РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Перник , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20201700500359 по описа за 2020 година
Като разгледа докладваното от съдия Ковачка въззивно гр.дело № 359 по описа за
2020год. , за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 67/26.07.2019 год., постановено по гр.дело № 385/2017год. по
описа на Районен съд-Брезник ,поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №
31/07.02.2020год. е отхвърлен предявен от К. Й., И. Й. и Ц. Л. иск с правно основание
чл.124 от ГПК за установяване против С. С. Н. и О. П. Н., че Ц. Л. е собственик на 1 / 3
ид.част, К. Й.-на 1 / 6 ид.част и И. Й. на 1 / 6 ид.част от Дворно място с площ от 1135 кв.м.,
съставляващо УПИ *** в кв.* по плана на ***, заедно с построените в него двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ 30 кв.м. и целия гараж, построен до сградата с
площ от 20 кв.м.,както и паянтова жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м. , както и
иска отхвърлено искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост
върху недвижим имот,придобит по давностно владение № ***, том.-*,рег.№ ***,дело №
161/2011год. като неоснователни и недоказани.
С решението К. Й., И. Й. и Ц. Л. са осъдени да заплатят на С. Н. разноски по
делото в размер на 1000 лева.
Срещу решението е подадена жалба от К. Й., И. Й. и Ц. Л.. По изложените в
1
жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение прави
искане за отмяната му и за постановяване на ново за уважаване на предявения от тях иск,
ведно с произтичащите от това последици.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите С. Н. и О. Н. не са депозирали
писмен отговор .
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и оплакванията на страните намира за установено следното:
Пред районния съд е депозирана искова молба от К. Й., И. Й. и Ц. Л. , с която е
поискала да бъде признато за установено по отношение на ответните С. Н. и О. Н. ,че са
собственици по наследство и давностно владение ,при конкретно посочени части, на
Дворно място с площ от 1135 кв.м., съставляващо УПИ *** в кв.* по плана на ***, заедно с
построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 30 кв.м. и целия
гараж, построен до сградата с площ от 20 кв.м.,както и паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 60 кв.м. Ищците твърдят ,че процесния имот е бил собственост на
общият им наследодател –Й. В. И. , починал на ***год. и че след смъртта му владение
върху него са продължили да упражняват всички негови наследници. Независимо от
обстоятелството ,че в имота е останал да живее само един от наследниците- В. Й. В. /заедно
със съпругата му С. В./, то поддържат ,че последният не е бил владелец на имота, а само
държател на частите на останалите сънаследници , поради което не е могъл да ги придобие
по давност , което му е признато с Нотариален акт № ***, том-*,, рег.№ ***, дело №
161/2011год., респ. да прехвърли тези части от съсобствения имот чрез покупко-продажба
на ответниците , която сделка е обективирана в нотариален акт № ***, том-*, рег.№ ***,
дело № 163/2011год. Посочват , че приобретателят по сделката е доведен син на съпругата
на В. В., че останалите сънаследници никога не са били препятствани да посещават имота,
макар че са живеели приоритетно в друго населено място, както и В. В. никога не е
извършвал каквито и да било правни или фактически действия по „ обръщане „ на
държането във владение,противопоставяйки се на правата на останалите сънаследници.
Ответникът С. Н. оспорва иска, а ответницата О. Н. не изразява становище по
него. Ответникът Н. счита предявения иск за недопустим и оспорва същия по същество.
Твърди ,че няма доказателства процесния имот да е бил собственост на Й. В. И. , респ.
няма твърдения наследствен характер и че праводателят му е станал собственик на същия
въз основа на давностно владение, упражнявано явно и необезспокоявано в продължение на
законоустановения срок . Твърди ,че праводателят му е построил в имота двуетажната
жилищна страда и същата е негова собственост, поради което и той самия се явява
добросъвестен купувач и е придобил собствеността на имота с кратката петгодишна
давност.
Районният съд е отхвърлил предявения иск. Приел е за установено , че
праводателят на ответниците се легитимира като собственик на процесния имот с
2
нотариален акт , издаден по реда на чл. 587 от ГПК,който се ползва с доказателствена сила,
която ищците не са оборили по надлежния ред.Не било доказано ,че праводателят на
ответниците не е установил владение върху процесния имот , нито прекъсване на давността
и съответно на придобивната давност за даден период .И доколкото праводотелят на
ответниците е бил собственик на продадения имот ,то извършената през *** год. продажба е
действителна и е произвела вещно-прехвърлителните си последици.
Обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което въззивният съд е
длъжен да извърши проверка за неговата законосъобразност с оглед наведените във
въззивната жалба оплаквания.
Предмет на разглеждане пред районния съд е установителен иск, с който се цели
да се разреши възникнал правен спор между страните относно принадлежността на
конкретно вещно право и да се установи със сила на пресъдено нещо на действителното
правно положение в отношенията между спорещите страни по повод вещта , обект на
оспорваното право.
Спорно в настоящия случай е правото на собственост върху , на Дворно място с
площ от 1135 кв.м., съставляващо УПИ *** в кв.* по плана на ***, заедно с построените в
него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 30 кв.м. и целия гараж,
построен до сградата с площ от 20 кв.м.,както и паянтова жилищна сграда със застроена
площ от 60 кв.м.
От представено по делото Удостоверение за наследници от ***год. се установява
,че ищцата в първоинстанционното производство е дъщеря на Й. В. И. , б.ж. на ***,
починал на ***год. , а останалите ищци са негови внуци-синове на починалия му през
***год. син К. Й. В.. Син на общия наследодател на ищците е и починалия през ***год. В.
Й. В., чиято преживяла съпруга С. В. е майка на ответника С. Н.. Данни за последното се
съдържат в цитираното удостоверение за наследници и Удостоверение за родствени връзки
от ***год.
С нотариален акт № ***, том- **, рег.№ ***, дело № 365/08.11.2005год., В. Й.
В. е признат за собственик по наследство и давностно владение върху 1 / 3 идеална част
от УПИ, находящ се в ***, целият с площ от 1 135 кв.м., съставляващ парцел *** в кв.* по
плана на селото, заедно с построената върху имота двуетажна масивна жилищна сграда и
гараж,построен до сградата и 1 / 3 ид.част от построената в имота паянтова жилищна сграда
.
С нотариален акт № ***, том- *, рег.№ ***, дело № 161/2011год., В. Й. В. е
признат за собственик на основание давностно владение на 2 / 3 ид.части от поземлен имот,
находящ се в землището на *** с площ от 1 075 кв.м.,за който имот е отреден УПИ *** в
кв.* , заедно с 2 /3 ид.части от построената в имота паянтова жилищна сграда.
3
Към момента на извършване на нотариалното удостоверяване , В. В. е имал
сключен граждански брак със С. С. В..
На ***год. В. В. и С. В. са прехвърлили на ответника С. С. Н. собствеността
върху ПИ, находящ се в *** с площ от 1075 кв.м., за който е отреден УПИ *** в кв.* по
плана на селото,заедно с построената върху имота паянтова жилищна сграда със застроена
площ от 60 кв.м.,както и поземлен имот с площ от 50 кв.,за който е отреден УПИ *** в кв.*
,представляващ масивна жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м. и гараж, пристроен
към нея със застроена площ от 20 кв.м.,която сделка е оформена с Нотариален акт № ***,
том- *, рег.№ ***, дело № 163/20111год. на Нотариус А. Ц..
Към момента на изповядване на сделката, приобретателят е имал сключен
граждански брак с ответницата О. П. Н. и това е видно от цитираното удостоверение за
родствени връзки.
По делото е представена декларация от В. Й. В., който към ***год. е декларирал ,
че като суперфицияр е построил вила през периода ***год-***год. в дворното място на баща
си Й. В. И. ,за което последният му е дал съгласие .
Представено е и Удостоверение от Община Б. от ***год., с което се
удостоверява на основание параграф 16, ал.1 от ПР на ЗУТ ,че двуетажната масивна
жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м. и гараж пристроен към нея с площ от 20
кв.м. , построени в имот *, за който е отреден парцел *** в кв.* по регулационния план на
*** са търпими строежи и не подлежат на премахване, както и че сградите са построени в
периода ***-***год. , съгласно подадена нотариално заверена декларация.
По делото е разпитан като свидетел С. Й. С. , който установява ,че вилата в
процесния имот е строена през периода ***-**год. от В. В., в което строителство е участвал
лично, но в което не е участвал брата на В. и наследодател на ищците К. и И.- К. В..
Посочва ,че след пенсионирането си В. е останал да живее в процесния имот, грижейки се за
имота и за своите възрасни родители. Разяснява ,че В. има втори брак,че втората му съпруга
се нарича С. и че има доведен син от нея-С.. Според свидетеля останалите брат и сестрата на
В. се били устроили да живеят в други населени места ,не са участвали в строежа на вилата
,като за последно са идвали в имота на погребението на техния баща- Й. и респ. изнасяне от
смъртта на майка им през ***год. Свидетелят установява ,че Й. И. гледал животни,които
след неговата смърт били поделени между братята К. и В., които първият заклал, а вторият
продължил да отглежда в процесното място. Уточнява ,че процесния имот е заграден от В.
след смъртта на майка му през ***-**год. и че в него са живели В. и съпругата му С. , че
работата му по строежа на вилата му е била заплащана от В., че Й. не е участвал в строежа
,че синът му К. е навестявал родителите си преди смъртта на баща му Й. през ***год.,като
за Й. и съпругата му К. . Според свидетеля, след смъртта на К., синът й К. не е идвал в
процесния имот,за който се грижели и който облагородявали единствено В. и съпругата му
4
С.. Свидетелят установява ,че е видял за първи път в имота сина на В.-М. дни преди смъртта
на В..
Свидетелят Г. С. знае поцесния имот и познава братята В. и К. . Според него
имотът е бил собственост на „дядо А.“ и в него е останала да живее една от дъщерите му- „
баба М.“. Сочи , че В. се е върнал да живее в процесния имот през ***год. ,като преди това
, както той , така и брат му К. са посещавали родителите си. В по – редки случаи това е
правила и сестра им Ц. .Свидетелят установява , че В. най-често престоявал в поцесния
имот, където около ***г. започнал да строи вила .Пред свидетеля В. заявявал ,че строи в
имота на баща си. Започнал да ремонтира и паянтовата сграда в имота след смъртта на
майка си и страдал ,че брат му не посещава родната къща. Интерес към имота не
проявявали и децата на В. и К. /след тяхната смърт/ , където постоянно обаче пребивавал
синът на С.- С.. Свидетелят установява ,че като заболял В., за него се грижели С. и
съпругата му О., които заедно с В., след оздравяването му, обитавали процесния имот.
Уточнява ,че освен ремонт, В. извършил и редица подобрения в „старата къща“ ,като
направил тоалетна и баня, санирал и подменил вратите и дограмата. Пояснява ,че В.
видимо страдал от незаинтересоваността на своите брат и сестра към бащиния имот. Заявява
,че братята били в добри отношения и че никога не бил чул от В. да заявява изключителни
права върху целия имот , извън вилата, както и че през последните 15 години единствен В.
се е грижил за процесния имот .
Като свидетел по делото е разпитан М. В. Й. . Свидетелят е син на В. Й. и
посочва ,че за последен път е ходил в *** през ***год. Уточнява ,че майката му и баща му
са се развели през ***год. и че едва когато бил 1-2 клас започнал отново да контактува с
баща си и новото му семейство. Посочва, че неговата дъщеря и дъщерята на С. заедно са
прекарвали летата в периода ***-***год. в ***, където често ходела и неговата леля-
жалбоподателката Ц. и чичо- К. /наследодател на ищците И. и К../. Свидетелят не може да
посочи дали неговите братовчеди са посещавали имота след смъртта на баща им , но
поддържа ,че семейството било запазило добрите си отношения. Заявява ,че всички са
участвали в строежа на къщата и че когато са пребивавали на село, са се настанявали в
старата къща, а той и семейството му-във вилата. Заявява ,че баща му приживе е заявявал
че ще остави имота на него и С. . Посочва ,че за болната му баба са се грижили всички
роднини ,че тя е починала в старата къща ,че баща му отглеждал животни и че държал
автомобила си в имота.
Разпитаната по делото свидетелка И. С.-дъщеря на ищцата Ц. Й. сочи ,че
новата къща в процесния имот е построена в края на ***год. от дядо й и вуйчовците й В. и
К..Уточнява ,че е посетила имота за последен път преди 12 години и че вуйчо й К. редовно
посещавал имота. Посочва ,че майка й не ходи в имота , а само на гроба на родителите си
,като не знае дали братовчедите й К. и И. са го посещавали. Сочи ,че майка й е тежко
подвижна и поради това не посещава имота,както и че братята В. и К. били в много добри
отношения . Заявява ,че майка и и брат й К. са се грижили за баба К. преди смъртта й ,като
5
са присъствали на изнасяния след това.
Съобразявайки горното,както и събраните по делото гласни и писмени
доказателства районният съд е достигнал до правилен и обоснован извод за
неоснователност на предявения иск .
В разглеждания случай е предявен положителен установителен иск по чл.124 от
ГПК са установяване на собственически права върху недвижим имот на основание
наследство и давност от Й. В. И., починал на ***год. Ищците не легитимират правото си на
собственост с нотариален акт.
Ответникът е противопоставил възражение за придобиване правото на
собственост върху имота на основание сделка- покупко –продажба и се е легитимирал с
Нотариален акт № ***, том- *, рег.№ ***, дело № 163/2011год. Позовал се е на права на
своите праводатели – В. В. и С. В. върху прехвърления му имот , признати им с
констативни нотариални актове № ***, том-*, рег.№ ***, дело № 163/2011год. и № ***, том-
*, рег.№ ***, дело № 161/2011год.
Удостоверените с цитираните констативни нотариални актове права са оспорени
от ищците , а наследствения характер на процесния имот- от ответника.
Предвид обстоятелството ,че ищците не разполагат с документ за собственост
върху процесния имот, но оспорват легитимиращия нотариален акт на ответника , то
съгласно приетото в Тълкувателно Решение № 11/12 от 21.03.2013год. на ОСГК , като
оспорваща страна , носят тежестта да докажат несъществуването на признатото от
нотариуса право . Предвид характера на предявения установителен иск, следва да докажат и
претендираните върху процесния имот самостоятелни права, породени от наследствено
правоприемство и изтекла давност.
Предвид събраните по делото доказателства, настоящият състав намира ,че
ищците , като оспорващата страна, не са провели успешно опровергаване на констатациите
на нотариуса чрез опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в нотариален акт №
***, том- *, рег.№ ***, дело № 161/2011год. придобивно основание. С него праводателя на
ответника- В. В. е признат за собственост на основание давностно владение върху 2 / 3
ид.части от процесния имот и върху 2 / 3 ид.части върху построената в него паянтова
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м.
Придобивната давност е един от способите за придобиване на правото на
собственост върху конкретно определена вещ ,чийто фактически състав е регламентиран в
разпоредбата на чл.79 от ЗС. Последният , в хипотезата на недобросъвестно владение по
чл.79, ал.1 от ЗС включва като елементи изтичането на определен в закона период от време
и владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС-тоест фактическо упражняване съдържанието на
това право . От показанията на разпитаните свидетели ,разгледани в съвкупност и
6
взаимовръзка ,се установява по категоричен начин ,че В. В. единствен е останал да живее
след смъртта на майка му К. след ***год. в процесния имот и е живял там със съпругата си
С. до смъртта си през ***год. Касае се за период над 10 години ,през който е упражнявал
фактическа власт върху имота,като го е поддържал и подобрявал. Това владение не се
установи да е било обезспокоявано или да са извършвани от ищците или трети лица
действия, които да го смущават или оспорват.
Това налага извод за осъществен фактически състав на оригинерния придобивен
способ-давностно владение по отношение на 2 / 3 ид.части от процесния имот от страна на
праводателя на ответника –въззиваем в настоящото производство, което не само не
опровергава , но потвърждава удостовереното от нотариуса придобиване на права от В. В. в
посочения в нотариалния акт обем и на посоченото в него придобивно основание.
Следва да се отбележи, че дори и да се приемат за оборени констатациите на
нотариуса, обективирани в Нотариален акт № ***, том- *, рег.№ ***, дело № 161/20111год. ,
то обстоятелството че В. В. не е бил собственик на посочените идеални части от процесния
имот не води до автоматичен извод,че същите са собственост на ищците. Както се посочи
по-горе, в тяхна тежест е да докажат по делото ,че са ги придобили на твърдяното от тях
придобивно основание,което не се доказва по делото. Този извод важи и по отношение на
вилната сграда ,построена в процесния имот .
Неоснователно се твърди във въззивната жалба ,че районният съд е допуснал
процесуални нарушения във връзка с доклада по делото и при разпределяне на
доказателствената тежест по предявения иск ,тъй като изрично им е било указано ,че следва
да докажат придобиването на имота на годно основание.
Настоящият състав счита за необходимо да отбележи ,че в нотариалното
производство по издаване на Нотариален акт № № ***, том- *, рег.№ ***, дело №
161/20111год. , придобиването на собствеността върху съответните идеални части не са
изследвани като такива от наследствен имот и това съответства на заявеното от молителя- В.
В.. В подадената от последния молба за издаване на нотариален акт по обстоятелствена
проверка не се съдържат твърдения за придобиване на идеални части от наследствен имот
,нито са били представени доказателства ,които да индикират за наследствения характер на
имота и респ. да провокират изследване от нотариуса на въпроса за евентуално
придобиване от сънаследник на идеални части на останалите сънаследници от правото на
собственост на процесния имот. Предвид на това и липсата на доказателства за
наследствения характер на процесния имот, ангажирани в исковото производство, не би
могло да се приеме ,че нотариусът е формирал извод по факти, които не са релевантни за
действителното основание,на което е осъществявана фактическата власт от праводателя на
ответника ,респ. че нотариалния акт няма обвързващо и легитимиращо действие относно
последиците от тези факти.
С оглед съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции относно
7
основателността на иска по чл.124 от ГПК и искането по чл.537, ал.2 от ГПК , обжалваното
решение следва да се потвърди като жалбоподателите бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемия С. Н. сумата от 800 лева , представляваща направени разноски във въззивното
производство.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67/26.07.2019год., ,постановено по гр.дело №
385/2017год. по описа на Районен съд-Брезник и поправено по реда на чл. 247 от ГПК с
Решение № 31/07.03.2020год. .
ОСЪЖДА К. К. Й. с ЕГН **********, И. К. Й. с ЕГН ********** и Ц. Й. Л. с
ЕГН ********** и тримата със съдебен адрес: *** да заплатят на С. С. Н. с ЕГН **********
от *** сумата от 800 лева ,представляваща направени разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8