Присъда по дело №7647/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 83
Дата: 1 март 2023 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20221110207647
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 83
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
СъдебниЕМИЛИЯ СТ. Г.А
заседатели:ХРИСТИНА ИВ. ОСТРИКОВА-
Г.ЕВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
и прокурора Н. С. В.
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Наказателно дело от
общ характер № 20221110207647 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. Х. Н., роден на ХХХХ в гр. София, жив. в
/адрес/, българин , с българско гражданство, неженен, осъждан, със средно
образование, не работи , с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН, в това, че на
19.12.2021г, около 16:45 часа, в гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ 95-97 от
магазин ''Лили Дрогерия' е отнел чужди движими вещи – един брой тоалетна
вода за мъже ‘’Calvin Klein IN 2U’’ – 100 мл. на стойност 99.99 лева и три
броя тоалетна вода за мъже „Azzaro Chrome” – 100мл на единична стойност
129.99 лева, всичко на обща стойност 489.96 лева, собственост на „Лили
Дрогерие“ЕООД, от владението на В. Х. И. – управител на магазина, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно и представлява немаловажен случай, като Н. е бил
осъден както следва: С присъда по НОХД 2797/2020г. по описа на СРС, в сила
от 15.08.2020г.г. е осъден за извършено престъпление по чл.194, ал.1, вр.
1
чл.26, ал.1 от НК с наказание лишаване от свобода от шест месеца, при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието -престъпление по
чл. 195, ал.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, поради което и на
основание чл. 195, ал.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, във вр. чл. 58А
НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от осем
месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Х. Н., роден на ХХХХ в гр. София , жив. в /адрес/,
българин , с българско гражданство, неженен, осъждан, със средно
образование, не работи , с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 192.60
лева (сто деветдесет и два лева и шестдесет стотинки).

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Софийски градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 7647/2022 г. по описа на СРС, НК, 109-ти състав.
I. Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в СРС против
ПОДСЪДИМИЯ Г.Хр.Н., с ЕГН **********, с който му е повдигнато
обвинение за престъпление от общ характер по състава на престъпление по
чл. 195, ал.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за това че, на
19.12.2021 г, около 16:45 часа, в гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ 95-97 от
магазин "Лили Дрогерия' е отнел чужди движими вещи - един брой тоалетна
вода за мъже ‘’Calvin Klein IN 2U” - 100 мл. на стойност 99.99 лева и три броя
тоалетна вода за мъже „Azzaro Chrome” – 100 мл на единична стойност 129.99
лева, всичко на обща стойност 489.96 лева, собственост на „Лили
Дрогерие“ЕООД, от владението на В.Хр.Ив. - управител на магазина, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно и представлява немаловажен случай, като Н. е бил
осъден както следва: С присъда по НОХД 2797/2020г. по описа на СРС, в сила
от 15.08.2020г.г. е осъден за извършено престъпление по чл.194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК с наказание лишаване от свобода от шест месеца, при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
В открито съдебно заседание Софийска районна прокуратура, редовно
призована, чрез прокурор поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че
в хода на досъдебното производство, се доказвало по категоричен начин
авторството на дееца при извършване престъплението. Изразява становище,
че съдът следва да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“
за минималния за инкриминираното престъпление срок от една година, както
и че съдът следва да редуцира наказанието, прилагайки чл.58а, ал.1 от НК.
Подсъдимият Г.Хр.Н., редовно призован и след надлежно връчване на
съдебните книжа, се явява лично от СЦЗ чрез органите на ОД „охрана“ и
лично участва в наказателното производство. Представлява от служебния му
защитник.
Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на наказание към
минимума, което да бъде редуцирано на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, като
моли при определяне на наказанието съдът да съобрази ниската стойност на
вещите.
Подсъдимият Г.Н. признава доброволно и в цялост фактите и обстоятелствата
от обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Разбира последиците, че
самопризнанието му ще бъде ползвано от съда при постановяване на
крайният съдебен акт, без да се събират други доказателства. Същият
поддържа изложеното от своя защитник. В правото си на последна дума,
подсъдимият Н. посочва, че няма какво да добави.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
1
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
Подсъдимият Г.Хр.Н. е роден на ХХХХ в гр. София , живее в /адрес/ и е
българин , с българско гражданство, неженен, осъждан, със средно
образование, не работи, с ЕГН **********.
С присъда по НОХД 2797/2020г. по описа на СРС, в сила от 15.08.2020г.г.,
подсъдимият Г.Хр.Н. е осъден за извършено престъпление по чл.194, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК с наказание лишаване от свобода от шест месеца, при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
На 19.12.2021г. в гр.София, на адрес бул.“Джеймс Ваучер“ №95-97,в магазин
от търговската „Лили Дрогерия“, с управител и МОЛ свид. В.Ив., били на
работа, на смяна от 08.00ч., до 20.00ч. свид. М.В. и свид. Сн.Хр., и двете на
длъжност“продавач-консултант“. Към 16.45ч. на посочената дата, в магазина
влязъл подсъдимият Г.Хр.Н., като се отправил към щанда , на който били
подредени парфюмите. Същият взел от щанда 4броя парфюми, както следва
:един брой тоалетна вода за мъже ‘’Calvin Klein IN 2U” - 100 мл. и три броя
тоалетна вода за мъже „Azzaro Chrome” – 100 мл, сложил ги под якето си, и
напуснал магазина, без да ги обяви и заплати на касата. Действията на
подсъдимия Г.Н. били записани от камери за видеонаблюдение, които били
разположени в магазина. Впоследствие, отнетите парфюми били продадени от
подс. Н. на непознати и неустановени лица.
На 20.12.2021 г., към 08.00ч., свид. В.Ив. отишла на работа, и при преглед на
стелажите в магазина, установила липсата на 4броя парфюми-1бр. тоалетна
вода за мъже ‘’Calvin Klein IN 2U” - 100 мл. и три броя тоалетна вода за мъже
„Azzaro Chrome” - 100. Прегледала записите от камерите за видеонаблюдение
, от 19.12.2021 г., като на тях видяла действията на подс. Н. по отнемане на
процесиите вещи.
На 21.12.2021 г. свид. Ив. подала заявление в 04РУ-СДВР, написала сведения
по случая, и предала доброволно 1бр.диск с направен на него видеозапис от
магазина от дата 19.12.2021 г., за времето от 16.30ч., до 16.59ч. Полицейската
преписка образувана по заявлението на свид. Ив., била разпределена за работа
на свид. Ал.К. - на длъжност“инспектор“ в 03КГ в СПКП при 04РУ-СДВР. В
хода на работата, при преглед на записите, направени от охранителните
камери в района на магазин „Лили Дрогерия“, с адрес -София, бул.“Джеймс
Баучер“№95-97, свид.К. разпознала обв.Георги

Н., като лицето взело инкриминираните парфюми , и напуснало търговския
обект без да ги заплати.
Подсъдимият Н. бил призован в 04РУ-СДВР, където пред свид. К. направил
признание за извършената кражба.

IV. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на самопризнанието на подсъдимия Г.Хр.Н. относно всички фактически
2
обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както
и събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и способите за доказване, които го подкрепят, а именно: от
свидетелските показания на В.Ив., М.В., Сн.Хр., Ал.К., протокол за
доброволно предаване , заключение на изготвената видеотехническа
експертиза, приложени други писмени доказателства, свидетелство за
съдимост и останалите доказателствени материали, приобщени по
установения в закона ред.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия Г.Хр.Н. самопризнание за
доказаните по делото факти се подкрепя напълно от събрания по делото
непротиворечив и единен доказателствен материал. Съдът приема, че от
посочените по-горе доказателствени материали се изяснява по безспорен,
доказателствено обезпечен и хармоничен начин възприетата от съда по реда
на съкратеното съдебното следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК
фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка е изведена от съда от анализа на
събраните по делото писмени доказателства, веществените доказателства и
осъществени способи за доказване, които са подкрепени с показанията на
свидетелите по делото и със самопризнанието на подсъдимия. Съдът
отбелязва, че показанията на свидетелите от досъдебното производство,
пресъздаващи фактическата обстановка, възприета с настоящите мотиви,
които кореспондират на останалия писмен доказателствен материал,
веществените доказателства и помежду си, се взаимодопълват за фактите,
относими към предмета на доказване по чл.102 НПК. Съдът отчита, че следва
да се кредитират изцяло показанията на свидетелите В.Ив., М.В., Сн.Хр.,
Ал.К., тъй като те и останалият по делото доказателствен материал изцяло
подкрепят самопризнанието на подсъдимия за извършеното от престъпление,
подробни са, логични и последователни. От показанията на свидетелите и
заключението на изготвената в ДП съдебни видеотехническа експертизи,
видеозаписа и самопризнанието на подсъдимия поставени в основата на
установената фактическа обстановка, както и останалия по делото
доказателствен материал, ясно се установява механизмът на извършване на
престъплението, неговият автор, установяват се датата и часът на
извършването на престъплението, мястото където е извършено. Съдът
кредитира доказателствените материали като кореспондиращи по между си и
лишени от вътрешни противоречия. Съдът кредитира заключенията на
изготвените по делото експертизи като пълни, обосновани, изготвени от
специалисти в съответните области.
Налице е редовност и законосъобразност във формата и съдържанието на
извършените чрез процесуалния инструментариум на НПК процесуално-
следствени действия чрез способите на доказване за събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че не се налага
подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно
доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са
3
непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е
извършител на престъпната проява, за която е обвинен от СРП.
Доколкото по делото изначално липсва противоречив доказателствен
материал, съдът намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните
доказателства – писмени, гласни, способи на доказване и др.– “per
argumentum a contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по
делото доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват
извършеното от подсъдимия противоправно деяние, за което е обвинен от
представителя на държавното обвинение по надлежния законов ред.
Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени
източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните по реда и
способите на НПК доказателства и доказателствени средства.
Самопризнанията на подсъдимия Г.Н. за признатите от него от обвинителния
акт факти не са изолирани, а същите кореспондират изцяло и съвпадат с
релевантните факти от предмета на доказване по чл.102 от НПК, изведени от
съда по еднопосочен и безспорен начин от събраните в ДП доказателства, без
да е необходимо с оглед проведената диференцира по реда на чл.371, т.2 от
НПК да се съберат непосредствено пред съдебния състав или да се събират
други доказателства.
V. При така установените фактически констатации, относими към предмета
на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от съда
доказателствен анализ на събраните по делото доказателства, доказателствени
средства и приетите експертизи, съдът излага от правна от правна страна
(“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Подсъдимият Г.Хр.Н. е осъществил от обективна страна състава на
престъпление от общ характер по състава на престъпление по чл. 195, ал.1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, изразяващо се в това че, на
19.12.2021 г, около 16:45 часа, в гр. София, бул.“Джеймс Баучер“ 95-97 от
магазин "Лили Дрогерия' е отнел чужди движими вещи - един брой тоалетна
вода за мъже ‘’Calvin Klein IN 2U” - 100 мл. на стойност 99.99 лева и три броя
тоалетна вода за мъже „Azzaro Chrome” – 100 мл на единична стойност 129.99
лева, всичко на обща стойност 489.96 лева, собственост на „Лили
Дрогерие“ЕООД, от владението на В.Хр.Ив. - управител на магазина, без
нейно съгласие, като деянието е извършено повторно и представлява
немаловажен случай, като Н. е бил осъден с влязла в сила присъда, както
следва: С присъда по НОХД 2797/2020г. по описа на СРС, в сила от
15.08.2020г.г. е осъден за извършено престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК с наказание лишаване от свобода от шест месеца, при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
По делото се доказват всички съставомерни признаци от състава на кражбата
по чл. 194 от НК – налице е отнемане на чужди движими вещи от владението
на другиго без негово съгласие, както и се доказва авторството на деянието.
Доказва се и квалифициращият призна, визиран в разпоредбата на чл. 195, ал.
4
1, т. 7 от НК, а именно извършването на деянието при условията на
повторност по смисъла на чл. 28 от НК, а именно деецът да е извършил
престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление. С присъда по НОХД 2797/2020г. по описа на СРС, в сила от
15.08.2020г.г., подсъдимият е осъден за извършено престъпление по чл.194,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК с наказание лишаване от свобода от шест месеца,
при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Изпълнено е и
кумулативно предвиденото изискване на квалифицирания състав, а именно да
не е налице маловажен случай. Както предходното осъждане не е било за
маловажен случай, видно от възприетата с влязла в сила присъда
квалификация, така и в настоящия случай съдът намира, че същият не е
маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Това е така, защото независимо
от ниската стойност на вещите, съвкупната преценка на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, сред които предходните осъждания на
подсъдимия, извън послужилото за правната квалификация, не обуславят
извод, че деянието, предмет на настоящото производство разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид.
Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на престъплението
са налице,с оглед на вече изложените съображения.
Съдът намира, че от субективна страна е доказано, че подсъдимият Н., като
вменяем наказателно-отговорен субект, е осъзнавал посочените
обстоятелства, с които е осъществен съставът на престъплението от
обективна страна, съзнавал е общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е настъпването на противоправните последици от него и е искал
тяхното настъпване. Деянието е извършено при наличие на пряк умисъл и със
съставомерната цел подсъдимият противозаконно да присвои отнетите вещи.
Същата е изводима от външно обективираното му поведение – подсъдимият е
напуснал търговския обект без да заплати вещите. Подсъдимият е имал и
психическата годност да се въздържи от извършване на противоправната си
проява, но не го е сторил.
Съдът намира, че на подсъдимия Г.Хр.Н. за престъплението по чл. 195, ал.1,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК
следва да му наложи наказание „лишаване от свобода за срок от една
година, което след редукция от 1/3 по реда на чл. 58а от НК става осем месеца
и което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС следва да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Предвиденото от позитивно-правния законодател наказание за
престъплението по чл. 195, ал.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК е
наказание лишаване от свобода“ за срок от една до десет години.
Наказанието съдът индивидуализира на основание чл.54 от НК в размер от
една година (12 месеца), което е намалено по реда на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3
(четири месеца) и крайния размер на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода, което следва да се изтърпи ефективно, е за срок от осем
5
месеца. Съдът приема, че по този начин и чрез размера на
индивидуализираното и наложеното на подсъдимия Н. наказание лишаване от
свобода биха непосредствено се постигнали поправително-възпитателния и
предупредително-възпиращия ефект на наказанието, както спрямо личността
на извършителя, така и по отношение останалите членове на обществото.
Съдът приема, че индивидуализираното и наложеното на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ е съразмерно на обществената опасност на
престъпната му личност и обществената опасност на самото престъпление,
които съдът приема за изключително високи.
Този съдебен състав намира, че по отношение на подсъдимия Тодоров се
установяват отегчаващи обстоятелства – предходни осъждания извън
послужилото за определяне на правната квалификация, но е налице превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства – добросъвестното му процесуално
поведение, млада възраст, ниска стойност на отнетите вещи, самопризнание
пред полицейски служител, установено чрез производните показания на този
полицейски служител, което макар и да не е направено в рамките на
наказателния процес, е насочило и улеснило по този начин разследването.
Чрез така определеното наказание, съдът приема, че само по този начин биха
непосредствено се постигнали поправително-възпитателния и
предупредително-възпиращия ефект на наказанието, както спрямо личността
на извършителя, така и по отношение останалите членове на обществото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по
сметка на СДВР сумата от 192,60 лева за разноски по делото, ведно със
сумата от 5.00 лева за служебно издаден изпълнителен лист.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6