ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 441
гр. Бургас , 27.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:ГЕОРГИ ХР. И.
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно
наказателно дело № 20212100600833 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-гр.
Бургас против Определение от 21.06.2021 г., постановено по НЧД №
2384/2021 г., с което Районен съд - Бургас е отменил Постановление на РП -
Бургас от 28.04.2021 година, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК е било прекратено наказателното производство по ДП №
70/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при БОП, изх. № 9598/2014 г.
на РП – Бургас, водено за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
В протеста се съдържа оплакване за незаконосъобразност на
определението, постановено от Районен съд - Бургас. На първо място счита,
че връщайки делото на прокурора за продължаване на процесуално –
следствените действия, съдът не е мотивирал определението си, като не е дал
задължителни указания относно прилагането на закона. На второ място сочи,
че в прокурорския акт напълно ясно и обосновано са изложени съображения,
като са обективирани и подробни мотиви както за съставомерните елементи
на разследваното престъпление, така и за това защо същите не са налице. В
случая процесният документ, с който наследниците на Д.Г. били въведени във
владение на процесния имот е протокол № 26Б/02.06.2014 г., издаден от
длъжностно лице на ОС „Земеделие“, гр. Бургас. Този протокол е бил
предмет на съдебен контрол, с оглед на което се налага изводът, че не е
налице елемент от състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, тъй като
влизането в процесния имот не може да се определи като незаконосъобразно,
1
като такова, което не е в съответствие със законоустановения ред за това.
Намира, че с оглед наличието на официални документи, издадени от
съответни институции и неотменени към процесната дата, които подлежат на
изпълнение, не може да се изисква от Прокуратурата на Р България да решава
въпроса за това следва ли същите да се изпълняват или не. Позовавайки се на
съдебната практика на ВКС, приема, че това представлява изискване от
прокуратурата да решава въпроси по същество с гражданско правен характер,
което означава изземване на чужди правомощия. Предлага определението на
БРС като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, а
постановлението на БРП от 28.04.2021 г., с което на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е било прекратено наказателното
производство по Пор. № 709/2016 г. по описа на БРП, пр. пр. № 9598/2014 г.
по описа на БРП да бъде потвърдено.
По делото е постъпило становище – отговор на подадения протест от С.
А. В., в качеството си на подател на жалбата, предмет на образуваното ЧНД
№ 2384/2021 г. на БРС и за останалите съсобственици – В. К. С., Д. Ж. Д., Я.
Ж. А., А. Т. А., С. А. В., в качеството си на наследник на А.С. В., Д. И. Т., Л.
К. Т. и Т. К. Т., последните трима в качеството си на наследници на К.Д. Т..
Със същия се изразява становище за необоснованост на подадения протест,
като явно е налице нежелание от страна на Районна прокуратура – Бургас да
извърши необходимата проверка и да приложи материалния закон, като спази
процесуалните правила, предвидени и посочени четири пъти от различни
състави на БРС и БОС, тъй като това постановление за прекратяване на
досъдебното производство е четвърто поред. Посочва се, че в така подадения
протест не става ясно и не са посочени никакви правни съображения защо от
обективна и субективна страна БРП приема, че не е осъществен престъпния
състав на чл. 323, ал. 1 от НК. Така постановеното от съда в протестираното
определение съответства и на установеното от БРС по ЧНД № 442/2020 г.
относно същото съдържание на поредното постановление за прекратяване, а
именно на сочените от БРП в постановлението факти. Моли се да бъде
оставен без уважение протеста на прокурора при БРП срещу Определение от
21.06.2021 г. на БРС по ЧНД № 2384/2021 г. на БРС, като посоченото
определение бъде потвърдено и делото бъде върнато на прокурора със
задължителни указания относно прилагането на закона.
Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и изложеното в протеста, прие за установено следното:
Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същият е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, същият е неоснователен.
Досъдебно производство № 70/2019 г. по описа на ОСлО при ОП
2
Бургас, пор. № 709/2016 г. на БРП, пр. пр. № 9598/2014 г. по описа на БРП е
образувано на 26.02.2016 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че на
25.06.2014 г. в гр. Бургас самоволно, не по установения от закона ред,
осъществил едно оспорвано от другиго свое действително право, а именно, че
е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, местност „***“,
имот № *** по плана за земеразделяне – престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
С Постановление от 22.08.2018 г. прокурор при Районна прокуратура –
Бургас на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е
прекратил наказателното производство по досъдебното производство.
С Определение от 09.08.2018 г., постановено по НЧД № 3161/2018 г.,
Бургаският районен съд е отменил постановлението и е върнал делото на
БРП. С Определение № 179/05.12.2018 г., постановено по ВЧНД № 1067/2018
г. състав на Окръжен съд – Бургас е потвърдил акта на БРС, като
наказателното производство е било върнато на БРП за продължаване на
разследването.
След връщане на делото на БРП са били извършени процесуално –
следствени действия, указани в Определението на БОС, като с Постановление
от 06.01.2020 г. прокурор при Районна прокуратура – Бургас на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратил наказателното
производство по досъдебното производство.
С Определение от 07.02.2020 г., постановено по ЧНД № 442/2020 г.,
Бургаският районен съд е отменил прокурорския акт и е върнал делото на
БРП. Определението на БРС е било потвърдено с Определение от 12.03.2020
г., постановено от БОС по ВЧНД № 297/2020 г. по описа на съда и делото е
било върнато на Районна прокуратура – Бургас за извършване на конкретни
действия по разследването.
С Постановление от 20.03.2020 г. прокурор при Районна прокуратура –
Бургас, без да са били извършвани посочените от БОС процесуално –
следствени действия, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК отново е прекратил наказателното производство по досъдебното
производство.
С Определение от 11.06.2020 г., постановено по ЧНД № 1380/2020 г.,
Бургаският районен съд е потвърдил Постановлението на БРП за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 70/2019 г. по описа на
ОСлО при ОП Бургас, пор. № 709/2016 г. на БРП, пр. пр. № 9598/2014 г. по
описа на БРП. Определението на БРС е било обжалвано, като състав на
Окръжен съд – Бургас с Определение от 14.07.2020 г., постановено по ВЧНД
№ 742/2020 г. е отменил постановения съдебен акт и Постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство, като е върнал
делото на БРП за изпълнение на дадените указания.
3
По делото са били извършени множество процесуално-следствени
действия – разпитани са множество свидетели и са били приобщени писмени
доказателства, като след последното връщане на делото на Районна
прокуратура – Бургас са били извършени съдебно-техническа и допълнителна
съдебно-техническа експертизи.
Въз основа на приетата фактическа обстановка и събраните
доказателства при разследване по делото, прокурорът от РП – Бургас е приел,
че в конкретния случай деянието не съставлява престъпление по чл. 323, ал. 1
от НК, поради липса на елемент от обективната страна на престъплението.
Въз основа на приетата и изложена фактическа обстановка, прокурорът е
приел, че поведението на свидетелите Н.И. и Д.С., наследници на Д.Г., не
покриват съдържанието на самоуправството, тъй като към 25.06.2014 г. те са
въведени във владение на базата на Протокол, издаден от ОС „Земеделие“ –
гр. Бургас. Също така е приел, че между посочените двама свидетели и
осмината жалбоподатели към посочената дата не е имало висящи граждански
дела по повод имота. Относно така приетото от фактическа страна,
прокурорът счита, че не е налице и субективната страна на посоченото
деяние, тъй като И. и С. не са били наясно, че жалбоподателите имат
претенции към имота. Дори и да се приеме, че двамата са знаели, че осмината
жалбоподатели имат претенции към имота, то действията им по заравняване
на имота не могат да се квалифицират като извършени „не по
законоустановения ред“, доколкото същите имали правото да го извършат
именно по силата на посочения протокол за въвод във владение, извършен в
изпълнение на влязло в сила решение № 26/08.06.2001 г. на бившата
Поземлена комисия – гр. Бургас, с което е възстановено правото на
собственост на наследниците на Д.П.Г., сред които са и свидетелите Н.И. и
Д.С..
Също така в постановлението си прокурорът посочва, че въз основа на
събраните доказателства и доказателствени средства не се установява от
страна на свидетелите Н.И. и Д.С. да е извършено и престъпление по чл. 216,
ал. 1 от НК. Намира, че в настоящия случай двамата свидетели, действайки с
ясното съзнание, че са собственици на недвижимия имот, са възложили на
съответни служители да почистят и заравнят терена. Същите са имали
разрешение да трасират терена и са били въведени във владение на процесния
имот с протокол № 26Б/02.06.2014 г. , издаден от ОС „Земеделие“ – гр.
Бургас.
Според настоящата съдебна инстанция, липсва всестранно, пълно и
обективно разследване, поради което е ограничено правото на защита на
интересите на пострадалите лица. Първоинстанционният съд прецизно и
детайлно е изяснил фактите, установени при разследването и правилно е
оценил събраните по него доказателства. Районният съд е подложил на
задълбочен анализ депозираните гласни и писмени доказателствени
4
източници и е извел фактическите си изводи въз основа на интерпретация на
формираната доказателствена съвкупност. Целта на съдебния контрол по реда
на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и
законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя
край на наказателното производство, а тази проверка не може да се осъществи
без обсъждане и решаване на делото по същество. За нуждите на
производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за
спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се
включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено
обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на
обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези
изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже
какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да
бъдат проведени.
Настоящият състав счита, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е посочил, че крайните изводи на
прокурора не отговорят на събрания по делото доказателствен материал
досежно наличието на престъплението самоуправство. Необосновани са
изводите на прокурора, изложени в протеста, че разследването по делото е
обективно, всестранно и пълно и крайният извод в постановлението е
формиран при анализ на цялата съвкупност от доказателства.
По делото по безспорен и категоричен начин е установено, че между
жалбоподателите и наследниците на Д.П.Г. съществува неразрешен спор за
собственост върху недвижим имот – изкуствена водна площ в местност „***“,
с площ от 9 дка, съставляващ имот № *** по плана за земеразделяне на гр.
Бургас.
Жалбоподателите от една страна претендират правото си на собственост
върху имота на база договор от 18.12.1998 г. за покупко-продажба на имота,
сключен между ЗПК „Агроспециалист 14“ ЕООД, където те са били член
кооператори от една страна и Областен управител на Бургаска област, от
друга страна. След придобиване на имота, член-кооператорите сключили
договор за доброволна делба на недвижими имоти, придобити по реда на чл.
27, ал. 1 и чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗМ, по силата на който процесния имот бил
поделен, като всеки от тях получил в реален дял по 1,500 дка, както и се
сдобили с констативен нотариален акт въз основа на извършената доброволна
делба.
Същият имот бил реституиран на наследниците на починалия Д.П.Г. по
силата на влязло в сила Решение по адм. дело № 385/1998 г. на БОС,
потвърдено с решения на ВАС. В изпълнение на влезлите в сила решения ПК
5
– Бургас издала Решения № 59/28.07.2000 г. и № 26/08.06.2001 г., с които е
възстановила правото на собственост на наследниците на Д.Г. върху нива,
находяща се в м. „***“ в землището на гр. Бургас с площ от 9 дка,
представляваща имот № ***.
С оглед на посочените претенции от двете страни- жалбоподателите по
настоящото дело и наследниците на Д.Г. довели до образуването на няколко
граждански дела между страните, като все още няма приключило с влязло в
сила решение досежно спорното материално право, а именно кой е
собственик на имота (пред настоящата инстанция жалбоподателите са
представили решение № 260927/30.06.2021 г., постановено по гр. д. №
4494/2017 г.).
С оглед на заявеното от прокурора в прекратителното постановление,
че с оглед на обстоятелството, че към дата 25.06.2014 г. между страните не е
бил наличен гражданскоправен спор досежно собствеността на имота, съдът
счита същото за неоснователно. За да е осъществен съставът на чл. 323, ал. 1
от НК законът не изисква към момента на извършване на самоуправните
действия да е налице висящ съдебен процес. В тази връзка правилно и
обосновано първоинстанционният съд се е позовал на съдебната практика,
съгласно която няма ограничения във формата на оспорване и то,
оспорването, може да стане както с думи, така и с действия, стига да са
разбираеми. По аналогия следва да намери приложение и изложеното в ТР №
2 по т.д. № 2/2014 г. на ОСНК на ВКС, в което се посочва, че ОСНК на ВКС
намира за правилно становището на съдилищата, според които свързването с
разглеждане от съд не е определящо за възникването на спор, тъй като то стои
по-близо до идеята, която, според ВКС, законодателят е имал предвид: на
правния спор да се гледа като на незаконосъобразна проява на гражданските
провоотношения и на нея да бъде реагирано възможно най-рано. С оглед на
това се посочва, че за възникването на правен спор е определящо не
отнасянето му в съда, а самото му обективиране и констатирането на
последното от съответния орган – служебно или по инициатива на спорещите.
Както и първоинстанционният съд е посочил, няма съмнение, че всяка едно
от страните е била наясно с претенцията на другата страна с оглед на
множеството водени помежду им дела. В тази насока правилно и обосновано
е приел, че в мотивите по ВЧГД № 1629/2011 г., състав на БОС ясно,
недвусмислено и категорично е заявил, че между страните е налице правен
спор за собственост, който може и трябва да бъде разрешен единствено по
съдебен ред. Страните по делото, включително и свидетелите И. и С. са били
запознати със съдържанието на посоченото решение. С оглед на дадените
указания на БОС жалбоподателите по настоящото наказателно производство
са предявили нов иск (гр.д. № 1180/2013 г. по описа на БРС), но поради
нередовност на исковата молба, същата била върната, а делото – прекратено.
Жалбоподателите са били наясно с мотивите, изложени в посоченото
решение, както и че жалбоподателите за пореден път са се опитали да решат
6
спора за собственост по съдебен ред, тъй като извлечение от същото е било
приложеното към молбата им от 30.04.2014 г. до ПК – гр. Бургас.
Както и БРС е посочил, въводът е естествено продължение и завършек
на процедурата по ЗСПЗЗ и има за цел предаването на фактическото владение
на имота на лицето, на което съответната Поземлена комисия е възстановила
правото на собственост. Сам по себе си обаче въводът не поражда право на
собственост, нито е годен да отблъсне претенциите на други лица, които се
легитимират за собственици на имота. Още повече, че в случая са налице
доказателства, че самият орган, извършил въвода, е осъзнал в последствие, че
това действие е незаконосъобразно, но в крайна сметка самостоятелната
отмяна на въвода е била оценена като недопустима.
От всичко изложено по-горе, следва да се приеме като безспорно
установено, че между жалбоподателите и наследниците на Д.Г., сред които са
и свидетелите И. и С., е наличен спор за собственост върху процесния имот,
датиращ от преди двадесет години, по който все още няма постановено влязло
в сила решение. Също така е установено, че с действията си свидетелите И. и
С. са предприели действия по упражняване оспорваното им право на
собственост върху имота с фактически действия за заравняване на терена, в
следствие на което са били разрушени водните съоръжения и дигите.
С оглед на така изложеното, правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че изводът на прокурора за липса на
престъпление от общ характер противоречи на събраните до момента
доказателства, поради което е и неправилен изводът за наличие на
предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което правилно е било
отменено на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК.
Съдебния контрол в производството по чл. 243, ал. 5 от НПК е
ограничен от посочените в същия текст рамки и няма за цел да предопределя
или обосновава бъдещи действия по разследването или по глава ХVІІІ от
НПК, решението за които се взема от прокурора и съобразно нормите на
НПК.
Въз основа на изложените съображения съдът прие, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 21.06.2021 г., постановено по НЧД
7
№ 2384/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8