Р Е Ш Е Н И Е № 6
гр. Шумен, 05.02.2016 г
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на пет- надесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
при секретар Г.С., като разгледа докладваното от окръжния съдия Кон- стантин Моллов т. д. № 620 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана на 02.11.2015 г., искова молба на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Со- фия, ул. „...”, № 19, представлявана от изпълнителните директори ...Д.Д.М. и Д.Н.Н., чрез пълномощника си юрискон- султ Ж.Р.Ж. против ЕТ „...”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление, гр. Велики Преслав, община В. Прес- лав, обл. Шумен, ул. „...”, № 16, представляван от ...С.М.С., ЕГН **********. В исковата си молба ищецът твърди, че на 28.08.2007 г. меж- ду ищеца и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е предоставил на ответника банков кредит в размер на 200 000.00 лева, под формата на кредитна линия. Първоначалния срок за ползване е 12 месеца, като в договора е предвидена възможността банката по искане на кредитополучателя да продължи ползването на кредитната линия. Крайният срок за ползване на кредитната линия е 28.08.2014 г., а крайният общ срок за погасяване е 28.08.2022 г. След изтичане на дванадесетмесечния срок, ответникът е поискал продължаване на срока за ползва- не, но между страните не е постигнато съгласие. С оглед на това крайният срок за погасяване на кредитната линия е бил 28.08.2010 г. Ответникът не е погасил усвоения кредитен лимит, поради което банката е предприела действия за принуди- телното му събиране, като въз основа на издадена от ВПРС заповед за изпълнение се е снабдила с изпълнителен лист издаден на 26.06.2015 г. На 21.07.2015 г. е обра- зувано изп. д. № 20157740400345 по описа на ЧСИ Я.Д.. В срока посочен в чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е направил възражение срещу заповедта за изпъл- нение, поради което в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск. С исковата молба се претендира да се установи, че ЕТ „...” по силата на сключен договор за кредит от 28.08.2007 г. дължи на „Банка ДСК” ЕАД, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за из- пълнение – 24.06.2015 г. сумата от 292 242.23 лв., от която 195 631.66 лв. главница по договора за кредит от 28.08.2007 г.; 3 104.49 лв. договорна лихва за периода от усвояване на кредита до 24.06.2015 г. и 93 506.08 лв. санкционираща лихва до 24 06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2015 г. до окончателно погасяване на задължението. С оглед така очертаната фактическа об- становка съдът приема, че налице е правен спор относно установяване съществува- нето на вземане, произтичащо от сключен между страните договор за кредит с дата 28.08.2007 г. Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, поддържа исковата си пре -тенция, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж.Р. Желязко- ва, която на основание чл.238 от ГПК моли съда да постанови неприсъствено реше- ние.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът, независимо, че редовно му е връчено съобщение, не е представил писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание, проведено на 15.01.2016 г., въпреки, че е редовно призован, ответникът не се явява, не изпраща свой представител, не е депозирал становище и не е напра- вил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът счита, че са налице визираните в разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, три предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответни- кът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото засе- дание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Налице са и посочените в чл.239, ал.1 от ГПК материалноправни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. С разпореждането си от 03.11.2015 г., съдът е указал на ответника последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане в негово отсъствие. На следващо място, съдът, в настоящия си със- тав, въз основа на представените писмени доказателства, приложени към исковата молба, както и от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, прие- ма, че исковата претенция е вероятно основателна и следва да бъде уважена в пре- дявения размер от 292 242.23 лв., от която 195 631.66 лв. главница по договора за кредит от 28.08.2007 г., 3 104.49 лв. договорна лихва за периода от усвояване на кредита до 24.06.2015 г. и 93 506.08 лв. санкционираща лихва до 24 06.2015 г., вед- но със законната лихва върху главницата, считано от 24. 06.2015 г. до окончателно погасяване на задължението.
С оглед на гореизложеното, предвид наличието на предпоставките, посоче- ни в чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение, с което да уважи предявения от ищеца иск за сумата от 292 242.23 лв., от която 195 631.66 лв. главница по договора за кредит от 28.08.2007 г., 3 104.49 лв. договорна лихва за периода от усвояване на кредита до 24.06.2015 г. и 93 506.08 лв. санкционираща лихва до 24 06.2015 г., ведно със законната лихва върху главница- та, считано от 24. 06.2015 г. до окончателно й заплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да запла- ти на ищеца сумата от 15 442.12 лева, представляващи направените от него разнос- ки по делото, а също така, предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.20 14 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, и направените в заповедното производ- ство разноски в размер на 10 758.47 лв. или в общ размер на 26 200.59 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено че ЕТ „...”, ЕИК 127587 781, със седалище и адрес на управление, гр. Велики Преслав, община В. Преслав, обл. Шумен, ул. „...”, № 16, представляван от С.М.С., ЕГН ********** дължи на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и ад- рес на управление гр. София, ул. „...”, № 19, представлявана от изпълни- телните директори ...Д.Д.М. и Д.Н.Н. сума в общ размер на 292 242.23 лв., от която главница в размер на 195 631.66 (сто девет- десет и пет хиляди шестстотин тридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки) лв., договорна лихва за периода от усвояване на кредита до 24.06.2015 г. в размер на 3 104.49 (три хиляди сто и четири лева и четиридесет и девет стотинки) лв. и санкционираща лихва до 24 06.2015 г. в размер на 93 506.08 (деветдесет и три хиля- ди петстотин и шест лева и осем стотинки) лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 24. 06.2015 г. до окончателно й заплащане, дължими по договор за кредит от 28.08.20 07 г., за което вземане е издадена Заповед № 116 за изпълнение на парично задъл- жение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 26.06.2015 г. по ч.г.д. № 278/20 15 г. на Районен съд град Велики Преслав.
Осъжда ЕТ „...”, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление, гр. Велики Преслав, община В. Преслав, обл. Шумен, ул. „...”, № 16, представляван от С.М.С., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управле- ние гр. София, ул. „...”, № 19, представлявана от изпълнителните директо- ри ...Д.Д.М. и Д.Н.Н. сумата от 26 200.59 (два- десет и шест хиляди и двеста лева и петдесет и девет стотинки) лв., от които 15 442.12 петнадесет хиляди четиристотин четиридесет и два лева и дванадесет стотинки) лева, представляваща направените разноски по делото и 10 758.47 (десет хиляди седемстотин петдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки) лева, представляващи направените разноски по по ч.г.д. № 278/2015 г. на Районен съд град Велики Преслав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Неприсъственото решение да се връчи и на двете страни.
Окръжен съдия: