О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 1665
гр. Сливен, 06.12.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на шести декември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 174 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от И.А.К., подадена против Министерство на правосъдието на Република България, с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 168 267, 25 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2018 г., от които 68 267, 25 лева причинени имуществени вреди и 100 000 лева причинени неимуществени вреди, в резултат от н. у. на ищеца със Заповед № СД-02-5/10.07.2017 г. на Министъра на правосъдието и Заповед № СД-01-557 от 10.07.2017 година на Министъра на правосъдието, въз основа на които му е наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" и му е било прекратено трудовото правоотношение като държавен съдебен изпълнител при Районен съд Сливен. Посочва, че: с Решение № 4930 от 17.04.2018 год. на тричленен състав на Върховният административен съд на Република България постановено по адм.дело № 10133 / 2017 год. по описа на Върховният административен съд на Република България, оставено в сила с Решение № 12284 от 11.10.2018 год. постановено по адм.дело № 8435 / 2018 год. по описа на Върховният административен съд на Република България влязло в законна сила на 11.10.2018 година, Заповед № СД-02-5 от 10.07.2017 година на Министъра на правосъдието е отменена и с Решение № 203316 от 04.12.2019 година на Софийски районен съд постановено по гр.дело № 12831 / 2019 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в законна сила на 28.12.2019 година е признато за незаконно и отменено уволнението му и е възстановен на предишната си работа. В резултат на н. у.ищецът твърди, че са му причинени имуществени вреди в размер на 68 267 лева и 100 000 лева неимуществени вреди.
По делото на 04.12.2023 г. от ответника по иска Министерство на правосъдието е постъпило становище, че образуваното производство не е подсъдно на Административен съд Сливен и следва да бъде прекратено делото и да бъде изпратена исковата молба за разглеждане от Софийски градски съд. В становището е цитирано Решение на Върховен касационен съд по гр. д. № 3986/2020 г., съгласно което „Исковете, с които се претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действия на министъра на правосъдието, в качеството му на работодател на съдиите по вписванията не попадат в хипотезите на съдебно-административнопроизводство по АПК или по специален закон и не може да се причисли към нито една от категориите дела по чл.128 ал.1 и ал.2 АПК, подведомствени на административните съдилища“. Поддържа, че цитираното решение е приложимо и спрямо държавните съдебни изпълнители.
Съдия – докладчикът като се запозна с материалите по делото и за да се произнесе взе предвид следното:
В процесния случай, съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 1, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени срещу Министерство на Правосъдието, в резултата от н. у.на ищеца. Съгласно чл. 265 от ЗСВ държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Видно от представената по делото заповед № СД-01-557/10.07.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на И.А.К. издадена от министъра на правосъдието, отменена с Решение № 203316 от 04.12.2019 година на Софийски районен съд постановено по гр.дело № 12831 / 2019 г. по описа на съда, че не е налице волеизявление на административен орган при осъществяване на дейност на изпълнителната власт по смисъла на чл.21 АПК, а са обективирани правни действия на работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ. Касае за трудово правоотношение, със специфично съдържание, определено от специалния закон, а въпросите, по които няма специална уредба се регулират от кодекса на труда, съгласно чл. 278 ЗСВ.
Следователно претендираните с исковата молба вреди произтичат от признато за незаконно и отменено уволнение по съществувало трудово правоотношение.
Съгласно чл. 128, ал.1, т. 5 от АПК на административните съдилища са подведомствени делата по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжности лица като претенцията се разглежда по реда на чл.203 и сл.от АПК вр.чл.1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл.4, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Обективният обхват на нормите чл.1, ал.1 ЗОДОВ и чл.4 ЗОДОВ очертава фактическия състав на отговорността на държавата и предпоставките за нейното реализиране, които са: наличието на вреда, незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на държавата, респ. на общините, които са резултат от упражнена административна дейност и пряка причинно-следствена връзка между вредите и увреждането. Към обективните елементи следва да се добави това, че държавата носи отговорност по този ред за всяко свое вредоносно и незаконосъобразно правно средство, чрез което се упражнява административна дейност – акт, действие или бездействие. Нормата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ не съдържа ограничителен субективен критерий и се прилага за всички правни субекти, увредени от незаконосъобразна административна дейност.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. на Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегии на ВАС разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения.
В конкретния случай се касае до претендиране на вреди от отменена заповед за уволнение и прекратено трудово правоотношение. Следователно исковете, с които ищецът И.К. претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действия на министъра на правосъдието, в качеството му на работодател не попадат в хипотезите на съдебно-административнопроизводство по АПК или по специален закон и не може да се причислят към нито една от категориите дела по чл.128, ал.1 и ал.2 АПК, подведомствени на административните съдилища. Следователно компетентен да се произнесе по същите е гражданският съд.
Съгласно чл. 103 от ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Съобразявайки цената на иска с ограничението на чл. 104, т. 4 от ГПК и чл. 108 от ГПК, настоящия съд намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и същото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
Предвид горепосоченото и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И :
Прекратява производството по административно дело № 174/2020 по описа на Административен съд –Сливен.
Изпраща по подсъдност административно дело № 174/2020 по описа на Административен съд –Сливен на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: