Решение по дело №2601/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Р. Г., срещу решение № 1461/12.10.2023г. по НАХД № 20233110200009/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно постановление № BG2022/2000-172/НП от 25.11.2022 г. на директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“, с което на „Милки груп БИО“ ЕАД е наложена, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 ЗМ, имуществена санкция в размер на 2 437,32 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. По подробно изложени съображения за нарушаването на закона и допуснати от съда съществени процесуални нарушения се иска решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго от касационната инстанция, с което наказателното постановление да се потвърди, а в условия на евентуалност – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

В проведеното по делото открито съдебно заседание касаторът – директор на Териториална дирекция Митница – Варна, редовно призован, се представлява от пълномощника си юрисконсулт Л. С., която поддържа касационната жалба на изложените в нея основания.

Ответната по касация страна „Милки груп Био“ ЕАД, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от процесуалния си представител по пълномощие адв. С. Ж., която оспорва изцяло касационната жалба. Моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила от касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

Касационната жалба е предявена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице съгласно чл. 210 ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 17.10.2023 г., а касационната жалба според поставения върху нея печат на ВРС е подадена чрез въззивния съд на 30.10.2023 година. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.

С отмененото от районния съд наказателно постановление на „Милки груп БИО“ ЕАД е наложена, на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ, имуществена санкция от 2 437,32 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания, за това, че в подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ MRN № 21BG002005062224R0/13.07.2021г. дружеството е декларирало стока описана като „частично хидрогенирана палмова мазнина 1120 колета х 20 кг нето тегло“, бруто 23 296 кг. нето тегло 22 400 кг. с код по ТАРИК 1516 20 98 80, със ставка на митото по отношение на трети страни в размер на 10,90 %, приложима спрямо декларираната държава на произход Индонезия, с начислени и заплатени публични държавни вземания в размер на 5 209,16 лева мито, наместо с код по ТАРИК 1517 90 99 90, ставка на митото при държава на произход Индонезия в размер на 16,00 % и дължими публични държавни вземания в размер на 7 646,48 лв. мито, вследствие на което е избегнало частично заплащане на публични държавни вземания в размер на 2 437,32 лв.

За да отмени наказателното постановление, позовавайки се изцяло на изслушаната по делото съдебно – химическа експертиза, въззивният съд е счел, че липсват достоверни данни процесния продукт действително да е представлявал палмов шортънинг, а не палмова мазнина. С оглед на това районният съд е извел извод за липсата на осъществен от дружеството състав на административно нарушение по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 ЗМ.

Касационната инстанция намира, че въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е довело до постановяване на съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. Съдът не е обсъдил и преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, не е изяснил релевантните по спора факти и приложимото право, което е довело до невярно установяване на фактическата обстановка по случая и необоснованост на извода за недоказаност на административното нарушение „митническа измама“.

От значение за разрешаване на повдигнатия пред ВРС правен спор е установяването на точния вид и състав на стоката – предмет на митническа декларация MRN № 21BG002005062224R0/13.07.2021г. година, в която стоката е описана като „частично хидрогенирана палмова мазнина“. В изготвената в хода на административно-наказателното производство митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 12_12.07.2021/25.05.2022 г. от Централна митническа лаборатория към Централно митническо управление при Агенция „Митници“ е прието, че анализираната проба от стоката /лаб. № на пробата 3645_2005_21, оловна пломба № 191, представлява продукт - палмов шортънинг, съставен само от палмово масло или негови фракции, различен от частично или напълно хидрогенирани масла, получен чрез текстуриране. Съгласно заключението на назначената във въззивното производство съдебно – химическа експертиза процесната стока представлява частично хидрогенирано палмово масло, предназначено за хранително-вкусовата промишленост, а не препарат или друг вид субстрат. Обжалваното решение на Районен съд – Варна е изцяло основано на заключението на съдебно – химическата експертиза, която обаче е била оспорена от страна на процесуалния представител на Директора на ТД Митница Варна в съдебно заседание на 05.10.2023г., в което е било изслушано вещото лице. Независимо от направеното оспорване и без да съобрази наличието на две противоречиви по съдържанието си експертизи /на ЦМЛ и назначената по делото СХЕ/, съдът не е кредитирал МЛЕ и по съображения, че анализите, които извършва ЦМЛ, са за целите на митническия контрол и доколкото ЦМЛ е част от системата на митническите органи, възниква съмнение относно нейната обективност и компетентност.

В случая компетентността на ЦМЛ следва пряко от закона – Устройствения правилник на АМ /УПАМ/. Съгласно чл.22, т.6 от УПАМ, Дирекция „Централна митническа лаборатория“ е част от Специализираната администрация в ЦМУ на АМ и съгласно чл.28, т.1 изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на митническия надзор и контрол, поради което настоящия съдебен състав приема, че доводите на ВРС, въз основа на които не е кредитирал експертизата изготвена от ЦМЛ са незаконосъобразни.

Необсъден и неизяснен е останал и въпросът за проследимостта на изследвана проба, с оглед липсата на отбелязване в Протокола за вземане на проби на номерата на съответните пломби. При постановяване на решението въззивният съд изобщо не е изследвал и обсъдил събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства.

От изложеното се налага извод, че ВРС е постановил съдебен акт при отсъствието на задължителните за това мотиви. Съдът е бил длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства и доказателствени средства административнонаказателното обвинение – извършено ли е административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Като не е сторил това с всички необходими за решаването на спора доказателства и не е положил усилия да изясни фактическата обстановка по случая, районният съд е пренебрегнал основно свое задължение, каквото е служебното разкриване на обективната истина, независимо от процесуалното поведение на страните. Той е изградил правните си изводи без да прояви нужната активност за установяването на релевантните за спора факти и е постановил съдебен акт в нарушение на процесуалните правила, който следва да бъде отменен по реда на касационния контрол по глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН. Тъй като предвид забраната по чл. 220 АПК касационният състав не може да реши делото по същество, то следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото, освен дадените по-горе указания за събиране и обсъждане на всички относими към установяването на обективните характеристики на стоката писмени доказателства, Районен съд – Варна следва да съобрази и решение от 15.06.2023 г. по дело С-292/2022 на СЕС.

Едва след изясняване на фактическата обстановка съдът следва да извърши преценка извършено ли е от „Милки груп БИО“ ЕАД нарушението, за което е санкционирано с издаденото от директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“ наказателно постановление № BG2022/2000-172/НП от 25.11.2022 година.

При този изход на спора въпросът за разпределянето на отговорността за разноски в касационната инстанция следва да бъде разрешен от въззивния съд при новото му произнасяне по въззивната жалба.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1461/12.10.2023 г. по НАХД №20233110200009/2023 г. на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.