№ 10199
гр. София, 01.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.ВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.ВА Гражданско дело №
20231110142583 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове от „ТС срещу Х. Т. Г., с искане да се
установи, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 321,64 лв., от
която 250,55 лева, главница, представляваща стойност на топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане, сумата от 64,84 лева,
представляваща мораторна лихва за забава от 16.10.2020г. до 31.01.2023г.,
сумата от 4,73 лева – представляваща главница за извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.2020г. до 07.2020г., както и сумата от 1,54 лева –
мораторна лихва за периода 05.03.2020г. до 31.01.2023г., за които суми има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
22.03.2023г. по ч.гр.д.№***. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднали в забава.
Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
1
искове по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че през процесния
период ответникът е потребител на топлинна енергия, както и правилното
отчитане на топлинна енергия. Моли съда за отхвърляне на исковете.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Д“ ООД, което не взима
становище
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ ***. по опис на СРС, 126 състав, се установява,
че на 22.03.2023г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено следното:
П Х.ва Х.ва да заплати на *** следните суми: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 83,52 лева (осемдесет и три лева и
52 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 22.02.2023г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 31.01.2023 г. в
размер на 21,61 лева (двадесет и един лева и 61 стотинки), цена на извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 1,58 лева (един лев и 58
стотинки), ведно със законна лихва за периода от 22.02.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 05.03.2020г. до 31.01.2023 г. в
размер на 0,51 лева (нула лева и 51 стотинки), държавна такса в размер на 6,25
лева (шест лева и 25 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на
12,50 лева (дванадесет лева и 50 стотинки).
Х. Т. Г. да заплати на *** следните суми: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 250,54 лева (двеста и петдесет лева
и 54 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 22.02.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до
31.01.2023 г. в размер на 64,84 лева (шестдесет и четири лева и 84 стотинки),
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 4,72 лева
(четири лева и 72 стотинки), ведно със законна лихва за периода от
22.02.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
05.03.2020г. до 31.01.2023 г. в размер на 1,54 лева (един лев и 54 стотинки),
държавна такса в размер на 18,75 лева (осемнадесет лева и 75 стотинки),
юрисконсултско възнаграждение в размер на 37,50 лева (тридесет и седем лева
и 50 стотинки).
Длъжникът П Х.ва е получила издадената заповед на 11.04.2023г., като в
законовия срок не подала възражение по чл. 414 ГПК, поради което по
отношение на нея заповедта е влязла в сила.
По отношение на ответника Х. Г. заповедта е връчена на основание чл. 47,
ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане от 03.07.2023г. съдът е дал указания
по чл.415, ал.1, т.2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В указания срок
ищецът е изпълнил указания на съда и е подал иска, поради което
производството е допустимо.
Исковете са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл.200, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ:
2
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
Съдът намира за установено по делото, че процесният недвижим имот е
бил топлофициран и че сградата е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Спорен между страните е въпросът дали ответникът е потребител на
топлинна енергия и каква идеална част притежава същият от процесния имот.
Видно от Нотариален акт №20, том XXIX, нот. Дело № 3706/1983г. на
нотариус при СРС Светла Миленкова, Х. Г. И и Иванка Петрова Г.а са
признати за собственици на процесния недвижим имот. Видно от Нотариално
завещание, съставено на 17.02.2010г. пред помощник-нотариус Марина
Джеджева-Скакалова, Х. Г. И завещава на внука си Х. Т. Г. собствените си 2/3
идеални части от имота. С Нотариален акт № 5, том III, рег. № 11537, дело 375
от 2017г. по описа на нотариус Цветанка Симеонова Тихомир Х.в Г. е продал
на Васил Тодоров Узунов собствените си 16/34 идеални части от процесния
имот. С Нотариален акт № 4, том III, рег. № 11534, дело 374 от 2017г. по описа
на нотариус Цветанка Симеонова, Тихомир Х.в Г. е продал на Васил Тодоров
Узунов собствените си 1/34 идеална част от процесния имот. По делото е
представено влязло в сила решение №20103709 от 25.09.2023г. по гр.д.
№6577/2019г. по описа на СРС, съгласно което ответникът Х. Т. Г. е носител на
правото на собственост върху 4/6 идеални части върху процесния имот на
основание наследствено правоприемство по извършено от Х. И нотариално
завещание от 17.02.2010г., №001, том I, рег. № 2977, нот.дело №
004/17.02.2010г. на Марина Джежева-Скакалова, помощник-нотариус по
заместване на нотариус Цветанка Симеонова, с рег. №30 на НК, а П Х.ва Х.ва
е носител на правото на собственост върху 1/6 идеална част върху процесния
имот. Останалата 1/6 от имота е собственост на Васил Тодоров Узунов.
Предвид изложеното и доколкото ответникът през процесния период е бил
собственик на 4/6 идеални части от топлоснабдения имот, то съдът намира за
установено съществуването на облигационно договорно правоотношение
между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия, което е
достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор
е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба
3
на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество
топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от
значение единствено към доказването на размера на иска.
В допълнение обстоятелството, дали трети за спора лица са ползвали /на
правно основание или без правно основание/ процесния имот може да доведе
единствено до облигационни права в полза на ответника спрямо тези трети
лица, но и да ги освободи от задълженията им за заплащане стойността на
доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия
Що се отнася до размера на предявения иск, който се оспорва от
ответника, съдът намира следното:
По делото са изслушани заключенията на вещите лица по съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна, които не са оспорени от страни и съдът ги
кредитира като пълни и обосновани. От заключението по СТЕ се установява,
че сградата на адреса е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период,
като ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общи топломери, които са от
търговски тип и са преминали метрологичен контрол съгласно изискванията.
Дяловото разпределение, извършено то „Д“ ООД за ЕС и процесния имот, е в
съответствие с методиката, нармативната уредба и данните от уредите в
сградата и имота. Посочено е още, че всички извършени измервания в АС са в
съответствие с изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и
актуални цени на ТЕ за процесния период. Според заключението
изравнителната сума за периода е в размер на 90,15 лева, като общата сума за
топлинна енергия, начислена от ищеца за абоната през процесния период е в
размер на 581, 02 лева, от които 219,44 лева за отопление и сградна
инсталация и 361, 58 лева за битово горещо водоснабдяване.
Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза размерът на
дължимите суми за ТЕ общо възлизат на 581,02 лева, в т.ч. за отопление
219,44 лева и за БГВ 361,58 лева, коригирани с изравнителни сметки в размер
на 142,68 лева за доплащане и както и с 52,49 лева за приспадане от промяна
на цена със задна дата. Същото е посочено и в съдебно-техническата
експертиза. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва върху
главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до
31.01.2023г., който възлиза на 78,14 за ТЕ и 2,05 за ДР. Видно от експертизата
в Приложение № 3 има постъпило плащане за процесния период в размер на
337,11 лева, като неплатена останала главница в размер на 334,10 лева.
Доколкото се установи по делото, че ответникът притежава 4/6 идеални части
от процесния имота, а не както е посочено в исковата молба ¾ идеални части,
то дължимата от ответника сума за главница потребена ел.енергия възлиза на
222,73 лева, за която сума искът следва да бъде уважен, а за горница до
пълния претендиран размер – отхвърлен.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са
включени в стойността на потребената топлинна енергия, видно от
представената счетоводна справка и ОФ и изравнителните сметки/. Съгласно
4
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „***
София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. Видно от представените изравнителни сметки третото
лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата да не е приета,
поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 4,20 лева, съобразно притежаваните от ответника
4/6 идеални части от имота.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на задълженията
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради което искът е
доказан по основание. По отношение на размера съдът намира, че същият
възлиза на 52,09 лева върху главницата за ТЕ.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се
явяват неоснователни.
По разноските:
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 25 лева за д.т., 400лв. за
особен представител, 300 лева за депозит за СТЕ и 300 лева депозит за ССчЕ,
вкл. е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. т.е.
общо 1125 лева. С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски в
общ размер на 975,93 лева в исковото и 49,66 лева разноски в заповедното.
Ответникът е бил представлявана от особен представител.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТС, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***, положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.150, ал.1
ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Х. Т. Г., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.София, общ. В, бул. „*** дължи на „ТС,
сумата от 222,73 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020г. за имот в гр.София,
общ. В, бул. „*** ведно със законна лихва от 22.02.2023 г. до изплащане на
5
вземането, мораторна лихва в размер на 52,09 лева за периода от 16.10.2020 г.
до 31.01.2023 г., сумата от 4,20 лева – представляваща главница за извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.2020г. до 07.2020г., за които суми
има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
22.03.2023г. по ч.гр.д.№***. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер от 222,73 лева до пълния претендиран
размер от 250,55 лв., цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2020г. за имот в гр.София, общ. В, бул. „***;
иска за разликата над присъдения размер от 52,09 лева до пълния претендиран
размер от 64,84 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода
15.09.2020г. до 11.07.2023г.; иска за разликата над присъдения размер от 4,20
лева до пълния претендиран размер от 4,73 лева, представляваща главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.2020г. до 07.2020г.,
както и иска за сумата от 1,54 лева – мораторна лихва за периода 05.03.2020г.
до 31.01.2023г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Х. Т. Г., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.София, общ. В, бул. „***, да заплати на
„ТС, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***,
разноски делото в размер на 975,93 лева в исковото и 49,66 лева разноски в
заповедното.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Д “ ООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6