Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 17.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 414 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по две
въззивни жалби: Първата е депозирана от И.Р., ЕГН ********** ***, срещу решение
№ 4423/06.01.2018г., постановено по гр.д. №8236/18г. по описа на ВРС, ХVІІ-ти
с-в, в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивницата срещу „Експрес
Гаранцион“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Атанас Москов“ № 3, ет.3, представлявано от управителя В. Д. В. иск за
заплащане на разликата над сумата от 2 450 лв. до 10 000 лв.,
претендирана като обезщетение за причинена средна телесна повреда на
24.12.2017г., изразяваща се в счупване на лакътната става на лявата ръка
следствие падане при излизане от хидромасажна вана, находяща се в „Хотел АКВА“
гр.Варна, ул.Девня 12-А, собственост на ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
24.12.2017г., до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл.49 от ЗЗД във вр.
с чл.45 и чл.51, ал.2 от ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен предявения
от Р. иск за заплащане от „Експрес Гаранцион“ ООД на разликата над 1 050 лв. до
5 000 лв., претендирана като обезщетение за причинени неимуществени
вреди-психически стрес, уплаха, безпокойство, вследствие претърпяна средна
телесна повреда на 24.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 24.12.2017г., до окончателното ѝ
изплащане, на осн. чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 и чл.51, ал.2 от ЗЗД. В жалбата
се твърди, че решението на ВРС в атакуваната част е незаконосъобразно,
доколкото не е аргументирано въз основа на събраните доказателства. Сочи, че
немотивирано е прието наличие на съпричиняване, тъй като липсват доказателства,
установяващи физическото състояние на ищцата, непредприети от нея действия по
охраняване на сигурността й, което е категоризирал като груба небрежност. Моли
се за отмяната на решението в атакуваната част и уважаване на исковете изцяло.
В срока по чл.263 ГПК не е
депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Експрес
Гаранцион“ ООД.
Дружеството е депозирало въззивна
жалба срещу решението в частите, с които е осъдено да заплати на И.Р. сумата от
2 450 лв., представляваща обезщетение за причинена средна телесна повреда на
24.12.2017г., изразяваща се в счупване на лакътната става на лявата ръка
следствие падане при излизане от хидромасажна вана, находяща се в „Хотел АКВА“
гр.Варна, ул.Девня 12-А, собственост на ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
24.12.2017г., до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл.49 от ЗЗД във вр.
с чл.45 и чл.51, ал.2 от ЗЗД , както и сумата от 1 050 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди-психически стрес, уплаха,
безпокойство, вследствие претърпяна средна телесна повреда на 24.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
24.12.2017г., до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл.49 от ЗЗД във вр.
с чл.45 и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Твърди се, че решението в атакуваните части е
незаконосъобразно, тъй като неправилно съдът не е кредитирал изцяло показанията
на св. А.К. Сочи, че същият не е заинтересован предвид липсата на трудово
правоотношение с въззиваемото дружество. Сочи, че не са установи предпоставките
по чл.49 ЗЗД, тъй като безспорно е установено, че са спазени всички изисквания
при монтажа на хидромасажната вана, осигурени са подръчни средства за
предпазване пода от намокряне чрез предоставянето на хавлиени кърпи, поставена
е инструкция за безопасност досежно възможността да се ползва помощ при влизане
и напускане на ваната, от която помощ ищцата не се е възползвала. Твърди се, че
действията на служителите са били в унисон с нормативните изисквания и с
вътрешните правила за работа. Твърди се, че не е налице виновно поведение, нито
противоправност на извършените действия. Моли се за отмяна на решението в
атакуваното от въззиваемото дружество част и отхвърляне на исковете.
И.Р. е депозирала отговор на
въззивната жалба, в който повтаря изложените в нейната въззивна жалба
съображения, както и сочи, че инструктаж според изискванията не е проведен.
Р. е депозирала и частна жалба
срещу определение № 804/03.01.2019г., с което е оставена без уважение молбата й
за изменение на решението в частта за разноските. Сочи, че неправилно е
определен размера на дължимите от въззиваемото дружество разноски в нейна
полза, тъй като не са заплатени разходите за експертизи, адвокатския хонорар
съобразно уважената част и не е съобразено, че делото е от фактическа и правна
сложност.
„Експрес Гаранцион“ ООД не е
депозирал отговор по частната жалба.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД се
излагат следните твърдения от страните:
В исковата
молба ищцата И.Р. твърди, че е американска гражданка, постоянно пребиваваща на
територията на Република България. На 24.12.2017г., след предварително запазен
час, посетила „Релакс центъра“ на „Хотел Аква" гр.Варна, за да се
възползва от предлаганата и рекламирана на сайта на хотела процедура „Хидро
масажна вана с ароматни масла". Твърди, че служители поставили ароматни
масла във ваната, които имат плътна консистенция, в резултат на което същите
полепват по повърхността на тялото. То става ароматно, но хлъзгаво, поради
тяхната специфика, която на докосване наподобява олио. Твърди, че самата
хидро-масажна вана е на по-високо равнище от пода на центъра. 3а да влезеш в
нея и съответно да излезеш от нея има две стъпала поставени пред нея. Същите са
изработени от дърво и също са високи. Около тези стъпала и ваната няма первази
или други обезопасителни елементи на които можеш да се хванеш, подпреш или
задържиш при влизане или излизане от ваната. При излизането от нея и поради
факта, че кожата на ищцата била напоена със вода и ароматни масла, същата се
хлъзнала на стъпалата и защото нямало къде да се задържи паднала на пода на
центъра.
Изпитала силна болка в цялото тяло, но най-вече в
лявата ръка на която паднала. Не могла да стане от болка и за това и помогнал
един от служителите в центъра. Не са извикали линейка, а са предложили да я
закарат да тях. С много усилия и болки успяла да се облече и да се прибере в
къщи. Болката била нетърпима. Започнала да поема силни болкоуспокояващи
лекарства за туширане на болките, с мисълта, че това може да е от натъртването
при падането. Извикала свои приятели около 10 часа вечерта Л.и Н. Те пристигнали
за да и помогнат и да закупят още лекарства. Вечерта останали при нея тъй като
не можела да се обслужва. На 25.12.2017г., тримата посетили Спешния център в
МБАЛ „Света Анна", където установили счупване на лявата лакетна става.
Поставен ѝ бил гипс, за около 4 седмици. На 15.01.2018г. свалили гипса.
Твърди, че през цялото време е изпитвала силни
болки и невъзможност за движение. Тези болки обхванали включително и рамената
става и китката. След свалянето на гипса ръката ѝ била отекла и почти
неподвижна.Правила процедури за раздвижване на ръката. И към настоящия момент,
все още изпитва болка при движение и ръката не е изцяло активна. Приемала и
предписаните ѝ лекарства. С оглед възрастта й – 74 години
възстановяването ѝ изисква повече време и е доста по-болезнено. Повече от три месеца ищцата не могла да се
възстанови. Всяко движение свързано с ръката е с болка и усилие от нейна
страна. Първите месец и половина, не е могла сама да се обслужва. Непрекъснато
е трябвало да има трети лица около нея, за да може да се облече или съблечи. Не
е могла да извършва на-обикновени дейности свързани с обикновеното си
съществуване. Не е могла нито да си на готви, нито да си изчисти. Всичко е
извършвано от трети лица, на които е трябвало да заплаща или да се моли някой
да и помага. Особено тревожен за нея е бил факта, че не е можела да се къпе,
нито да си пазарува. Изпитвала е голямо неудобство от всичко това, съпроводено
от срам, гняв и постоянни болки. Всички празници около коледа и нова година не
ги е празнувала и се е чувствала много зле. В резултат на това започнала да
получава панически атаки, че ще падне и пак ще си счупи нещо. Изпитвала ѝ
страх от вода, независимо дали е за къпане или някъде има такава, по улиците,
по стьлби. Изпитвала страх като се движи и върви, да не би да падне някъде.
Получила силно нервно разстройство. От стоенето в къщи и невъзможността да се
обслужва сама изпаднала в депресия. Опитала се е да води преговори с
дружеството доброволно да и заплатят обезщетение на причинените вреди, но без резултат.
Счита, че с бездействието си ответното дружество е станало причина за средната
телесна повреда, както и до проблеми в нейната психика, депресия, панически
атаки, болки и страдания в резултат на неправилното конструиране,
необезопасяване на хидромасажната вана, и липсата на безопасни условия за
нейното функциониране. Твърди, че бездействието се изразява във липса на взети
мерки за обезопасяване на ваната чрез поставяне на крепежни елементи,
обезопасяването на дървените стъпала- липса на елементи, за които можеш да се
хванеш, подпреш или задържиш, липса на первази. Предявила е иск за заплащане на
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, получени на
24.12.2017г.- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакетната
става на лявата ръка и сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в уплах, стрес,
безпокойство, унижение, негативни психически изживявания в личен аспект на
24.12.2017г. Претендира и за заплащане на 5 000 лв. - обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, уплаха,
безпокойство, вследствие претърпяна средна телесна повреда на 24.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
24.12.2017г., до окончателното ѝ изплащане.
С отговора ответникът „Експрес Гарнцион“ ЕООД
оспорва иска по основание и размер. Счита, че настъпилите за ищцата вреди не са
в причинно-следствена връзка с виновно и противоправно поведение /действие или
бездействие/ на ответното дружество, респективно на негови служители или лица,
на които е възложило изпълнението на определена работа. Хидромасажната вана,
нейният монтаж и поддръжка, както и мястото, където е разположена, отговарят на
всички нормативни изисквания и стандарти. На ищцата е бил направен необходимия
предварителен инструктаж за ползване на съоръжението, предоставени са й били
необходимите аксесоари /халат, хавлии, чехли/, а в помещението, на видно място
са поставени писмени указания и препоръки за безопасност.
Също така считат, че ищцата сама се е поставила в
риск от падане и настъпване на вреди, тъй като не е съобразила физическото си
състояние с начина на излизане от ваната. Липсата на перила или други
обезопасителни елементи, за които да се хване и подпре, се е виждала
предварително. Ищцата е можела да избере друг начин на излизане от ваната, без
да ползва помощните стъпала. С лошата си преценка, а също и с отказа си да
ползва помощ от страна на обслужващия персонал, г-жа Р. е допуснала груба
небрежност, излизайки от ваната по избрания от нея начин.
Отделно от горното, ищцата не е регистрирала
писмено оплакване или свои претенции, нито в търговския ни обект, нито на
адреса на ответното дружество. Също така не е подала сигнал на телефон 112 и не
е потърсила лекарска помощ непосредствено след инцидента. Състоянието на ищцата
е констатирано в Спешното отделение едва по обяд на следващия ден, като
теоретично е възможно след напускане на хотела г-жа Р. да се е наранила във
вида и степента, констатирана от лекаря на МБАЛ „Света Анна - Варна".
Не на последно място сочат, че отношението на
персонала към ищцата във въпросната вечер на 24.12.2017 г. е било изключително
професионално, уважително, внимателно и адекватно спрямо ситуацията. По никакъв
начин служителите не са причинили и не са допринесли за вредите и негативните
преживявания на г-жа Р.. Молят исковете да бъдат отхвърлени.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не оспорва факта, че на
посочената дата 24.12.2017г., след предварително запазен час, ищцата посетила
„Релакс центъра“ на „Хотел Аква" гр.Варна, за да извърши процедура „Хидро
масажна вана с ароматни масла". Не се оспорва и факта, че при излизане от
ваната, ищцата е паднала и се е оплакала, че си е ударила ръката.
В отговора на исковата молба
ответникът сочи, че е собственик на хотел „Аква“, респективно и на „Релакс
центъра“ в него, които се менажират от дружеството.
Представен е по делото протокол за
извършена проверка от 12.04.2017г., изготвен от РЗИ Варна, в който са направени
констатации от здравния инспектор за условията в „Спа центъра“. Коментарът за
хидромасажната вана е, че има поставени инструкции и указания за безопасно
ползване.
Приложени са и самите инструкции и
указания за безопасност. Посочено е, че е желателно клиентът да позволи на
обслужващия персонал да помогне при настаняване и напускане на ваната.
Представени са и доказателства,
установяващи професионалната квалификация на А. А., обслужващото ищцата лице.
Приложени са и дадените от същия писмени обяснения след инцидента.
От заключението на приетата по
делото, неоспорена от страните, СТЕ се
установи че Хидромасажната капсула- NeoQi Harmony монтирана в релаксцентъра на
хотел Аква-Варна е произведена в Република Естония от NeoQi® AS е през 2006г.
Международната компания е с богат опит в разработването на иновативно СПА
оборудване. Предлага разнообразие от концептуални решения за физиотерапия,
естетическа медицина, както и за уелнес и СПА индустрията. NeoQi разработва и
произвежда оборудване за терапии за тяло. Доставката и монтажа са извършени от
фирма „АКВАТЕК“ ЕООД, която разполага с необходимите за монтажа специалисти,
които са спазили производствените изисквания.
От производителя са дадени
следните технически изисквания за монтажа:
Помещение- СПА капсулите NeoQi са
разработени за употреба на закрито и не бива да се съхраняват и транспортират
при температури под 0 градуса. Оборудването трябва да се използва в помещение
защитено от влага, като се препоръчва да се предвиди вентилация.Препоръчително
е помещението да има подов сифон. Вратите на помещението трябва да бъдат
минимум 80 cm. Ел. свързване-Свързването на оборудването от NeoQi® към
електрическата мрежа трябва да бъде извършено от квалифицирани специалисти или
от официалния представител на NeoQi® AS За захранването е необходим проводник
със сечение 3 х 2.5 mm2. Кабелът трябва да бъде свързан в изолираната кутия
разположена на конструкцията на капсулите Максималната консумация на енергия е
различна за различните модели и варира от 0 3 up до 4.6 kW Да се предвиди ДТЗ в
главното Ел. табло не по - малка от 20А. ВиК свързване - Свързването на
оборудването от NeoQi® към връзките за захранване с топла и студена вода ,
както и свързването към отходната тръба трябва да бъде извършено от
квалифицирани специалисти или от официалния представител на NeoQi® AS За
безпроблемно функциониране на оборудването, в необходимо да се използва само
чиста питейна вода. В случай, че питейната вода е с високо съдържание на
абразиви или ръжда, е добре да се предвиди омекотителна инсталация Необходими
са два извода под налягане на водата - един за топла, и един за студена вода. В
зависимост от модела, те трябва да завършват със спирателни кранове на 1/2 или
3/4 с резба. NeoQi оборудването използва Ф32 или Ф50 мм връзки за отводняване
на пода, в зависимост от модела. Минималното необходимо ниво на водата, за да
се използва функцията хидромасаж е 1 см над масажните дюзи.
Вещото лице е посочило, че няма
извършени изменения или допълнителни приспособления към ваната в сравнение с
нейния оригинален, производствен дизайн. Наличната в помещението дървена стълба
от 2 стъпала с височина по 20см е с размери 57/40см. Този аксесоар не е
комплектация към ваната, изработен е от тиково дърво и не е закрепен към пода и
ваната. Изпълнява помощна функция - за по-удобно влизане и излизане от ваната.
Помещението, където е разположна
хидромасажната вана- капсула е част от релакс центъра към хотел „Аква" -
самостоятелно с размери 3.50м. на 2.90м. и се намира на мансардния етаж.
Настилката на пода и частично облицовката на стените са от стъклокерамика. В
помещението няма други съоръжения.
В помещението има поставена на
стената инструкция за безопасно ползване на капсулата на български език.
„Желателно да позволите на обслужващ персонал да ви помогне в настаняването и
напускането на ваната".
В съдебно заседание вещото лице
допълни, че пода на помещението е изработен от стъклокерамика, което се ползва
за облицовка на басейни. Самата вана е поставена на нивото на пода. Стъпила е
на пода. Настилката на помещението е стъклокерамична, като по-добре би било на
пода да има противоплъзгаща настилка, защото стъклокерамиката е
водонепроницаема.
По делото е представен лист за
преглед на пациент в спешно отделение от 25.12.2017г.- 14,20ч., в който е
посочено, че е налице травма на ръка. Назначен е рентген. От издадения на
15.01.2018г. амбулаторен лист се установява, че е констатирано счупване на горния
край на лакетната кост. Поставена е била
гипсова превръзка за 20 дни. При прегледа се е констатирала болка при палпиране
в областта на лявата раменна кост и гривнената става, както и болезнени и
ограничени движения.
От представените по делото медицински
документи и изслушана комплексна съдебно медицинска експертиза се установи, че
24.12.2017г. И.Р. е получила счупване на главичката на лявата лъчева кост. Това
травматично увреждане обуславя трайно затруднение в движенията на левия горен
крайник за период от около 3-4 месеца. Проведено е лечение с гипсова
имобилизация и обезболяващи. След получаване на такова травматично увреждане е
налице нарушена функция, болка при движение в областта на лакетната става,
които болки отзвучават в рамките на около 1 месец. Вещото лице към момента на
изготвяне на експертизата е диагностицирало тревожни изживявания, свързани с
преживяното събитие, което е довело до социална дезадаптация на ищцата и
зависимостта ѝ от чужда помощ. Преживеният стрес и персистираща болка са
причина за продължаващия психологичен дискомфорт – проблеми със съня,
вегетативните усещания- сърцебиене, обилно изпотяване и болка, както и вътрешно
напрежение. Сочи се, че приложените по предписание на лекуващия лекар
медикаменти не са били ефективно и следва да има намеса на специалист.
Изслушано в открито съдебно заседание, проведено десет месеца след
инцидента, вещото лице Демиров сочи, че при извършване на прегледа на
пострадалата е констатирало, че все още има болка при палпация в областта на
раменната става. Сочи, че болката е нормална и не затруднява движението на
крайника. Функцията на последния е възстановена без дефицит. Сочи, че болката е
субективно понятие и това, че при други може да е отшумяла в рамките на 3-4
месеца, не означава, че ищцата не може да продължава и понастоящем да изпитва
такава. Експертът е посочил, че забавената медицинска помощ, която е оказана на
ищцата, не е утежнила нещата.
Вещото лице психиатър- К. К., сочи, че не може да се говори за наличие
на посттравматично стресово разстройство на ищцата. Излага, че стресът,
причинен от травмата, невъзможността да се обслужва ищцата сама и
необходимостта да бъде подпомагана от лица, с които няма роднинска връзка, са
довели до изключително психическо натоварване. Възрастта на лицето допълнително
и утежнило преработката на това психотравмено събитие. Твърди, че травматичното
увреждане е довело до синдром на психосоматика. Сочи, че в момента страха на
ищцата е свързан с функционирането на такава мокра среда, защото плъзгането,
несигурността й я водят до стрес и това особено много я ограничава от
извършване на упражняваната до инцидента рутинна дейност. Твърди, че
понастоящем ищцата се страхува да плува, да посещава басейни, водоеми. Сочи, че
за състоянието е допринесло и това, че лицето до този момент не е потърсило
психиатрична помощ, особено след като дадената такава от общопрактикуващия
лекар не е довела до подобрение.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства от двете страни.
Св. Н. В. М., приятелка на ищцата
заявява в показанията си, че е разбрала за инцидента от И.Р. вечерта на
24.12.2017г., когато се чули по телефона и тя ѝ разказа какво е станало:“
Ходила в х-л „Аква“ да прави процедури във вана с езотерични масла и когато
излизала от ваната паднала, защото нямало парапет на стълбичката, за да се
държи. Ударила си главата на някакъв стол. Помогнали са й да излезе, защото тя
не може сама, боляла я е главата. Била е в неадекватно състояние. Каза, че
много я боли ръка и утре едни познати ще я заведат на болницата.“ На другия ден
пак се чули и тогава разбрала за счупването на ръката. Когато я посетила имала
поставен гипс, била много изплашена и изпитвала силна болка. Изписали са
някакви хапчета, но те не ѝ помагали. И.Р. живеела сама, само приятели се
грижили за нея след инцидента. Тя ѝ помагала в пазаруването, но не чак толкова
често. Други приятели ѝ оказвали ежедневни грижи. Това продължило около 4
месеца. Свидетелката заяви, че има масажно легло и ищцата идвала при нея на
релаксиращ масаж и се чувствала по-добре. След този инцидент се страхувала от
водата, да не падне пак, станала по внимателна и предпазлива. Описва я като жена
на възраст, която изглежда добре, но възрастта си дава отражение. По принцип е
жизнерадостна, освен всички тези проблеми, старае се да изглежда позитивно
настроена. Когато станал инцидента трябвало да пътува за Германия да празнува
новогодишни празници с приятели, но го отложила.
Св. З. Б. К., познат на ищцата,
заяви, че му е известно, че на 24-ти декември 2017г. ищцата посетила х-л „Аква“
да прави някакви спа процедури и когато е свършила и е излизала от ваната, нещо
се е случило и тя е паднала. Станало ѝ лошо. Ходила е на лекар, правени
са снимки и се установило, че има или счупване. Видял, че има гипс. Видял я
преди Нова година около 30-ти с гипса и тогава тя лично му разказала за инцидента.
Помагал й, с колата я карал, ако й се налагало, защото тя се обслужвала с една
ръка. Не знае подробности за личния ѝ живот и не знае кой друг ѝ е
помагал и се е грижил за нея. Периодично я виждал, и мисли, че е била повече от
месец с гипса. През цялото време разказвала и била изплашена, възмутена, защото
отишла на процедури да се възстанови, а е получила счупване. Възмутена била от
това, че когато се е обърнала за помощ в хотела никой не й е помогнал, и през
цялото време било превъзбудена от произшествието. Като цяло тя по принцип била позитивен
човек. След инцидента станала лесно раздразнителна, неуверена и възбудена. Не
знае дали е имала планове да пътува някъде за празниците. Знае, че е имала
някакви планове за Нова година, но без подробности. Освен това тя имала и куче,
което много обичала. Ищцата преживявала много за животното, защото не можела да
го държи на ръце.
Св.Т. А. М. заяви, че работи в
релакс центъра на хотел „Аква“. Не била на работа на 24.12.2017г. За инцидента
с И.Р. през цялото време на 24-ти говорила с колегата по телефона. Тя била
човека, който ѝ обяснявал какво представлява процедурата. От началото на
декември 2017г. познавам И.Р. като клиент, няколко пъти са се срещали лично.
Това ѝ била първата процедура. Преди това идвала да проучва, защото искала
да закупи наведнъж 10-15 процедури, за да разбере каква отстъпка ще ползва.
Колегата ѝ се обадил преди процедурата, уточнявали продукти, след това
ѝ се обадил още веднъж, явно когато е станал инцидента. Обяснил ѝ,
че ищцата не го е допуснала при нея отначало да й помага при процедурата.
Колегата ѝ чул, че тя вика, влязъл, видял я на пода, помогнал й да се
вдигне. И.Р. е правила процедура с масла за вана. Тези масла били
водоразтворими и не се хлъзгат. 10 мл. се слагат на цялата вана по норма. За
ползване на ваната има инструкция, която е на български и е закачена на
стената. На български език е, но има и картинки. Не разчитат само на нея,
защото допълнително обясняват на клиентите, как се ползва капсулата. Колегата
ѝ обяснил, че тя не го е допуснала в началото да я постави в капсулата,
защото не желаела да е с бански. Ваната била висока около метър. Ваната е
по-плитка, дъното е вдигнато поне 30 см. от земята. Имат стъпала, които са
подвижни и се използват само ако клиента поиска. От тиково дърво са. Масивно
цяло изпълнено. Стъпалата нямат перила отстрани. Ползващият ваната може да се
държи за ваната, навеждайки се. Когато стои до стъпалата може да се подпре на
ваната, когато стъпи на долното стъпало вече може да прекрачи във ваната.
Всичко е много близко и много удобно. Перила няма. Плочките са специални за
мокри помещения, и изобщо не се хлъзгат. Имаме стол, който стои под прозореца.
Без да излизате от ваната, може да се протегнете и да вземете кърпа,
закачалката стои близо. Където е главата отзад има закачалка, където виси
халата. Помещението е около 9 кв.м. малко е, всичко е близо до ваната. Самата
вана има приспособление душ, преди да излезе човек, може да се изплакне и да си
сложи хавлия. Ако излиза без хавлия капе
вода по пода, но той е с плочки.
Св. А. А. К., заяви, че вече е
пенсионер. Преди 5 месеца работил в хотел „Аква“. Той бил дежурен при инцидента
с И.Р.. Тя имала записана процедура с водоразтворими масла „Кнайт“, които се
поставят във ваната. За ползването на ваната има инструкция, залепена на
стената на български, за английски, не е
сигурен. Има стълбичка пред ваната, която е преместваема. Отстрани стълбичката
няма перила. Широка е около 40 см.,с две стъпала е. Ваната отвън е около метър,
отвътре е по-ниска, вътре е вдигната 10-15 см. Близо 100 литра вода събира. И.Р.
сама влязла, въпреки неговите настоявания да ѝ помогне. Причина за това
бил факта, че е без бански и се чувства неудобно. След като сама влязла, той
включил масажната вана. 10 минути преди да завърши процедурата влязъл вътре
информирал се какво е положението и тя му каза, че е добре. След като свършила
процедурата помпите спрели да работят, вратата била леко отворена. Чул вик,
влязъл вътре и я намерил седнала между стъпалата и едно шкафче. Държала се за
ръката. Обяснила му че си е ударила леко и главата. Помогнал й да стане, обул
ѝ чехлите, хавлията също и ѝ помогнал да се придвижи до съблекалнята.
През това време провел разговор с колежката си. Върнал на ищцата парите, за
процедурата. Тя се успокоила и си тръгнала. Инцидентът станал на Бъдни вечер.
Заедно били в асансьора и на рецепция. Предложил ѝ да я води до тях, тя
му отказала. За всеки случай записал ѝ личния си телефон и ѝ го дал.
Придружил я само да вратата, по нейно желание.
От така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Съобразно наведените от ищеца
твърдения, че конкретната причина за настъпване на увреждането е неосигуряване
на безопасни условия за ползване на хидромасажната вана вследствие на небрежно
изпълнение на задълженията на длъжностните лица, на които е възложена от
ответника поддръжката, искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл.49 ЗЗД. На тази квалификация сочат и изложените обстоятелства, че бездействието се
изразява във липса на взети мерки за обезопасяване на ваната чрез поставяне на
крепежни елементи, обезопасяването на дървените стъпала- липса на елементи, за
които можеш да се хванеш, подпреш или задържиш, липса на первази, липса на
противоплъзгащи постелки.
Фактът, че ищецът е ползвал самата
услуга срещу заплащане на цена, не променя извода за правната квалификация, тъй
като въпреки твърдяното облигационно правоотношение, увреждането не е настъпило
поради непрестиране или некачествено престиране от страна на съконтрахента, а в
резултат от несъблюдаване на общото законово задължение да не се вреди другиму.
В този случай е ирелевантно дали увреденото лице по силата на договор е
ползвало вещта, или без основание. Факта, че увреждането е настъпило поради
неподдържане на вещта в състоянието й за безопасно ползване определя
ангажирането на деликтната отговорност.
По предявения иск с правно
основание чл.49 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че в резултат на действие
или бездействие – неизпълнение на вменените им задълженията от длъжностни лица,
служители на ответника, е претърпял вреда.
Спор, че въззивницата Р. е ползвала
хидромасажната вана на посочената дата- 24.12.2017г., няма. Безспорно е също и
обстоятелството, че същата е собственост и се поддържа от ответното дружество.
Спорни са били обстоятелствата дали именно при ползването на ваната ищцата е получила
твърдяните от нея вреди, както и че е налице виновно и противоправно поведение
на служители на ответника.
Досежно първата предпоставка:
Настоящият състав, като съобрази
ангажираните гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност, намира, че е
било налице бездействие у служители на ответното дружество, изразяващо се
именно в неизпълнение на задължението им да осигурят безопасно използване на
съоръжението. Няма спор, че монтажът на ваната е извършена от оторизирана фирма
и съобразно техническите изисквания. Твърдения в обратния смисъл не са и
наведени в исковата молба. Използването на ваната обаче чрез монтиране на
допълнителни съоръжения, осигуряващи безопасното й използване, е следвало да
бъде предприето от лицата, които е стопанисват. Установено е по безспорен начин
и от вещото лице, и от ангажираните гласни доказателства, че ваната е с
височина около метър /1,30м. сочи вещото лице/ от пода, като дълбочината й е
около 60-70 см. Следователно и ползването й следва да се осъществи чрез
прекрачване от страна на клиента и при влизане, и при излизане. Съобразно
посочената по-горе височина на съоръжението, съставът приема, че горният способ
не е особено удачен, както и удобен. Горното се констатира и от вещото лице,
което е посочило, че само висок човек би
могъл да влезе или излезе по този начин. Този начин не е и безопасен, доколкото
както беше посочено от вещото лице- подът е покрит със стъклокерамични плочки,
които са водонепроницаеми. Вещото лице е посочило, че по-добре би било да се
постави противоплъзгаща настилка. Такава обаче липсва. Очевидно и самият
ответник с оглед осигуряване безопасността при ползване на ваната и закупил и
монтирал допълнително съоръжение- дървена – направена от тиково дърво, стълба,
състояща се от две стълбички. Последната не е прикрепена към пода, т.е. е
подвижна, няма перила, не е захваната по някакъв начин и за хидромасажната
вана. Същата е с размери 57/40 см и височина на всяко стъпало от по 20 см. Или
поставената дървена стълба е 40 см. над равнището на пода. Или при изкачването
си на второто стъпала клиентът би следвало да прекрачи за влизане във ваната
около 0,70 -0,80м. височина. Докато обаче при влизането клиентът би имал
възможността да се подпре на края на ваната с оглед необходимостта да стъпи на
дъното на ваната, то при излизането ситуацията е различна, тъй като тогава се
качва и за да поеме тежестта на тялото, на човек му е необходима здрава основа.
Т.е. носещият крак е този, който именно е стъпил на дървената стълба. Няма как
това движение да бъде подпомогнато от хващане с ръка за края на ваната. От
физическа гледна точка е необходимо опората да се намира на по-високо ниво от
равнината, от която тялото се издига. Следователно и се налага извод, че е
необходимо в близост до ваната да има такова съоръжение, което да е прикрепено
към пода или към поставената дървена стълба и да е по-високо разположено от
нивото на хидромасажната вана. Не се установи такова да е налично. Стълбата е
избрана и монтирана именно от ответното дружество, но ползването й не е
изпълнило функцията си да осигури безопасно използване на ваната,тъй като
стълбата не е снабдена с перила, които
да обезопасят ползването й. Не се установи и върху самите стъпала да са
поставени противоплъзгащи настилки или хавлиени кърпи /честа практика/ с оглед
избягване подхлъзване на ползващия. Не се установи и възражението, направено в
отговора на исковата молба и във въззивната жалба, че в близост е имало
хавлиени кърпи, които е следвало да бъдат ползвани за подсушаване преди
стъпване на пода или на стълбата. Дали констатация, че такива се предоставят е
направена в протокола, изготвен от РЗИ, е ирелевантно, тъй като в
производството е от значение да се установи, че този факт е бил налице на
посочената дата- 24.12.2017г. Твърдените закачалка и стол, намиращи се в близост
до ваната и на „една ръка разстояние от къпещия се“, не се установиха да са
налични нито от вещото лице, нито пък са видни на представения от вещото лице
снимков материал. Но дори и да се приеме, че е имало такива, то физически
невъзможно е излизащото от ваната лице да успее да подсуши краката си преди да
стъпи на стълбата или на пода.
Следователно и съставът приема, че поставеното допълнително съоръжение
„дървена стълба от тиково дърво с две стъпала“ не е способствало за безопасното
ползване на хидромасажната вана, тъй като не е било достатъчно добре съобразено
от служителите на ответното дружество. Бездействието на последните да осигурят
помощни перила към стълбата или друго подходящо средство, прикрепено неподвижно
към стълбата или към пода, именно е причината за настъпване на инцидента на
24.12.2017г.
По възраженията за съпричиняване:
Безспорно е, че в помещението са
поставени инструкции, че клиентите следва да бъдат внимателни и предпазливи при
ползване на ваната, както и че е желателно да ползват помощ при настаняването и
напускането на ваната. Тези указания обаче нямат задължителен характер. Особено
като се има предвид, че няма изрична забрана ваната да се ползва само с
подходящо облекло. Щом ползването на съоръжението не е свързано със задължително
такова изискване, то и избор на ползващия е дали ще използва бански костюм или
не. Също право на личен избор предвид конституционно гарантираното право на
лична /вкл. и физическа/ неприкосновеност е дали клиентът желае да бъде
нарушавана същата от трето непознато лице. Особено като се има предвид, че
процедурата не е такава, налагаща физически контакт, а само ползване на
определено съоръжение. Фактът, че ищцата към момента на процедурата е била на
73 години, не променя горния извод. Същата е сключила договор именно за
ползване на даденото съоръжение, като няма данни при сключване на договора да е
била предупредена, че следва да бъде обслужвана от трето лице. Тези инструкции
са били поставени в помещението, в което се намира съоръжението, поради което и
няма как да са станали достояние на ищцата към момента на сключване на
договора. Настоящият състав намира, че възрастта на ищцата няма никакво
отношение към последвалия инцидент, доколкото от всички събрани по делото
гласни доказателства се установи, че ищцата е била в добра физическа форма -
св. А., че ищцата е била в много добро физическо състояние и е нямала нужда от
помощ. Няма и твърдения, нито доказателства, че е било налице възрастово
ограничение за ползване на ваната. Ищцата не е изпитала затруднение при
влизането или излизането от ваната, а настъпилото падане е в резултат от
подхлъзването й и невъзможността да се задържи, поради липса на парапет или
друго съоръжение, прикрепено към стълбата. И докато първото е резултат на
случайно събитие, то второто е изцяло в резултат на противоправно бездействие
на служители на ответника да обезпечат с необходимите мерки ползването на
предоставената от тях услуга. Затова и съставът приема, че отказът на ищцата да
ползва помощ при настаняването и напускането на ваната без да се съобрази с
възрастта си, не могат да бъдат квалифицирани като действия на съпричиняване в
резултат на груба небрежност. Единствено
противоправното бездействие на служителите на ответното дружество е станало
причина за настъпване на сочените от ищцата вреди. Възражението е
неоснователно.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените
вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се
определя според вида, характера и тежестта на увреждането. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди
трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В
този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят
обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При
определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се
преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки,
други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а
ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие.Безспорно
е, че ищцата е претърпяла средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката
на лявата лъчева кост. Това травматично увреждане е обуславило трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник за период от около 3-4 месеца. През
този период ищцата е следвало да бъде подпомагана и обслужвана от трети лица. Проведено
е било лечение с гипсова имобилизация и обезболяващи, като независимо от
статистическите изследвания и към десетия месец след инцидента ищцата
продължава да търпи болки. Независимо от това, крайникът е възстановен изцяло и
подвижен. Предвид изложеното и като съобрази, че периодът, през който ищцата е
търпяла болки и страдания е сравнително продължителен, макар и възстановяването
да е протекло в рамките на нормалното време, както и че през този период ищцата
е била допълнително стресирана и притеснена от факта, че се налага да бъде
обслужвана от трети лица, които не са от роднинския й кръг, и на осн. чл.52 ЗЗД
по справедливост съдът счита, че следва да бъде определено обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания в
размер на 6 000 лв. Този размер на обезщетение би компенсирало претърпени
от нея неимуществени вреди от причинената й средна телесна повреда- счупването
на лакетната става на лява ръка и
свързаните с това болки и страдания. Решението на ВРС следва да бъде потвърдено
в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 2 450 лв. и в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 6 000 лв. до 10 000 лв. Решението следва да бъде
отменено в частта, с която искът за заплащане на разликата над 2 450лв. до
6 000 лв. е отхвърлен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати и
тази сума.
Установи се от ангажираните по
делото гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице- психиатър,
че травматичното увреждане е довело до психическа травма у ищцата, която
продължава и понастоящем. Свидетелите сочат, че от жизнерадостна и позитивно
настроена жена ищцата се е превърнала в предпазлива, страхлива и нерешителна.
Вещото лице сочи, че е налице синдром на психосоматика, като страхът на ищцата
е свързан с функционирането й в мокра среда, защото плъзгането, несигурността й
я водят до стрес и това особено много я ограничава от извършване на
упражняваната до инцидента рутинна дейност. Твърди, че понастоящем ищцата се
страхува да плува, да посещава басейни, водоеми. Твърди, че е необходима
специализирана помощ, доколкото дадената такава от общопрактикуващия лекар не е
довела до подобрение. Съобразно ангажираните доказателства, съдът намира, че по
безспорен начин се установява, че са налице и допълнителни психически травми,
причинени на ищцата вследствие на инцидента. Ищцата продължава да страда от
проблеми със съня, сърцебиене, изпотяване, вътрешно напрежение. Вещото лице е
констатирало наличие на тревожна симптоматика и еквиваленти на паническа атака.
Вследствие на получената психическа травма Р. е променила възприятията си,
начина си на мислене, както и на държание, започнала е да се въздържа от
извършване на рутинни дейности, които е упражнявала и са й доставяли
удоволствие преди инцидента. Същата е придобила депресивна нагласа за бъдещото
си здравословно състояние. Съдът намира, че като съобрази тежестта на описаните
симптоми, както и продължителния период, през който същите се проявяват и
наличието им и към момента, намира, че за претърпените психически страдания
следва да бъде определено обезщетение в размер на 3 000 лв. Съобразно
критериите на чл.52 ЗЗД за справедливост този размер на обезщетението би
компенсирал претърпените от Р. неимуществени вреди. Решението на ВРС следва да
бъде потвърдено в частите, в които ответникът е осъден да заплати сума в размер
на 1 050 лв., както и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над
3 000 лв. до 5 000 лв. Решението следва да бъде отменено в частта, с
която искът е отхвърлен за разликата над 1 050 лв. до 3 000 лв., като
искът бъде уважен и за тази сума.
В изпълнение на задължението си по
чл.269 ГПК да се произнесе по допустимостта на решението в обжалваната му част
ВОС констатира, че ВРС се е произнесъл по искане, с каквото не е бил сезиран. В
исковата молба претенция за заплащане на законна лихва върху претендираните
обезщетения от момента на увреждането- 24.12.2017г. до окончателното изплащане,
не е предявявана. Извършеният от ВРС доклад също не обективира такова искане,
като такова искане не е направено и в първото съдебно заседание от ищеца, нито
по-късно е релевирано. Независимо от горното, с решението си ВРС е присъдил
законната лихва от момента на увреждането. Решението в тези части, с които е
присъдена законна лихва върху сумите от 2 450 лв. и 1050 лв., считано от
24.12.2017г. до окончателното изплащане следва да бъде обезсилено, като
постановено по непредявено искане.
Съобразно изхода на спора и
предвид направеното искане в полза на ищцата Р. следва да бъдат присъдени
направените пред инстанциите разноски съобразно уважената част от претенцията.
Предвид приложения списък и липсата на възражение за прекомерност ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 1 380 лв., от
които 360 лв.- д.т., 300 лв.- депозит за вещо лице и 720 лв. – адвокатско
възнаграждение.
На осн. чл.78 ал.3 ГПК и в полза
на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска. Същите
пред ВРС възлизат на 270 лв., от които 150 лв.- депозит за експертиза и 120
лв.- възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение.
Не е поискано извършване на
прихващане от ищеца до размера на по-малкото вземане, поради което и
извършеното такова служебно от съда е недопустимо. Компенсация на разноските не
следва да бъде извършена. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1 380 лв. разноски пред ВРС, а ищеца следва да заплати на
ответника 270 лв. разноски пред ВРС.
Частната жалба е основателна и молбата за изменение по чл.248 ГПК следва да бъде
уважена, като бъде присъдена разликата над 145 лв. до 1 380 лв.
Пред настоящата инстанция и
съобразно представените списъци и предвид изхода на спора в полза на ищцата Р.
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 588 лв., от които 110 лв.-
държавна такса и 478 лв.- адвокатски хонорар.
В полза на ответното дружество
пред въззивната инстанция следва да бъдат признати разноски в размер на 104
лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 4423/06.01.2018г., постановено по гр.д. №8236/18г. по описа на ВРС, ХVІІ-ти
с-в, в частта, с която е отхвърлен предявения от И.Р., ЕГН ********** ***,
срещу „Експрес Гаранцион“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Атанас Москов“ № 3, ет.3, представлявано от управителя
В. Д. В., иск за заплащане на разликата над сумата от 2 450 лв. до 6 000 лв.,
претендирана като обезщетение за причинена средна телесна повреда на
24.12.2017г., изразяваща се в счупване на лакътната става на лявата ръка
следствие падане при излизане от хидромасажна вана, находяща се в „Хотел АКВА“
гр.Варна, ул.Девня 12-А, собственост на ответното дружество, както и в частта,
с която е отхвърлен предявения от Р. иск за заплащане от „Експрес Гаранцион“ ООД
на разликата над 1 050 лв. до 3 000 лв., претендирана като обезщетение за
причинени неимуществени вреди-психически стрес, уплаха, безпокойство,
вследствие претърпяна средна телесна повреда на 24.12.2017г., на осн. чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 и чл.51, ал.2 от ЗЗД,
КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Експрес Гаранцион“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.“Атанас Москов“ № 3, ет.3, представлявано от
управителя В. Д. В., да заплати на И.Р., ЕГН ********** ***, и разликата над сумата от 2 450 лв. до 6 000
лв., представляваща обезщетение за причинена средна телесна повреда на
24.12.2017г., изразяваща се болките и страданията, причинени от счупване на
лакътната става на лявата ръка следствие падане при излизане от хидромасажна
вана, находяща се в „Хотел АКВА“ гр.Варна, ул.Девня 12-А, собственост на
ответното дружество, на осн. чл.49 вр. чл.52 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Експрес Гаранцион“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Атанас Москов“ № 3, ет.3,
представлявано от управителя В. Д. В., да заплати на И.Р., ЕГН ********** ***, и
разликата над 1 050 лв. до 3 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди-психически стрес, уплаха, безпокойство,
тревожност, психосоматичен синдром, вследствие претърпяна средна телесна
повреда на 24.12.2017г., на осн. чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 4423/06.01.2018г., постановено по гр.д. №8236/18г. по описа на ВРС, ХVІІ-ти
с-в, в частта, с която е отхвърлен предявения от И.Р., ЕГН ********** ***,
срещу „Експрес Гаранцион“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Атанас Москов“ № 3, ет.3, представлявано от управителя
В. Д. В. иск за заплащане на разликата над сумата от 6 000 лв. до 10 000 лв.,
претендирана като обезщетение за причинена средна телесна повреда на
24.12.2017г., изразяваща се в счупване на лакътната става на лявата ръка
следствие падане при излизане от хидромасажна вана, находяща се в „Хотел АКВА“
гр.Варна, ул.Девня 12-А, собственост на ответното дружество, както и в частта,
с която е отхвърлен предявения от Р. иск за заплащане от „Експрес Гаранцион“
ООД на разликата над 3 000 лв. до 5 000 лв., претендирана като обезщетение за
причинени неимуществени вреди-психически стрес, уплаха, безпокойство,
вследствие претърпяна средна телесна повреда на 24.12.2017г., на осн. чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА решение № 4423/06.01.2018г., постановено по
гр.д. №8236/18г. по описа на ВРС, ХVІІ-ти с-в, в частта, с която „Експрес
Гаранцион“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Атанас Москов“ № 3, ет.3, представлявано от управителя Валентин Димитров
Вълев, е осъден да заплати на И.Р., ЕГН **********
***, законната лихва върху
главницата от 2 450 лв. и върху главницата от 1 050 лв., считано от
датата на увреждането – 24.12.2017г., до окончателното ѝ изплащане на
осн. чл.84 ЗЗД.
ОТМЕНЯ определение
№ 804/03.01.2019г., постановено по гр.д. №8236/18г. по описа на ВРС, ХVІІ-ти
с-в, с което е оставена без уважение молбата на И.Р. за изменение на решението
в частта за разноските, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА изменение
на решение № 4423/06.01.2018г., постановено по гр.д. №8236/18г. по описа на
ВРС, ХVІІ-ти с-в, в частта за разноските.
ОСЪЖДА
„Експрес Гаранцион“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул.“Атанас Москов“ № 3, ет.3, представлявано от управителя Валентин
Димитров Вълев, да заплати на И.Р., ЕГН ********** ***, да заплати още и сумата от 1 235
/хиляда двеста тридесет и пет лева/, представляваща разликата над сумата
от 145 лв. /присъдени с решението на ВРС/ до сумата от 1 380 лв., общо
дължими разноски пред ВРС, от които 360 лв.- д.т., 300 лв.- депозит за вещо
лице и 720 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Експрес
Гаранцион“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Атанас Москов“ № 3, ет.3, представлявано от управителя В. Д. В. да заплати
на И.Р., ЕГН ********** ***, да заплати сумата от 588 /петстотин осемдесет и осем
лева/, от които 110 лв.- държавна такса и 478 лв.- адвокатски
хонорар, направени пред настоящата инстанция разноски на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Р.,
ЕГН ********** ***, да заплати на „Експрес Гаранцион“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Атанас Москов“ № 3, ет.3,
представлявано от управителя В. Д. В., сума в размер на 374 /триста седемдесет и
четири лева/, представляваща направени пред инстанциите разноски, от
които 270 лв. пред ВРС – юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице и
104 лв.- юрисконсултско възнаграждение пред ВОС, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.