Р Е Ш Е Н И Е
№ 1989/27.10.2021г.
Град Пловдив, 27.10.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на тридесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1417 по описа
на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Мегаком
къмпани 2010“ ЕООД срещу решение № 336 от 31.03.2021 г., постановено по а.н.д. № 226 по описа на Пловдивския
районен съд за 2021 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 534454-F553486 от 31.08.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
ЦУ на НАП, с което на „Мегаком къмпани 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Съединение, ул. „Стоян Средев“ № 14, представлявано
от управителя Марин Георгиев Карагьозов, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г., вр. чл.118, ал.4 ЗДДС, и на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС.
Според касатора решението е
неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на
наказателното постановление.
Ответникът оспорва касационната
жалба по съображения, изложени в отговора на касационната жалба, и моли тя да
бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното решение
като правилно.
Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е
неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че фактите са безспорно доказани от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и при издаване на обжалваното
наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, а
описаното в наказателното постановление деяние е безспорно доказано и правилно
квалифицирано като неизпълнение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Според районния съд посочената норма е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства, и
всяка разлика между наличните и документираните средства препятства
проследяването на паричния поток в търговския обект. Възражения и доказателства
за допуснати операторски грешки не са направени нито по време на проверката от
присъстващия на нея представител на дружеството-жалбоподател, нито при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, нито е
използвано правото на възражение по реда на чл.44, ал.1 ЗАНН. Според районния
съд обективното наличие на разлика между фактическата наличност на парични
средства в проверявания магазин и отразената във фискалното устройство е
достатъчно основание за ангажиране на отговорността на дружеството, което е
задълженото лице по закон, като наказващият орган правилно е приложил материалния
закон. Установеното нарушение е на просто извършване, не е довело до
неотразяване на приходи, поради което правилно според районния съд е наложена
санкцията по чл.185, ал.1 ЗДДС в минимален размер, която санкция според съда се
явява съответна на извършеното нарушение и би способствала за постигане на
целите на ЗАНН. Според районния съд не са налице основания за прилагане на
чл.28 ЗАНН, защото процесното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
същия вид. Липсата на неотразяване на приходи и размерът на невъведената сума
са били взети предвид от административнонаказващия орган при индивидуализиране
на наказанието. От друга страна, в случая доказателствата сочат, че става въпрос
за четири суми, за които не е използвана операция „служебно изведени“ суми,
довели до отрицателната разлика с касовата наличност, поради което районният
съд е приел, че за случая е неприложима нормата на чл.28 ЗАНН. При извършената
служебна проверка районният съд не е констатирал допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила.
Решението е правилно. Въз
основа на правилно установените относими факти районният съд е направил
обосновани и съответни на закона изводи, които изцяло се споделят от настоящата
инстанция, които нямат да бъдат преповтаряни и към които касационният състав
препраща на основание чл.221, ал.2 АПК.
Невярно и несъответстващо на
съдържанието на обжалваното съдебно решение е възражението на касатора, че
районният съд не е коментирал доводите за възможност за операторска грешка,
направено едва в съдебното производство за целите на защитата. От друга страна,
съставените при проверката протоколи са официални писмени документи, които се
ползват с материална доказателствена сила, която не е била оборена в хода на
съдебното производство пред първата инстанция при доказателствена тежест за дружеството.
В този смисъл е без правно значение какви житейски ситуации са възможни.
Разликата между фактическата и касовата наличност е безспорно доказана, като за
правилното реализиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството е ирелевантна величината на тази разлика. От друга страна, както
правилно е отбелязал това районният съд, липсата на неотразяване на приходи и
размерът на невъведената сума като смекчаващи отговорността обстоятелства са
били взети предвид от административнонаказващия орган при индивидуализиране на
наказанието.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъдено дружеството
да заплати на НАП сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, тъй като делото не разкрива фактическа и правна
сложност. Конкретният размер на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда (чл.37 ЗПП), поради което без правно значение при неговото определяне в
случая са направената претенция от процесуалния представител на ответника и
представеният в тази връзка списък на разноските.
Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 336 от 31.03.2021 г., постановено по а.н.д. № 226 по описа на Пловдивския
районен съд за 2021 година.
ОСЪЖДА „Мегаком
къмпани 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Съединение, ул. „Стоян Средев“ № 14, представлявано от управителя Марин
Георгиев Карагьозов, да заплати на Национална агенция за приходите
сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.