Р Е Ш Е Н И Е
№ 599/ 21.03.2024 г. град Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Добрич втори касационен състав
На дванадесети март
година 2024
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Любомир Генов
Членове: Нели Каменска Иванка Иванова
Секретар: Ирена Димитрова
Прокурор: Златко Тодоров
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 73 по описа за 2024
година,
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63в от ЗАНН.
Делото е образувано по
касационна жалба,
подадена от директора на ОД на МВР – Добрич – ст. комисар Цв. П. против Решение №
107/14.12.2023 г., постановено по НАХД № 156/ 2023 г. по описа на РС – Каварна,
с което е отменен Ел. фиш серия К № 4398744 на ОД на МВР – Добрич, съставен на
19.12.2020 г., с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на С.П.В.
ЕГН ********** *** е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 300 лв. В жалбата е посочено като касационно основание за
отмяна – нарушение на материалния закон. При тълкуване се извлича и съществено
нарушение на процесуалните правила. Касаторът сочи за нарушаване на правото на
защита на АНО. Приложения по делото протокол от 21.12.2020 г. е в съответствие
с изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на Автоматизирани технически средства и системи (АТСС)
за контрол на правилата за движение по пътищата. Нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска издаване на НП/ ЕФ когато има нередовност в АУАН, стига да е
установено по безспорен начин: извършването на нарушение; самоличността на
нарушителя и неговата вина, което в случая безспорно е налице.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – С.В., редовно призован се
явява лично и изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич
изразява становище за основателност на жалбата, тъй
като решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно и следва да
бъде отменено. Безспорно е доказано допуснатото адм. нарушение.
Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във
връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното
производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна при следните съображения:
За да отмени процесният ЕФ, РС – Каварна е приел за
установено от фактическа страна, че на 19.12.2020 г. в 13:23ч. в обл. Добрич, общ.
Каварна на главен път I-9 км 37+703 до разклона за с.Раковски, извън населено
място е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта TFR1-М 641 насочено към гр.Шабла, на
МПС л.а. „Мерцедес Ц 2000 Компресор“ с ДК № ТХ 3999 ТК. В обжалвания ЕФ серия К
№ 62311441 е отразена установената стойност на скоростта 130 км/ч,при разрешена
стойност на скоростта 90 км/ч., като превишената стойност на скоростта е 40
км/ч, при отчетен толеранс от 3% от отчетената скорост в полза на водача. Установено
е, че собственик на когото е регистрирано МПС е С. В. ЕГН ********** ***.
Изготвен е клип № 5298 (л.6). Превишената скорост е фиксирана посредством
процесното техническо средство. При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Добрич
е издаден на 23.01.2021г. ЕФ серия К 4398744 на ОДМВР-Добрич, с който за
нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189 ал.4
във връзка с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП на касатора е наложено адм. наказание
„глоба” в размер на 300 лв. От приобщеното като писмено доказателство по делото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 издадено на
24.02.2010г. се установява, че срокът на валидност на мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М е 24.02.2020г.
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835. Видно от Протокол № 5-16-20 от 15.10.2020г. на Главна
дирекция „Национална полиция“, сектор „Управление на собствеността“-полицейска
техника Лаболатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери се установява, че е извършена последваща проверка на мобилната система
за видеоконтрол TFR1-М. При проверката се установява съответствие с одобрения
тип. Видно от приобщения към доказателствения материал по делото Протокол за
проведено обучение на служител от РУ-Каварна при ОД на МВР за работа с
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-М, на 01.02.2018г. в гр.Добрич е проведено обучение за работа със „Система
за автоматично фиксиране на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М на
служителя мл.инспектор А. Атанасов, мл.автоконтрольор I-ва степен към група
„Охранителна полиция“ в РУ-Каварна при ОД на МВР-Добрич. Системата е монтирана
на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ТХ 8237 ТХ, числящ се към РУ-Каварна при
ОД на МВР Добрич.
От правна страна въззивният съд е приел, че видно от
оспорения ЕФ, датата на твърдяното нарушение е 19.12.2020г., когато е извършено
заснемане с посоченото техническо средство. Едва на 23.06.2023г., видно от
приобщената като доказателство по делото справка от АИС АНД (л.9) след изтичане
на 6-месечен срок, е извършено връчване на ел.фиш. С разпоредбите на чл.189,
ал.4-11 от ЗДвП е въведена възможност за установяване на адм.нарушения и
ангажиране на административно-наказателна отговорност по опростена процедура, която
се основава на автоматизирани технически средства. Началото на производството
по издаване на ЕФ обаче, се поставя със заснемане на извършеното нарушение
посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по
смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН. Електронното изявление, записано (обективирано)
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства съставлява регламентирания в закона ЕФ, който
е своеобразен аналог на НП, като аргумент в тази насока е нормата на чл.189
ал.11 от ЗДвП, според която влезлия в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП.
Доколкото самото заснемане играе ролята на АУАН, а ЕФ на НП, то само в случай, че
е подписана декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП и се промени авторството на
извършеното нарушение, може да се приеме, че от получаване на декларацията е
открит нарушителят и тече срока по чл.34 от ЗАНН, за съставяне на фиша. В
случай, че не е подписвана декларация, какъвто е процесния случай, важи чл.188
ал.1 от ЗДвП, че собственикът или този на когото е предоставено МПС, отговаря
за извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от която дата на
заснемането следва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34 от ЗАНН. Според
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното административно-наказателно
производство се прекратява, ако не е издадено НП в 6-месечен срок от
съставянето на акта. От датата на заснемане на нарушението-19.12.2020г. до
23.06.2023г., когато ЕФ е връчен на касатора, няма данни да му е връчван такъв
или да е правен неуспешен опит за това, поради което не може да се приеме, че
такъв изобщо е бил издаден. Разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН е императивна и
спазването на установените в закона срокове е задължително. Издаването на ЕФ (НП)
след изтичане на предвидените в чл.34 ЗАНН срокове е съществено нарушение на
процесуалните правила. Визираните в чл.34 ЗАНН срокове са преклузивни и след
изтичането им е налице процесуално основание за прекратяване на административно-наказателното
производство.
Действително приложения снимков материал съгласно
чл.189 ал.15 от ЗДвП, като изготвените технически средства и система, заснемаща
и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, съставлява
веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес, но в
процесния случай не е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на
адм. нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. По административно- наказателната
преписка е приложен протокол рег.№ 283р-13246/ 21.12.2020 г., с дата на
използване 19.12.2020г., съгласно чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на АТСС за контрол на скоростта TFR1-М 641. В
приложения протокол не са посочени следните задължителни реквизити: - не е
посочен началото на участъка и края на участъка в който се контролира
скоростта, не е отразено в протокола дали е направена снимка на разположението
на АТСС спрямо участъка за контрол на МПС, не е вписана правилно точната посока
на движение на контролираните МПС в двете посоки. В конкретния случай част от
графите на протокола са останали непопълнени от контролните органи. Именно чрез
попълване на този реквизит се установява така необходимата връзка между
приложения към ЕФ фотоклип и АТСС, за което се твърди, че на процесната дата е
заснело нарушението. Цитираният протокол представлява официален свидетелствуващ
документ и предвид това недопустимо е органите извършващи контрол, сами да
преценяват кои графи от протокола ще запълнят и кои ще пропуснат да попълнят. Съгласно
чл.10 ал.3 от Наредбата съставеният протокол следва да се съпровожда и със
снимка на разположението на мобилното АТСС, което изискване в случая е спазено.
По отношение на снимката на разположението на мобилното АТСС следва да се има
предвид, че липсват дата, час, координати. От така приложеното към
доказателствения материал по делото статично изображение не може да се направи
извод, че то е заснето с посоченото техническо средство на 19.12.2020г. в
13.23часа. Не е без значение и отразения в протокол рег.№
283р-13246/21.12.2020г., с дата на използване 19.12.2020г. часови отрязък за
използване на АТСС за контрол на скоростта TFR1-М 641, а именно: от 13.15ч. до
15.00ч. на 19.12.2020г. Това дава основание на съда да намери, че в процесния
случай липсва задължителната снимка на разположението на автоматичното
техническо средство към момента на установяване на нарушението.
При тези съображения процесния ЕФ е отменен от
въззивния съд.
Настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд
за незаконосъобразни и в противоречие със събраните доказателства по делото. Не
са налице сочените от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните
правила при издаване на процесния ЕФ. Подадената касационна жалба е
основателна.
Съдебният състав не споделя доводите на въззивния съд
изложени по отношение на събраните доказателства по делото. Приложения по делото
протокол от 21.12.2020 г. е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
Автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата. Нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска издаване на НП/
ЕФ когато има нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин:
извършването на нарушение; самоличността на нарушителя и неговата вина, което в
случая безспорно е налице.
Нарушението е установено със стационарно
преносим уред за контрол на скоростта- АТСС ТFR – М 641, което техническо средство представлява
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникация, което е видно и от приложения протокол от проверка на
Българския институт по метрология. Техническото средство, предполага единствено
включване и изключване на мобилното устройство, съобразно изискванията на
Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.
189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, при спазване
процедурата по чл. 186, ал. 4 и чл. 188
от ЗДвП- изпращане на покана и попълване на декларация.
Нарушението е установено по несъмнен начин
както от обективна, така и от субективна страна, тъй като на инкриминираната
дата ответникът В. се е движил в извън населено място, където максимално
разрешената скорост на движение е 90 км/ч, с над тази скорост, а именно с 130
км/ч (отчитайки грешка – 3км), което е нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като превишаването е с 40 км/ч. Разпоредбата на чл.
182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП в този случай предвижда за превишаване от 31 до 40
km/h - глоба 300 лв.
Нарушението е индивидуализирано точно,
ясно и с всички необходими елементи от обективна страна, като е издаден и
съответен ЕФ при спазване на предвидената процедура. Наложеното наказание е в размер
на предвидения в закона точен размер и няма възможност за неговото изменяване,
поради което се явява справедливо и съответно.
Мястото на извършване на нарушението,
както и техническото средство са посочени ясно и точно както в ЕФ. Посочено е
че мястото на извършване на нарушението е на главен път І-9, км 37+703 до
разклона за с. Раковски, общ. Каварна, обл. Добрич, т. е. дадени са всички
необходими данни, от които да се установи, че се касае за движение в извън населено
място- посочване на мястото на установеното адм. нарушение. В ЕФ е посочено и
конкретното техническо средство извършило заснемането- АТСС ТFR1-М 641.
При тези
съображения настоящата касационна инстанция приема, че въззивното решение
следва да бъде отменено, като бъде потвърден издадения ЕФ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 107/14.12.2023 г., постановено по НАХД №
156/ 2023 г. по описа на РС – Каварна, с което е отменен Ел. фиш серия К №
4398744 на ОД на МВР – Добрич, съставен на 19.12.2020 г., с който за нарушение
на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на С.П.В. ЕГН ********** *** е наложено
адм. наказание „глоба“ в размер на 300 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Ел. фиш серия К № 4398744 на ОД на МВР – Добрич, съставен на 19.12.2020 г., с
който за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на С.П.В. ЕГН **********
*** е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..