Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,
13.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2081 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба на длъжника “Н.” ЕООД, ЕИК *******, за откриване на
производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност и при
условията на евентуалност поради свръхзадълженост. Молителят твърди,
че към датата на подаване на молбата има натрупани публичноправни задължения
към държавата, свързани с търговската му дейност и по които е спряло
плащанията, поради което е изпаднало в състояние на неплатежоспособност.
Състоянието на неплатежоспособност е обективно, трайно и не се дължи на
временни затруднения, като същевременно дружеството не разполага с имущество,
което да покрие задълженията му към кредиторите му. Твърди, че към датата на
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ задълженията на дружеството по ЗДДС за
периода от м. 01.2013 г. до м. 07.2018 г. по Ревизионен акт №
Р-22221018005109-092-001/15.07.2019 г. възлизат общо на 43 001,90 лева, от които главница в размер на 31381,52
лева и начислени лихви в размер на 11 620,38 лева, изискуеми публични
задължения в размер на 35,64 лева съгласно Протокол за проверка по
несъстоятелност № П-22221019131815-073-001/09.08.2019 г. по описа на НАП,
Териториална дирекция – София, както и просрочени и изискуеми други публични
задължения в размер на 7 709,30 лева по образувано изпълнително дело №
*********/2018 г. Твърди също наличието на задължения към едноличния собственик
на капитала И.К.Б.в размер на 24 500 лева. Твърди, че задълженията не са обезпечени. Твърди, че дружеството няма
други задължения по търговски сделки и към персонала, както и по банкови
кредити. Твърди, че дружеството не притежава ДМА, КМА, парични средства и
вземания от трети лица.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството при условията на евентуалност свръхзадължеността на дружеството, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството, да бъде обявено дружеството в несъстоятелност, да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, да бъде постановено прекратяване на дейността на предприятието и да бъде спряно производството, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
При условията на евентуалност молителят претендира на основание чл. 630, ал.1 от ТЗ да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството, да бъде назначен временен синдик и да бъде свикано първо събрание на кредиторите.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителя и са приети като доказателства Годишни финансови отчети на дружеството за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., баланс към 10.10.2019 г., както и счетоводни справки за дружеството.
По делото е представен от молителя Ревизионен
акт № Р-22221018005109-092-001/15.07.2019 г., издаден от ТД на НАП –
София, за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за
периода от 01.01.2013 г. до 31.07.2018 г., с който са установени задължения в
общ размер на 43 001,90 лева, от които главница в размер на 31 381,52 лева и начислени лихви в размер на 11 620,38
лева. Същият е връчен на молителя на 23.08.2019 г.
Представен е и Протокол
за проверка по несъстоятелност № П-22221019131815-073-001/09.08.2019г. на ТД на НАП – София.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ
вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото служебно извършена справка
от електронната система ИКАР за притежавани от дружеството недвижими имоти на
територията на цялата страна по партидата на молителя, от която се установява,
че за дружеството няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания.
Изискана е и е представена по делото справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция” за МПС, регистрирани на името на дружеството молител.
От НАП е изискана и представена информация за наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на “Н.” ЕООД, като е посочено, че няма започнали действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Към писмото е приложено постановление за налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП - София.
За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя, по делото е изслушано, неоспорено от молителя и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2014 г. – 2018 г. вкл. и към 10.10.2019 г. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на молителя и е изчислило показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на молителя.
Вещото лице посочва при анализа на структурата на активите на молителя, че анализът на капиталовата структура показва, че капиталовият ресурс на дружеството към 31.12.2014 г., 31.12.2015 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г., 31.12.2018 г. и към 10.10.2019 г. се състои само от привлечен капитал (задължения).
Вещото лице посочва, че в баланса за анализиринатие периоди, с изключение на 2014 г., дружеството не отчита нетекущи активи, а към 31.12.2014 г. отчита ДМА с балансова стойност от 1 хил.лв., представляващи 100% от нетекущите активи.
Вещото лице
дава заключение, че с най-голям относителен дял от краткотрайните активи на “Н.” ЕООД към 31.12.2014 г. са вземанията, които са на
стойност 19 хил.лв., представляващи 95% от краткотрайните активи, към
31.12.2017 г. са материалните запаси, които са на стойност 6 хил.лв.,
представляващи 100% от краткотрайните активи. Вещото лице дава заключение, че с
най-голям относителен дял от краткотрайните активи към 31.12.2015 г., към
31.12.2016 г. и към 31.12.2018 г. са паричните средства, които към 31.12.2015
г. са на стайност 1 хил.лв., представляващи 100% от краткотрайните активи; към
31.12.2016 г. са на стайност 3 хил.лв., представляващи 100% от краткотрайните
активи; към 31.12.2018 г. са на стайност 2хил.лв., представляващи 100% от
краткотрайните активи. Към 10.10.2019 г. дружеството не отчита краткотрайни
активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям
относителен дял от краткосрочните задължения на дружеството са други
задължения, които към 31.12.2014г. са в размер на 30 хил.лв., представляващи
100% от всички задължения; към 31.12.2015 г. са в размер на 13 хил.лв.,
представляващи 100% от всички задължения; към 31.12.2016 г. са в размер на 13 хил.лв.,
представляващи 100% от всички задължения; към 31.12.2017 г. са в размер на 17
хил.лв., представляващи 94,40% от всички задължения; към 31.12.2018 г. са в
размер на 28 хил.лв., представляващи 100% от всички задължения; към 10.10.2019
г. са в размер на 75 хил.лв., представляващи 100% от всички задължения (а при извършената
от вещото лице корекция 67 хил.лв.).
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 0,6667 за 2014 г., 0,0769 за 2015 г., 0,2308 за 2016 г., 0,3333 за 2017 г., 0,0714 за 2018 г. и 0,0000 към 10.10.2019 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,6667 за 2014 г., 0,0769 за 2015 г., 0,2308 за 2016 г., 0,000 за 2017 г., 0,0714 за 2018 г. и 0,0000 към 10.10.2019 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност са със следните стойности: 0,0333 за 2014 г., 0,0769 за 2015 г., 0,2308 за 2016 г., 0,0000 за 2017 г., 0,0714 за 2018 г. и 0,0000 към 10.10.2019 г.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за молителя: -0,3000 за 2014 г., -0,9231 за 2015 г., -0,7692 за 2016 г., -0,6667 за 2017 г., -0,9286 за 2018 г. и -1,000 към 10.10.2019г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: -3,3333 за 2014 г., -1,0833 за 2015 г., -1,3000 за 2016 г., -1,5000 за 2017 г., -1,0769 за 2018г. и -1,0000 към 10.10.2019 г.
Вещото лице дава заключение, че всички коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютни ликвидност към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. са извън референтните стойности, като същите към 10.10.2019 г. имат нулеви стойности.
Вещото лице
дава заключение, че към 31.12.2014 г. и към
31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. и към
10.10.2019 г. общата балансова стойност на всички активи (дълготрайни и краткотрайни), притежавани от “Н.”
ЕООД, не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения
(дългосрочни и краткосрочни). За всяка година от анализирания период и към
10.10.2019 г. коефициентът на финансова автономност има отрицателна стойност. Дружеството е декапитализирано и напълно зависимо от кредиторите
си. Вещото лице дава заключение, че е налице тенденция молителят да не може да
обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки.
Вещото лице дава заключение, че последното
частично плащане към ТД на НАП София е за задължение за
ДДС по Ревизионен акт№ Р-22221018005109/15.07.2019 г., с вальор 15.07.2019 г.
Вещото лице дава заключение, че последното извършено от “Н.” ЕООД плащане за погасяване на краткосрочно задължение, произтичащо от търговска сделка, е извършено на 28.03.2019 г. в размер на 216,82 лева за доставка на стоки по фактура № **********/28.03.2019 г. към контрагент “ТРАНС ОЙЛ”.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се
явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Молителят “Н.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане,
или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
В производството
по несъстоятелност въз основа на анализ на финансово-икономическото състояние
на молителя за 2014 г. – 2018 г. и към 10.10.2019 г. и възможността му да
изпълнява паричните си задължения към кредиторите, съдът следва да установи
дали молителят е в състояние на неплатежоспособност, както и дали това състояние е обективно и трайно или затрудненията
на длъжника са временни, съответно той разполага с достатъчно имущество за
покриване на задълженията си без опасност за интересите на кредиторите.
Коефициентите на обща ликвидност на молителя за целия анализиран период и към 10.10.2019 г. излизат извън референтната стойност от единица и са доста под нормата след 2015 г. Коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на молителя за анализирания период са извън нормата през целия изследван период. Съгласно констатациите на вещото лице, дружеството е декапитализирано и напълно зависимо от кредиторите си. Налице е тенденция дружеството да не може да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки.
В изслушаното и прието заключение на вещото лице е изследвана структурата на активите, която през целия издлеван период е доста под общата стойност на задълженията на дружеството (пасивите).
Изложеното по-горе води до извод за влошено финансово-икономическо състояние на дружеството през целия изследван период. След като коефициентът за обща ликвидност се съпостави с останалите коефициенти за ликвидност (за бърза, за незабавна и за абсолютна) и бъде анализиран заедно с тях, се налага изводът, че молителят има сериозни затруднения да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи, като е налице тенденция за влошаването им. От изчислените от вещото лице финансови показатели се установява, че през целия изследван период молителят е в голяма зависимост от кредиторите си. Налице е влошаване на финансовото-икономическо състояние на дружеството, което е доста влошено след 2015 г.
В разглеждания случай безспорно се установява от събраните доказателства, че молителят има изискуеми парични задължения по публично държавно вземане (данъчни задължения), които не е платило.
Молителят длъжник не е ангажирал доказателства, че затрудненията му са временни, а видно от заключението на вещото лице същите имат траен характер. Длъжникът не установява да разполага с достатъчно имущество за покриване на всички задължения, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ). По делото не се установява плащане на изискуемите задължения на молителя след 15.07.2019 г., когато е частично погасено задължение към ТД на НАП – София. Съгласно заключението на вещото лице и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че молителят е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер.
При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “Н.” ЕООД, поради неплатежоспособност.
Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при условията на евентуалност искане на молителя да бъде открито производство по несъстоятелност на ответното дружество поради свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да бъде взето предвид, че за да е налице неплатежоспособност, е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да не е в състояние да го изпълни. Не е необходимо началната дата на неплатежоспособността да се покрива с датата на извършване на определени правни действия, а с фактически настъпилата невъзможност за плащане.
Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебната финансово-икономическа експертиза и отчита трайното финансово-икономическо състояние на молителя, съдът намира, че молителят не е в състояние да изпълни публичните си задължения към държавата към 31.12.2014 година. Към тази дата се установяват от ревизионния акт, че молителят има установени публични задължения, които не е изплащал, като липсват доказателства за погасяването им, както и че състоянието на неплатежоспособност е трайно и не се дължи на временни затруднения. Към тази дата се установява и че дружеството не разполага с имущество, което да покрие задълженията му към кредиторите му.
По делото липсват доказателства, че молителят разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството.
Поради това съдът намира, че съгласно искането на молителя
производството по несъстоятелност по отношение “Н.” ЕООД следва да бъде открито при условията на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици – обявяване на неплатежоспособността на дружеството
и определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност,
налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, обявяване
на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му
и спиране на производството.
Предвид данните по делото и липсата на доказателства дружеството да разполага с парични средства, с които да се покрият необходимите начални разноски за издръжка на производството по несъстоятелност, дори и текущото възнаграждение на синдика, съдът намира, че на основание чл. 629б от ТЗ следва да укаже на кредиторите да привнесат сумата от 4 000 лева, необходима за покриване на разноските в производството, и да предупреди кредиторите и длъжника за последиците от невъзобновяване на производството в законоустановения срок.
Поради откриване на производството по несъстоятелност по отношение на молителя в хипотезата по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, не се е сбъднало процесуалното условие и съдът не дължи произнасяне по заявеното при условията на евентуалност искане за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата по чл. 630, ал. 1 от ТЗ.
По разноските:
С оглед изхода на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева– държавна такса по делото по молбата по чл. 625 от ТЗ, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на
“Н.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата – 31.12.2014 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника “Н.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на длъжника “Н.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника “Н.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника “Н.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”.
СПИРА производството
по търговско дело № 2081 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-8 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “Н.” ЕООД, ЕИК *******, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за предплащане на сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “Н.” ЕООД, ЕИК *******, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “Н.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) - държавна такса и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист сумата
от 5 лева (пет лева) – държавна такса.
УКАЗВА на длъжника “Н.” ЕООД, ЕИК *******, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на “Н.” ЕООД, ЕИК *******, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 и чл. 624
от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
ПРЕПИС от решението да се връчи на молителя длъжник с оглед
указанията по чл. 632, ал. 6 от ТЗ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се
води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :