Р
Е Ш Е
Н И Е №127
гр. Шумен, 17.07.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд, в открито заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година, в
състав:
Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян
при секретаря Жанета Дучева, с участието на окръжен прокурор
Маргарита Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 479 по описа
за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл.5 от ЗЛС.
В исковата
си молба до съда двамата ищци М.К.Р. и Р.А.Р.
твърдят , че К.Р.К., на *год., бил баща на М.К.Р. и свекър на Р.А.Р..
Същият бил с множество заболявания за които доказателства били няколкото на
брой епикризи от 2014г. насам, като К.К. претърпял дори и мозъчен инфаркт. Натрупалите
се в годините заболявания, усложненията при всяко едно от тях и преклонната му
възраст създавали усложнения в психическото му състояние, които усложнения
водели до често забравяне на елементарни факти, затваряне в себе си, нежелание
за общуване с най-близките, признаци на агресия към най-близките и към чужди
хора, взимане на неадекватни решения в определени ситуации и много други
действия, които застрашавали обществения интерес и здраве. Освен това,
състоянието му не му позволявало сам да се грижи и за себе си, като с
поведението си застрашавал здравето и живота си-излизал сам от дома си, без да
знае накъде е тръгнал, неподходящо облечен, губел се, скитал се из улиците,
губил памет, посещавал едни и същи места и питал едни и същи неща, за което
неговите роднини бивали непрестанно сигнализирани от съгражданите си. Поради
влошеното си психическо състояние, К.Р.К. не веднъж бил посягал и наранявал
физически бившата си вече съпруга, като единият път същата е била със счупени
пръсти, другият път е била нападната с брадва. Благодарение на бързата реакция
на нейни близки, не се е случило най-лошото. За побоя над съпругата си, който е
завършил със счупени пръсти, К.Р.К. бил
осъден да й заплати обезщетение. Още в този момент, неговите близки били
осъзнали, че психическото състояние на К.Р. не е стабилно. През годините обаче К.Р.
претърпявал различни по степен заболявания, включително и мозъчен инфаркт,
което още повече променяло неговото поведение и действията му ставали
неадекватни. Същият ставал все по-враждебен и конфликтен, често се забелязвали
затруднени движения, както и затруднен говор. Забелязвало се от неговите
близки, че К.Р. често забравял какво е правил и къде е ходил, какви хора е
посетил и какво си е говорил с тях, както и преповтарял вече извършени от него
действия. Още по-притеснителен бил факта, че постоянно К.Р. се заключвал в
собственото си помещение, етаж от къщата в която живеело цялото семейство, и се
усамотявал, не желаел комуникация с никого от своите близки. Същият се
заключвал с три катинара, тъй като се притеснявал, че близките му „ щели да му
откраднат ракията ”, и той искал да си я пази.
Поради
заболяванията си К.Р.К. бил с нарушена психична способност да разбира свойството
и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Категорично било, че
той не можел да се грижи сам за своите
работи и да защитава интересите си и не бил в състояние да води самостоятелен
начин на живот. Нуждаел се от непрекъсната подкрепа и осигуряване на безопасна
и защитена среда на живот. Той бил със сериозно и трайно ограничена способност
не само да ръководите действията си, да разбира правилно случващото се с него,
но и да се грижи за своите работи и да защитава адекватно интересите си.
Увреденото психическо здраве на К.Р.К. му пречело да взима адекватни решения в
отделни ситуации, както и да има реална преценка за хората и ситуациите, в
които изпада, тъй като здравословното му състояние не му позволява да взема
самостоятелни решения и да извършва правно валидни действия в зашита на своите
интереси. Това създавало огромно безпокойство в неговите близки и създавало
притеснение, че ако К.К. останел сам бил съвсем безпомощен и съществувала
реална заплаха за живота му, макар че понякога правел впечатление на събран
човек. Здравословното психическо и физическо състояние на К.Р.К. се влошавало с
всеки изминал ден и неговото семейство, се притеснявало от решенията, които
можел да вземе или действията, които можел да извърши. Всеки изминал ден тези
действия и решения ставали все по-странни, неадекватни и необмислени.
Извън
гореизложеното, следвало да се има предвид, че лицето К.К. не приемал редовно
предписаните му медикаменти и този факт заедно с факта, че същия бил преминал
през различни по степен заболявания, включително и мозъчен инфаркт, променяло
неговото поведение и действията му ставали все по-неадекватни. На основание
изложеното считали, че лицето не можело да контролира действията си и да
ръководи постъпките си и състоянието му
водело до невъзможност да разбира смисъла и значението на извършеното, и за
ищците М.К.Р. и Р.А.Р. се пораждал правен интерес от предявяване на иск против К.Р.К.
за поставянето му под запрещение
Поради това ищците молят съда да постанови
решение по силата на което ответникът да
бъде поставен под запрещение.
Ответникът, чрез пълномощника си по делото
адв.Г.К. от САК в отговора си оспорва
предявеният иск като неоснователен. Не оспорвал твърдението, че бил в напреднала възраст и имал заболявания. Нито
едно от тях обаче не представлявало и не водело до слабоумие и/или наличие на
душевни болести, които да възпрепятствали
той да се грижи за своите дела и интереси. Оспорвал твърденията на
ищците, че с поведението си застрашавал
здравето и живота си, както и, че имал загуба на памет,че се „губи из улиците”
и „скита безцелно”,както и,че „посещава едни и същи места” и питал
неколкократно за едни и същи неща. Не оспорвал твърдението, че причинил лека телесна повреда на бившата си
съпруга С.К., като за това с присъда на Районен съд-Нови пазар, постановена по
НЧХД № 458/2017 г. ВЗС на 28.02.2018 год. бил освободен от наказателна
отговорност и на основание чл.78-А от НК му било наложено административно
наказание „Глоба”. Но и това обстоятелство не водело до обоснован извод,
че следвало да бъде поставен под
запрещение. Още повече,че ако страдал от слабоумие или душевна болест състоянието
му би било невменяемост, което изключвало носенето на наказателна
отговорност. Оспорвал твърдението,че в
резултат на прекарани заболявания, в т.ч и мозъчен инфаркт бил станал враждебен
и конфликтен. Проблеми в отношенията
съществували в самото му семейство - между него и близките му /син,снаха,бивша
съпруга/. Той нямал каквито и да било проблеми в отношенията си с
трети лица. Говорът му не бил затруднен, ответника изразявал и изговарял
смислена и свързана членоразделна реч. Имал единствено проблеми със слуха,
поради което било необходимо при водене на разговор да се разговаря с него
по-високо - „викайки”. Нямал каквито и
да било проблеми с паметта си, нито забравял, нито пък страдал от „склероза”.
Оспорвал и твърдението, че се нуждаел
от непрекъснати грижи. Отношенията
между него и близките му не били добри.
Живеел сам, справял се със живота ,в т.ч и да се грижи за себе си.
Получавал пенсия, с която да посреща разходите си. Разполагал и със собствено
имущество. Здравословното му състояние не се явявало каквато и да било пречка
за вземане на самостоятелни решения и за
извършване на правно- валидни действия.
При необходимост можел да разчита на подкрепа на лица, живущи в гр.К..
Безпокойството на близките му не било свързано с него, а с въпроса какво ще
наследят след време и дали той, като наследодател би желал да получат като
наследници неговото имущество. Това била и истинската причина за предявяване на
настоящия иск. Оспорвал и твърдението,
че здравословното му състояние
психическо и физическо се влошавало прогресивно. Напротив-здравословното
му състояние напълно съответствало на
възрастта му . Не било вярно, че близките му имали притеснение какви решения би
взел, както и какви действия би извършил. Притесненията били свързани с
имущества по все още неоткрито наследство на ответника. Така и не било заявено
в исковата молба, какви все по странни и все по-неадекватни и по-необмислени
действия е извършвал за да се прецени
необходимостта от поставяне под запрещение. Всичко гореизложено обуславяло
извода за неоснователност на исковата претенция, поради което след събиране на
релевантните за спора доказателства
същата следвало да бъде отхвърлена.
Представителят на прокуратурата в съдебно
заседание счита иска за неоснователен и недоказан и моли същият да не бъде
уважен. Счита, че няма основание ответникът да бъде поставян под запрещение.
Съдът, след
като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следното от
фактическа и правна страна: От представеното по делото експертно решение на
ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ –Н.П.№0746/3.06.2008г. се установява, че
ответникът К.Р.К. е с 72% намалена работоспособност , като видно и от
приложените 6 епикризи страда от различни соматични заболявания – мозъчен
инфаркт причинен от тромбоза на церебрална артерия ,емболия и тромбоза на
илиачна артерия на долните крайници , двуклонова коронарна болест ,
хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност , стар инфакт на
миокарда , опериран с лумбална анестезия по повод емболия и тромбоза на артериите на долните крайници
.
На
осн.чл.337 ал.1 ГПК ответникът бе изслушан от съда в съдебно заседание, като му бяха зададени
редица въпроси. Установи се ,че ответникът живеел сам в етаж от къща и за него
полагал грижи личен асистент ,като му била осигурена и храна от общ.К.. Ответникът излизал самостоятелно за да се
разхожда , пазарува и закупува лекарства от аптеката. Посещавал и гр. В.за
контролен преглед веднъж в годината във връзка с поставен му пестмейкър. За
целта той ангажирал човек от гр.К. с личен автомобил да го закара до гр.В.на
преглед и му заплащал сумата от 50лв. По същият начин организирал и явяването си пред съда за
съдебните заседания. Ответникът се затрудни да посочи коя година сме . Той споделя ,че не се разбирал със синовете
си. Имал и три внучки и правнуци. Посочва , че д-р Г.му е личен лекар в гр.К. ,посещавал го поне веднъж месечно за да му
изпише лекарствата и взимал предписаните
лекарствата редовно. Споделя , че двамата ищци го били. Посочва цените на хранителни
продукти от първа необходимост. Подробно описва заболяванията които има.
Ответникът на въпрос на съда показва вярно посоките на лява и на дясно. На поставените му въпроси ответникът отговаря адекватно.
От
заключението на вещото лице по назначената СПЕ се установява , че К.Р.К. не страда от умствена изостаналост или душевно
заболяване в тесен смисъл на думата. При него са налице белези за начален
ДИФУЗЕН ПСИХООРГАНИЧЕН СИНДРОМ, вероятно със съдова генеза (дългогодишна
артериална хипертония, съдови проблеми, ИМИ). Отсъстват данни същият да се води
на диспансерен учет в ДПБ с.Ц.Б.. Дифузният психоорганичен синдром е
генерализирана мозъчна патология, но в началните си етапи, какъвто е при осв.К.
все още не може да се причисли към категориите „вродено или придобита слабоумие
или душевна болест“. При него се изявява с известен спад в когнитивното
функциониране /застойност, ригидност, обстоятелственост; психическа
астенизация/, но без качествени нарущения. Отчитат се промени в характера по
типа на личностовата промяна по органичен тип и най-вече изостряне на
предболестните характерови черти. Функционирането му е приемливо за възрастта и
средата, няма данни за дезадаптация. При тези обстоятелства няма пречки осв.К.
правилно да възприема , анализира и оценява фактите и обстоятелствата от
действителността и действията на другите лица и да определя и контролира
собственото си поведение, както и да полага грижи за своето съществуване и да
защитава своите интереси. При осв.К. не са налице белези на слабоумие или
душевна болест, по тази причина, не може да се коментира да е „опасен“ за
близките си и за хората около него. Както бе посочено в обсъждането при него се
отчита промяна в характера, в рамките на Дифузния психоорганичен синдром
/сензитивност, обидчивост, занижена е психическата поносимост, като е налице
податливост към фрустрация и по-нисък праг на реагиране, с враждебна
гневливост, ригидност/, с наред с това налице е затруднено отреагиране и
вискозното задържане на емоцията, инсуфициентност на стратегиите за справяне в
проблемни житейски ситуации, където е затруднен своевременно да отчита и
анализира всички компоненти и да изгражда ефективно решение, но без данни за
болестни разстройства, като тези промени обуславят особеностите в емоционалната
му реактивност, по отношение на дългогодишните семейни битови конфликти. Отсъстват
данни осв.К. да приема терапия, свързана с психичното му състояние.Що касае
останалите заболявания, тази терапия е от компетенциите на съответните
специалисти и няма касателство към психичното му състояние. При осв.К. не се
установяват белези на душевно заболяване или придобито слабоумие. При него са
налице белези на Дифузен психоорганичен синдром в начална степен на изразеност,
който не нарушава базисните му психични годности и би могъл да се е развил и
след 2014 г. По делото отсъстват данни ответникът да е лекуван в болнично
заведение поради психични заболявания.
Разпитаният в съдебно заседание свидетел на ищцовата
страна С.С.М.свидетелства ,че познавал ответника от близо 50г. като живеел на
отсрещната страна на улицата. От 2000г. настъпила промяна в поведението на
ответника и той започнал да тормози близките си, като твърдял ,че всичко е негово и че ще ги изгони. В семейството на страните имало конфликт
между ответника и близките му , ответникът не познавал внуците си . Веднъж
дошли хора да питат къде живее ответникът, но свидетелят не знаел подробности.
Ответникът излизал от дома си като управлявал акумулаторна количка и отивал да
пиел кафе с познати. Свидетелката П.Д.С.също на страната на ищците свидетелства
,че е близка на ищците от 35 години и
двамата ищци й били кумове. Един път
видяла ответника в поликлиниката , като
свидетелката била с внучката на ответника ,но той не я познал. За ответника се грижел личен асистент. Ищците
се случвало да водят ответника на лекар ,като свидетелката видяла ответника в
поликлиниката в гр.Ш.с придружител. Виждала ответника да управлява акумулаторната
си количка в гр.К. , като при управлението й той нарушавал правилата за
движение и застрашил едно дете. Причината ищците да искат ответникът да бъде
поставен под запрещение била ,че той искал да дари къщата в която живеели
страните на църквата и не било нормално
да искаш да оставиш децата си на улицата. За ответника се грижел личен асистент
и му носели храна от общ. К. . Ответникът се заключвал в жилището си. Той получил инсулт и имал проблеми със сърцето.
Свидетелят П.С.Р.,
на страната на ответника свидетелства ,че го познава от
близо 10г., и че ответникът бил в адекватно състояние и с него можело да се
комуникира. Ответникът посещавал ателието на свидетеля за да си говорят и
споделял за кавгите в семейството му и за тормоза на който бил подложен от
роднините си, заради имуществени разногласия. Ответникът се придвижвал или пеша
или с акумулаторната си количка в зависимост от сезона. Ответникът си пазарувал
сам. За него се грижел почасов социален
работник от общината. Ответникът не комуникирал с ищците. Свидетелят нямал
наблюдения ответника да се е губел в града.
От
представените от ШОП преписка №1226/2019г. се установява ,че по повод констатирана кражба
ответникът е подал жалба и на 27.06.2018г. е разпитан от инспектор от РУ Нови
пазар като от това сведение е видно ,че дадените от ответника обяснения са
подредени и логични без неясноти . Също така е видно ,че ответникът може и сам
да защитава интересите си, чрез депозирането на жалба до компетентните
институции. Ответникът е разпитван и на 24.10.2018г. като отново показанията му
са логични, последователни и ясни. На 13.03.2019г. ответникът е подал жалба за
осъществено спрямо него насилие от неговият син , снаха и бившата му жена, като
в жалбата изложеното е отново последователно и логично подредено. От другите
приложени преписки също се установява ,че ответникът е подавал жалби до РУ-нови пазар в защита на лични и
имуществени интереси. Ответникът не отрича ,че е извършил престъпление и е
причинил на бившата си съпруга лека телесна повреда за което на
осн.чл.78 а от Нк му било наложено административно наказание „глоба“.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи: Разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЛС предвижда, че непълнолетните и пълнолетните,
които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите
работи се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни , като съгласно
ал.2 пълнолетните с такива страдания ,чието състояние не е така тежко за да
бъдат поставени под пълно запрещение , се поставят под ограничено запрещение.
В случая, видно от заключението на вещото лице ответникът К.Р.К. не
страда от умствена изостаналост или душевно заболяване в тесен смисъл на думата.
При него са налице белези за начален дифузен психоорганичен синдром, вероятно
със съдова генеза (дългогодишна артериална хипертония, съдови проблеми, ИМИ). Дифузният
психоорганичен синдром е генерализирана мозъчна патология, но в началните си
етапи, какъвто е при ответника К. все още не може да се причисли към
категориите „вродено или придобита слабоумие или душевна болест“. При него се
изявява с известен спад в когнитивното функциониране /застойност, ригидност,
обстоятелственост; психическа астенизация/, но без качествени нарущения. Отчитат
се промени в характера по типа на личностовата промяна по органичен тип и
най-вече изостряне на предболестните характерови черти.Функционирането му е
приемливо за възрастта и средата, няма данни за дезадаптация. При тези
обстоятелства няма пречки ответникът К.
правилно да възприема , анализира и оценява фактите и обстоятелствата от
действителността и действията на другите лица и да определя и контролира
собственото си поведение, както и да полага грижи за своето съществуване и да
защитава своите интереси. При него не са налице белези на слабоумие или душевна
болест, по тази причина, не може да се коментира да е „опасен“ за близките си и
за хората около него.
Основание
за поставяне под запрещение е наличието
на слабоумие или душевна болест (медицински
критерий), и неспособност (съответно
ограничената способност) на лицето, поради това негово състояние, да се грижи
за работите си (юридически критерий), т. е. необходимо е кумулативното наличие
на двата критерия. Ответникът страда от дифузен
психоорганичен синдром, но това негово заболяване не води до
невъзможност той да грижи за себе си и да защитава интересите си и по делото не се установиха обстоятелства и относно
юридическият критерий, налагащ поставянето му по ограничено запрещение.
От събраните
по делото доказателства и непосредствените впечатления от изслушването на
ответника съдът счита, че състоянието на ответника показва способност същият да
се грижи за своите работи. Налице е траен конфликт между ответника и ищците по
делото във връзка с неуредени имуществени отношения между страните, което не
може да е мотив за поставянето на ответника под запрещение, както и заявеното
от него намерение за отчуждаване на личното му имущество. Извършеното от
ответника престъпление също не е основани за поставянето му под запрещение. Не
се установяват факти и обстоятелства на несправяне с ежедневието или с
по-сложни задачи, нито се установи с категоричност твърдението на ищците, че ответникът не можел
да се ориентира в града и се губел. Обратното по делото се установи, че
ответникът се справя както с ежедневните, така и с по-сложни свои задачи и се
отнася с отговорност към заболяванията си, като следи за здравословното си
състояние ,приема предписаните му лекарства ,посещава личният си лекар в гр.К.
, поликлиника в гр.Ш.и един път в годината посещава специалист лекар в гр.В.за
контролен преглед във връзка с поставен му пестмейкър. Ответникът страда от соматични заболявания ,
които обаче не са довели до промяна в психичното му състояние , което да
обуслови наличие на слабоумие или душевна болест. Характеровите особености на
личността на ответника не обосновават основание за лишаването му от
дееспособност. Ответникът сам организира придвижванията си извън рамките на гр.К.
, като ползва услугите на близки хора срещу заплащане , които го превозват до
различни дестинации с лек автомобил във връзка с нуждите му от лекар или
участието му в настоящият процес . Ответникът сам е организирал защитата си по делото ,като е
ангажирал и адвокат ,който да го представлява по делото. Също така ответникът и
сам защитава интересите си ,което е видно от депозираните от него жалби до
РУ-Нови пазар за защита на негови лични
и имуществени права. Ответникът се
подпомага в ежедневието от личен асистент , като тази нужда е предвид наличните
соматични заболявания и нуждата от обгрижване в ежедневието ,предвид и
възрастта на ответника. Но тази нужда не обосновава наличието на основание за
поставянето му под запрещение.
Ето съдът
счита , че не са налице основанията на чл.5 от ЗЛС за поставяне на ответника К.Р.К. под
запрещение.
Поради това
следва предявеният иск по чл.5 от ЗЛС да
бъде отхвърлен.
Съобразно
изхода от спора следва двамата ищци да се осъдят да заплатят на ответника
разноските му по делото в размер на 500лв. за адвокатски хонорар.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.Р. с ЕГН ********** и Р.А.Р. с ЕГН ********** *** срещу К.Р.К. с ЕГН ********** *** , съдебен
адрес адв.Г.К. *** иск с правно
основание чл.5 от ЗЛС, за поставяне на
ответника К.Р.К. под запрещение.
ОСЪЖДА М.К.Р. с ЕГН
********** и Р.А.Р. с ЕГН ********** ***
да заплатят на К.Р.К.
с ЕГН ********** *** , съдебен адрес адв.Г.К. *** разноски по делото в размер
на 500лв. за адвокатски хонорар.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: