Решение по дело №101/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 188
Дата: 1 април 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Емил Кръстев Ангелов
Дело: 20221420100101
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. В., 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20221420100101 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба вх. №336/ 10.01.2022 г. от
Министерството на земеделието,храните и горите,БУЛСТАТ *******,чрез
юк.Ц.Д. гр.В. бул.”Х.Б.”№78 ет.1,против ”И.”ЕООД,ЕИК *******,със
седалище и адрес на управление гр.Б.С. ул.”Х.Б.”№10.
Твърди се,че съгласно договор за аренда №02/ 08.12.2004 г.,вписан в
Службата по вписванията гр.Б.С.,ищецът/старо наименование Министерство
на земеделието и горите/,чрез директора на ОДЗ гр.В.,бил предоставил на
”М.”ООД,ЕИК *******,със седалище и адрес на управление гр.Б.С.
ул.”Х.Б.”№10/чийто правоприемник бил ответникът/ за временно и възмездно
ползване земя от държавния поземлен фонд на територията на Община Б.С. -
788.503 дка в землището на с.Б..
Арендаторът не бил изпълнил свое задължение и съответно дължал
годишната арендна вноска за стопанската 2008-09 г. в размер на 4 063.11 лв..
Исканията са ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца : 4 063.11
лв. - главница,дължима арендна вноска по договор за аренда №02/08.12.2004
г. за стопанската 2008-09 г.;законната лихва върху главницата,считано от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата;разноските по делото/вкл. юк. възнаграждение/.
1
Искът е с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.8 ал.1 от
ЗАЗ.
След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и
съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответника е постъпил
отговор,чрез мл. адв.П.П. от АК В. гр.В. ул.Л..Оспорва иска.
Релевира нередовност на исковата молба - ищецът не бил посочил за
коя стопанска година се претендира арендната вноска.
На следващо място и по основателността на иска, възразява за изтекла
погасителна давност.Арендната вноска била периодично плащане и като
такова се погасявала с кратката 3 г. давност.В настоящия случай бил изтекъл
и общия 5 г. срок.
Отделно основание за отхвърлянето на иска било непредявяването на
претенцията в производство по несъстоятелност.Ответникът не бил
правоприемник на ”М.”ООД,а били едно и също дружество/видно от
еднаквия ЕИК/.С решение №7/29.01.2010 г. по т. дело №133/2009 г. на
ВОС,дружеството било обявено в неплатежоспособност и било открито
производство по несъстоятелност.Ищецът бил пропуснал да предяви
вземането си в сроковете по чл.685 ал.1 от ТЗ или по 688 ал.1 от
ТЗ.Производството по несъстоятелност било прекратено с решение
№51/20.05.2020 г. на основание чл.735 ал.1 т.1 от ТЗ,но без заличаване на
търговеца съгласно чл.735 ал.2 от ТЗ,тъй като предявените вземания били
изплатени и нямало неудоволетворени кредитори.Неупражнените права и
непредявените вземания се погасявали по смисъла на чл.739 ал.1 от ТЗ.
Съдебният състав,предвид наведените от страните доводи и събраните
по делото доказателства/преценените като допустими,относими и
необходими/,намира за безспорно от фактическа страна следното:
Видно от представения от ищеца договор за аренда №2/ 08.12.2004
г.,вписан в Службата по вписванията гр.Б.С. на 30.12.2004 г.,директорът на
ОДЗ гр.В.,като пълномощник на министъра на земеделието и горите,е
предоставил на ”М.”ООД,ф. дело №660/1998 г. на ВОС,БУЛСТАТ
*******,със седалище и адрес на управление гр.Б.С. ул.”Х.Б.”№10,за
временно/за срок от 5 стопански години,считано от подписването на
договора-чл.6/ и възмездно/арендно плащане в размер на 8 126.21 лв.,като
50% от годишната арендна вноска е дължима авансово - не по-късно от 20.10.
2
- чл.5/ ползване земи от държавния поземлен фонд - 788.503 дка в землището
на с.Б. общ.Б. обл.В..

Ответникът е представил:
-решение №7/29.01.2010 г. по т. дело №133/2009 г. на ВОС,с което е
била обявена неплатежоспособността на ”И.”ЕООД,ЕИК *******,със
седалище и адрес на управление гр.Б.С. ул.”Х.Б.”№10,с начална дата
14.12.2009 г.,открито е било производство по несъстоятелност,постановено е
било прекратяване на дейността на дружеството,дружеството е било обявено
в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е било спряно до
изтичане на срока по чл.632 ал.2 от ТЗ;
-решение №51/20.05.2020 г. по т. дело №133/2009 г. на ВОС,с което е
било възобновено и прекратено производството по несъстоятелност без
заличаване на търговеца/поради погасяване на всички приети в
производството вземания на кредитори/;
-списък с предявените по делото вземания.
От ТР се установява,че ”М.”ООД и ”И.”ЕООД е едно и също
дружество/промяна от 21.08.2009 г./.
При тези фактически констатации се налагат правните изводи,че искът
е допустим,като предявен от валидно представляван правен субект с правен
интерес.Разгледан по същество,искът е неоснователен.
Съдът е докладвал делото,като е посочил,че ищецът е следвало да
докаже твърденията си за дължимост на претендираната сума,вкл. наличието
на договорно отношение между страните и на задължения на ответника.
Съдът приема,че ищецът е представил годно доказателства-
договор,който позволява извода,че за ответникът е възникнало задължението
да плати претендираната сума - останалата част от арендната вноска за
стопанската 2008-09 г. за отдадените под аренда земеделски земи.
При това положение,защитата на ответника предполага доказване на
плащане или погасяване правото на ищеца на принудително
изпълнение.Ответникът не твърди плащане. Основателни обаче изглеждат
доводите му за погасяване по давност на претенцията на ищеца.Безспорно се
касае за периодично плащане,погасяващо се с 3 г. давност,в случая течаща от
3
края на стопанската година.Освен специалната,в случая е изтекла и общата 5
г. давност.
Следва да се отбележи,че наличието на производство по
несъстоятелност не спира или прекъсва давността. Кредиторът следва да
заяви претенцията си в производството.В случая,ищецът не го е сторил.
Действително,съгласно чл.739 ал.1 от ТЗ,непредявените в производството
вземания се погасяват.
По горните съображения,искът следва да бъде отхвърлен,като
неоснователен и недоказан.
Разноските по делото:
При този изход на делото,ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноските по делото - 550 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Министерството на земеделието, храните и
горите,БУЛСТАТ *******,против ”И.”ЕООД,ЕИК *******,със седалище и
адрес на управление гр.Б.С. ул.”Х.Б.”№10,иск с правно основание чл.79 ал.1
от ЗЗД във връзка с чл.8 ал.1 от ЗАЗ - за заплащане на сумата от 4 063.11 лв. -
дължима арендна вноска по договор за аренда №02/08.12.2004 г. за
стопанската 2008-09 г..

ОСЪЖДА Министерството на земеделието,храните и
горите,БУЛСТАТ *******,да заплати на ”И.”ЕООД,ЕИК *******,със
седалище и адрес на управление гр.Б.С. ул.”Х.Б.”№10,сумата от 550 лв.-
деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4