№ 52
гр. Стара Загора, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Пламен Ст. Златев
Мариана М. Мавродиева
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500121 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба на П.И.П. - длъжник против наложен запор на
банкови сметки и пенсия, наложена възбрана върху недвижими имоти,
отразени в поканата за доброволно изпълнение, отказ на ЧСИ да прекрати
принудителното изпълнение, претенциите по изпълнителен лист на
Пловдивския районен съд по изп. д. № 2598/2021г. по описа на ЧСИ Г.И..
Жалбоподателят счита, че обжалваните действия са неправилни, като
излага съображения за недължимост на претендираната сума, поради
заплащането и по друго изп. дело на ЧСИ К.П., рег. № 824, с район на
действие Окръжен съд – Пловдив. Излага съображения за несеквестеруемост
на недвижимите имоти, по наложената възбрана на основание чл. 444, ал.5
ГПК. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска от съда да
установи, че вземането на изп. д. № 2598/2021г. по описа на ЧСИ И. е
недължимо, незаконосъобразно, в нарушение на процесуалния закон.
Моли съдът да се отмени: наложения запор върху банковите сметки и
пенсия; наложената възбрана върху Овчарник с инв. № 15, Овчарник с инв. №
16, Овчарник с инв. № 17, Овчарник с инв. № 19, находящи се в имот № 427-
стопански двор с площ 28405 дка, находящ се в с. М., ***, както и върху
парцел 1, кв.2, - стопански двор находящ се в с. М., ***, състоящ се от 28405
кв.м., заедно с построените в него стопански сгради- овчарници и битова
сграда- животновъдна ферма, семейна собственост, отказа на ЧСИ за
приключи принудителното изпълнение по изп. лист на ПРС.
1
Прилага писмени документи.
В постъпилите в срока възражения от взискателя „С.Г.Г.“ ЕАД, чрез
адв. Х.М., се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на
жалбата.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Г.И., в
които се взема становище, че жалбата е недопустима, алтернативно
неоснователна.
Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалбата оплаквания и
провери обжалваното действие на ЧСИ по изп. д. № 2598/2021г. по описа на
ЧСИ Г.И., с рег. № 765 с район на действие ОС- Стара Загора, намери за
установено следното:
Изпълнително дело № 2598/2021 по описа на ЧСИ Г.И. е образувано по
молба на „С.Г.Г.“ ЕАД, в качеството му на частен правоприемник на „П.и.б.“
АД въз основа на изпълнителен лист от 16.04.2013г., издаден по ч. гр. д №
6312/2013г. по описа на Районен съд - Пловдив срещу длъжника ЕТ „Б.-* -
П.П.“, гр. П..
Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на
03.12.2021 г.
ЧСИ е наложил възбрана върху следните, собствени на длъжника
недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 48372.92.427 по
кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
370/07.02.2018г. на Изп.директор на ЛГКК, с адрес с.М., ***, с площ от 28 404
кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно
ползване - за стопански двор, категория на земята 0, с номер по предходен
план 000427, ведно с находящите се в имота Овчарник с инвентарен номер 15,
Овчарник с инвентарен номер 16, Овчарник с инвентарен номер 17, Овчарник
с инвентарен номер 18, Овчарник с инвентарен номер 19 и битова сграда №10
- къща до овчарници, вписана в СВ - Чирпан в том 2, акт № 22, вх. per. №
4740/02.12.2021г.
На 03.12.2021 г. ЧСИ е наложил запор върху пенсията на длъжника
П.И.П. до размера на дълга му по изпълнителното дело. Наложил е запори
върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД и „ЦКБ“ АД, съгласно
приложената по делото справка от Регистъра на БНБ.
Извършил е справка от Община Б.Д. за декларирано от длъжника
движимо и недвижимо имущество.
На 16.12.2021г. по делото е постъпило Възражение с вх.№ 67282 от
длъжника, което е с идентично съдържание с настоящата жалба. Постъпило е
и възражение от Г.Й.П., с което възразява против действията на съдебния
изпълнител във връзка с наложената възбрана върху недвижими имоти, като
твърди, че са семейна собственост.
На първо място длъжникът в жалбата си обжалва дължимостта на
посочените суми в получената от него на 03.12.2021г. Покана за доброволно
2
изпълнение, с изх. № 78546/26.11.2021г., като по този начин оспорва
материалноправните условия за законност на принудителното изпълнение,
т.е. в случая възразява срещу съществуването на изпълняемото право,
сочейки, че при проведена публична продажба на ипотекиран и възбранен
негов имот по образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ К.П.,
вземането на кредитора „П.и.б.“ АД по изпълнителен лист по ЧГД №
6312/2013г. и изп. лист по ЧГД № 6313/2013г. на Пловдивски районен съд, е
било напълно удовлетворено.
Подадената жалба досежно гореизтъкнатите възражения е недопустима
по следните съображения:
Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване
процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство
да атакуват процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението,
като допустимите за обжалване действия и легитимираните лица с право на
жалба са изрично посочени. Длъжникът (каквото качество има настоящия
жалбоподател) може съгл. чл.435, ал.2 от ГПК да обжалва постановлението за
глоба и насочване на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485
ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на
чл.470 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи
принудителното изпълнение и разноските по изпълнението. В случая
наведените възражения за недължимост на сумите по изпълнителния титул не
касаят нито едно от изброените действия на съдебния изпълнител, за които
законът допуска съдебен контрол по реда на чл.435, ал.2 от ГПК. Действията
на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол и основанията за
обжалването им са изброени изрично от закона, поради което всяко действие
на ЧСИ, стоящо извън тях, не подлежи на съдебен контрол по този ред.
Действително по реда за обжалване действията на съдебния изпълнител,
длъжникът оспорва дълга си по приложения изпълнителен титул, т.е. оспорва
съществуването на задълженията му по издадения изпълнителен лист,
послужил като основание за образуване на настоящото изпълнително
производство, който спор може да бъде решен само по исков ред.
Оспорването на материалното право и в частност, че същото е погасено
/аргументи във връзка с публичната продажба на недв.имот, с която според
жалбоподателя са погасени задълженията му спрямо кредитора/ е въпрос,
разрешаването на който е недопустимо да бъде направено по пътя на жалба
срещу действията на съдебния изпълнител. Законът не е предоставил
компетентност на съдебния изпълнител, нито на съда в производството по
чл.435 и сл. от ГПК да правят подобни констатации. Единствено влязлото в
сила съдебно решение в общ исков процес, с което е уважен иск за
установяване на факти, които длъжника сочи в жалбата си /за недължимост на
сумите по изпълнителния лист спрямо взискателя/ би било основание за
3
прекратяване на изпълнението на основание чл.433, т.7 от ГПК. При това
положение подадената от длъжника жалба, съдържаща възражения за
недължимост на сумите по настоящото изпълнително дело не представлява
жалба срещу подлежащо на обжалване действие на СИ сред предвидените от
чл.435, ал.2 ГПК, поради което се явява недопустима.
На второ място, жалбоподателят обжалва наложената възбрана върху
подробно описаните по - горе недвижими имоти, находящи се в с. М., ***.
Според жалбоподателя ½ ид.част от възбранения имот принадлежи на
съпругата му, тъй като имотът бил придобит при режим на СИО. Излага
съображения за несеквестеруемост на наложената възбрана върху
недвижимите имоти, на основание чл. 444, ал.5 ГПК.
В тази част на основание чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, жалбата е допустима,
и следва да се разгледа по същество.
Жалбоподателят е представил копие от регистрационна карта на
земеделски стопанин, с отразена заверка на 16.12.2021г., но не представя
документ, от който да е видно подлежащото на вписване в регистъра
земеделско стопанство, т.е. недвижимите имоти, в които се осъществява
земеделска дейност от длъжника в качеството му на земеделски стопанин. От
друга страна налагането на запор/възбрана върху нескесвестеруеми вещи е
допустимо, тъй като запорът / възбраната ги задържа в патримониума на
длъжника. Налагането на запор/възбрана не е несъвместимо със
несеквестеруемостта и не я нарушава. В този смисъл е ТР №2/2013 от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, насочването на изпълнението върху процесното
имущество е законосъобразно, а жалбата е неоснователна в тази част и следва
да бъде оставена без уважение.
Следващото възражение в жалбата касае наложените запори на
вземания по банкови сметки на длъжника. Съгласно Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК запорът и
възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на самостоятелно
обжалване, но съдът се произнася по тези искания, доколкото посочените
отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта. В
жалбата длъжникът обжалва наложените запори върху банковите сметки и
върху пенсията си, но не твърди, че тези запори са насочени върху
несеквестируемо имущество. Видно от материалните по изпълнителното дело
е че наложените по делото запори обхващат само секвестируемата част,
поради което не може да се приеме, че към момента изпълнението е насочено
върху несеквестируемо имущество по смисъла на чл.446 и чл.447 от ГПК. Ето
защо и в тази част жалбата се явява неоснователна.
Оплакванията на жалбоподателя по повод отказа на ЧСИ за приключи
принудителното изпълнение по настоящото дело, предвид твърдението му за
изплатено задължение, е недопустимо да се обсъжда в настоящото
производство. Защитата на длъжника срещу изпълняемото право е чрез исков
4
процес и предявяване на отрицателен установителен иск, с който се оспорва
задължението. В случая не е налице постановен отказ на ЧСИ Г.И. да
прекрати изпълнително дело № 2598/2021г., тъй като в кориците на
изпълнителното дело липсва произнасяне по това искане на длъжника.
По тези съображения, съдът намира, че жалбата в тази част е
недопустима.
Наведените от жалбоподателя доводи за недължимост на вземането по
образуваното изпълнително дело № 2598/2021 по описа на ЧСИ Г.И.,
основани на проведена публична продан на ипотекирания в полза на „П.и.б.“
АД недвижим имот, от която кредитора се удовлетворил изцяло, не следва да
бъдат обсъждани в настоящото производство, тъй като имат отношение към
съществуване на изпълняемото право, поради което следва да бъдат предмет
на друго производство по исков ред.
Възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, не
може да бъде обсъждано в настоящото производство, доколкото касае
материалното право и подлежи на установяване в друго производство в исков
съдебен процес.
Въззивната инстация намира, че съдебният изпълнител не може да се
позовава на изтекла погасителна давност на вземането, тъй като не разполага
с такова правомощие. Възражението на длъжника за недължимост на сумата
по изпълнителния лист, поради изтекла погасителна давност на вземането по
смисъла на чл. 110 ЗЗД не може да бъде обсъждано от съдебния изпълнител.
Това е така, защото той е орган на принудително изпълнение, на когото
държавата е делегирала публична функция да извършва принудително
събиране на частни притезания. Своята дейност той може да изпълнява само
и единствено чрез способите, предвидени в ГПК. По съществото си
преценката за изтекла погасителна давност представлява правораздавателна
дейност, каквато съдебният изпълнител не може да осъществява.
Изпълнителят процес се различава от исковия именно поради безспорността
на вземането, за което е издаден изпълнителен лист. Извън компетентността
на съдебният изпълнител е да прави преценка за погасяване на задължението
по направени от длъжника възражения – за изтекла погасителна давност, за
прихващане и др.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът разполага с възможност да предяви
иск, в производството по който да установява фактите, възникнали след
приключване на съдебното дирене по делото, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права,
изключващи изпълняемото право - погасяване на правото на принудително
изпълнение, поради плащане, прихващане, изтекла погасителна давност и др.
Водим от горните мотиви и на основание чл.437 от ГПК, Окръжният
съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П.И.П., ЕГН **********, лично
и като ЕТ“Б.*-П.П.“, от с. М., ***, *** - длъжник против наложен запор на
банкови сметки и пенсия, наложена възбрана върху недвижими имоти като
неоснователна.
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на П.И.П., ЕГН **********, лично и
като ЕТ“Б.*-П.П.“, от с. М., ***, *** - длъжник против действието на ЧСИ
Г.И. - отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, за недължимост
претенциите по изпълнителен лист на Пловдивския районен съд, по изп. д. №
2598/2021г. по описа на ЧСИ Г.И. като недопустима, като ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.дело № 121/2022 г. по описа на Старозагорския
окръжен съд в тези части.
Решението не подлежи на обжалване, в частта в която е оставена без
уважение жалбата. В частта, в която е оставена без разглеждане жалбата,
решението, имащо характер на определение, подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено
пред АС- Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6