№ 932
гр. Русе, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20234520101662 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие
от С. Ю. Г. против С. К. Г. и К. И. Г..
Молителят твърди, че с К. К. Г., ЕГН ********** са в граждански брак от 13.08.2010
год., а ответниците са негови родители. Със съпруга си били във фактическа раздяла, водят
дело за развод под № 757/2023 год. по описа на Районен съд Русе. Срещу същия има и
издадена заповед за незабавна защита по гр.д. № 1139/2023 год. по описа на Районен съд
Русе.
Молителят твърди, че на 13.03.2023 г. около 17:00 ч., отивала да вземе детето М. от
детска градина ч* на ул. б* № 4, където паркирала на ул. Студентска, непосредствено до
градината, управлявания от нея лек автомобил марка т*, модел а* с рег. № Р3616КМ. С К.
слезли от колата и отишли да вземат М. от градината. Около 17:20 ч. на връщане от детската
градина към колата забелязала, че срещу нея се приближавали бързо ответниците С. и К.
Г.и. Тя се притеснила, отключила колата, К. влязъл зад шофьорската седалка, а М. от
другата страна на задната седалка. Не успяла да затвори вратата на М., когато ответниците
връхлетели отгоре им. Ответникът К. Г. взел детето М. на ръце, а С. казала, че ще ги вземат
с тях. На въпроса как така ще ги вземат, С. отговорила: „************l". Помолила ги да
оставят детето М., което било много изплашено и притеснено, пребледняло. Казала им, че
ако продължават да го стресират, ще извика полиция. В този момент С. Г. й посегнала,
одрала я, хванала я за косите и я о***. Бутнала я към предния калник на колата, паркирана
зад нейната. Молителят паднала отгоре на колата, започнала да вика за помощ. Ответницата
се опитала се да й вземе телефона от ръцете, но не успяла. Тогава позвънила на тел. 112. К.
1
Г. продължил с атаките, че била луда и откъде- накъде си позволявала да се развежда със
сина му. С. Г. я заплашила, че луда ще я направи.
Това се случило пред децата, те станали свидетели на случката и чули как С. и К. се
заканват на майка им. За децата този тип инциденти зачестили. В рамките на месец се
случил друг подобен на този инцидент, само че с баща им К. Г..
Молителят претендира да бъдат наложени по отношение на ответниците мерките по
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, като бъдат задължени да се въздържат от домашно насилие спрямо
С. Ю. Г., М. К. Г. и К. К. Г..
Моли също на основание ч. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да се забрани на ответниците да се
доближават до нея и децата на разстояние не по- малко от 100 метра за срок от 12 месеца,
както и до адресите, на които живеят, до местата, където учат децата и до местата, които
посещават за отдих. На основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН моли да бъдат наложени глоби на
ответниците.
Ответниците в своя отговор оспорват изложените в молбата за защита обстоятелства
като твърдят, че те не съответстват на действителното положение. Те отишли до детската
градина на детето М., защото от няколко месеца не били виждали децата, тъй като майка им
не разрешавала това. Отричат да са извършвали твърдените в молбата за защита актове на
насилие. По отношение на счупеното странично огледало признават, че това е сторено от
ответника С. Г., но неволно. Молят молбата за защита да бъде отхвърлената като
неоснователна и недоказана.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено следното:
Страните не спорят, че С. Ю. Г. е снаха (понастоящем бивша) на ответниците С. К. Г.
и К. И. Г., а децата М. К. Г. и К. К. Г. са деца на молителя, респективно внуци на
ответниците.
Свидетелите Д. Д. и Т. Б., които са преки очевидци на описания в молбата инцидент
на 13.03.2023 год., посочиха че докато стояли пред детска градина ч* в кв. в*, гр. Русе, чули
викове за помощ и насочвайки вниманието си към случващото се в непосредствена близост
(на около 10- 15 метра от тях) видели как жена на около 55- 60 години е затиснала С. върху
капаха на един автомобил, паркиран на улицата. Те били лице в лице, като възрастната жена
притискала молителката към предния капак на колата. Автомобилът, върху който била
затисната С., бил паркиран зад нейния. Докато свидетелите осъзнаят какво става, двете
жени се изправили и започнали да се карат. Възрастната жена заплюла молителката в
лицето. Тези твърдения на свидетелите бяха потвърдени и от детето К., което беше
изслушано от съда. То също така посочи, че докато се боричкали на капака на колата, баба
му о*** майка му. Този посочен от детето факт се потвърждава от заключението на
съдебния медик д- р м.м., която е установила *********** Установените увреждания са
резултат на действието на тъпоръбести предмети и действащи сили с обратна на космения
фоликул посока.
2
Свидетелите Д. и Б. посочиха също, че с възрастната жена е имало възрастен
господин, който стоял до отворената врата на автомобила на с*, в който били двете й деца.
Господинът говореше с м*. Той искаше да го вземе, но детето стояло в колата и не
излизало. С. звъннала на тел. 112 да извикала полиция. Предоставеният запис на
проведения разговор потвърди изложеното в молбата за защита. След това разправията
продължила. С. опитала да затвори вратата на м*. Ответниците обиждали молителката,
наричали я курва. По- активна била С. Г., чието поведение свидетелите описаха като грубо и
арогантно. Свидетелят Д. бил с полицейска униформа и тъй като К. Г. го видял, се държал
малко по- добре от съпругата си. Детето К. посочи, че дядо му заплашил, че когато баща му
спечели делото срещу майка му, децата няма да я видят и на 500 метра.
След като С. Г. и децата влезли в колата, тя я заключила и зачакала полицията.
Ответниците стояли до автомобила на с* около 5 минути. При тръгването си С. Г. с дясната
си ръка ударила и счупила страничното дясно огледало на автомобила. Детето К. посочи
същото- че баба му с юмрук замахнала и счупила огледалото.
След като дошли полицаите, свидетелите обяснили какво се е случило. м* плачел и
свидетелят Д. го вкарал в сградата на детската градина, за да не гледа.
Не се установи двамата ответници да са блъскали колата и удряли с юмруци.
Показанията на тези двама свидетели съдът кредитира изцяло, като те дават
основание да се заключи, че извършеното от ответниците (в по- голяма степен от Г., която е
била по- агресивна и в по- малка от Г., който от някаква криворазбрана солидарност
пригласял на съпругата си) е акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Пострадалите лица са били уплашени, като това чувство не е изчезнало и понастоящем.
Показанията на свидетелите К. и и* Г.и съдът не цени, тъй като те не са преки
свидетели на случилото си и освен това като синове на ответниците са пряко
заинтересовани от изхода на делото. Те са възприели защитната теза на родителите си и нея
излагат пред съда, без да имат преки впечатления.
Следва да се вземе предвид и доказателствената стойност на декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, която според чл. 13, ал. 3 от същия закон може да бъде единственото
доказателство, въз основа на което съдът може да издаде заповед за защита. Ответниците не
ангажираха доказателства, които по категоричен начин да оборят презумпцията на закона,
заложена в декларацията по чл. 9, ал. 3.
В това производство няма да бъде ангажирана отговорност и обсъждана вината на
пострадалата С. Г., която е въвлякла децата в спора с вече бившия си съпруг и ги поставя
като буфер в отношенията им, забравяйки, че децата имат нужда от общуване както с майка
си, така и с баща си. Ограничаването на контактите на бащата с децата всъщност е в
основата на извършените актове на домашно насилие, а ответниците в настоящото
производство вместо да потушат напрежението между сина си и снаха си, всъщност го
ескалират, въпреки изричната забрана от страна на сина си да виждат децата без
разрешението на майка им.
3
Съдът намира за основателно искането да бъдат наложени мерки за защита по
отношение и на пострадалата, която е пряк потърпевш от извършените актове на домашно
насилие, а също и по отношение на децата, предвид факта, че присъствайки на извършените
актове на домашно насилие, те също са жертва на такова.
Въз основа на гореизложеното и по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, съдът приема, че
действията на ответниците са акт на домашно насилие. С оглед ограничаване възможността
за извършване на нови актове на домашно насилие, както и нуждата от преосмисляне на
поведението на ответниците, съдът намира, че подходящите мерки, които следва да бъдат
приложени, са тези по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН за срок от 3 месеца спрямо децата, тъй
като те имат нужда да контактуват със своите баба и дядо, и 12 месеца спрямо С. Г.. През
тези месеци пострадалите лица биха могли да укрепнат психически, тъй като няма да
контактуват с ответниците. Съдът налага мерки по ЗЗДН в близък до М.алния, предвиден в
закона срок по отношение на С. Г., поради липсата на каквато и да било самокритичност от
страна на ответниците.
На ответниците следва да бъдат наложени глоби в минималния, предвиден от закона
размер, който би осъществил целите на индивидуалната превенция.
Те следва да понесат и разноските по производството с оглед изхода от делото, които
са в размер на 1065.00 лева за заплатен адвокатски хонорар, депозит за възнаграждение на
свидетелите, допуснати при призоваване и съдебно удостоверение, както и да заплатят
дължимата държавна такса в размер на по 25.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на С. Ю. Г., ЕГН **********, М. К. Г.,
ЕГН ********** и К. К. Г., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. Русе, ул. м*д* 4, вх. А, ет.
6, е упражнено психическо насилие от ответника К. И. Г., ЕГН********** и психическо и
физическо насилие от ответника С. К. Г., ЕГН**********, двамата с адрес: гр. Русе, ул. р*
22, бл. б.в., вх. В, ет. 1, което представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2 от Закона
за защита срещу домашното насилие.
ЗАДЪЛЖАВА К. И. Г., ЕГН********** и С. К. Г., ЕГН********** на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за защита от домашното насилие:
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖАТ от извършване на домашно насилие спрямо С. Ю. Г., ЕГН
**********, М. К. Г., ЕГН ********** и К. К. Г., ЕГН **********;
ЗАБРАНЯВА на К. И. Г., ЕГН********** и С. К. Г., ЕГН********** да
приближават до М. К. Г., ЕГН ********** и К. К. Г., ЕГН **********, до жилището им в
гр. Русе, ул. м*д* 4, вх. А, ет. 6, до училището и детската градина, които посещават децата,
както и до местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица, на по-малко от 20 за
срок 3 месеца, считано от днес;
4
ЗАБРАНЯВА на К. И. Г., ЕГН********** и С. К. Г., ЕГН********** да
приближават до С. Ю. Г., ЕГН **********, до жилището й в гр. Русе, ул. м*д* 4, вх. А, ет.
6, до местоработата й, както и до местата за социални контакти и отдих на пострадалото
лице, на по-малко от 20 за срок 12 месеца, считано от днес.
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. И. Г., ЕГН********** и С. К. Г., ЕГН**********, че
съгласно чл. 21 от Закона за защита от домашното насилие, при неизпълнение на заповедта
на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
НАЛАГА на К. И. Г., ЕГН********** наказание „Глоба” в размер на 200.00 лева.
НАЛАГА на С. К. Г., ЕГН********** наказание „Глоба” в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН********** да заплати държавна такса по сметката на
Русенски районен съд в размер на 25.00 лева.
ОСЪЖДА С. К. Г., ЕГН********** да заплати държавна такса по сметката на
Русенски районен съд в размер на 25.00 лева.
ОСЪЖДА К. И. Г., ЕГН********** и С. К. Г., ЕГН********** да заплатят на С. Ю. Г.,
ЕГН ********** сумата 1065.00 лева, представляваща разноски по делото.
Преписи от решението да се връчат на страните, на Първо и Второ РУП при ОД на
МВР- Русе.
Решението може да се обжалва в 7- дневен срок от връчването му пред Окръжен съд
Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5