РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Бургас , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариела А. Иванова
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от Мариела А. Иванова Гражданско дело №
20202120105311 по описа за 2020 година
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, LVIII граждански състав
На петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: Мариела Иванова
Секретар: Станка Добрева
като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело номер 5311 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. Ф. Б., ЕГН ********** от
гр.Бургас, **** против К. Ж. А., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Бургас, *****, с
която е предявен иск с правно основание чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата дължи на ищеца сумата от 9 900, 00
лева, представляваща непогасен заем, предоставен на 04.06.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 17.07.2020 г., до изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 21.07.2020 г. по ч. гр. д. №
3943/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас. Претендират се и разноски.
1
В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.06.2018 г. ищецът
предоставил на ответницата в заем сумата от 9 900,00 лв., която била преведена от
личната банкова сметка на ищеца, открита в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, по
банковата сметка на ответницата, открита в „Централна кооперативна банка“ АД.
Твърди се, че ответницата е била поканена с нотариална покана да изпълни
задължението си за връщане на заетата парична сума, но и до настоящия момент не е
сторила това. Представя и ангажира доказателства.
В с.з. процесуалните представители на ищеца поддържа иска.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата К.
Ж. А., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат Ч.,
която оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му. Излага доводи, че от
представената вноска бележка не става ясно дали се касае за предоставяне на заем или
за погасяване на заем. Отбелязва се липсата на писмен договор, който да обективира
волята на страните относно срока, лихвите и вноските за погасяване.
В с.з. депозирания отговор се поддържа.
Бургаският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед № 1677/21.07.2020г. постановена по ч.гр.д. № 3943/20г. по описа на
БРС съдът е разпоредил на К. Ж. А. да заплати на кредитора В. Ф. Б. сумата от 9 900
лв., представляваща неизпълнение на задължение за връщане на заета парична сума,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2020г. до окончателно
изплащане на вземането, както и сумата от 844 лв., представляваща направените от
заявителя разноски по делото.
Срещу заповедта ответницата е депозира възражение в срок.
По делото е представено преводно нареждане от 04.06.2018г., с което ищецът Б.
е превел по сметка на отв.А. сумата от 9 900лв. Като основание за превода е записано-
заем.
На 06.07.20г. до отв.А. е изпратена нотариална покана, с която ищецът е поискал
връщането на заема от 9 900лв. Поканата е връчена чрез трето лице със задължението
да я предаде.
От представените по делото извлечения от сметката на отв. А. се установява, че
за периода от 02.01.2018г.-м.12.2019г. са извършвани няколко превода между страните:
- на 28.03.2018г. ищецът е превел по сметка на ответницата сумата от 300лв. с
2
основание „захранване на сметка“;- на 04.04.2018г. ищецът е превел по сметка на
ответницата сумата от 200лв. с основание „захранване на сметка“;- на 04.06.2018г.
ищецът е превел по сметка на ответницата сумата от 9900лв. с основание „заем“;-на
27.06.2018г. ответницата е превела по сметка на ищеца сумата от 200лв. с основание
„връщане на заем“;-на 17.07.2018г. ответницата е превела по сметка на ищеца сумата
от 2000лв. с основание „връщане на заем“;- на 02.10.2018г. ищецът е превел по сметка
на ответницата сумата от 500лв. с основание „вноска“;- на 03.10.2018г. ответницата е
превела по сметка на ищеца сумата от 200лв. с основание „заем“;- на 06.11.2018г.
ищецът е превел по сметка на ответницата сумата от 300лв. с основание „вноска“;- на
05.02.2019г. ответницата е превела по сметка на ищеца сумата от 200лв. с основание
„заем“;- на 05.03.2019г. ответницата е превела по сметка на ищеца сумата от 200лв. с
основание „заем“;- на 10.07.2019г. ищецът е превел по сметка на ответницата сумата от
500лв. с основание „захранване на сметка“;- на 01.10.2019г. ищецът е превел по сметка
на ответницата сумата от 500лв. с основание „захранване на сметка“;
От събраните гласни доказателства се установява, че в периода 2017г.-2018г.
ответницата А. и св. П. работили в банка, където се запознали с ищеца. Първоначално
го познавали като клиент, но в последствие двамата с ответницата станали много
близки. Св. П. твърди, че ищецът Б. постоянно обгрижвал А. и я подпомагал
финансово. Тя първоначално нямала интерес към него и той се опитвал по този начин
да я спечели.
Св. Б. посочва, че познава ответницата, която първоначално й била клиента, а
през 2018г. решили да работят заедно. Тя имала фризьорски салон и ответницата
трябвало да закупи апаратура и козметика, за да започне работа като козметик в
нейното студио. Свидетелката посочва, че Б. често е идвал в салона и е давал на ръка
суми от по 200-300лв.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Предявеният иск с правно основание чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 422
ГПК е частично основателен като съображенията за това са следните:
От представеното по делото преводно нареждане от 04.06.2018г. по безспорен
начин се доказа, че ответникът е предоставил сумата от 9900лв. на ответницата А.. В
преводното нареждане изрично е посочено, че основанието за плащане на сумата е
заем. Това обстоятелство се потвърждава и от изпратената от ищеца Б. нотариална
покана, в която подробно е описано датата, начина на предоставяне на сумата и
основанието за нейното предоставяне.
Основанието за предоставяне на сумата от 9900лв. се потвърждава и от
3
извършените на 27.06.2018г. и 17.07.2018г. две плащания от страна на отв. А. по
сметка на ищеца в размер на 2 200лв, в които изрично е посочила, че се извършват за
„връщане на заем“.
В тази насока са и събраните по делото гласни доказателства, от които се
установява, че ищецът е този, който е подпомагал финансово ответницата, а не
обратно. Т.е. не може да се приеме изложеното в отговора на исковата молба, че
ищецът е погасявал предоставен му от ответницата заем с платежното нареждане от
04.06.2018г.
Предвид изложените аргументи относно наличието на валидно сключено заемно
правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил в заем сумата от 9 900лв.,
съдът намира, че за ответната страна се е породило задължението да я върне.
По делото са представени доказателства за изплатени суми в полза на ищеца в
размер на 2 800лв., за които суми искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на размера на погасената част от заема съдът намира,че следва да
бъде кредитирано представеното извлечение от сметка и посочените в него основания
за плащане. Това е така, тъй като видно от извлечението от сметката на ответницата
става ясно, че в период от няколко години между страните са превеждани
няколкократно суми на различни основания. Тези, които обаче са преведени като
основание заем, следва да бъдат отчетени, доколкото не са предоставени доказателства
за други договорни отношения между страните.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените от
него съдебните разноски в заповедното и в настоящото съдебно производство.
Разноските на ищеца- съобразно уважената част, в заповедното производство са в
размер на 605.29 лв. – адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.
Разноските на ищеца-съобразно уважената част, за настоящото производство са в
размер на 443.21лв.-заплатена държавна такса и възнаграждение за особен
представител. Съдът не присъжда адвокатско възнаграждение в исковото производство
доколкото същото е присъдено в заповедното производство.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Ж. А., ЕГН **********,
постоянен адрес: гр.Бургас, *****, че съществува вземане на В. Ф. Б., ЕГН **********
от гр.Бургас, **** в размер на 7 100, 00 лева, представляваща непогасен заем,
предоставен на 04.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
4
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 17.07.2020г., до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
пълния предявен размер от 9 900лв.
ОСЪЖДА К. Ж. А., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Бургас, ***** да
заплати на В. Ф. Б., ЕГН ********** от гр.Бургас, **** сумата от 605.29лв. съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА К. Ж. А., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Бургас, ***** да
заплати на В. Ф. Б., ЕГН ********** от гр.Бургас, **** сумата от 443.21лв. съдебно-
деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5