РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Бургас, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20252000500051 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Околовръстен
път“ № 260, чрез адв.Е. против решение № 971/15.11.2024г, постановено по
гр.д.№ 384/2024г по описа на ОС –Бургас, с което е осъден ответникът И. Т.
П. да заплати на „Юробанк България“АД сумата 28460,64лв, представляваща
чистата част от кредита по сключения помежду им, но недействителен на
осн.чл.22, пред.първо във връзка с чл.10, ал.1 от ЗПК договор за
потребителски кредит № FL1156187 от 29.01.2021г, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.11.2022г до окончателното й изплащане,
като искът за присъждане на сумата над уважения размер от 28460,64лв до
претендирания размер на главницата от 31008,97лв, както и исковете за
присъждане на сумата 1293,78лв –възнаградителна лихва за периода от
18.03.2022г до 19.09.2022г и сумата 1181,66лв, представляваща мораторна
лихва за периода от 18.04.2022г до 09.11.2022г са отхвърлени.С нарочна
молба въззивникът уточнява, че обжалва съдебното решение само в частта, в
която са отхвърлени претенциите.В жалбата се излагат твърдения за
неправилност на атакувания съдебен акт. Счита, че неправилно е приложена
санкцията на закона, като е обявен договорът за кредит за недействителен и е
присъдена чистата стойност на кредита.Твърди се, че обект на изследване от
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е била
единствено и само методологията за определяне на референтен процент по
потребителски и ипотечни кредити на банката, като там са взети за отправна
1
точка отделни негови части, като заключението е, че размерът на шрифта е
11.Експертизата не е изследвала други съществени част от кредита и
независимо от това съдът е приел, че договорът страда от тежък порок и
обосновава пълната санкция на закона.Освен това експертизата е извършена
върху копие от Приложение 1, а не оригинала на документа.Твърди, че
сканирането и отпечатването на кредитното досие води до неговото
стесняване и намаляване.Съдът не е изискал оригинала на договора и
документите към него, поради което изготвената експертиза е непълна и
необоснована. Освен това се твърди, че съдът не е взел отношение за
принципа на ЗПК и неговите цели, като автоматично е приложил санкцията,
без да изследва поведението на страните.Налице са всички основни данни в
договора за преценка каква финансова тежест поема длъжника.Освен това
чрез кредита е извършено финансиране на старо задължение към друга
кредитна институция и уговорените условия по него са далеч по-гъвкави от
стандартните условия при типичните договори за кредит.Налице е позоваване
на нормата на чл.293,ал.3 ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава
на липса на форма на договора, ако от поведението й може да се заключи, че
не е оспорвала действителността на изявлението.След като е усвоил сумата,
ответникът явно е приел изпълнението на банката и не е възразил срещу
действителността на договора, поради което не може на по-късен етап да се
позовава на нищожност поради липса на форма и несъобразяване на размера
на шрифта, с който са изготвени документите. Установено е частично
погасяване на кредита от длъжника, поради което не може да се приеме, че той
е поставен в неравноправно положение и размерът на шрифта му е попречил
да разбере реалните условия на договора.Счита, че постановеното решение
противоречи на принципите на ЗПК, приет въз основа на Директира
2008/48/ЕО- ефективност, пропорционалност, възпиране.Моли да се отмени
обжалваното решение и да се уважат изцяло предявените искове.
Постъпил е отговор от адв.Б., особен представител на ответника И.
Т. П., в който жалбата е оспорена като неоснователна.Счита,че обжалваното
решение е правилно и е постановено в съответствие със закона и след анализ
на събраните доказателства.От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза безспорно се установява, че размерът на
шрифта на договора и приложенията е по-малък от 12, което, както правилно
е преценил ОС, води до нищожност на договора.Оспорено е твърдението в
жалбата, че обект на изследване от вещото лице е било само Приложение 1
към договора.Цитира се съображение 9 в преамбюла на Директива
2008/48/ЕО, в което е посочено,че държавите членки не са ограничени да
поставят допълнителни условия за действителност на договора, поради което
изискването на чл.10,ал.1 ЗПК е в съответствие с Директивата.Освен това в
процесния договор за кредит не е отразено по какъв начин е формиран ГПР и
какви компоненти включва, което е изискване на разпоредбата на чл.11,ал.1,
т.10 от ЗПК.Това, според въззиваемия, води до нищожност на договора на
основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Поддържат се всички изложени
в отговора оспорвания и възражения.Прави се и възражение за прекомерност
на адв.възнаграждение на проц. представител на въззивната банка.Моли да се
2
потвърди обжалваното решение.
Производството е по чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 от ЗПК,чл.86 ЗЗД,
чл.415,ал.3 ГПК.
Предявен осъдителен иск от „Юробанк България“ АД против И. Т.
П. за заплащане на следните суми : 31 008,97лв – главница, 1293,78лв –
възнаградителна лихва за периода от 18.03.2022г до 19.09.2022г и мораторна
лихва в размер на 1181,66лв, дължима за периода от 18.04.2022 г до
09.11.2022г. В исковата молба се твърди, че вземането на банката произтича
от договор за потребителски кредит FL 1156187, обявен за предсрочно
изискуем поради преустановяване на плащането от страна на ответника на
18.03.2022г. Преди предявяването на иска е проведено заповедно
производството по заявление на ищеца, като по образуваното ч.гр.д.№
7643/2022г на БРС е постановено разпореждане №14011/28.11.2022г, с което
заявлението е отхвърлено и е указано на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск.
Постъпил е отговор от адв.Б., особен представител на ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен.Въведени са възражения за
недължимост на сумите, предмет на иска- длъжникът не е получил
изявлението на кредитора, че прави вземането по ДПК предсрочно изискуемо;
кредитът не е усвоен; оспорен е размерът на претеднираните вземания;
правят се възражения за недействителност на договора.
С атакуваното решение ОС – Бургас е уважил иска на „Юробанк
България „АД за сумата 28 460,64лв – главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 25.11.2022г до окончателното изплащане.Отхвърлени
са исковете за присъждане на главницата над присъдения размер до
претендирания от 31 008,97лв, за възнаградителна лихва в размер на
1293,78лв и мораторна лихва в размер на 1181,66лв.В мотивите си съдът е
приел, че договорът за потребителски кредит, сключен между страните по
делото е нищожен на осн.чл. 10, ал.1 от ЗПК в частта й за големината на
шрифта –не по-малък от 12.Прието е, че на осн.чл.23 от ЗПК когато договорът
за потребителски кредит е нищожен, потребителят дължи връщане само на
чистата сума, но не дължи лихви и други разходи по кредита.
При служебната проверка за валидност и допустимост на обжалвания
съдебен акт не се констатираха пороци, водещи до нищожност и
недопустимост.По правилността съдът е ограничен от посоченото в жалбата –
чл.269 ГПК.
Безспорно е установено по делото, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит на 29.01.2021г., по силата на който банката е
отпуснала на ответника кредит в размер на 35 000лв, а той се задължил да
върне сумата, ведно с дължимите лихви, в сроковете и при условията по
договора.От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че кредитът е усвоен, били са погасени следните задължения:
3991,03лв – главница, 1821,76лв – възнаградителна лихва, такси в размер на
390лв и застраховки – 336,57лв. Дължимата чиста сума- главница е
3
28 460,64лв, след като от предоставения кредит в размер на 35 000лв е
приспадната сумата 6539,36лв – направени погашения до 17.02.2022г.По
делото са били назначени две компютърно- технически експертизи, от
заключенията на вещите лица по които се установява, че използваният при
изготвяне на договора и Приложение 1 към него шрифт е Times New Roman с
големина на шрифта 11.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира
атакуваното решение за правилно, а жалбата за неоснователна:
Съдържащото се в нея възражение относно приетото заключение по
компютърно-техническата експертиза, изразяващо се в това ,че вещото лице е
изследвало само текста на Методологията за определяне на референтния
процент по потребителски и ипотечни кредити, но не и текста на основния
договор, е неоснователно.По първата назначена съдебно- компютърна
експертиза е изследван шрифта на Приложение 1 към договора, а по втората е
изследван шрифта на самия договор.И в двата случая заключението е ,че е
използван шрифт с размер 11.
По отношение на второто възражение за приложение на нормата на
чл.293,ал.1 ТЗ, според която за действителността на търговската сделка е
необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон, а
съобразно ал.3 на същата норма страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението, то също е неоснователно. Твърди се, че
длъжникът е извършвал погасителни вноски по кредита, от което следва, че
от поведението му може да се заключи, че не е оспорил действителността на
договора. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК всички елементи на договора следва да
бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде
представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя и да се
осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна
информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде
пропусната от него. Това изискване е направено с оглед защита на
потребителя по сключените договори за ПК и това, че ответникът е заплащал
в период от време вноски по кредита, не означава, че по-малкия от
изискуемия размер на шрифта не го е лишил от възможността да се запознае
в подробности с клаузите по договора и да прецени евентуалната финансова
тежест, която поема. Освен това нормите на ЗПК, регламентиращи формата
на договора и по-конкретно размера на шрифта, са специални по отношение
на общата норма на чл.293,ал.3 ТЗ и са приети с оглед засилена защита на
потребителите по ДПК.Също така съдът следи служебно действителността на
договорите на потребителски кредит, докато нормата на чл.293, ал.3 ТЗ касае
позоваване на нищожност от страната по търговска сделка, за която не е
спазена формата. Поради това възражението, че от поведението на длъжника
може да се направи извод, че той приема изпълнението на банката и се счита
обвързан от договора, независимо от нарушението на чл.10, ал.1 ЗПК, е
неоснователно.
4
Възражението на въззивника, че постановеното решение противоречи
на принципите на Директива 2008/48/ЕО – ефективност, пропорционалност и
възпиране е неоснователно. В съответствие с чл.10, ал.1 и възприетата
санкция по чл.23 ЗПК, с който се въвеждат разпоредбите на Директива
2008/48, нарушението на предписанието досежно размера на шрифта води до
недействителност на договора за потребителски кредит и за него кредиторът
се санкционира с лишаване от лихвите и другите разходи по кредита /чл. 23
ЗПК/. С Определение на Съда на Европейските общности /шести състав/ от
14.04.2021г. по дело С-535/2020 е прието, че член 10, параграф 2 и член 22,
параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23.04.2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкуват в смисъл,
че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на
договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Изяснено е, че доколкото в
Директива 2008/48 не се определят подробно форматът и размерът на шрифта,
с които информацията относно условията на договора и последиците от
сключването му трябва да бъде предоставена на длъжника при сключването на
договор за потребителски кредит, държавите членки остават по принцип
компетентни да установят правила както относно конкретната форма на
представяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването
от страна на търговците, при условие че тези правила допринасят за
представянето на посочената в член 10, параграф 2 от Директивата
информация по ясен и кратък начин; Уредбата в ЗПК, която налага всички
елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, е преценена от СЕС като
гарантираща, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо,
както и като възпрепятстваща използването на дребен шрифт, който би могъл
да породи опасността важна информация към момента на сключване на
договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от
съответния потребител. Изтъкнато е, че уредбата в ЗПК се ограничава да
предвиди правила относно формата, в която трябва да се представи
информацията, и не налага задължения за предоставяне на допълнителна
информация извън хармонизирано установената в член 10, параграф 2 от
Директива 2008/48. Посоченото тълкуване на СЕС, направено по повод
5
преюдициално запитване във връзка с въведеното с изменението на чл. 10, ал.
1 ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., изискване по отношение на размера на шрифта
и при отчитане последиците от неспазването му /недействителност на
договора съгласно чл. 22 ЗПК/, има задължителен характер по силата на чл.
633 ГПК, като в случая първоинстанционният съд се е съобразил изцяло с
това тълкуване.
С оглед на гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да се
потвърди.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 971/15.11.2024 г., постановено по гр.д. №
384 /2024 г. по описа на ОС - Бургас.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните в частта относно претенцията за главница, а по
отношение на претенциите за присъждане възнаградителна и мораторна
лихва е окончателно /чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6