РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Варна, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110102694 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от И. К. М. срещу „Е*“ АД отрицателен
установителен иск по чл.124 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1748,82 лв., начислена за периода от
04.09.2020 г. до 05.01.2022 г. по клиентски номер *, аб. номер ********** за обект находящ
се в гр. *, за която сума е издадена фактура № **********/18.01.2022 г.
Твърди се в *молба, че ищецът е в договорни отношения с „*“ АД по силата на
договор за продажба на електроенергия за имот находящ се гр. В*с аб. номер *. При
проверка на каса на „*“ АД ищецът установил, че е налице незаплатена сума / процесната/,
като от дружеството му били предоставени констативен протокол 5101585/05.01.2022 г., КП
за метрологична проверка и процесната фактура. Поддържа, че процесната сума не се
дължи, тъй като в обекта през периода, посочен във фактурата не е потребена начислената
ел. енергия. Оспорва се правилността на приложената методика по чл. 55 ПИКЕЕ. Твърди,
че е налице противоречие на корекционната процедура с Директива 2006/32/ ЕО на ЕП.
Излага се, че при проверката не е присъствал титуляр на партидата или негов представител,
не е искано неговото съдействие и КП не му е връчен за подпис. Сочи, че в действащите към
момента на извършване на корекцията ПИКЕЕ не се съдържа ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметката. Излага се, че ответникът има задължение да
поддържа в изправност измервателния уред и при нередност от отчитането на уреда,
абонатът не следва да отговаря, поради липса на вина у него изразяваща се във
възпрепятстване на измерването. В исковата молба се поддържа, че при начисляването на
сумата са нарушени чл.3, ал.4 ОТ ПИКЕЕ, тъй като сумата е начислена за срок по-дълъг от
31 дни, чл.11, ал.1 ПИКЕЕ- като въпреки избора на абоната да се измерва ел. енергия на
дневна и нощта тарифа, му е начислена ел. по трета –различна от посочените от него
тарифи; чл.19, т.3 вр. чл.29, ал.3 ПИКЕЕ, тъй като процесното СТИ няма възможност да
съхранява данни, не може да се осъществи прочит на точната дата на която СТИ не е
измервало ел. енергия; чл.49, ал.3 и ал.4 ПИКЕЕ, тъй като КП не е връчен на абоната след
съставянето му, а при изричното му изискване от последния. Доколкото се касае за
начислена по трета тарифа е невизуализиран регистър енергия, ищецът счита, че ответникът
следва да докаже дали и какво е реалното количество потребена енергия в тази тарифа и
1
периода, в който е потребена. Излага, че наличието на отчетена енергия в невизуализиран
регистър изисква софтуер, който абоната не притежава, както и излага, че СТИ
притежаващо невидими регистри е негодно, тъй като съдържа регистри, за които абоната не
е подал заявление за избор на тарифи в такива регистри. Оспорва съществуването и
лицензията на използвания за прочитане на данните от СТИ софтуер. Счита се, че
определения във фактурата период е неправилен, а начислената сума е незаконосъобразно и
произволно начислена. Иска се уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск. Сочи се, че остойностената в процесната фактура ел. енергия
е отчетена от СТИ и е доставена и потребена от абоната. Поддържа се, че се касае за
„софтуерна манипулация“, която има за последица укриване на част от потребената ел.
