Р Е
Ш Е Н
И Е № 211
Град Несебър, 20.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май, през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 681/2017г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.26, ал.6
от ЗУЕС.
Ищецът Етажната собственост на
комплекс “И.” в к.к. Слънчев бряг, представлявано от управителя Я.Д.А., твърди,
че на 27.07.2016г. се е провело Общо събрание на етажната собственост на
комплекс “И.” в к.к. Слънчев бряг, когато е бил избран нов управител на
етажната собственост. Дотогава такъв е бил ответникът А.В.Л., роден на ***г.,
поданик на Кралство Испания, с адрес в Република България: к.к. Слънчев бряг,
к-с “И.”, апартаменти А303, А307, А403, А107, който до 27.07.2016г. е имал
задължението да събира средства от собствениците на апартаментите в комплекса и
да заплаща с тях разходите за ток и вода, както и да полага грижа за поддържане
на общите части в комплекса, включително и да заплаща разходите за необходими
ремонти. Той не е предал на новия управителен съвет събраните от него суми,
въпреки, че многократно е канен да стори това и при условията на чл.23, ал.6 от ЗУЕС. Той виновно не е изпълнил задълженията си да предаде събраните от него
суми и намиращите се у него документи, касаещи етажната собственост, в
предоставения му от новоизбрания управителен съвет срок до 15.06.2016г. Освен
това ответникът е претендирал да му бъдат заплащани от етажните собственици
парични средства, с които не е заплащал разходи, за които е заявявал, че са
предназначени, като едновременно с това е отчитал някои от разходите с документ
повече от веднъж, което се установило при извършена ревизия на контролния съвет
за времето от 09.07.2014г. до 08.09.2015г. За дължимите на това основание суми
от ответника ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз
основа на което е образувано ч.гр.д.№ 337/2017г. по описа на Несебърския
районен съд, който е уважил искането и е издал заповед за изпълнение, срещу
която ответникът е възразил. Ищецът счита, че за него е възникнал правен
интерес да предяви установителен иск, с който моли съдът да постанови решение,
с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на етажната
собственост сумата в размер на 21 211,40 лева, представляваща непризнати
от етажната собственост на комплекс “И.” в к.к. Слънчев бряг разходи, както и
сумата в размер на 1 366,96 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 16.08.2016г. до 04.04.2017г., и законната лихва върху главницата,
считано от 04.04.2017г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски в
настоящото производств и тези, направени в заповедното производство.
В отговора на исковата молба
ответникът заявява, че проверката, която контролният съвет е извършил, обхваща
целия период, през който ответникът е бил управител на етажната собственост,
като освен това не е ясно дали претендираната сума представлява част от тази,
която първоначално е бил канен да върне – 31 006 лева, нито документите
(първичните отчетни), въз основа на които се претендира сумата от
21 211,40 лева, за да се конкретизират. Така ответникът счита, че не може
да изложи конкретни възражения и оспорвания срещу твърденията в исковата молба.
Неясно също е въз основа на какви съображения Контролният съвет е определил
като край на ревизирания период датата 08.09.2015г., поради което искът бил едновременно
недопустим и неоснователен. От протокола от проведеното ОС на ЕС от 27-и и 28-и
юли 2015г. е било видно според решението по т.2, че са описани разходи,
извършени от ответника в качеството му на управител на етажната собственост, и
които били приети като отделни пера от ОС, и което решение е влязло в сила след
като не е атакувано с иск по чл.40 от ЗУЕС (срещу решенията на ОСЕС е бил
предявен иск от етажен собственик, въз основа на който е образувано гр.д.№
688/2015г. по описа на Несебърския районен съд, производството по което обаче
било прекратено поради неотстраняване нередовностите в исковата молба в срок).
На констатациите в протокола на КС относно размерите на приходите и разходите
на етажната собственост, салдото по двете банкови сметки към 08.07.2015г. е
било в сума в размер на 7 944,16 лева, а списъка на разходите, приложен от
ищцовата страна, е непълен и липсвали разходи, извършени през периода и
признати от общото събрание, отрича да има дублиране на суми по разходи.
Изброява конкретни фактури, които оправдават разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на 5 163,40 лева, и конкретните услуги, за които
тази сума е заплатена. Ответникът излага конкретни твърдения, които оправдават
извършените от него разходи за етажната
собственост, въведени като предмет на исковата претенция, като посочва и коя
част от тях е одобрена от ОСЕС, за кои разходи не се издава фактура, а те се
доказват с конкретни документи. От констатациите на КС не става ясно и
разходите по кои конкретно фактури е признал и по кои не, за да може да вземе
отношение. Според ответника споровете, свързани с оспорване на решенията на
ОСЕС от 27.07.2016г. и от 10.08.2016г., като въз основа на предявените от
етажни собственици искове са образувани съответно гр.д.№ 764/2016г. и гр.д.№ 782/2016г.,
двете по описа на Несебърския районен съд, се явяват преюдициални по отношение
на настоящия спор, и разглеждането по настоящото дело не следва да се извършва
до решаването на тези спорове за законосъобразност на взетите на ОСЕС решения с
влязъл в сила съдебен акт. Оспорва авторството и съдържанието на протокола на
Контролния съвет, но едновременно с това заявява, че не отрича факта, че всички
трима членове на КС са го подписали, а само, че двама от тях, понеже не
разбират български език, не знаят под какво са се подписвали, а проверката е
извършена единствено от Анелия Иванова.
В съдебно заседание ищцовата
страна се представлява от процесуален представител, който с отделна писмена
молба, подадена в изпълнение указанията на съда, е направил уточнения,
необходими за изясняване на позицията на ищеца и на фактите, като посочва, че А.Л.В.
е бил освободен като управител на Етажната собственост на проведено Общо
събрание на 27.07.2016г., а новоизбраният Контролен съвет, в изпълнение на
друго решение, взето на това събрание, е извършил ревизия на отчета и дейността
на предишния управител – ответника, която е обективирал в протокол от
07.08.2016г., а ревизирания период е от 09.07.2014г. до 08.07.2015г. Отчета на
Контролния съвет е бил приет на извънредно ОСЕС, проведено на 10.08.2016г.
Изброява признатите и непризнатите разходи, като последните са предмет на
исковата претенция. По твърденията на ответника и представените от него писмени
документи изразява становище, че не се доказвала необходимост от извършването
на разходите, които разходи не са свързани с етажната собственост, други касаят
период извън този, въведен като предмет на исковата претенция. В представените
писмени бележки пояснява, че от представените от ответника фактури, фискални
бонове и разходни касови ордери не става ясно кой е извършил плащанията на
стоките и услугите и за какви конкретни нужди, на каква стойност, което лишава
от възможността да се проследят отделните стопански операции, извършени от
ответника като управител на ЕС и да се прецени дали извършените разходи
съответстват на нуждите на ЕС. Счита иска за основателен и доказан, а
ответникът не е доказал положителните факти, а именно, че непризнатите от ОСЕС
разходи са нужни и полезни на ЕС. Моли искът да бъде уважен изцяло, а
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените по делото
разноски.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание, представлява се от упълномощен адвокат, който взема отношение по
конкретните претенции на ищеца и основанията за тях, като посочва, че част от
приложените фактури са за период преди избора на ответника за управител на
Етажната собственост, друга част от разходите са гласувани и приети на ОСЕС на
7-и и 8-и август 2014г. и през юли 2015-а година, оправдава друга част от
направените разходи и непризнати от ищцовата страна с разходно оправдателни
документи и заявява, че те са в интерес на Етажната собственоста. В
представените писмени бележки заявява, че ищцовата страна се домогва да оспори
решенията на Общите събрания на ЕС от 2014г. и от 2015г., с които са одобрени
отчетите на дейностите на управителя, касаещи претендирания период. Към датата
на проведеното ОСЕС от 09.07.2015г., която дата е краят на претендирания
период, извършените от ответника разходи са в размер на 24 843,65 лева,
като по сметката на Етажната собственост е имало средства в размер на
16 379,35 лева. След като сумата на признатите разходи е 19 935 лева,
Етажната собственост би могла да има претенции за разликата от 4 908,65
лева. За неризнатите от Етажната собственост разходи първоначално в исковата
молба са изложени твърдения, че ответникът не е представил фактури и разходно
оправдателни документи, а след като такива документи са представени по делото,
ищцовата страна е променила позицията си като обосновава неприемането на
разходите с непризнаването на тези документи без убедителни аргументи. Моли
искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 09.07.2014г. е проведено Общо
събрание на Етажната собственост на комплекс “И.”, к.к. Слънчев бряг на
основание чл.12, ал.6 от ЗУЕС, на което за управител на ЕС е избран ответника А.В.Л..
На 27-и и 28-и юли 2015г. е било
проведено друго ОСЕС, в което като т.2 от дневния ред е било подложено на
обсъждане и гласуване: “Състояние на сметките. Приходи и разходи. Одобрение за
периода от 9 юли 2014г. до 9 юли 2015г.”. Одобрени и утвърдени са били
сметките, представени от мениджъра за получените доходи и извършените разходи:
Общата такса за поддръжка на всички апартаменти и ремонт на общите части на
комплекс “И.” за периода от 09.07.2014г. до 09.07.2015г. е 35 575 евро
(69 372 лева), а доходите, постъпили по сметката на комплекса, са
16 140 евро (31 473 лева); всички разходи за периода от 09.07.2014г.
до 09.07.2015г. са 39 168 лева, като управителят е платил със собствени
средства сумата от 7 695 лева за фактури на комплекса и за провеждане на
необходимите процедури по прехвърляне на трансформатора в собственост на EVN, и която сума се явява аванс, платен от А.Л.В.
за сметка на бъдещите такси за обслужване на комплекса за следващите периоди:
2015-2016-2017г. Собствениците, присъствали на събранието, са изразили мнение,
че не е нужно представянето на такива детайли от разходите, а вместо това да се
покажат сумарните данни по основните пера от разходите. Представените сумарни
разходи от общия списък на разходите са за електричество – 7 420 лева, за
ВиК – 3 582 лева, за адвокати – 5 163,40 лева, на А.Г.– 1 200 евро
(2340 лева) за обслужване на комплекса през летния период на 2014г., охрана на
комплекса в зимния период. На И.Г.И.са били заплатени 9 103,50 лева за
извършени от него ремонтни дейности за времето от 15.05.2015г. до
09.07.2015г., която сума 30 евро са му
дадени на ръка на 12.05.2015г. С посочената сума от 9 130,50 лева е купен
електроматериал, материал за провеждане на ремонтните работи, напълно е бил
реставриран басейна, шахтите, където се намират помпите за басейна, като
ремонтът е бил направен под ръководството на А.Г., който автоматизирал
помещението за помпите; направена е хидроизолация на 300 кв.м. от басейна,
подновен е бил целия електроматериал, сменени са били трансформатора и лампите,
почистени са били 2 куб.м. вода от шахтите на асансьора на блок Б, боядисани са
напълно коридорите на блок А и Б, дефектите на стените са ремонтирани. Закупени
са две нови помпи и ремонтирани двете съществуващи, ремонтирани са били и двата
механизма на вратата на асансьора на блок Б, сменени са лампите в коридорите.
Направени е бил и временен ремонт на покрива на блок А и Б и са закупени 20
шезлонга за басейна, 4 палми, химически материал за обслужване на басейна и
поддържане в нуждия вид. На събранието са одобрени разходите на управителя,
свързани с пътуванията и придвижването през месец май, които са били необходими
за подготовката на комплекса за летния сезон. През месец май 2015г. управителят
се е намирал в комплекса 15 дни без електричество и вода, когато са били купени
дървета (туи), рози, цветя, почва, тор, 10 кг. семена, разходите за плащане
услугите на градинаря, почистване на територията до комплекса и самия комплекс,
като средствата за това са платени със собствени пари на управителя. На
събранието са били одобрени и разходите за отдаване под наем на апартамент А403
за 450 лева на месец, където ще живее охранител-рецепционист, одобрени са били
и разходите за наем на стая А107, която се използвала за склад за съхраняване
на материалите, необходими за извършване на ремонтните работи, а разходите по
плащането на водата и електричеството на ресторанта, използван и като склад, и
апартамент А403, е решено да се поемат от Етажната собственост. Одобрена е била
и заплата на сегашния рецепционист в размер на 650 лева и премия от 5 лева на
час за всеки отработен час свръх нормата за следващия летен период.
С решение по т.3 от дневния ред
на ОСЕС, проведено на 27.07.2016г. е избран Управителен съвет на ЕС в състав от
трима души, както и Контролен съвет в също в състав от трима души. Събранието е
решило да не се разглежда и гласува състоянието на счетоводството, приходите и
разходите, одобрението на периода от 09.07.2015г. до 09.07.2016г. Част от
решенията на това общо събрание, между които и това по т.3 от дневния ред, са
били атакувани от А.Л.В., който е поискал тяхната отмяна на основание чл.40 от ЗУЕС като незаконосъобразни, а въз основа на предявения от него иск е било образувано гр.д.№
764/2016г. по описа на Несебърския районен съд. С влязло в законна сила на 23.10.2017г.
Решение № 82/09.02.2017г., постановено по това дело, искът му е бил отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
На 07.08.2016г. е проведено заседание
на избрания на ОСЕС от 27.07.2016г. Контролен съвет, на което са били
разгледани документи, предоставени от А.Л.В., и въз основа на които е
установил, че сумата, получена като такса поддръжка за период 2014-2015г. е в
размер на 41 223 лева, част от която са признати за разходи на етажната
собственост – сумата в размер на 11 251 лева, която е изразходвана за
покупки на материали за комплекса, басейна и вертикалната планировка, и сумата
в размер на 8 684 лева, изплатена като заплати и труд съгласно приложени
квитанции. Решенията на КС са послужили като основание за провеждане на
извънредно ОСЕС на 10.08.2016г. На него е прието решение по т.1 от дневния ред,
с което: “Освободеният от поста управител на комплекса А.Л.В. да върне на собствениците
на комплекс И. сумата от 31 006 лева в срок до 15.08.2016г., като в случай, че
това не бъде извършено, Управителят на Етажната собственост да предприеме
спрямо него действия по съдебен ред за събирането на сумата. Оправомощава
управителя на комплекса да предприеме необходимите действия по съдебен ред в
случай, че това е необходимо.
Тези решения, взети на ОСЕС от
10.08.2016г. също са били атакувани от А.Л.В. с предявен пред Несебърския
районен съд иск по чл.40 от ЗУЕС, а с влязло в сила Решение № ІІІ-..11.05.2018г.,
постановено по в.гр.д.№ ..., Бургаският окръжен съд, действащ като въззивна
инстанция, е отхвърлил иска му като неоснователен.
По делото е извършена и приета
съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че
общият размер на постъпилите средства в евро и в лева като приходи за Етажната
собственост през периода от 09.07.2014г. до 08.07.2015г. е в размер на
42 210,40 лева. Общият размер на изтеглените и преведени средства в евро и
в лева за същия период е 25 821,60 лева, а ответникът е направил разходи –
банкови преводи на физически и юридически лица за същата сума от 25 821,60
лева, платени са в брой средства в общ размер на 12 511,66 лева. Така
общият размер на извършените разходи възлиза на сумата от 38 333,26 лева.
От тази сума непризнатите разходи в размер на 21 288 лева касаят периода
2014г. – 2015г.
По делото е изготвена и приета
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която вещото лице заявява в съдебно
заседание, че поддържа, и в която е посочил кои от извършените разходи за
периода от 09.07.2014г. до 08.07.2015г. са признати от ОСЕС, проведено през
2016г. с новоизбраните тогава Управителен и Контролен съвети, кои не са
признати от тях, кои непризнати разходи е следвало да бъдат признати като
разходвани за нуждите и в полза на етажната собственост, за кои разходи има
приложени касови бонове и други разходно-оправдателни документи.
За вземането си за сумата в
размер на 21 211,40 лева Етажната собственост на комплекс “И.” в к.к.
Слънчев бряг, представлявана от управителя Я.Д.А., е подала на 04.04.2017г.
заявление за издаване на заповед за изпълненине по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е образувано ч.гр.д.№ 337/2017г. по описа на Несебърския районен съд.
Съдът е уважил искането и е издал Заповед № 240 от 04.05.2017г. за изпъление на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която длъжникът А.Л.В., роден
на ***г., поданик на Кралство Испания, с адрес в Република България: к.к.
Слънчев бряг, комплекс “И.”, апартаменти №№ А303, А307, А403, А107, следва да
заплати на Етажната собственост на комплекс “И.”, находяща се в к.к. Слънчев
бряг, комплекс “И.”, представлявана от управителя на етажната собственост Я.Д.А.,
сумата в размер на 21 211,40 лева, представляваща сума, която длъжникът е
събрал от етажните собственици, и която е задължен да предаде на управителния
съвет по силата на решение, взето на ОС на ЕС от 27.07.2016г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 05.04.2017г. до окнчателното изплащане на
главницата, мораторна лихва в размер на 1 366,96 лева, начислена за
периода от 16.08.2016г. до 04.04.2017г., сумата в размер на 451,57 лева,
представляваща разноски за платена държавна такса, и сумата в размер на
1 170 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Срещу така издадената заповед длъжникът по нея – ответник по настоящото дело –
е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, за което заявителят е бил
уведомен, като едновременно с това му е указано, че има право в едномесечен
срок от съобщаването да предяви иск за установяване съществуване на вземането
си по издадената заповед за изпълнение, като е бил предупреден, че при
неизпълнение на това указание за предявяване на установителен иск, ще има за
последица обезсилване на заповедта за изпълнение. Съобщението за това е
получено от заявителя на 14.06.2017г.
Установителният иск по чл.422 от ГПК, въз основа на който е образувано настоящото дело, е предавен на
13.07.2017г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.23 от ЗУЕС
управителят на етажната собственост има правомощия да организира изпълнението
на решенията на общото събрание; да следи за спазването на вътрешния ред в
етажната собственост; да съхранява протоколната книга, плановете и
екзекутивните чертежи на сградата, книгата за приходите и разходите и други; да
изготвя годишния бюджет за управлението, поддържането и ползването на общите
части на етажната собственост; да представлява етажната собственост в
отношенията й с органите на местната власт и с други правни субекти; да
създава, съхранява и поддържа книга на етажната собственост; да определя идеалните
части по реда на чл.17, ал.4 и ал.5 въз основа на предоставените данни от
собствениците и/или информацията по т.10; и други неизчерпателно посочени в
закона задължения, като за дейността си следва да се отчита с писмен доклад
пред общото събрание в края на мандата си.
В исковата молба са изложени
фактически твърдения, че ответникът е бил избран за управител на ЕС и в това си
качество е събирал и разходвал парични средства за управление и поддръжка на
общите части, които не са отчетени, респ. отчетени но непризнати като разходи
за етажната собственост. Твърденията за тези факти сочат, че между страните е
съществувало мандатно правоотношение, защото изпълняваната от ответника
длъжност е включвала задължения да извършва определени правни действия,
свързани със събиране и разходване на чужди парични средства, които е следвало
да се отчитат пред доверителите. Между страните не е сключен договор за
поръчка, но в случая мандатното правоотношение е възникнало по силата на ЗУЕС с
факта на избиране на ответника за управител на ЕС.
Ето защо и спорното материално
право произтича от сложен фактически състав, включващ следните елементи –
решение на ОС, с което ответникът да е избран за управител на ЕС; получаване на
парични средства в това му качество, както и извършване на разходи, за които не
е взето решение на ОС и не са одобрени впоследствие, респ. да не са били
необходими по смисъла на чл.11, ал.1, т.10, б.“а“ от ЗУЕС.
От страна на ответника не се
оспорва, че през процесния период е изпълнявал длъжността управител на ЕС,
както и че в това си качество е получил претендираните с исковата молба суми,
които е разходвал по посочените пера. Спорното по делото обстоятелство е
необходими ли са били тези разходи, респ. претендираната част от тях, с оглед
нуждите на ЕС, като дори и да не са били необходими, дали средствата са
разходвани в полза на ЕС.
Решенията, взети на проведеното на
27-и и 28-и юли 2015г., са влезли в сила след като не са били атакувани от
никой от етажните собственици в преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Не е налице основание за
незаконосъобразност на решението за одобряване на доклада на отчета за
дейността на управителя А.В.Л. и на отчета му за приходите и разходите за
периода от 09.07.2014г. до 09.07.2015г., взето при гласуването по т.2 от
дневния ред на това ОС на ЕС, поради неизвършена ревизия на касата – паричните
средства на ЕС се съхраняват от управителя (арг. чл.23, ал.6 от ЗУЕС) и
разходването им следва да се отчита на етажните собственици, които въз основа
на представените разходно-оправдателни документи могат да извършат ревизия на
касата, т.е. това не е задължение на управителя (такова не е въведено от
законодателя, а и същото би било лишено от смисъл предвид воденето на касата от
самия управител и той да контролира сам себе си), а правото на етажните
собственици като форма на контрол по отношение дейността на управителния орган
на ЕС.
Съдът намира, че решението за
приемане на финансовия отчет за периода от 09.07.2014г. до 09.07.2015г., взето
на същото общо събрание, проведено на 27-и и 28-и юли 2015г., също е
законосъобразно, тъй като не нарушава материални или процесуални нормативни
разпоредби. Отчетът е бил изготвен за срок от една година, макар законът да не
въвежда императивно правило отчетът да бъде изготвян за максимален период от
една година, като при представяне на подробна информация от управителя за
получените приходи и направени разходи, съставянето на общ отчет за по-дълъг
период също не нарушава правото на етажните собственици за достъп до
документацията на ЕС и само по себе си не създава възможност за злоупотреба.
Същевременно, по делото не се установява да е било нарушено изискването за
информираност на етажните собственици за разходите на ЕС, респ. за доказване на
тези разходи при взимането на решението за одобряването им (Решение № 78/13.05.2015г. по гр.д.№ 6829/2014г. на ВКС, І
г.о.). Видно от протокола от общото събрание от 27-и и 28-и юли 2015г., преди приемане на
решението по т.2 присъстващите етажни собственици са се запознали с представените
от управителя сумарни разходи от общия списък на разходите и въз основа на тях
са приели, че събраните приходи и направените разходи са законосъобразни и
съответни на нуждите на ЕС, като всички са изразили мнение, че не е нужно
представянето на детайлен отчет на всички фактури, а при обсъжданията по т.1 от
дневния ред са приели, че разходите за полетите и издръжката (Испания-България,
България-Испания) се поемат от етажната собственост. Ищецът не твърди невярно
отразяване на съдържащите се в протокола обстоятелства, а и същият не е бил
оспорен по специално предвидения за това ред по чл.16, ал.9 от ЗУЕС, поради
което представлява доказателство за същността (съдържанието) на взетите
решения, за действителните изказвания на етажните собственици и осъществилите
се по време на ОС техни действия, потвърдени с удостоверителното изявление на
управителя на ЕС и избрания протоколчик, подписали документа. Следователно, при
липса на проведено от ищеца насрещно доказване, етажните собственици сами и
доброволно са се лишили от възможността да им бъдат представени на разположение
разходно-оправдателните документи, въз основа на който е бил съставен отчета, и
да бъдат свевременно информирани за счетоводната документация на ЕС преди
провеждане на ОСЕС (и липса на данни то да е било незаконно свикано и/или
проведено) и гласуване на решението по приемането на отчета и одобряване
дейността на управителя за процесния период. Последващи възражения от етажните
собственици или на новоизбрани органи на ЕС относно липсата на предоставена
възможност за проверка на отчета и придружаващите го докумени или липсата на
разходно-оправдателни документи или тяхното несъответствие с изготвения отчет
не биха могли да обосноват незаконосъобразност на посоченото решение на ОС на
ЕС при положение, че същото е взето при наличие на изискуемите кворум и
мнозинство при спазване на материалните изисквания на закона.
Във връзка с доводите в исковата
молба и уточняващата искова молба и изразените от ищцовата страна становища,
както и от събраните доказателства следва да се отбележи, че съдът не разполага
с правомощие да извършва проверка по същество дали одобреният финансов отчет
съответства на представените приходни и разходни документи, доколкото подобна
преценка касае целесъобразността на взетото решение, което не попада в обхвата
на съдебната проверка и при предявен иск за отмяна по чл.40 от ЗУЕС. От друга
страна, от заключението на допълнителната съдебно-икономическа експертиза е
видно, че за процесния период са били издавани фактури, касови бонове, платежни
нареждания и разходни касови ордери за изплащани от касата на ЕС суми за
поддръжка на общите части, като липсата на писмени договори за предоставените
консумативи и услуги не води до незаконосъобразно разходване на средствата,
доколкото облигационните отношения с електро- и водоснабдителните дружества
възникват въз основа на неформални договори при общи условия, а законът не
предвижда писмена форма за действителност на договора за изработка (с оглед
предоставените услуги по ремонтни дейности, почистване и други).
По горните съображения съдът
приема, че предявеният от ищеца иск се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
С оглед правилата на процеса в
полза на ответника следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените от него разноски, включващи сумата в размер на 1170 лева за платено
адвокатско възнаграждение, сумата в размер на 360 лева за платен депозит за
вещо лице, и сумата в размер на 40 лева за превод на документи, или общо сума
по разноските в размер на 1 570 лева, която сума ищецът следва да бъде
осъден да му заплати.
Следва да бъде отхвърлена
претенцията на ищеца за заплащане на разноски по настоящото дело в размер на
2 631,57 лева, съгласно списък на разноските, както и на разноските,
направени в заповедното производство в размер на 1 626,14 лева.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Етажната
собственост на комплекс “И.” в к.к. Слънчев бряг, представлявано от управителя Я.Д.А.,
иск за признаване за установено, че А.В.Л., роден на ***г., поданик на Кралство
Испания, с адрес в Република България: к.к. Слънчев бряг, к-с “И.”, апартаменти
А303, А307, А403, А107, му дължи сумата в размер на 21 211,40 лв.
(двадесет и една хиляди двеста и единадесет лева и 40 ст.), представляваща непризнати
от Общото събрание на Етажната собственост от 27.07.2016г. разходи, извършени през
периода от 09.07.2014г. до 08.07.2015г., през който управител на Етажната
собственост е бил А.В.Л., и които парични средства за него е възникнало
задължението да ги предаде, след като е
бил освободен като управител, на новоизбрания управителен орган, в срок до
15.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2017г. до
окончателното й изплащане, както и мораторната лихва в размер на 1 366,96
лв. (хиляда триста шестдесет и шест лева и 96 ст.), дължима за периода от
16.08.2016г. до 03.04.2017г., за които суми е издадена Заповед № 240 от
04.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно
производство, развило се по ч.гр.д.№ 337/2017г. по описа на Несебърския районен
съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Етажната собственост на
комплекс “И.” в к.к. Слънчев бряг, представлявано от управителя Я.Д.А., ДА
ЗАПЛАТИ НА А.В.Л., роден на ***г., поданик на Кралство Испания, с адрес в
Република България: к.к. Слънчев бряг, к-с “И.”, апартаменти А303, А307, А403,
А107, сумата в размер на 1 570 лв.
(хиляда петстотин и седемдесет лева), представляваща направени по делото
разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Етажната
собственост на комплекс “И.” в к.к. Слънчев бряг, представлявано от управителя Я.Д.А.,
за осъждането на А.В.Л., роден на ***г., поданик на Кралство Испания, с адрес в
Република България: к.к. Слънчев бряг, к-с “И.”, апартаменти А303, А307, А403,
А107, да му заплати сумата в размер на 2 631,57 лв. (две хиляди шестстотин
тридесет и един лева и 57 ст.), представляваща направени по настоящото дело
разноски съгласно представен списък на разноските, и сумата в размер на
1 626,14 лв. (хиляда шестстотин двадесет и шест лева и 14 ст.),
представляваща разноски в заповедното производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: