Номер 28116.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 16.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
Прокурор:Владислав Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20201000600807 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение,2-ри
състав, в открито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и
двадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
1
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
при участието на секретаря Павлина Христова и на прокурор Владимиров,
като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 807 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С присъда от 29.06.2020 г.на СГС,НО,18 състав, по НОХД № 210/20
год.подс.Д. К. Р. е признат за виновен в това,че за времето от 16.50 ч. до
18.00 ч. на 28.03.3019 год.,в гр.София,в условията на продължавано
престъпление,с две деяния,в съучастие като съизвършител с Д. М. Б.,без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества-6.59 гр. амфетамин и 2.81 гр. хероин на обща стойност
503.60 лв.,при условията на опасен рецидив,поради което и на основание
чл.354а,ал.2,т.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с
чл.29,ал.1,б.”а” и „б” от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест
години и глоба в полза на Държавата в размер а 20 000 лв.
На основание чл.57,ал.1,т.2,б.”а” от ЗИНЗС е определен първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.354а,ал.6 от НК е отнет в полза на Държавата предмета
на престъплението-хероин и амфетамин,което след влизане на присъдата в
сила следва да бъде унищожено.
Осъден е да заплати направените по делото разноски в размер на 1200 лв.
по сметка на СГС и по 5 лв. ДТ за изп.листове.
Срещу присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на
подсъдимия с доводи,че е неправилна ,незаконосъобразна и неоснователна с
оглед на събраните по делото доказателства.Излага,че макар и да има
свидетелски показания в двете посоки,не е доказано изцяло повдигнатото
2
обвинение,особено в частта по чл.354а,ал.2,т.4 от НК,тъй като проверката на
доказателствените източници не е съответна на процесуалните изисквания за
категоричност и необоримост на фактите.Изтъква в тази насока,че
оперативни работници са наблюдавали адресите на двамата подсъдими,като
са видели няколко лични срещи,за които предполагат,че са били с цел
разпространение.Продължава,че не са налице данни за разпространение на
наркотични вещества и не е налице изпълнителното деяние на чл.354а,ал.1 от
НК,тъй като фактическата обстановка не е изяснена по категоричен и
безспорен начин.Поддържа,че подзащитният й се е признал за виновен
единствено и само в извършено престъпление по чл.354а,ал.1,пр.4 от НК,а
обвинението за разпространение се гради единствено на оперативни данни за
предположение в тази насока.Счита още,че няма данни подс.Р. да е действал
в съучастие с Б.,като единствената връзка между тях е дългогодишното им
познанство и обремененото им съдебно минало.Прави искане за отмяна на
присъдата.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в
нея съображения.
Прокурорът моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и се
потвърди присъдата.Счита,че е събран онзи минимум от доказателства за
вината на подсъдимия в извършване на престъпление по чл.354а,ал.1,т.4 от
НК.Намира за правилна преценката на първостепенния съд и за това,че е
установена и специфичната цел за разпространение на високорисковите
наркотични вещества,която пряко се извежда от намереното количество
такива вещества,които са били два вида и са били разпределени на дози,на
обща стойност 503 лв.,а косвено от показанията на оперативните
работници,които продължително време са наблюдавали двамата
подсъдими.Горното,наред с обстоятелството,че този подсъдим е осъждан
многократно,вкл. и за държане на наркотични вещества с цел
разпространение,дава основание на прокурора да поддържа,че същият е
извършил инкриминираното деяние.
В правото си на лична защита подсъдимият твърди,че със съпроцесника
му Б. са наркозависими,не отрича,че е държал и продавал наркотици в
миналото,но сега не е разпространявал и моли да бъде отменена тази голяма
3
присъда.Заявява,че заедно с Б. са си купили пакетчета за 200 лв. и са ги
оставили у тях да се дрогират,защото Б. има малко дете,а по отношение на
везната поддържа,че тя е домакинска и е на родителите му.
В последната с дума иска да му бъде намалена присъдата,като
признава,че е държал наркотиците,тъй като е зависим,но не ги е
разпространявал.
Съдът, като обсъди доводите в жалбата и изложените в съдебно
заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на
атакуваната присъда намира следното:
СГП е внесла обвинителен акт срещу Д. М. Б. и Д. К. Р. за извършено
престъпление по чл.354а,ал.2,т.4 във вр. с ал.1,пр.4 ,ал.1 във вр с чл.26,ал.1
във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29,ал.1 ,б.”а” и „б” от НК .
В хода на образуваното съдебно производство по отношение на подс.Б.
е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство,по
силата на което същият се е признал за виновен по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 354а,ал.2,т.4 във вр. с ал.1,пр.4 ,ал.1 във вр с
чл.26,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” и „б” от
НК и му е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години
при първоначален строг режим на изтърпяване.Зачетено е времето,през което
е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест” и
е осъден да заплати разноски по делото в размер на 983.90 лв.
Чрез надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени
средства първостепенния съд е приел за установена фактическа
обстановка,която се споделя от настоящия съдебен състав с известни
изменения и допълнения и тя е следната:
Подс.Р. е осъждан многократно,вкл. и за държане с цел
разпространение на наркотични вещества.
През м.март 2019 год. в СДВР била получена оперативна
информация,че подс.Р. и Д. Б. разпространяват амфетамин и
хероин.Полицейските служители от 04 сектор ОПКП при СДВР Д.,С. и М.
провели наблюдение на обитавания от Р. апартамент,находящ се в
4
гр.***,ж.к.”***”,бл.**, вх.*,ап.** и установили,че достъп до входа и
жилището имал и Б..Възприели и редица кратки срещи между подс.Р. и
неустановени по делото лица в близост до жилището,по време на които се
разменяли неустановени по делото предмети.
На 28.03.2019 год. посочените по-горе полицейски служители провели
полицейска операция,като спрели за проверка Р. пред входа на блока,в който
се намирало жилището му.На същият бил извършен личен обиск и в дрехите
му били намерени и иззети сгъвка,съдържаща кафяво прахообразно вещество
и сгъвка с бяло прахообразно вещество.Било извършено и претърсване на
обитавания от него апартамент,в резултат на което били открити четири
топчета с кафяво прахообразно вещество,две сгъвки с прахообразно
вещество,бяло прахообразно вещество на бучки,бяло прахообразно вещество
в насипно състояние и електронна везна.Иззетите вещества били предадени за
изследване и от изготвените по делото ФХЕ е установено,че се касае за
високорискови наркотични вещества-хероин с общо нето тегло 2.81
гр.,разпределен в 14 обекта и амфетамин-6.59 гр.,разпределен в три обекта.От
Д. Б. била иззета връзка с ключове и при проведения впоследствие следствен
експеримент е установено,че в същата се съдържа чип,който отключва
входната врата на блока,както и ключ за апартамента на подс.Р..
Общата стойност на наркотичните вещества е установена в размер на
503.60 лв.
В основата на изводите си по фактите съдът е поставил обясненията на
подсъдимия,които е кредитирал частично,показанията на св.С.,Д. и М.,тези на
св.Б.,протоколите за извършени процесуално-следствени действия и приетите
по делото експертизи.
По отношение на показанията на първите трима свидетели е приел от
една страна,че те пряко са възприели действията на подсъдимия по
разпространение на наркотично вещество,както и на намирането му в дома
му,а от друга страна е посочил,че от мястото,на което са се намирали, не са
могли да констатират,че се извършва покупко-продажба на наркотично
вещество,доколкото са наблюдавали размяна,без възможност да установят
предметите,които са се разменяли,но специалната цел е установена от всички
доказателствени източници.
5
Изложил е в тази насока,че полицейските служители са разполагали с
предварителна информация,че подсъдимият се занимава с разпространение на
наркотици,поради което са организирали наблюдението му,в рамките на
което са възприели негови срещи с неустановени по делото лица.В дома му са
открити общо 17 бр. обекти и електронна везна,по която са открити следи от
наркотичното вещество,което опровергава версията на подсъдимия,че
намерените наркотици са за лична употреба.
Пред настоящият съдебен състав,а и пред първия съд,спор по
установените факти относно държането на високорисковите наркотични
вещества няма,като същият е концентриран от страна на защитата върху
доказателствения дефицит на обвинителната теза относно специфичната цел
за тяхното разпространение.В тази насока прочитът на доказателствата по
делото и най-вече на показанията на полицейските служители,разпитани като
свидетели,не носи информация подсъдимият да е разпространявал
наркотични вещества в рамките на наблюдението,осъществено от тях,но
последното е и ирелевантно към предмета на доказване,тъй като такова
обвинение не е повдигнато.Повдигнато е такова за държане с цел
разпространение,какъвто извод несъмнено може да бъде
направен,изхождайки от количеството на намерените както у самия
подсъдим,така и в жилището му наркотици,от разнородността им-хероин и
амфетамин,от начина на опаковането на част от тях в отделни дози и не на
последно място от наличието на намерената в апартамента на подсъдимия
сива електронна везна,върху която са открити следи от хероин
/диацетилморфин/,кокаин,кофеин и ацетаминофен./ФХЕ,л.45,т.2 от ДП/.С
оглед на това съдът приема за напълно опровергани твърденията на
подсъдимото лице в частта,че намерената в дома му везна е била ползвана от
родителите му за домакински цели.Все такова защитно средство се явяват
обясненията му и в частта,че инкриминираното количество е било за лична
употреба /на него и на св.Б./ и деянието не е извършено в съучастие с
последния.Безспорно е ,че двамата от дълги години употребяват наркотични
вещества,но количеството на намерените обекти на обща стойност повече от
500 лв.,идва да покаже,че същите са държани не само за лична употреба,но и
с цел тяхното разпространение.Аргумент в тази насока се извежда и от
установеното от експертите,че върху електронната везна в дома му са
6
установени следи от наркотични вещества,което разгледано наред с факта,че
част от наркотиците са били в насипно състояние /в спалното помещение е
намерено бяло вещество на бучки и бяло прахообразно
вещество,представляващо амфетамин/,лишава от достоверност заявеното от
него,че са закупували повече дози наведнъж,за да не ходи постоянно да
купува,тъй като не обясняват наличието на наркотици в насипно
състояние.Оспорването и на съучастието му с Д. Б. също се явява защитна
позиция,защото е опровергана от дадените от полицейските служители
сведения за естеството на придобитата от тях оперативна
информация,подкрепена от обективно установените в жилището наркотични
вещества,достъп до които са имали и двамата.
С оглед на изложеното правилно и законосъобразно първостепенния съд
е приел,че с деянието си подс.Р. е осъществил състава на престъплението по
чл.354а,ал.2,т.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” и
„б” от НК предвид установеното от обективна страна,че на инкриминираната
дата и място,за времето от 16.50 ч. до 18.00 ч. ,в гр.София, в съучастие като
съизвършител с Д. Б.,е държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества -6.59 гр. амфетамин и 2.81 гр. хероин,като
престъплението е извършено при условията на опасен рецидив.Хероинът и
амфетаминът имат наркотично действие,нямат легална употреба,пазар и
производство в страната и подлежат на контрол съгласно Единната
конвенция за упойващите вещества на ООН от 1961 год.,ратифицирана и от
България,включени са и в Приложение №1 към чл.3,ал.2 от Закон за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях,забранени за приложение в хуманната и ветеринарна
медицина.
Настоящият съдебен състав счита обаче,че в случая не се касае за
продължавано престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК,а за едно
деяние,извършено в посочените по-горе времеви рамки и това е така,защото
първоначално на подс.Р. е бил извършен личен обиск и след намирането на
забранените за притежание вещества в него,е пристъпено към претърсване на
апартамента,който е обитавал и в който са намерени и иззети още
наркотични вещества от същия вид,т.е. касае за държане на едно общо
количество хероин и амфетамин,но на различни места,осъществяващо
състава на едно престъпление,за които Р. не е имал разрешително за държане.
Деянието е извършено от при условията на съучастие, като
съизвършител с Д. Б.,тъй като установената фактология по делото е в
насока,че двамата са осъществявали съвместна фактическа власт върху
установените в жилището на подс.Р. високорискови наркотични вещества от
различен вид,част от които са намерени при извършените им обиски,а
7
държането им е било насочено към разпространение предвид обективно
установените факти- два вида наркотични вещества,в немалки
количества,електронна везна,предназначена за дозирането им.Индиция в тази
насока са и показанията на полицейските служители.
Деянието е извършено при условията на опасен рецидив и в двете
хипотези на чл.29,ал.1 от НК предвид осъжданията му по НОХД № 12150/09
год. на СРС и това по НОХД № 2641/13 год. на СГС.
Извършеното от него е съставомерно и от субективна страна,тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е
настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал
това.Същият е съзнавал ,че държи високорискови наркотични вещества,без
да притежава разрешение за това,като е преследвал и специфичната цел-
тяхната продажба.
При определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимия Р.
съдът е ценил като отегчаващо отговорността обстоятелство многобройните
осъждания на подс.Р. извън квалификацията на деянието и проявената от
него упоритост ,който въпреки ефективните наказания лишаване от свобода е
продължил с противоправната си дейност и е показал устойчиво престъпно
поведение,а като смекчаващо такова е взел предвид сравнително ниската
стойност на наркотичните вещества и тяхното количество.С оглед на това е
определил наказание лишаване от свобода за срок от шест години,при
първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 20 000 лв.
Въззивният съд счита така отмереното наказание за законосъобразно и
справедливо,като се имат предвид високата степен на обществена опасност
на деянието и завишената степен на обществена опасност на самия
подсъдим.Следва да се има предвид,че макар и да не е установена със
съдебно-психиатрична експертиза,очевидно при подс.Р. се касае за
дългогодишна злоупотреба с наркотични вещества,която би могла да се
приеме като улесняваща мотивацията му,но не до степен да обуслови
намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода,което е
ориентирано към минимума на санкционната норма на чл.354а,ал.2 от
НК,предвиждаща наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет
години ,а самата глоба е определена в минимален размер.
Режимът на изтърпяване на наказанието е определен в съответствие с
разпоредбата на чл.57,ал.1,т.2,б.”а” от ЗИНЗС,като правилно съдът е
приложил и разпоредбата на чл.354а,ал.6 от НК и е отнел в полза на
Държавата предмета на престъплението,който следва да бъде унищожен.
С оглед на горното атакуваната присъда следва да бъде изменена,като се
отмени в частта,че деянието е извършено при условията на чл.26,ал.1 от НК
,а в останалата част като като правилна и законосъобразна,постановена без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
съответствие с материалния закон,следва да бъде потвърдена.
РЕШИ:
8
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА присъда от 29.06.2020 г.на СГС,НО,18 състав, по НОХД №
210/20 год.,като на основание чл.304 от НПК признава подс.Д. К. Р. за
невиновен и го оправдава за това извършеното престъпление по
чл.354а,ал.2,т.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във вр. с чл.29,ал.1,б.“а“ и
„б“ от НК да е продължавано такова по чл.26,ал.1 от НК съобразно
повдигнатото обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9