадащата се част от
разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК възлизат на сумата от 1 453,
85 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 200 лв. – дължима ДТ.
Въз основа на изложените
съображения, СГС, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да
заплати на И.С.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:***0 – адв. П.К. сумата от
5 000 /пет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 28.10.2015 г. на път ІІІ-8402, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.10.2015 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв. като
неоснователен, частична претенция, при пълен заявен размер от 30 000 лв., както
и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 86, 54 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. П.К. сумата от 302, 31 лв. –
адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 200 лв. –
дължима ДТ.
ОСЪЖДА И.С.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:***0 – адв. П.К. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 1 453,
85 лв.– разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: