Р Е Ш Е Н И Е № 50
гр. Шумен, 22.11.2019 г
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на три- десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Силвия Методиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 37 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „РВЦ“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Ш., представлявано от управителя И.Р.Ц. против община Д., Булстат ..., с адрес на управление гр. Д., ул. „..., предста- влявана от кмета Красимир Даскалов. С исковата молба, ищецът предявява претен- ция ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 25 540.01 лв., представлява- ща дължимо плащане за изработен технически проект по договор № Д-108/24.03. 2014 г., ведно с дължимата законна лихва от датата на депозиране на исковата мол- ба в съда до окончателното изплащане на сумата. В условие на евентуалност, ище- цът предявява иск против община Д. да бъде осъдена да му заплати претенди- раната сума от 25 540.01 лв., поради неоснователно обогатяване на ответника със стойността на изработения и предаден му технически проект. В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор № Д-108 от 24.03.20 14 г., по силата на който на ищеца е възложено изготвяне на работен проект. Проектът е изработен от ищеца в срок и е приет от ответника без възражения, като е подписан и съответния приемо-предавателен протокол от 07.04.2014 г. Но след приемане на работата ответникът не е изпълнил задължението си да заплати угово- реното възнаграждение. Въпреки отправената нотариална покана до датата на де- позиране на исковата молба дължимото договора възнаграждение не е изплатено. По отношение на предявения иск в условие на евентуалност ищецът твърди, че от- ветникът, като не е заплатил приетата от него работа се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Ответникът в отговора на исковата молба, оспорва изцяло претенцията на ищеца по основание и размер като неоснователна и недоказана. Ответникът не ос- порва, че между него в качеството му на възложител и ищецът в качеството му на изпълнител е сключен договор за изработка, че ищецът е изработил възложената му с договора работа, съобразно уговореното и че тя е приета без възражения. Не се оспорва и обстоятелството, че ответникът не е заплатил уговореното с договора възнаграждение, но плащането е било обвързано с друго действие, предполагащо наличието на одобрение от трето лице. В чл.2 от договора е било уговорено, че за- плащането на изработеното от ищеца ще се извърши след одобряване и финансира- не от ДФ „Земеделие“ на проектното предложение на ищеца. Фондът е отказал фи- нансиране, поради което са налице непредвидени обстоятелства, съгл. хипотезата на § 2, т.27 от ДР на ЗОП, които правят невъзможно изпълнение на задължението му. По отношение на предявения в условие на евентуалност иск, ответникът счита, че не се е обогатил за сметка на ищеца, тъй като не е получил финансиране от ДФ „Земеделие“.
В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло иско- вата си претенция и оспорва възраженията на ответника.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа изложе- ното в отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Между страните е сключен договор № Д-108 от 24.03.2014 г., по силата на който ответникът в качеството му на възложител е възложил а ищецът в качеството му на изпълнител е приел да изготви работен проект за определяне на най-благо- приятни зони за изграждане на наблюдателен пункт за мониторинг и превенция от пожари в общинските горски територии, стопанисвани и управлявани от община Д., необходими за реализиране на проект със заглавие „Изграждане на система за превенция от горски пожари, чрез наблюдение на общинските горски територии в община Д.“ по Програма за развитие на селските райони, мярка 226 „Възста- новяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“.
Не се спори между страните, че възложената работа е изпълнена и приета от ответника без възражения за неправилно изпълнение с приемо-предавателен про- токол от 07.04.2014 г.
Не се спори между страните и досежно обстоятелството, че ответникът въ- преки отправените му покани не е заплатил дължимото възнаграждение на ищеца за изработения от него и предаден работен проект.
От приложената по делото Заповед № 03-РД/4764 от 19.12.2014 г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“ се установява, че е отказано финансиране на община Д. по подаденото от нея заявление за подпомагане с предмет изграждане на „Система за превенция на горски пожари чрез наблюдение на общинските горски територии в община Д.“ на стойност 350 265.68 лв. без ДДС, включително 21 283.34 лв. – за проектиране – изготвяне на технически проект. В мотивите на за- поведта е посочено, че с изменение на Наредба № 20 от 07.07.2008 г. за условията и реда на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Възстановява- не на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. са въведени критерии за оценка на проектите. Един от тях е „Площта на горската територия, която ще бъде защитена е по-голяма от 500 ха.“. Съгласно този критерий се дава приоритет на проекти с инвестиции, включващи превантивни дейности, които обхващат повече от 500 ха. горски територии, собственост на кандидата. В проектната документация към момента на кандидатстване община Д. не е представила документи за соб- ственост на горските имоти, които ще бъдат в обсега на наблюдателна кула. Пред- ставени са само документи за общинска собственост на имотите, в които е предви- дено изграждането на системата за противопожарна защита. На община Д. е изпратено уведомително писмо, с което й е предоставен срок да представи доку- менти за собственост на горските имоти, които ще бъдат в обсега на наблюдател- ния пункт. Община Д. не е представила документи за собственост на горските имоти, които ще бъдат в обсега на наблюдателния пункт. В приложената от общи- ната карта не е нанесен обсега на наблюдение на кулата, поради което не е можело да се определи кои точно имоти попадат в периметъра на защита.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнение задължението на поръчващия да заплати уговоре- ното възнаграждение за приетата от него работа. Налице е и акцесорна претенция за законната лихва върху претендираната от ищеца сума за периода от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й заплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.258 във вр. с чл.266 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предявените в условие на евентуалност искове са с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 ГПК от 20.08.2019 г. Разгледани по същество първоначалните искови претен- ции на „РВЦ“ ООД са основателни, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен между страните договор за изработка по смисъла на чл.258 и следв. от ЗЗД. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е из- работил възложеният му работен проект в уговорения срок и съобразно изисква- нията на ответника. Проектът е приет от община Д. без възражения за непра- вилно изпълнение.
Спорът между страните е относно наличието на предпоставките, при които ответникът дължи заплащането на дължимото възнаграждение. Следва ли плащане- то му да зависи от действията на трето лице. Ответникът се позовава на чл.2.2 от договора съгласно който възнаграждението се плаща в срок от десет работни дни след подписването на договорът между него и ДФ „Земеделие“ за финансиране на дейностите във връзка с които е възложено изготвянето на проекта. Вследствие от- каза на ДФ „Земеделие“ налице са непредвидени обстоятелства по смисъла на § 2, т.27 от ДР на ЗОП. Според ищеца договорната клауза е нищожна поради липса на основание съгл. чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД и в случая не намира приложение разпо- редбата на §2, т.27 от ДР на ЗОП.
Като порок, водещ до нищожност на правните сделки, липсата на основание е налице само при каузалните сделки. Основанието на сделката представлява ти- пичната и непосредствена цел, която се преследва с предоставяне на имуществена облага, като съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на сделката и същото се презюмира до доказване на противното (аргумент от чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД). По своята специфика, липсата на основание, е порок водещ до недействителността на сделката, а не на отделна нейна клауза. В конкретния слу- чай основанието за сключване на процесния договор е придобиването от ответника на проект, който му е необходим с оглед възможността да кандидатства по проект, свързан с усвояване на средства от Европейския съюз. С оглед на това необосно- вано е твърдението на ищеца, че клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграж дението да изпълнителя да се предхожда от плащане към ищеца по сключен между него и ДФ „Земеделие“ договор е нищожна поради липса на основание.
Уговорката обективирана в чл.2.2 от договора принципно не противоречи на закона по аналогия с чл.296, ал.1 от ТЗ и съобразно установения с чл.9 от ЗЗД принцип за автономия на волята е допустима. Но отказът на третото лице да фи- нансира ответника е релевантен само в хипотезата, когато ищецът не е изпълнил за- дълженията си по процесния договор. В случай, че той е изправната страна по до- говора, отказът на третото лице не преклудира възможността му да претендира плащане на дължимото му възнаграждение. Обстоятелството, че ДФ „Земеделие“, е отказал финансиране не освобождава ответника от отговорност. В този смисъл е изричната и императивна разпоредба на чл.81, ал.2 от ЗЗД, че субективната невъз- можност за изпълнение поради липса на парични средства не е основание за осво- бождаване от договорните задължения.
В случая безспорно е установено, че ищецът точно е изпълнил задълженията си произтичащи от процесния договор. От друга страна отказът на ДФ „Земеделие“ да финансира изграждането на системата за превенция на горските пожари се дъл- жи на обстоятелството, че община Д., въпреки дадените й указания не е пред- ставила документите, доказващи че отговаря на нормативно установените критерии за финансиране. Т.е. бездействието на ответника и неполагането на дължимата гри- жа от негова страна е причината да не се сключи договор за финансиране между него и третото лице и съответно да не е налице визираната в чл.2.2 от процесния договор предпоставка за плащане дължимото възнаграждение на ищеца. С оглед на това съдът в настоящия си състав приема, че не са налице непредвидени обстоятел- ства по смисъла на §2, т.27 от ДР на ЗОП. Съгласно тази разпоредба непредвидени обстоятелства са обстоятелства, които са възникнали след сключването на догово- ра, не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резул- тат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия.
Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграж- дението за извършената и приета работа. Следователно с приемането на работата вземането на изпълнителя за възнаграждение става изискуемо и може да го търси от възложителя. В конкретния случай е налице приемане на работата. Т.е. задълже- нието на ответника, за заплащане на възнаграждението е възникнало и следва да бъде изпълнено. Видно от договора размерът на дължимото възнаграждение с включен ДДС е 25 540.01. лв. Ответникът не е ангажирал доказателства за заплаща- нето му, като размерът му не оспорва от него. С оглед на това съдът, счита, че предявения на основание чл.258 във вр с чл.266, ал. 1 от ЗЗД иск е основателен и доказан и следва да се уважи уважи изцяло, така както е предявен.
Предвид
основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната акцесорна
такава за заплащане на законна
лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 05.04.2019 г. до окончателното й заплащане, поради наличие на
виновно неизпълнение на
парично задължение от ответника, по сключения между страните договор за
изработка.
Предвид уважаването на предявените искове с правно основание чл.258 във вр. с чл.266 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът не следва да разглежда предявения от ищеца, при условие на евентуалност, иск по чл.59 от ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените по делото писмени доказа- телства за направени разноски по делото и направеното искане на ищeца следва да му се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 522.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда община Д., Булстат
..., с адрес на управление гр. Де- вин, ул. „..., представлявана от кмета
Красимир Даскалов да заплати на „РВЦ“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. Ш., представлявано от управителя И.Р.Ц. сумата от 25 540.01
(двадесет и пет хиляди петстотин и четиридесет лева и една стотинка) ле- ва,
представляваща неплатено възнаграждение за изработен технически проект по договор
№ Д-108 от 24.03.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска 05.04.2019 г. до окончателното й заплащане, както
и сумата от 1 522.00 (хиляда петстотин двадесет и два) лева, представляваща
напра- вените от „РВЦ“ ООД разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двусед- мичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: