Решение по дело №145/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ГД „Фискален Контрол“, чрез юрк. Рангелов, против Решение № 1854/16.11.2023г., постановено по АНД № 3648/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 702723-[рег. номер]/15.05.2023 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив. Иска се отмяна на решението и да се потвърди оспореното наказателно постановление. Като касационно основание се сочи материалната незаконосъобразност на решението. Твърди, че е налице съставомерно административно нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК, като въпросът дали превозвачът е изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 2, т. 4 от ДОПК не следва да е релевантно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност за заплатения адвокатски хорнорар, който моли да бъде редуциран.

Ответникът по жалбата - „Нова търговска компания 2004“АД, с ЕИК ********* , чрез адв. М., в писмен отговор счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно. Развива подробни съображения. Претендира присъждане на разноските за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за основателност на касационната жалба и предлага да се уважи.

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С процесното решение Районният съд е отменил Наказателно постановление № 702723-[рег. номер]/15.05.2023 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, с което на „Нова търговска компания 2004“АД, с ЕИК *********, на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК е наложена "имуществена санкция" в размер на 3000 лв. за извършено административно нарушение по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК.

Фактите са правилно установени от районния съд, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства по делото.

За да постанови решението си, съдът е приел, че в случая не се доказва по безспорен и категоричен начин вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК. Установил е, че безспорно се касае за стоки с висок фискален риск, както и че на декларираното място на разтоварване на 02.01.2023г. не е имало представител/упълномощено лице на дружеството получател по реда на ДОПК. Съдът счита, че това негово задължение е последица от вмененото с нормата на чл.13, ал.2, т.4 от ДОПК задължение на водача на транспортното средство - да уведоми лицето, посочено като получател/купувач и/или изпращач/продавач на стоката, за извършения фискален контрол върху движението на стоката и за поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката. Съдът е посочил, че за да се прецени дали законосъобразно е ангажирана с административно-наказателна отговорност на „Нова търговска компания 2004“АД, с ЕИК *********, следва да се установи уведомено ли е за декларираните от водача на МПС дата, час и място и едва тогава - да му се вмени задължение да осигури присъствие на свой представител. Това обстоятелство съдът е намерил за недоказано от наказващия орган, който носи доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е извършено административно нарушение и че то е извършено от санкционираното дружество. Съдът е приел, че не е доказано по безспорен начин, че жалбоподателят е бил предварително уведомен за осъществения фискален контрол върху движението на стоката и за следващите му се от това задължения. Уведомяването на задълженото лице е елемент от обективната страна на фактическия състав на нарушението по чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, който не е бил осъществен.

Настоящата касационна инстанция намира постановеното решение за правилно. Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил законосъобразни и обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В този смисъл възраженията на касатора са неоснователни и недоказани.

При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Районният съд е събрал всички допустими и относими доказателства в производството, при което е очертал правилно фактическата обстановка и е достигнал до правни изводи, които се споделят от касационния състав.

От събраните по делото доказателства не се установява, санкционираното търговско дружество да е нарушило посочената разпоредба на ДОПК - чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК, т. е. че с бездействието си е нарушило императивното задължение, като лице, получател/купувач на стока с висок фискален риск, да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител, като до този извод е стигнал и районния съд.

Съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ДОПК, при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, водачът на транспортното средство е длъжен да декларира пред органа по приходите данни за вида и количеството на стоката, за изпращача и получателя, за мястото и датата на получаване на стоката, както и да заяви очаквания час на разтоварване/получаване, в случай че липсват документи или документите не съдържат тези данни, да уведоми лицето, посочено като получател/купувач и/или изпращач/продавач на стоката, за извършения фискален контрол върху движението на стоката и за поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката. Освен това в чл. 13, ал. 3, т. 1 от ДОПК е предвидено задължение за получателя/купувача на стоката да уведоми незабавно органа по приходите при промяна на датата, часа и мястото на получаване/разтоварване на стоката с искане по образец, подадено по електронен път; Искане се подава и когато по време на превоза се налага смяна на транспортното средство, включително при претоварване на стоката, като се посочва регистрационният номер на другото транспортно средство, данните за мястото на претоварване, датата, часът и мястото на получаване/разтоварване на стоката. Следователно, за да възникне за получателя на стоката задължение по чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК, преди това водачът на транспортното средство следва да е изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 2, т. 4 ДОПК за уведомяване на лицето, посочено като получател (за задължението на последното да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката).

Видно от приложената по делото административнонаказателната преписка международна товарителница в графа "Краен разтоварен пункт /място, държава/" на процесната стока е вписан административен адрес: България, Пловдив, бул. Васил Априлов № 176, на който адрес се е очаквала стоката. В оформената от водача Декларация от водач на транспортно средство/лице, придружаващо стоката е посочено като датата и час на разтоварване - 02.01.2023, 08:30 часа и място на разтоварване – гр. Пловдив, бул. Васил Априлов № 176, където органите по приходите са извършили проверка на процесната стока с висок фискален риск.

В показанията на актосъставителя, снети по делото, той посочва, че при проверката, са се свързали с представител на дружеството, който от тях е разбрал за пристигналата стока, както и че са дадени указния за подаване на искане за промяна за получаване и разтоварване на стоката.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел, че по делото не са налице категорични доказателства дружеството да е било предварително уведомено, респ. че е знаело за декларирани конкретните дата и час на разтоварване/получаване на стоката, за да осигури своевременно присъствието на упълномощено лице в момента на разтоварване на стоката.

В процесния случай остава недоказано от касатора, чиято е доказателствената тежест, установяването на относимите факти, въз основа на които да се направи извод, че е осъществено деяние, покриващо фактическия състав на процесното нарушение, а именно че санкционираното дружество е знаело за датата, часа и мястото на разтоварване.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства.

На ответника по касацията въз основа на направеното искане, следва присъждането на разноските за настоящата инстанция, които се установиха в размер на 720 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие, и фактура. Не са основателни възраженията на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Същият е съобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1854/16.11.2023г., постановено по АНД № 3648/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Нова търговска компания 2004“АД, с ЕИК *********, сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.