енергия в невизуализиран регистър на СТИ и препятстване на възможността тази енергия да
бъде отчетна при ежемесечния отчет на уреда. Сочи се,не съгласно чл.49, ал.2 ПИКЕЕ не е
задължително присъствието на абоната при проверката, а същият е уведомен за извършената
корекция. Твърди се, че отговорността на ищеца може да се ангажира без да се доказва
виновно негово поведение. Поддържа се, че ответникът няма задължение да осигурява
видимост до невизуализиран регистър, какъвто е този в който е отчетена енергията по
процесната фактура, като въпросния регистър е невидим и за служителите на дружеството,
които извършват ежемесечния отчет. Сочи се, че процесното СТИ е параметризирано да
използва само първа и втора тарифа и именно те са използвани за измерване на потребеното
колучество, а натрупването на енергия в тарифа Т3 е вследствие на неправомерно
вмешателство в софтуера на електромера, а не поради предварително планирано използване
на същата. Поддържа се, че корекционната процедура има законово основание съобразно
приложимите ПИКЕЕ, в която посока са изложени подробни доводи вкл. за приложение на
чл.55 ПИКЕЕ. Излага се, че доколкото се касае за точно установено количество реално
потребена енергия, заплащането на същата се дължи и на основание облигационните
отношения по договор за покупко-продажба на ел. енергия между страните. Иска се
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл.124
ГПК.
Ответникът следва да установи, че ответника има качеството на потребител по
договор за продажба на ел. енергия за периода на корекцията, извършването на доставка на
ел. енергия в посоченото количество и на твърдяната стойност, надлежното измерване на
количеството на доставена ел.енергия посредством метрологично годно СТИ, забавата на
ответника; установяване предпоставките дали му основание да начисли процесното
допълнително количество ел. енергия, в т.ч. че проверката и начисляването на сумата са
извършени съобразно одобрените и приети ОУ; че така преизчислената ел. енергия е
определена правилно като количество и размер на дължимата за нея сума съобразно ОУ.
Между страните не е спорно, че ищецът е потребител на ел. енергия за имот
находящ се гр. * с аб. номер */ отделено за безспорно с доклада по делото/.
За измерване на количествата доставена електроенергия в този обект на 03.09.2020
г. бил монтиран електромер фабр. № 1114021262156590, като в съставения за монтажа
констативен протокол № 2001468 било удостоверено, че показанията на дневна тарифа са
710, а на нощта тарифа-4216./л.52/.
За СТИ фабр. № 1114021262156590 е представен протокол за проверка на
електромер 3455p-D-6/23.03.2020 г., извършена от „Еллаб България“ ООД /л.51/, видно от
който заключението е че устройството съответства на нормите, като при извършена
проверка на показващото устройство е отчетено показание по тарифа 1-710,655 и тарифа 2-
4216,996, за тарифа 3- не е посочено нищо. На л.42 от делото е находящ се документ, за
който ответникът твърди, че е част от прочита на данните при извършването на проверката
от „Еллаб България“ ООД на 23.03.2020 г., а характера като такъв на документа се оспорва
от ответника/ л.92 от делото./
С прието по делото писмо от „Еллаб България“ ООД /л.138/ са предоставени данни,
че одобрената от ДАМТН форма на протокола за последваща проверка на СТИ не допуска
приложения, както и че не е необходимо да съдържа показания на регистрите, а процедурата
2
изисква само проследяване на правилното натрупване на отчитаната енергия в съответните
регистри. Доколкото визирания електромер е програмиран да отчита енергия в две тарифни
зони, проверката е установила коректно отчитане на енергията с регистрите на тарифни зони
1 и 2. Отчитането на всички регистри на СТИ не е част от процедурите за извършване на
последваща проверка, с оглед на което дружеството не е длъжно и не разполага с отчет за
съдържанието на регистрите на електромерите преминали последваща проверка. На
05.01.2022 г. служители на ответното дружество съставили констативен протокол №
5101585 от същата дата /л.38/, с който удостоверили демонтажа на електромер фабр. №
1114021262156590. В протокола било посочено, че в тарифа 1.8.3. фигурира отчет за
потребена 008093 квт/ч електроенергия. Документът бил подписан от двама служители на
ответното дружество и от един свидетел, поради отсъствие на потребителя. Демонтираният
електромер бил предаден за експертиза в БИМ и видно от протокол от 14.01.2021 г., при
извършването й била установена намеса в тарифната схема на електромера, поради която в
тарифа 1.8.3. била отчетена преминала енергия от 8093,9 квтч.
Ответното дружество извършило корекция на дължимите от ищеца суми за
доставена електроенергия за периода 04.09.2020 г.-05.01.2022г. и начислило количество
електроенергия от 8093 квтч, разделени на 2 подпериода. На 18.01.2022г била издадена
фактура за плащане от ищеца на доставена в обекта му електроенергия на стойност 1748,82
лв. /л.44/
С писмо, връчено на 21.01.2022 г., ответното дружество уведомило ищеца за
извършената на 05.01.2022 г. проверка и за резултатите от нея.
От приетата по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза
/л.82/ се установява, че проверения на 01.05.2022 г. електромер е с фабр. 1114021262156590,
тип МЕ 162 „Искра“, произведен през 2012 г. и същата година е преминал задължителна
проверка за годност в БИМ. Монтиран е в обект на ищеца на 03.09.2020 г. с показания в два
регистъра, а преди това е преминал проверка оторизирана лаборатория. Срокът на
метрологичната му годност е 6 години и изтича през 2026 г., съотв. към 01.05.2022 г. е бил
метрологично годен. Сочи се, че електрическата енергия натрупана в регистър 1.8.3 в размер
на 8093 кв./ч е отчетена от СИ, като натрупаното количество ел. енергия този регистър е
възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в
паметта на електромера. Сочи се, че е извършено вмешателство чрез софтуерно
претарифиране по отделните регистри, като е въздействано чрез инфрачервения порт.
Излага се, че извършените математически изчисления по фактура ********** са коректно
извършени- при изчисленията са употребени правилни цени на електроенергията,
определени от КЕВР по технологични разходи за отделните подпериоди. От експерта по
софтуерната част е посочено, че при извършената последваща проверка на СТИ на
23.03.2020 г. е извършен прочит на сумарния регистър- 1.8.0., стойността на който е равна
на сумата от съдържанието на регистрите 1.8.1 и 1.8.2, като данните за това са приложени на
л.42 от делото, с оглед на което при извършване на последващата проверка съдържанието на
регистър 1.8.3 е било нулево /л.88/.
В повторната съдебно-софтуерна експертиза , депозирана на 13.10.2022 г. и
допълнена с допълнително заключение от 25.11.2022 г. се сочи, че в прочита на регистрите
пот протокола за последваща проверка от 23.03.2020 г. се съдържат само регистрите в
тарифа 1 и 2, като за тарифа три няма нищо отбелязано. Сочи се, че документа на л.42 от
делото представлява извлечение на част от съдържащи се данни за „параметрите на
енергонезависима памет“, не е електронен файл, не може да посочи кога и от кого е
създаден, тъй като не може да се валидира подпис, разпечатен на протокола. Експертът
сочи, че не е открил данни между 23.03.2020 г. и 03.09.2020 г. процесния електромер да е
монтиран на друг обект. В о.с.з вещото лице пояснява, че е извършил софтуерно прочитане
на процесното СТИ. Сочи, че не може да поясни преписа на л.42 от делото кога и от кого е
създаден, като с оглед писмото, изпратено по делото от „Еллаб България“ ООД не може да
се заключи, че същия е прочитане на процесното СТИ /л.158/.
Отношенията между страните в тази връзка следва да бъдат уредени по реда на чл.
55, ал. 1 от ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 година, в сила от 04.05.2019 година,
във връзка с § 1 от ПЗР на същите. Съгласно посоченото правило случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява
3
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа
енергия в тези регистри. От редакцията на разпоредбата следва, че за извършването на
начисляването по нея не се изисква виновно поведение на потребителя. Това следва от
обстоятелството, че количеството електроенергия реално е преминало през електромера и е
било потребено, поради което отношенията между страните ще следва да се уредят по реда
на чл. 183 от ЗЗД, тъй като в случая претендираната от дружеството сума представлява цена
на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на
електромера.
В практиката си ВКС приема именно, че дори да отсъства специална правна уредба
на процедурата за преизчисляване на неправилно отчетената потребена електрическа
енергия или дори да се приеме, че действащите ПИКЕЕ от 2019 г. са неприложими към
процесното правоотношение може за измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в
резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ за облагодетелстване на крайния
битов потребител, да се приложи нормата на чл. 183 ЗЗД /решение № 150/26.06.2019 г. по гр.
д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г.
на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО;
решение № 170 от 06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от
12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от 22.02.2021 г. по гр. д.
№ 1978/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 3754/2019 г. на
ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на ВКС, ІV ГО,
решение № 16 от 09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО и др./. Това
разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между
електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия,
възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично
известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ.
В съответствие с общата норма на чл. 183 от ЗЗД, когато е доставено определено
количество енергия, но поради грешка то е отчетено в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка от реално дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата.
Дори да липсва специална правна уредба, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Тоест начислената от ответника сума би била дължима ако се докаже, че след
монтиране на процесното СТЕ в имота, за който ищецът е потребител на ел. енергия е
потребено остойностеното количество ел. енергия, отчетено при прочита на тарифа 8.3. към
датата на съставяне на констативния протокол.
По делото е безспорно, че ищецът е потребител на ел. енергия- клиент на ответника.
В настоящия спор ответникът е доказал неправомерното вмешателство в софтуера на
средството за техническо измерване, но не и извършването му след монтиране на средството
в обекта на ищеца. От събраните по делото доказателства не може да се приеме за доказано,
че записът на цифровите данни по тарифа 1.8.3 действително отразява измерено
потребление на ел. енергия, натрупано след монтажа на СТИ в имота на ищеца.
В най-новата практика на ВКС се приема, че ново, неизползвано СТИ житейски
оправдано е да се счита, че е с нулеви показатели, при положение, че по делото не е
установено уредът да е използван от друг потребител, да е подменян, свалян или върху него
по друг начин да е въздействано преди установеното демонтиране. В тази хипотеза липсата
на данни кога е извършено софтуерното вмешателство също не води до извода, че ищецът
не дължи заплащането на разликата между потребената и заплатена енергия за исковия
период, когато такава разлика съществува /Решение № 50188 от 24.10.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 3760/2021 г., IV г. о., ГК/. ВКС намира, че при липса на опровергаване на опитното
правило, че когато СТИ е монтирано в обекта като ново и с нулеви показатели в явните
регистри, то следва да се приеме, че нулеви са и показателите в скритите регистри.
/Решение № 50183 от 2.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4729/2021 г., IV г. о., ГК/. Налице е
практика /срв. решение по гр. д. № 2206/2020 г., ІV г. о. /, според която е налице и човешка
презумпция, според която производителят на измерителни уреди в серийно производство ги
пуска на пазара с нулеви показатели. Тази презумпция би била неприложима, ако напр. има
данни уредът да е бил използван преди монтажа му преди последващия монтаж регистърът
да не е бил проверен и изчистен Решение № 43 от 4.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2597/2021
4
г., IV г. о., ГК, Решение № 103 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2535/2021 г., III г. о., ГК./
Съдът намира, че с оглед събраните доказателства, се установява, че СТИ в случая е
произведено през 2012 г., и е монтирано в имота на ищеца през 2020 г., т.е. при монтажа не
е било ново, било употребявано за отчет в друг имот, до който извод съдът достига
съобразявайки, че при последващата проверка на СТИ / преди монтажа в обкета на ищеца/
на 23.03.2020 г. са отчетени показания по видимите регистри. Факта на повторната употреба
на СТИ поражда съмнение дали натрупването на ел. енергия в тарифа 1.8.3. е осъществено
след 03.09.2020 г. На следващо място, съдът отчита, че представения протокол за
последваща проверка е записан отчет само на регистрите 1.8.1 и 1.8.2, като не е извършено
такъв на регистър 1.8.3. Този факт се установява и от представената от „Еллаб България“
ООД информация с тяхно писмо от 10.11.2022 г., с което се сочи, че отчет се извършва
регистрите за тарифни зони 1 и 2.
Настоящият състав намира, че в конкретния казус извод, че тарифа 1.8.3 е била
нулева към момента на монтажа на СТИ в имота на ищеца не може да се изведе и от
твърдения от ответника прочит на общия регистър, обективиран в препис от документ на
л.42 от делото. Последният е неподписан частен документ, за който не е установен кой е
авторът му. Експертът по повторната съдебно-софтуерна експертиза е посочил, че същият
съдържа данни за „параметрите на енергонезависима памет“, но не може да се заключи, че
той е приложение към протокола за последваща проверка от 23.03.2020 г., доколкото не
носи данни нито за момента на изготвяне, нито за автора. Отчитайки това заключение на
експерта, на което съдът дава вяра, се заключва, че документа от л.42 не установява, че е
отчетен общия регистър / сбор от всички останали регистри/ при проверката от 23.03.2020 г.
Този извод се подкрепя и от предостававените от „Еллаб България“ ООД данни, че формата
на протокола за последваща проверка на допуска приложения, както и че при последващите
проверки прочита на всички регистри на СТИ не е част от процедурата, с оглед на което
дружеството не разполага и не е длъжно да разполага с отчет на съдържанието на
регистрите на електромерите, преминали последваща проверка. По делото не се установява,
че находящия се на л.42 от делото документ е приложение към протокола от 23.03.2020 г., с
оглед на което не може да се направи извод, че съдържа направено от компетентен орган
отчитане на процесния СТИ именно към 23.03.2020 г., като част от последващата проверка
на електромера. При изложеното съдът не дава вяра на комплексната експертиза в частта, в
който е направен извод, че от документа на л.42 се установява какви са били показанията на
общия регистър на преоцесния електромер към 23.03.2020 г.
Доколкото в случая в имота на ищеца е монтиран СТИ, който е бил предходно
използван в друг обект и за който при последващата проверка преди монтажа на обект в гр.*
не е отчетен регистъра 1.8.3, както и не може да се заключи, че последващата проверка е
отчетен общ регистър, съдът намира, че по делото от страна на ответника, в чиято тежест е,
не се установява в условията на пълно и главно доказване, че начисленото в невидимия
регистър 1.8.3. чрез софтуерно вмешателство в СТИ количество енергия е потребено именно
след 03.09.2020 г – датата на монтажа на СТИ в процесния имот. При изложеното,
предявения отрицателен установителен иск подлежи на уважаване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.
Той претендира разноски и е доказал заплащането на 75,00 лв. –държавна такса, 30
лв.- депозит за свидетел; 250 лв.- за повторната съдебно-софтуерна експертиза и сумата от
750 лв.- адвокатско възнаграждение, плащането на което се установява от представения на
л.152 договор за правна защита и съдействие.
От процесуалния представител на ответника е направено възражение по чл.78, ал.5
ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, което
вземайки предвид, че делото не се характеризира с правна и/или фактическа сложност и
предвидения минимален размер в в чл.7, ал.2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения намира за основателно. Следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в близък до минималния размер, като се съобрази
изменението на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. обнародвано в Държавен вестник“, бр.
88/04.11.2022 г. и влязло в сила от 08.11.2022 г., доколкото представения от ищеца договор
за правна защита и съдействие е сключен на след влизането в сила на тези промени.
Съобразно материалния интерес на делото, минималното възнаграждение е в размер на
5
474,88 лв., като следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 500 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 855,00 лв. –
разноски в производството.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът И.
К. М., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. *не дължи на „*“ АД, ЕИК: *, адрес: гр. *на
основание чл.124 ГПК, сумата от 1748,82 лв., начислена за периода от 04.09.2020 г. до
05.01.2022 г. по клиентски номер *, аб. номер *за обект находящ се в гр. *, за която сума е
издадена фактура № **********/18.01.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „* АД, ЕИК: *, адрес: гр. В* да заплати на
И. К. М., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. * сумата от 855,00 лв. – съдебни разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6