Р Е Ш Е Н И
Е
№
09.07.2020 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХIХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Антоанета Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
19219 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „БНП *****” С.А.,
Франция, рег. № ********* чрез „БНП ***** С.А.“, клон България, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, чрез процесуалния му представител – юрк. Цветомира Седянкова, срещу П.Т.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***.
„*****обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр.
чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3111.77лв.,
представляваща главница по Договор за револвиращ потребителски
кредит № PLUS-11302067/29.01.2016г., под формата на кредитна карта; сумата от
1042.08 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.12.2016 г. до
10.11.2017 г., сумата от 157.95 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.05.2018 г. до окончателното им изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. №
8555/2018г. по описа на ВРС.
В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането към датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК, сезира съда с искане за осъждане на ответника да заплати
горните суми.
В исковата молба ищецът твърди, че при сключване
на договор за кредит за покупка на стоки иди услуги с номер PLUS-11302067
ответницата дала съгласието си да и бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта. На 07.06.2016г. ответницата
активирала предоставената й кредитната карта CARD-13127075, с максимален
кредитен лимит от 4000 лв. Върху усвоената сума се начислявали годишна лихва и
такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен
процент. За кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ответницата преустановила
редовното обслужване на кредитната карта на 01.12.2016г., когато било
последното плащане по нея, като балансът бил в размер на минус 4153.85лв.
Посочва, че ако установителният иск бъде отхвърлен
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост да се разгледа осъдителния
иск.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника чрез назначения от съда особен представител. Посочва, че предявените
искове са неоснователни. Оспорва ответницата да е получила кредитна карта,
ведно с приложеното Приложение към договора за потребителски кредит, както и да
е активирала картата на 07.06.2016г., респ. да е ползвала кредитния ресурс по
същата. Представеното от ищеца приложение не носило подписа на ответника, а и
липсвали доказателства за надлежно учредена представителна власт на подписалото
го за кредитора лице. Не е ясна и представителната власт на оторизираното лице,
подписало договора. Договорът от 03.06.2015г. нямал съдържанието, изисквано от
чл. 10 и сл. от ЗПК. Липсвало постигнато съгласие за предоставяне на кредитен
лимит от 4000лева, не били посочени какви лихви, такси и комисиони ще бъдат
заплащани, както и размера на договорната лихва. Имало само представени
едностранно подписани документи. Оспорва и настъпването на твърдяната
изискуемост на вземанията по договора. Отправената до ответника покана от
16.11.2017г. не съдържала изявление за отнемане преимуществото на срока. От
представената товарителница от 26.05.2016 г. не се установявало да е изпратена
както приложената покана със срок за изпълнение, така и друга за обявяване на
предсрочна изискуемост. Сочената и начислена възнаградителна
лихва била прекомерна - 35 % и в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПКВ проведените съдебни заседания ищецът
поддържа изразената позиция по спора чрез процесуалния си представител.
В проведените
съдебни заседания страните поддържат изразените позиции по спора, като ищецът
депозира писмено становище, а ответникът се представлява от назначения от съда
особен представител адв. М.С..
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за вземанията по които в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното ч.гр.д. № 8555/2018 г. по описа на ВРС. Заповедта за
изпълнение е връчена в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което за ищеца
е налице правен интерес от водене на установителните
претенции срещу ответника. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За успешното провеждане на исковете в тежест на ищеца е
пълно и главно да докаже следните правнорелевантни
факти, от които се ползва – че с подписване на горния договор ответникът се е
съгласил наред с предоставения му кредит, да му бъде отпуснат и раволвиращ кредит под формата на кредитна карта, факта на
предоставяне на П.Т.Д. на издадената й кредитна карта, че ответникът е
активирал кредитната карта на 07.06.2016г., като е усвоила предоставения
кредитен ресурс, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за
възникване на правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита, размера на
вземанията си по пера.
От горните обстоятелства няма такива, които да са
отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
За установяване валидното възникване на твърдяното заемно
правоотношение между кредитодателя „БНП *****” С.А.,
и ответницата, ищецът е представил препис от „Договор за отпускане на
потребителски кредит, отпускане на револвиращ кредит,
издаване и позлване на кредитна карта №
PLUS-11302067/29.01.2016г. (л.15-18), съгласно който страните са уговорили предоставянето
на потребителски кредит от 1000,00 лв., кредит за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ от 65лв., такса ангажимент от 35 лв., обща стойност на
плащанията 1262,76 лв., процент на възнаградителната
лихва от 32,32 % и ГПР 46,73 %. Така представеният
препис е подписан и от двете страни по сделката, като подписът на ответницата
не е оспорен, респективно същата е обвързана от волеизявленията в документа,
които обаче касаят различно от процесното заемно правоотоношение. Действително в чл. 12 от представения
договор е уговорена възможност на кредитополучателя да се предостави за
ползване кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10000,00лв., а съгласно
чл. 13 кредитният лимит представлява револвиращ
потребителски кредит предоставен от кредитора на кредитополучателя за ползване
посредством кредитна карта. Така представеният препис е подписан и от двете
страни по сделката, като подписът на ответницата не е оспорен, респективно
същата е обвързана от волеизявленията в документа, които обаче касаят различно
от процесното заемно правоотоношение.
Действително в чл. 12 от представения договор е уговорена възможност на
кредитополучателя да се предостави за ползване кредитна карта с максимален
кредитен лимит от 10000,00 лв., а съгласно чл. 13 кредитният лимит представлява
револвиращ потребителски кредит предоставен от
кредитора на кредитополучателя за полване посредством
кредитна карта. Тези договорки обаче представляват единствено изразена воля от
страните в неопределен момент евентуално да сключат кредитно съглашение за револвиращ кредит при определени рамкови условия, но не
съставляват постигнато съгласие за възникване на такова облигационно правотношение между тях по силата на самия договор. По
делото обаче е представен препис от „Приложение към Договор за отпускане на
потребителски кредит, отпускане на револвиращ кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11302067/03.06.2015г. (л. 25-26),
видно от който страните са се уговорили дружеството да предостави на П. Т. Д. револвиращ кредит
в размер на 4000,00лв., а на втора страница в отделна таблица наречена тарифа
са посочени размерът на договорната лихва от 35 % и ГПР 44,90 %. Тарифата
предвижда и такса за теглене на пари в брой от 2,00 лв. плюс 2 % от изтеглената
сума, такса от 0,40 лв. за разполагаем лимит на банкомат в страната, месечна
такса за обслужване от 4,00 лв. и такса за администриране на просрочени
задължения. Така изброените реквизити на приложението по същество представляват
уговорки относно част от съществените елементи от договорно правоотношение за
отпускане на револвиращ кредит – главница, лихвен
процент на договорната лихва и т.н., каквото се твърди от ищеца, че възникнало
между страните на дата 03.06.2015г., отделно от договора за потребителски
кредит.
Договорът за револвиращ кредит по своята същност е частна хипотеза на
заема за послужване, кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за въникването му е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху пари или други заместими вещи. В тази връзка по делото е изслушано
неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ,
кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, което сочи, че
кредитният лимит е бил усвояван от ответницата в периода 10.06.2016г. –
13.10.2017г., като в приложение 1 са обективирани
всички движения по кредитната карта, вкл. теглене на суми в брой. Това
обстоятелство съдът кредитира, като сигурно извънсъдебно признание чрез конклудентни действия на неизгодния за ответницата факт, че
е получил реално част от заемната сума по договора, в общ размер на 3000лв.
Следователно по делото се установява усовяване на
заемната сумата.
Доколкото обаче процесният заем
е потребителски по смисъла на чл. 9 от ЗПК, неговите клаузи следва да бъдат
преценени от съда служебно за съответствие с императивните норми на ЗПК вкл. и
за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между страните
облигационна обвързаност ответникът има качеството потребител по смисъла на §
13, ал.1 от ДР на ЗЗП. Анализът включва и оценка на облигационното правоотношение,
в частта му досежно изпълнението от страна на
заемодателя на задължението му за предоставяне на потребителя на необходимата
писмена информация за съдържанието и условията по кредитите, вкл. обективните
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното
договаряне на условията по договора, както и обоснованост на уговорените
размери на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите разходи (такси) в съответствие с
типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
В случая преценката на императивните текстове на ЗПК в
съвкупност със събраните доказателства, в частност с представения препис от
„Приложение към Договор за отпускане на потребителски кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-11302067/03.06.2015г“ съдът намира за недоказано, че облигационната връзка
между кредитодателя и потребителя по твърдяния кредит усвояван чрез кредитна карта е възникнала
съобразно установените в специалния закон задължителни правила при извършването
на дейност по потребителско кредитиране.
Достатъчно да аргументира този извод на съда е
обстоятелството, че към преписът от приложението не са представени общите
условия по договора за револвиращ кредит. Последното
съставлява пряко нарушение на чл. 11, ал.2 от ЗПК, сочещ, че Общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора. Наред с това в случая са нарушени и клаузите
на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, регламентиращи задължението на кредитодателя да уреди в договора условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването и пр.
Непредоставянето на общи условия и на посочените видове информация за крайните
параметри на заема, който поема води до невъзможност за потребителя да вземе
информирано решение при сключването на сделката и го поставя в неравностойно
положение спрямо контрагента. Именно за това в чл. 11, ал.1, т.9, т.11 и 12 и
ал.2 от ЗПК с императивни норми е уреден минимумът от необходима информация на
потребителя, за да може той да вземе информирано решение дали да се задължи към
финансовата институцията, а за нарушението на тези закрилни
норми в чл. 22 от ЗПК законът е предвидил като своеобразна санкционна последица
недействителност на договора. Тази недействителност е специална и съгласно чл.
23 от ЗПК влече пълна, а не частична недействителност на договора за кредит, в
това число и досежно начислената възнагардителна
лихва за срока на договора. Респективно предявеният от ищеца иск за договорна
лихва следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.Извършените от ответника
плащания по всички комппненти на договора освен
главницата следва и да се отнесат към погасяване само на действително
възникналото задължение за връщане на усвоената сума на основание чл. 23 от ЗПК.
В тази връзка изготвеното по делото и неоспорено
заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда
като обективно, компетентно и пълно,
сочи, че
кредитът е усвоен до размер от 4398,25лв., а извършените погашения по всички
пера са на стойност общо 1600лв. Отчитайки тази сума се получава непогасен
остатък за главница от 2798,25лв.,
до която сума искът следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 3111,77лв. да се отхвърли като неоснователен.
Доколкото
по делото се установи, че ответникът не е извършвал плащания по кредита в
периода 11.11.2016г. – 30.05.2018г., и е бил в забава
за връщане на чистата стойност на заема до размер от 2798,25 лв., на основание
чл. 33, ал. 1 и ал.2 от ЗПК в полза на кредитодателя
е възникнало вземане за обезщетение за забава, обхващащо последващия
съдебно-предявен период 10.11.2017г.– 11.05.2018г., което съдът изчисли
посредством програмен продукт „АПИС Финанси“ в размер на 142,29лева.
Именно до този размер предявеният иск за мораторна
лихва се явява основателен, а за разликата от 15,66лева до пълния претендиран размер от 157,95 лв. следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, право на разноски в
производството имат и двете страни, като съдът следва да съобрази
обстоятелствата, че ответникът реално не е сторил такива, доколкото е
представляван от особен представител назначен от съда. В заповедното
производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер от
136,24лв., които с настоящото решение следва да бъдат редуцирани с оглед
отхвърлената част от исковете до размер от 92,91лв., която сума следва да се
присъди на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество представя доказателства за сторени
разноски за държавна такса 138,23лв.,
платен депозит за ССчЕ от 250,00 лв., възнаграждение
за особен представител от 530лв., а предвид направеното с исковата молба искане
съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК на страната и юрисконсултско
възнаграждение от 100,00 лв. След направените изчисления съдът намира, че в
полза на страната съобразно уважената част от исковете следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 694,41 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че П.Т.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***. „*****дължи на „БНП *****” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП *****
С.А.“, клон България, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата 2798,25лв., представляваща главница по Договор
за револвиращ потребителски кредит №
PLUS-11302067/29.01.2016г., под формата на кредитна карта, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
31.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 142,29лева., представляваща обезщетение за забава за периода
10.11.2017г.– 11.05.2018г, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.г.д. № 8555/2018г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр.
чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за
разликата над сумата от 2798,25лв. до предявения размер от 3111,77лв., както и за обезщетение
за забава по договора за периода 10.11.2017г.– 11.05.2018г. за разликата над сумата от 142,29лева.
до пълния претендиран размер от 157,95лв., като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на сумата 1042,08лв., представляваща възнаградителна
лихва, дължима за периода за периода от 01.12.2016 г. до 10.11.2017 г, като
неоснователен.
ОСЪЖДА П.Т.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „БНП *****” С.А.,
Франция, рег. № ********* чрез „БНП ***** С.А.“, клон България, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****сумата 92,91лв., представляваща сторените в заповедното
производство по ч. гр. д. № 8555/2018г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни
разноски, както и сумата от 694,41лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, съобразно уважената част
от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
При поискване да се издаде РКО на особения представител
на ответницата за внесения от ищеца депозит.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: