Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 26
12.01.2023 г.,
гр.Х.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Х.
в открито
съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Председател: Цветомира Димитрова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна Икономова
при
секретаря Светла Иванова
и в
присъствието на прокурора Атанас Палхутев,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
касационно адм.дело № 960 по описа
на Административен съд – Х. за 2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на М.В.Я., ЕГН : **********,***, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 467/25.07.2022 г., постановено по адм. д. № 2175/2021
г. по описа на Районен съд – Х..
В
жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност - касационни
основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Предмет
на съдебното производство било обжалването като нищожна на Заповед № ДС-28-1 от
11 юни 2019 г. на Областен управител на Област Х., обнародвана в ДВ бр. 51/28.06.2019
г., издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 32 ал. 1 от ЗА, с която
бил одобрен план на новообразуваните имоти (ПНИ) в м 1:1000 на жилищни райони
(ж.р.): ж.р. „О.“ 1, ж.р. „И.“, ж.р. „К. – *“ и местност „Х. – ..“ в землището
на гр.Х., община Х., приет от комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, в частта,
в която било възстановено право на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от
ПЗРЗСПЗЗ на наследници на Г. Д. М.върху поземлен имот (ПИ) с идентификатор №
77195.706.170 с площ 804 кв.м., намиращ се в ж.р. „К. – *“.
Процесният
ПИ 77195.706.170, собственост на жалбоподателката, не попадал в разпоредбите на
§ 4 и сл. от ПЗРЗСПЗЗ, тъй като не бил земеделска земя, предоставена за
ползване въз основа на актове на Президиума на НС, ДС или МС, поради което
незаконосъобразно бил включен в ПНИ. Това обстоятелство се установило по
категоричен начин от представените писмени доказателства, включени в
административната преписка по одобряване на ПНИ, и от заключението на
назначената по делото експертиза. Жалбоподателката притежавала собствеността
върху ПИ 77195.706.170 въз основа на надлежни документи за собственост, от
които се установило, че тя и праводателите й никога не били ползватели на
процесния имот и той не бил включван в ТКЗС, ДЗИ и др., образувани въз основа
на тях селскостопански организации, поради което незаконосъобразно този имот бил
включен в ПНИ по § 4, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ. Включването на процесния имот в ПНИ и
възстановяването му на наследници на Я. Д. Т. на основание на § 4к от ПЗР ЗСПЗЗ
представлявало съществено нарушение на законовите разпоредби, поради липса на
основната материално-правна предпоставка по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - да се
касае за земеделска земя, предоставена на граждани за ползване въз основа на
актове на Президиума на НС, ДС или МС, която материална незаконосъобразност
следвало да се приравни на нищожност.
Не
била налице и предпоставката на § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ, в плана на
новообразуваните имоти да се включват незастроени земеделски земи, върху които
е предоставено право на ползване, съгласно актовете, посочени в § 4 ал. 1.
Процесният ПИ 77195.706.170 не представлявал незастроена земеделска земя, а
имот, намиращ се в границите на урбанизирана територия, поради което приложение
следвало да намери чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 28а, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Неправилно
районният съд не уважил и оплакването, че били допуснати съществени нарушения
на самата процедура по изготвяне и обявяване на ПНИ.
Съдът
неправилно не взел предвид, че сред признатите за възстановяване имоти по § 4
ПЗР на ЗСПЗЗ не попада процесният имот ПИ 77195.706.170. В т. II от Решение №
36019/28.09.2007 г. били изброени конкретни имоти, индивидуализирани според КК
на гр. Х., които се възстановяват на наследници на Я= Т.. Сред изброените 27
бр. имоти не фигурирал процесният имот ПИ 77195.706.170. В т. III от решението било
постановено, че се отказва възстановяването на 5 бр. имоти, като под т. 5 била
включена нива от 12.649 дка в землището на К. - І, като било отбелязано, че
този имот не се възстановява, тъй като попада в разпоредбата на чл. 10б, ал. 1
от ЗСПЗЗ. Налагал се извода, че процесният имот, след като не бил изрично
възстановен на наследници на Я. Т., попадал именно сред отказаните за възстановяване имоти.
Решението било подписано от членовете на комисията, не било обжалвано от
заинтересованите собственици - наследниците на Я. Д. Т., и влязло в законна
сила.
С
писмо изх. № 163/17.08.2018 г. Общинска служба „Земеделие“ Х. изпратила на ОУ -
Х. преписки за признати и непризнати имоти, попадащи в разпоредбите на § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. На стр. 6 за местност К. - Г били изброени признатите за
възстановяване имоти на Я. Д. Т. по Заявление № 50065. Описани били 18 имота,
сред които не фигурирал процесният имот.
С
оглед на така изложеното се твърди, че е налице изричен отказ да се възстанови
правото на собственост на наследниците на Я. Т. на основание § 4, ал. 1 от ПЗР
ЗСПЗЗ върху процесния имот, постановен с влязло в сила решение на Общинска
служба по земеделие и гори гр. Х. - Решение № 36019 от 28.09.2007 г. В този
смисъл без всякакво материално-правно основание ПИ 77195.706.170 бил
възстановен на наследниците на Я. Т. с ПНИ, одобрен с обжалваната Заповед №
ДС-28-1 от 11 юни 2019 г. Незачитането на материално-правното значение на
Решение № 36019 от 28.09.2007 г. на Общинска служба „Земеделие“ Х. и
включването на процесния имот в ПНИ и възстановяването му на наследници на Я. Т.
въз основа на предходни решения, които били без материално-правно значение за
възстановяване на собственост по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представлявало съществено
нарушение на закона, обуславящо нищожност на ПНИ в обжалваната част.
Допуснатите
съществени нарушения на процедурата по изготвяне и обявяване на ПНИ, доказвали и
твърдението за липса на идентичност между процесния ПИ 77195.706.170 и
възстановените на наследници на Я. Т. земеделски земи.
Липсата
на категорично установена идентичност между процесния имот и притежаваните от
наследниците на Я. Д. Т. земеделски земи обуславяли нищожност на Заповед №
ДС-28-2/28.06.2019 г. на Областния управител на Област Х. в обжалваната част,
поради липса на предмет.
С
оглед на така изложените съображения, се моли касационната жалба да бъде
уважена и да бъде отменено Решение № 467/25.07.2022 г. по адм.д. № 2175/2021 г.
на РС – Х., като бъде обявена нищожността на Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г.
на Областен управител на област Х., издадена на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, в частта на възстановеното право на собственост на наследници на Я. Д. Т.
върху ПИ 77195.706.170, с площ 804 кв.м, находящ се в местност „К. I“, гр. Х.,
ЕКАТТЕ 77195, със стар номер 449 по кадастралния план, одобрен със Заповед №
969/1988 г. Прави се искане и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна по касационната жалба - ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ на Област Х., не изразява
становище по основателността на касационната жалба.
Заинтересованите
страни – К.С.Б., Я.А.П., Д.А.Т., Д.С.Л., Х.А.Т., С.Н.Т., не изразяват становище
по основателността на касационната жалба.
ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – Х., чрез представителя си в съдебно заседание, счита, че
касационната жалба е неоснователна, поради което предлага решението на Районен
съд – Х. да бъде оставено в сила.
Административен
съд - Х., като съобрази наведените касационни основания, мотивите на обжалвания
съдебен акт и фактите, установени от събраните по делото доказателства, разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения в чл. 211 от АПК срок и изхожда от лице,
участвало в първоинстанционното производство, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, касационната жалба е основателна.
Производството
пред Районен съд – Х. по адм. дело № 2175 по описа за 2021 г. е образувано по
подадена жалба от М.В.Я., против Заповед № ДС-28-1 от 11.06.2019 г. на Областен
управител на област Х., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ)
за ж.р. "К." гр.Х., в частта за имот с идентификатор № 77195.706.170.
С Решение № 467 от 25.07.2022 г., постановено по делото, което решение е предмет
на оспорване в настоящото производство, така подадената жалба е отхвърлена.
Изложени са съображения, че обжалваната заповед изхожда от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28б,
ал. 8 от ППЗСПЗЗ - областния управител по местонахождение на имотите. Посочено
е, че същата е издадена в законоустановената писмена форма, като съдържа всички
изискуеми реквизити, като същевременно при извършената служебна проверка не е
установено да противоречи на целта на закона.
Районният
съд е намерил, че при издаването на процесната заповед ответникът по жалбата е
допуснал нарушение на материалноправни разпоредби на закона. В тази връзка е
посочил, че съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, ПНИ се изработва за земите,
предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4, а в чл. 28,
ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено, че с него се установяват границите на имотите,
правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по
реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗРЗСПЗЗ. По делото
обаче не се установявало имотът на жалбоподателката да е бил отнет от
наследодателя на заинтересованите страни и да е бил предоставен на ТКЗС, ДЗС
или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации,
респективно правото на ползване върху него да е било предоставено на граждани
по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и
на Министерския съвет. При това положение се налагал изводът, че той не е
разположен в земя по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ, поради което незаконосъобразно бил
включен в ПНИ. Този порок обаче не е възприет като водещ до нищожност на
оспорения административен акт. Прието е, че процесната заповед в атакуваната й
част е унищожаема, но доколкото срокът за установяване на този неин порок е
изтекъл, съдът е преценил, че няма правомощието да я отмени като незаконосъобразна.
По
отношение на доводите за допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила е посочено, че сочените нарушения не са довели до
липса на волеизявление, поради което не е прието, че е налице нищожност на
заповедта. Цитирана е практика на ВАС, според която порокът нарушение на
административно производствените правила не може да доведе до нищожността на
административен акт, доколкото е порок на един валиден акт, защото щом органът
е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността на правилата
при издаването му, е преценка по съществото на акта.
Относно
доводите на жалбоподателката, свързани с твърдения за притежание на право на
собственост върху процесния имот, е посочено, че се касае за спор за материално
право с лицата, на които е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7
от ПЗРЗСПЗЗ. Заявено, че в случая следва да се контролира единствено правилното
отразяване на имота и спазването на териториално-благоустройствените и
технически изисквания при изработване на плана, доколкото с него не се
възстановяват, нито се изменят вещни права, поради което този въпрос е приет за
недопустим за разрешаване, съответно за подлежащ на разглеждане по реда на
исковото производство, като е посочено, че влязлото в сила решение на
гражданския съд е основание за изменение на влезлия в сила ПНИ - § 4к, ал. 8,
т. 1 от ПЗРЗСПЗЗ.
Така
постановеното решение настоящата инстанция намира за неправилно. Същото е
постановено при непълнота на доказателственrs материал и при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила. Този извод на касационния състав е обусловен
от следното:
Реституционната
процедура по възстановяване право на собственост върху земеделски земи,
предоставени на ползватели, е сложен фактически състав, който протича в няколко
отделно обособени етапа. Те се намират в задължителна последователност и
провеждането на всеки един зависи от приключването на предходния такъв. Част от
тази процедура е етапът, в който бившите собственици или техните наследници
заявяват пред органа по поземлена собственост искането си за възстановяване на
собствеността, която процедура следва да приключи с издаването на решение по
чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Това е решение за признаване право на собственост, в
което се определя размера и местността, в която са се намирали земеделските
земи, на които има право заявителят. Решението е особено важно за
продължаването на цялостната процедура и предпоставя преминаването към
следващия етап, а именно изготвянето на план на новообразуваните имоти, преди
финализирането на цялата реституционна процедура. Неразделна част от този план
са данните за собствеността, които се записват в регистъра на имотите, като бившите
собственици установяват възстановено право на собственост именно с решение по
чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В тази връзка в настоящото производство бе
установено, че в Регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за
ж.р. „К. – *“ гр.Х. по отношение на процесния недвижим имот като такова решение
е цитирано Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ – Х.. Това решение обаче не е
налично в изпратената административна преписка и не е представено в хода на
производството пред районния съд, като въпреки изричното му изискване, дадените
указания не са изпълнени. По този повод настоящата инстанция приема, че делото
е останало неизяснено от фактическа страна относно факта налице ли е такова
решение за възстановяване на правото на собственост и какво е съдържанието му.
Нещо повече - във връзка с назначената по делото съдебно-техническа експертиза
на вещото лице е поставен въпрос да установи налице ли е идентичност между
процесния ПИ 77195.706.170 и притежаваните от Я. Д. Т. ниви с обща площ от 20
278 кв.м., възстановени с Решение № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗГ – Х.. Вместо обаче
да отговори на този въпрос, вещото лице е изследвало съдържанието на съвсем
различно решение - Решение № 36-30/15.05.1995 г. на ОСЗГ – Х.. Именно това
решение като номер, дата и съдържание е цитирано и при даването на отговор на
въпроса за конкретните данни и доказателства, свързани с установяване на
местоположението на нивите, възстановени на Я. Д. Т.. Заключението на вещото
лице във връзка с така констатираните разминавания между поставените му задачи
и дадените отговори не е обсъдено от съда. Не е обсъден и факта на липсата сред
материалите по делото на цитираното в Регистъра на новообразуваните имоти по §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ решение за възстановяване на правото на собственост. На практика
не само, че събраните в хода на производството доказателства не са били
достатъчни, за да се установят релевантните за изясняване на спора факти, но и част
от доказателствата, съответно тяхната липса, не е обсъдена, нито взета предвид
при постановяване на обжалваното решение. Като не е сторил посоченото, Районен
съд – Х. е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй
като не е изяснил всички обстоятелства от значение за решаване на делото, което
представлява нарушение на чл. 7, ал. 2 от АПК. При тези данни решението трябва
да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия
съд, който да събере съответните доказателства, необходими за изясняване на
правния спор.
При
повторното разглеждане на спора районният съд следва да изиска Решение № 36-51/01.04.1998
г. на ОСЗГ – Х. и обсъди съдържанието му или съответно факта на липсата на
такова решение, както и да назначи съдебно-техническа експертиза, която да
установи наличието на идентичност между евентуално възстановения имот и
процесния такъв.
При
този обусловен от разпоредбата на чл. 222, ал. 2 от АПК изход на делото, основателността
на претенцията на жалбоподателката за присъждане на произтеклите от делото
разноски следва да бъде преценена от съда при новото му разглеждане, доколкото съгласно
чл. 228, във вр. чл. 143 от АПК
присъждането на разноските е обвързано с окончателното приключване на делото.
По
изложените съображения и на основание чл. 222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК, Административен
съд - Х.
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
467/25.07.2022 г., постановено по адм. д. № 2175/2021 г. по описа на Районен
съд – Х..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване
на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател:
Членове: 1.
2.