РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. София, 25.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20231800500231 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 217 от 09.12.2022 г., постановено по гр. дело №
804/2020 г. по описа на РС – Елин Пелин са уважени предявените от
А. Г. И. и Й. И. И. срещу "У. Б." АД обективно кумулативно
съединени искове, като ответникът е осъден да заплати на всеки от
ищците при разделност по ½ (една/втора) от обща сума от 8 658,64
лв., представляваща надплатена сума поради неправилното
изчисление на лихвата по договор за банков кредит № .......... за
периода от 20.04.2016 г. до предсрочното погасяване на кредита на
02.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
депозиране на исковата молба до действителното изплащане на
сумата; от 257,35 лв., мораторна лихва за забава за периода от
отправяне на покана за доброволно изпълнение от 10.07.2020 г. до
подаване на искова молбата. С решението ответникът е осъден да
заплати на ищците и направените съдебни разноски от 2 153,30 лева.
Решението е обжалвано от ответника "У. Б." АД с оплаквания за
неправилност. Твърди, че районният съд не се е съобразил със силата
на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по гр. д. №
1
38 882/2012 г. по описа на СРС, 48 състав, с което е отречена
нищожността на клаузите по т. 11.1, 11.1.1, 11.1.2, 11.1.3 от договора
между страните. Вместо да я зачете, районният съд е пререшил спора
относно действителността на тези клаузи в нарушение на
процесуалния закон. Излага, че ищцата Й. И. не е страна по
материалното правоотношение, поради което неправилно искът е
уважен по отношение на нея. Счита, че съдът не е зачел липсата на
уговорка в договора за намаляване на лихвата. С оглед изложеното
моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Насрещната страна оспорва подадената въззивна жалба като
неоснователна.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното.
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД.
Не се спори, че на 10.09.2007 г. между "У. Б." АД и А. Г. И. -
кредитополучател, и Й. И. И. - солидарeн длъжник, е сключен договор
за банков кредит № TR70249669 г., обезпечен с договорна ипотека, по
силата на който банката е предоставила на А. Г. И. сумата от 53 400
лв. за покупка и ремонт на апартамент, срещу задължението за
връщане на кредита на месечни анюитетни вноски с падеж 20 число
на месеца с краен срок на погасяване 20.09.2032 г., съгласно
погасителен план - неразделна част от договора. Според уговореното в
т. 4 от договора годишният лихвен процент /ГЛП/ за съответния
период на олихвяване се формира от два компонента: базисен лихвен
процент по т. 10. 3 и т. 10. 4 от Условията по кредити на физически
лица, определен съгласно т. 11.1.1 при подписване на договора, и
надбавка. В чл. 4.1.а е посочено, че при редовен дълг по т. 11.1.3 (за
кредитите, изплащани на анюитетни погасителни вноски) за периода
на връщане на кредита, кредитополучателят ще заплаща годишен
лихвен процент от 7, 22 %, формиран от базисен лихвен процент по
едномесечния SOFIBOR към деня на сключване на договора и
надбавка от 2, 649 %.
Не се спори и че отпуснатата сума е преведена по сметка на
кредитополучателя. В изготвения погасителен план e посочена
месечната анюитетна (равна) вноска в размер на 385 лева с посочване
каква част от нея е главница и каква част възнаградителна лихва при
2
лихва от 7, 22 %.
Съгласно т. 11. 1 от Раздел II Условия за усвояване, обслужване на
кредита и изпълнение на задълженията по договор № ......... /........... г.,
за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на кредитора лихви,
начислявани при годишна база - 365/360 дни за кредити, издължавани
чрез намаляващи погасителни вноски и 360/360 дни за кредити,
издължавани чрез анюитетни (равни всеки месец) погасителни вноски,
съответно дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен
процент, формиран от базисен лихвен процент плюс надбавка,
определени в размер по т. 4 за съответния период на олихвяване.
Съгласно т. 11.1.1 от Раздел II Условия за усвояване, обслужване
на кредита и изпълнение на задълженията по договор № ..........
/.............. г., приложимият към съответния период на олихвяване от
действието на този договор базисен лихвен процент по смисъла на т.
11. 1 за различните валути и различните кредитни продукти се
определя от Управителния съвет на банката или оторизирани от него
органи и/или лица въз основа на конкретно посочения индекс,
установен в т. 10. 3 и т. 10. 4 от условията на "У. Б. " АД, по кредитите
на физически лица, неразделна част от този договор, с които
кредитополучателят е запознат. Уговорено е, че кредиторът уведомява
кредитополучателя за определения от УС приложим базисен лихвен
процент към съответния период на действие на договора за кредит и
олихвяване чрез обявяването му на интернет страницата на банката,
изричното му посочване в извлечението от кредитната сметка към
съответния лихвен период и изпращане по пощата.
Според т. 11.1.2 от Раздел II Условия за усвояване, обслужване на
кредита и изпълнение на задълженията по договор № .......... /............. г.
за промяната на действащия към съответния период на олихвяване
базисен лихвен процент, определен от УС на банката и/или
оторизиран орган или лице, лихвените условия по Раздел I, т. 4. 1 до т.
4. 5 от договора се считат за автоматично променени в съответствие с
приетите изменения, които са задължителни за страните по договора,
като кредиторът уведомява кредитополучателя за настъпилите
изменения.
Според т. 11.1.3 от Раздел II Условия за усвояване, обслужване на
кредита и изпълнение на задълженията по договор № ...........
/.............. г. при кредити, плащани чрез анюитетни вноски (еднакви
всеки месец, включващи главница и лихви към падежа на
задължението на съответната вноска), годишният лихвен процент по
кредита за съответния период от лихвения план се фиксира в размера
3
по т. 4. 1 "а" и не се променя, освен когато пазарните условия водят до
необходимост от увеличаването му най-малко с 1 пункт. В същата
клауза е посочено, че кредитополучателят дава съгласието си
кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен
процент за дадения лихвен план по т. 4. 1"а", определен съгласно
предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за
това да е необходимо сключване на допълнително споразумение
между страните при нарастване на базисния лихвен процент с повече
от 1 пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключването
на договора или от размера му, формиран след промяна по реда на
настоящата точка.
По делото липсва спор, а и от представеното по делото
удостоверение се установява, че ищците са сключили граждански брак
на 27.09.1992 година.
С решение № I-48-270/27.01.2014 г. по гр. д. № 39882/2012 г. на
СРС, с отбелязване, че е влязло в сила на 29.02.2015 г., са отхвърлени
предявени от ищците в настоящото производство срещу „У. Б.“ АД
искове за нищожност на основание чл. 143, т. 12 и т. 10, вр. чл. 146
ЗЗП на клаузи по чл. 11.1, чл. 11.1.1, чл. 11.1.2, чл. 11.1.3 от процесния
договора и за връщане на суми, платени без основание въз основа на
нищожни клаузи на договора, като по евентуални искове ответникът
„У. Б.“ АД е осъден да заплати на основание чл. 55, ал 1, предл. 1 ЗЗД
на ищците сумата от 3 670,02 лева, представляваща платена без
основание договорна лихва за периода от 10.09.2007 г. до 23.08.2012
г., начислена и платена в размери, несъответстващи на постигнато
съглашение по договор за банков кредит № ........../10.09.2007 г., като е
отхвърлен иск за горницата над 3 670,02 лева до предявения размер от
5 289,55 лева.
С решение от 05.01.2017 г. по гр. д. № 21714/2016 г. на СРС
ответникът „У. Б.“ АД е осъден да заплати на основание чл. 55, ал 1,
предл. 1 ЗЗД на ищците сумата от 7 657,13 лева, представляваща
недължимо платена сума поради неправилно изчисляване на лихвата
за периода от 23.08.2012 г. до 20.04.2016 г., както и да заплати 1
452,42 лева, мораторни лихви от 23.08.2012 г. до 20.04.2016 г.
С покана за доброволно изпълнение, получена от ответника на
10.07.2020 г., ищците поканили ответника да им върне присъдената с
решението по гр. д. № 21 714/2016 г. на СРС сумата.
Страните не спорят, че ищците предсрочно са погасили кредита
изцяло.
4
Установява се от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза на вещото лице Р. Любенов, което въззивният съд
кредитира изцяло като компетентно и обосновано, че размерът на
едномесечният индекс SOFIBOR за периода 20.04.2016 г. —
01.07.2018 г. не е нараствал с повече от 1 пункт. Размерът на 1-
месечния SOFIBOR непосредствено преди 01.07.2018 г. е минус 0.
143 %, а размерът на лихвения процент по кредита към същата дата
след прибавяне на фиксираната надбавка от 2.649 % е на 2.506 %.
Размерът на лихвата по договора, увеличен с фиксираната надбавка по
него в размер на 2.649 % за периода 20.04.2016 г. - 02.09.2020 г., както
и размерът на месечната анюитетна вноска, изчислен на основата на
лихвеният процент по задачата по т. 3 за периода 20.04.2016 г. -
02.09.2020 г., са описани в таблици към заключението. Надплатената
сума по договора за кредит за периода 20.04.2016 г- — 02.09.2020г е в
размер на 8 658,64 лева, а мораторната лихва за периода от отправяне
на покана за доброволно изпълнение с вх. № 0911-68-00071/10.07.2020
г. за периода от 11.07.2020 г. до 25.10.2020 г. е в размер на 257.35
лева.
При тези факти въззивният съд намира следното.
Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно.
За да бъдат уважени предявените искове, ищците следва да
докажат твърдението си, че платените от тях суми по процесния
договор за кредит надвишават размера на дължимите суми,
определени при съобразяване на действителните клаузи от договора.
Ищците се позовават на изначална липса на основание, която е
специфичен белег на фактическия състав на неоснователното
обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Поради това и
спорните главни права следва да се квалифицират именно по
посочения законов текст.
По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на "получаване без
основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално
договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т. е., когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Освен това основанието трябва да
липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищците е
било да установят при условията на пълно и главно доказване факта
5
на плащането на процесната сума, а ответникът - да докаже, че е
налице основание за получаването, съответно задържане на
полученото.
В случая основателно е възражението на въззивника, че относно
действителността на клаузите по чл. 11.1, чл. 11.1.1, чл. 11.1.2, чл.
11.1.3 от процесния договор страните по спора са обвързани от
действието на формираната с решение № I-48-270/27.01.2014 г. по гр.
д. № 39882/2012 г. на СРС сила на пресъдено нещо. С това решение са
отхвърлени предявени от ищците в настоящото производство срещу
„У. Б.“ АД искове за нищожност на основание чл. 143, т. 12 и т. 10, вр.
чл. 146 ЗЗП на описаните клаузи. Ето защо на изследване в
настоящото производство подлежи въпросът сбъднало ли се е
условието ответникът да получи плащане на лихви в повече от 7. 22 %
- от дължимата според курса на месечния SOFIBOR към датата на
сключване на договора и определената фиксирана надбавка от 2, 649
%, която е останала непроменена до края на правоотношението между
страните.
При установените по – горе факти съдът приема, че страните са
постигнали съгласие годишният лихвен процент да има само една
променлива и това е базисният лихвен процент, който може да се
променя, само ако индексът SOFIBOR се промени с повече от 1 пункт,
като само при такава промяна от 1 пункт за банката ще възникне
право да променя базовия лихвения процент едностранно. В
противоречие с тежестта на доказване ответникът не установи да е
настъпило условието за исковия период да е налице увеличаване на
индекса SOFIBOR с повече от 1 пункт.
При така възприето съдът приема, че съглашението между
страните е било дължимата лихва по договора за кредит да е базов
лихвен процент равен на съответния за периода индекса на SOFIBOR
+ фиксираната и константа надбавка. Заплащане на "премия" като част
от променливия БЛП не е уговорено, а последващи решения на органи
на банката не могат валидно да изменят уговореното между страните
след като в договора такава възможност не е предвидена. Точка 11.1.1.
от раздел ІІ на договора дава право на банката да изменя лихвения
процент само при уговорените в него предпоставки, а именно
нарастване с повече от един пункт на индекса SOFIBOR, не и
едностранно да определя нови компоненти от БЛП. В раздел ІІ, т.
11.1.3. е предвидено, че при кредити, издължавани чрез анюитетни
вноски (какъвто е и процесният), годишният лихвен процент по
кредита за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в
6
размера по т. 4.1а и не се променя, освен когато пазарните условия
водят до необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт.
Тълкуването на тази уговорка във връзка със следващия текст на т.
11.1.3. (кредитополучателят се съгласява кредиторът да променя
едностранно размера на годишния лихвен процент при нарастване на
базисния лихвен процент с повече от един пункт от размера,
определен от кредитора в деня на сключване на настоящия договор
или от размера му, формиран след промяна по реда на настоящата
точка) следва, че уговореното от страните основание, при което
кредиторът може да увеличава лихвения процент, е нарастване на
индекса SOFIBOR с повече от един пункт.
По тези съображения предявените искове са основателни в пълен
размер, както правилно е приел първоинстанционният съд.
В закона не е предвидено, че в случаите на неоснователно
обогатяване от повече от едно лице възниква активна солидарност на
страната на кредиторите на задължението за връщане на получената
без валидно правно основание сума. Обстоятелството, че двамата
ищци са съпрузи не обосновава възникване на активна солидарност
между тях. Съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗЗД солидарност възниква само
в определените от закона случаи или при наличието на изрична
уговорка между страните. Разширително тълкуване на чл. 121 от ЗЗД
е недопустимо, поради изчерпателното изброяване на изключенията
от общото правило за разделност на дълговете. Предвидената в чл. 32,
ал. 2 от СК солидарност между съпрузите касае "поети задължения", а
в случая ищците са кредитори, т. е. имат вземане, а не задължение.
Активна солидарност не може да се изведе и от друг юридически
факт, поради което вземането следва да се присъди в условията на
разделност – конкретно поравно на всеки един от тях, както е приел
първоинстанционният съд. В случая фактът, че с договора за кредит
двамата ищци са се задължили да заплащат солидарно на ответната
банка месечните погасителни вноски, включително дължимата
възнаградителна лихва, не обосновава възникване на т. н. активна
солидарност между тях за процесните вземания. Това е така, защото
посочените вземания не възникват по силата на тази сделка, а на
извъндоговорно основание. При заявени фактически твърдения, че
полученият кредит е отпуснат за нужди на семейството, съответно –
че със заплащането на месечните погасителни вноски се погасяват
разходи за нужди на семейството и предвид нормата на чл. 32, ал. 1 от
СК, се налага извод, че претендираното вземане следва да се присъди
в условията на разделност – поравно на всеки един от ищците.
7
Задължението за връщане на даденото при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД е
безсрочно. Според задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г. по тълкувателно дело №
5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при връщане на дадено при начална
липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни, тъй
като при изпълнение на парични задължения законът свързва забавата
на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора,
когато няма уговорен срок за изпълнение.
В конкретния случай се установи, че с покана получена от
ответното дружество на 10.07.2020 г., ищците са отправили искане за
възстановяване на неправомерно надвзетата лихва в процесния
период. Ето защо се налага извод, че от датата на получаване на
поканата ответното дружество е изпаднало в забава за връщане на
получените при начална липса на основание суми, начислени в
периода от 20.04.2016 г. до 02.09.2020 година. Размерът на
акцесорното вземане за забава за исковия период в размер на
законната мораторна лихва, дължимо върху главното парично
вземане, е 257. 35 лева, определено въз основа на изготвената от
вещото лице съдебно-счетоводна експертиза.
Тъй като крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на
районния в обжалваното решение, последното трябва да бъде
потвръдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да се
присъдят разноските по водене на делото пред окръжния съд в размер
на 800 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 217 от 09.12.2022 г., постановено по
гр. дело № 804/2020 г. по описа на РС – Елин Пелин.
ОСЪЖДА "У. Б. " АД, с ЕИК: ........., седалище и адрес на
управление гр. С., пл. "С. Н.“ № ., да заплати на А. Г. И., ЕГН:
**********, и Й. И. И., ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. Ч., ул.
„И.“ №., сумата от 800 (осемстотин) лева - разноски по водене на
делото пред окръжния съд за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9