№ 7152
гр. София, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110146291 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. №
37435/06.08.2021 г., с която от името на Т.С. ЕАД, ЕИК ********** против
АНН. ИВ. Д., ЕГН ********** и наследниците на АТ. СП. Д., ЕГН
********** са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и
чл. 86 ЗЗД.
С разпореждане № 10435/09.08.2021 г., постановено в настоящото
производство, съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на
ищеца, в двумесечен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане, с писмена молба с препис за насрещната страна да
индивидуализира надлежно ответниците, срещу които предявява исковите
претенции, с посочване на три имена, ЕГН и адрес за призоваване, както и да
посочи какви суми по всеки иск претендира от всеки от ответниците, като
представи съответен брой заверени преписи от исковата молба и
доказателствата към нея за връчване на насрещните страни, и внесе по сметка
на СРС държавна такса за предявените обективно и субективно съединени
искове, съобразно броя и цената на същите.
С молба от 07.09.2021 г. ищецът е уточнил подадената искова молба,
като е посочил като ответници по делото АНН. ИВ. Д., ЕГН **********, с
1
адрес: гр. София, **********, вх. Б, ап. 29 и Н. ИВ. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, **********, вх. Б, ап. 29, като е направено искане съдът да
осъди ответниците да заплатят на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от
2585,65 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна
енергия до топлоснабден имот, представляващ ап. 29, находящ се в гр. София,
**********, вх. Б, абонатен № 318624, за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 06.08.2021 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 414,87 лева, представляваща лихва
за забава за периода 15.09.2018 г. – 12.11.2020 г., дължима върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 35,23 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение, за имот,
представляващ ап. 29, находящ се в гр. София, **********, вх. Б, абонатен №
318624, за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 06.08.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 7,59 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.12.2017 г. –
12.11.2020 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. От
АНН. ИВ. Д., ЕГН ********** се претендират ¾ части от горепосочените
суми. От Н. ИВ. Д., ЕГН ********** се претендира ¼ част от горепосочените
суми.
С определение № 4477/12.09.2021 г., постановено по гр.д. № 46291/2021
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конситуирал като ответници по
гр.д. № 46291/2021 г. по описа на СРС, 160 състав – АНН. ИВ. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, **********, вх. Б, ап. 29 и Н. ИВ. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, **********, вх. Б, ап. 29.
В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответниците
/респективно техния наследодател АТ. СП. Д./ са били клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, през заявения в исковата молба период и за
посочения от ищеца топлоснабден имот. Навеждат се съображения, че
ответниците /респективно техния наследодател АТ. СП. Д./ са използвали
доставяна от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и
услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като не са погасили
задълженията си и са изпаднали в забава по отношение изпълнението на
същите.
Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се
2
намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с дружеството Бруната ООД. В
тази връзка се посочва, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Моли се, за уважаване на предявените искове и за постановяване на
решение, с което АНН. ИВ. Д., ЕГН ********** и Н. ИВ. Д., ЕГН **********
да бъдат осъдени да заплатят разделно /3/4 части за АНН. ИВ. Д. и 1/4 част за
Н. ИВ. Д.а/ в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК ********** суми, както следва: 1/
сумата от 2585,65 лева, представляваща главница за доставена и потребена
топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ ап. 29, находящ се в
гр. София, **********, вх. Б, абонатен № 318624, за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
06.08.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 414,87 лева,
представляваща лихва за забава за периода 15.09.2018 г. – 12.11.2020 г.,
дължима върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 35,23 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение, за имот, представляващ ап. 29, находящ се в гр. София,
**********, вх. Б, абонатен № 318624, за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 06.08.2021 г. до
окончателното й изплащане; 4/ сумата от 7,59 лева, представляваща лихва за
забава за периода 01.12.2017 г. – 12.11.2020 г., върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение.
Претендират се разноски в производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника
Н. ИВ. Д. е депозиран отговор на исковата молба, с който се заявява, че Н.
ИВ. Д. се е отказал наследството на покойния си наследодател АТ. СП. Д.,
ЕГН **********, като отказът е вписан в специалната книга на Софийски
районен съд под № 1163/07.08.2018 г. Предвид горното, моли, за
прекратяване на производството по предявените срещу него обективно
кумулативно съединени искове.
3
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника
АНН. ИВ. Д., чрез назначения й в производството особен представител –
адвокат Б.Г. Д., е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Излагат се съображения, че предявените срещу АНН.
ИВ. Д. искове са недоказани, поради което и следва да бъдат отхвърлени.
Оспорват се исковете и по размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответниците АНН. ИВ. Д.,
ЕГН ********** и Н. ИВ. Д., ЕГН **********, да заплатят разделно /3/4
части за АНН. ИВ. Д., ЕГН ********** и 1/4 част за Н. ИВ. Д., ЕГН
**********/ на Т.С. ЕАД суми, както следва: 1/ сумата от 2585,65 лева,
представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия до
топлоснабден имот, представляващ ап. 29, находящ се в гр. София,
**********, вх. Б, абонатен № 318624, за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 06.08.2021 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 414,87 лева, представляваща лихва
за забава за периода 15.09.2018 г. – 12.11.2020 г., дължима върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 35,23 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение, за имот,
представляващ ап. 29, находящ се в гр. София, **********, вх. Б, абонатен №
318624, за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 06.08.2021 г. до окончателното й изплащане; 4/
сумата от 7,59 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.12.2017 г. –
12.11.2020 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
По от отношение наведеното от името на ответника Н. ИВ. Д., ЕГН
********** възражение за недопустимост на предявените против него
обективно кумулативно съединени искове, с оглед извършения от него отказ
от наследството на АТ. СП. Д., ЕГН **********, настоящият съдебен състав
намира същото за неоснователно. Както се посочи по-горе, производството
по гр.д. № 46291/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е образувано въз
4
основа на искова молба с вх. № 37435/06.08.2021 г., с която от името на Т.С.
ЕАД, ЕИК ********** против АНН. ИВ. Д., ЕГН ********** и наследниците
на АТ. СП. Д., ЕГН ********** са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД. Съгласно задължителните за
съдилищата разрешения, дадени с Тълкувателно решение № № 1/2017 г. от
09.07.2019 г., постановено по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за
възникването на правото на иск, като исково производство, при което
посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на
иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на
правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално
правоотношение. В настоящия случай, исковете са предявени против АНН.
ИВ. Д., ЕГН ********** и наследниците на АТ. СП. Д., ЕГН ********** и са
процесуално допустими, доколкото ищецът не разполага с възможност да
издири и посочи надлежно лицата, които счита, че са материалноправно
легитимирани да отговарят по предявените претенции. В случая, с молба от
07.09.2021 г. ищецът е уточнил подадената искова молба, като е посочил като
ответници по делото АНН. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
**********, вх. Б, ап. 29 и Н. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
**********, вх. Б, ап. 29, като е посочил, че същите, в качеството си на
клиенти на топлинна енергия, са били в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество през процесния период и дължат заплащане на
стойността на потребената в посочения в исковата молба недвижим имот
топлинна енергия. Следователно се налага извод, че ищецът е изложил
твърдения, които обуславят наличието на процесуална легитимация за
ответниците да отговарят по предявените искове, като наличието на
материалноправна легитимация касае съществото на спора, т.е.
основателността на предявените искове, но не и тяхната допустимост. В
процесния случай не се касае за настъпило в хода на процеса наследствено
правоприемство, а исковете са насочени директно не срещу наследодателя, а
срещу ответниците АНН. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
**********, вх. Б, ап. 29 и Н. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
**********, вх. Б, ап. 29, като са изложени твърдения, че именно същите, в
качеството си на собственици на процесния имот, са имали качеството
5
клиенти на топлинна енергия, през заявения в исковата молба период, което
обуславя и процесуалноправната им легитимация да отговарят по
предявените за разглеждане в настоящото производство искове.
Следователно, предявените в настоящото производство обективно и
субективно кумулативно съединени искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и
респ. за ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже
съществуването на договорни отношения между него и ответниците
/респективно техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в
това число и качеството им потребител на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
6
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
7
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
8
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в редакцията си
актуална към процесния период - "Битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
От представения по делото и приобщен към доказателствения материал
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27, том XIII, дело № 3070
от 14.04.1998 г. на нотариус Валери Манчев – нотариус при Софийска
нотариална служба към Софийски районен съд, се установява в производство,
че на 14.04.1998 г. Антон Методиев Йорданов и Стела Маринова Йорданова,
са продали на АНН. ИВ. Д. и АТ. СП. Д. процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 29, находящ се в гр. София, ж.к. **********,
вх. Б, ет. 1. Доколкото в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27,
том XIII, дело № 3070 от 14.04.1998 г. на нотариус Валери Манчев – нотариус
при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд не са посочени
квотите, които всяка от приобретателите придобива върху процесния имот по
силата на горепосочения договор за продажба, то по аргумент от
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС следва извод, че всяка от АНН. ИВ. Д. и АТ.
СП. Д. е придобила по ½ идеална част от процесния недвижим имот.
От приобщената към доказателствения материал по делото справка за
родствени връзки на лицето АТ. СП. Д., ЕГН ********** се установява в
производството, че АТ. СП. Д., ЕГН ********** е починала на 15.07.2018 г.,
като е оставила за наследници по закон ответниците АНН. ИВ. Д., ЕГН
********** /дъщеря/ и Н. ИВ. Д., ЕГН ********** /син/, който са придобили
по ¼ идеална част от процесния недвижим имот по реда на наследственото
правоприемство.
От представената и приобщена към доказателствения материал молба –
декларация от 29.08.2001 г. /т.е. подадено преди исковия период/, се
установява в производството, че АТ. СП. Д., ЕГН ********** е заявила
желанието си за откриване на партида за целия топлоснабден имот
единствено на нейно име, като е посочила, че имотът ще се ползва за
задоволяване жилищните й нужди, поради което настоящият състав приема,
че единствено АТ. СП. Д., ЕГН ********** е заявила пред ищцовото
9
дружество, че ще отговаря за заплащането на стойността на доставената до
процесното жилище топлинна енергия след 29.08.2001 г. (датата на подаване
на молба-декларацията). В конкретния случай, съгласно молба-декларация,
чиято автентичност не е оборена по делото, АТ. СП. Д., ЕГН ********** е
отправила искане цялата енергия доставена до имота да се заплаща от него.
При така възприето и като съобрази молба-декларация на АТ. СП. Д., ЕГН
********** от 29.08.2001 г., и обстоятелство, че ищецът е открил партида
именно на негово име за целия имот въз основа на това заявление /което
обстоятелство е видно и се установява от представените и приобщени към
доказателствения материал документи за извършено дялово разпределение в
процесния имот, през заявения в исковата молба период и документ за
годишен отчет на монтираните в имота уреди за дялово разпределение,
касаещ същите имот и период/, то съдът приема, че по делото е установено,
че АТ. СП. Д., ЕГН ********** е заявила пред „Т.С.“ ЕАД, че той ще ползва
имота и ще заплаща енергията, ищецът се е съгласил със същото и е открил
партидата за имота само на нейно име, поради което и съдът приема, че след
29.08.2001 г., т.е и за част от исковия период, само АТ. СП. Д., ЕГН
********** е следвало да отговаря за заплащането на цялото количество
потребена енергия в имота.
От обсъдените по-горе писмени доказателства се установява в
производството, че за периода 01.05.2017 г. – 14.07.2018 г. АТ. СП. Д., ЕГН
********** е следвало да отговаря за заплащането на стойността на
доставената и потребена в процесния недвижим имот топлинна енергия.
Доколкото същата не е заплатена и предвид настъпилото наследствено
правоприемство, с което върху наследниците на АТ. СП. Д., ЕГН **********
са преминали, както активите, така и пасивите, включени в наследствената
маса останала от наследодателя АТ. СП. Д., ЕГН **********, то именно
наследниците й АНН. ИВ. Д., ЕГН ********** /дъщеря/ и Н. ИВ. Д., ЕГН
********** /син/, следва да отговарят за заплащане на стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за горепосочения период.
За периода 15.07.2018 г. – 30.04.2019 г., за заплащането на стойността на
доставената и потребена топлинна енергия е следвало да отговарят АНН. ИВ.
Д., ЕГН **********, в качеството й на собственик на ¾ идеални части от
процесния недвижим имот и Н. ИВ. Д., ЕГН **********, в качеството му на
собственик на ¼ идеална част от процесния недвижим имот.
10
Същевременно, от представеното и приобщено към доказателствения
материал съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 50943/2018 г. по описа
на СРС, III ГО, 86 състав, се установява в производството, че на 07.08.2018 г.
в особената книга на Софийски районен съд е вписан отказ от наследството
на наследодателя АТ. СП. Д., ЕГН **********, извършен от Н. ИВ. Д., ЕГН
**********.
Следователно с вписания отказ от наследството на наследодателя АТ.
СП. Д., ЕГН **********, извършен от Н. ИВ. Д., ЕГН **********, делът от
наследството, припадащ се на Н. ИВ. Д., е преминал върху наследника АНН.
ИВ. Д..
Предвид горното се налага извод, че за процесния период АНН. ИВ. Д. е
следвало да отговаря за заплащането на стойността на доставената и
потребена в процесния имот топлинна енергия, като за периода 01.05.2017 г.
– 14.07.2018 г. е следвало да отговаря, в качеството си на наследник на АТ.
СП. Д., ЕГН **********, а за периода 15.07.2018 г. – 30.04.2019 г., в
качеството си на единствен собственик на процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 29, находящ се в гр. София, **********, вх. Б,
ет. 4 – ½ идеална част от който е придобита по силата на договор за продажба,
обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27, том XIII,
дело № 3070 от 14.04.1998 г. на нотариус Валери Манчев – нотариус при
Софийска нотариална служба към Софийски районен съд и ½ идеална часта,
придобита по реда на наследственото правоприемство от наследодателя й АТ.
СП. Д., ЕГН **********.
Доколкото по делото се установи, че за процесния период единствено
АНН. ИВ. Д. е следвало да отговаря за заплащането на стойността на
доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия /с оглед
вписания в особената книга на Софийски районен съд, отказ от наследството
на наследодателя АТ. СП. Д., ЕГН **********, извършен от Н. ИВ. Д., ЕГН
**********/, то предявените срещу ответника Н. ИВ. Д. обективно
кумулативно съединени искове, следва да бъдат отхвърлени.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
11
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи
от прието заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в
производството съдебно-техническа експертиза, че ищецът е доставял
енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот,
поради което съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се
определя в Общите условия 2016 г. /приложими към процесния период/,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
се установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с
непрекъснато топлоснабдяване през периода м.05.2017 г. – м. 04.2019 г., като
ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за
потребената топлинна енергия. Установява се, че дяловото разпределение на
енергията през процесния период е извършвано от „Бруната“ ООД.
Установява се също, че са взети предвид и технологичните разходи в
абонатната станция за процесния период, които са за сметка на
топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния период в
посочения в исковата молба недвижим имот е имало монтирани 2 бр.
отоплителни тела, прикачени към отоплителната инсталация на блока, с
монтирани на тях уреди за дялово разпределение на топлинна енергия.
Установява се още, че за отчет на потребената енергия за битово горещо
водоснабдяване има монтиран и узаконен 1 бр. водомер. Установява се също,
че за отчетните периоди, включени в процесния период е осигуряван достъп
за проверка и отчет на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на
топлинна енергия, като при отчета на дяловите единици са съставени
протоколи за главен отчет с подпис на лицето осигурило достъп до имота, а
12
показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки.
От заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-техническа експертиза се установява в производството, че през
процесния период в посочения в исковата молба имот е доставяна и
потребявана топлинна енергия, както следва: 1/ топлинна енергия за
отопление на имот, начислявана по отчет на показанията на монтираните в
имота уреди за дялово разпределение на топлинна енергия върху намиращите
се в същия имот 2 бр. отоплителни тела; 2/ топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация, която е разпределяна пропорционално на отопляемия
обем на имотите по проект, като за процесния апартамент отопляемия обем
по проект е 158,35 кубически метра; 3/ топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, определяна по реален отчет на монтирания и узаконен в
имота 1 бр. водомер. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че за
процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за
отопление на имот на стойност от 1429,47 лева, топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация на обща стойност от 295,68 лева и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване на стойност от 860,53 лева. Установява се
също, че през процесния период фирма за дялово разпределение „Бруната“
ООД редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално
потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по
компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
доплащане в размер на 71,57 лева, която следва да бъде прибавена към общия
размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както
и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от
отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните
изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през процесния
13
период е функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият топломер в
абонатната станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни
метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в
производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 2657,25 лева, за чието
заплащане следва да отговаря ответникът АНН. ИВ. Д..
От ответника АНН. ИВ. Д. се претендира сума в по-малък размер, а
именно 1939,24 лева, поради което и предявеният иск за главница за
доставена и потребена топлинна енергия против АНН. ИВ. Д. се явява
доказан до пълния предявен размер и следва да бъде уважен, като в полза на
ищеца се присъди и законна лихва върху горепосочената сума, считано от
06.08.2021 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 311,15 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2018 г. – 12.11.2020 г., върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в
гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на “Т.С.” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
14
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в
чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 1939,24 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.07.2018 г. до 12.11.2020 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2018 г. –
12.11.2020 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в
гражданското производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи
лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът
определя в размер на 425,59 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
използване на лихвен калкулатор на НАП/.
От ответника АНН. ИВ. Д. се претендира сума в по-малък размер, а
именно 311,15 лева, поради което и предявеният иск за лихва за забава върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия, се явява доказан до
пълния предявен размер.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения
за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2018 г. – 12.11.2020 г. и за размер от 311,15 лева и
следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 26,42 лева за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г.,
съдът намира следното:
15
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. По делото се
установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в уговорените срокове
е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна енергия в сградата –
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което и
претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение за периода
01.10.2017 г. – 30.04.2019 г. се явява основателна, като от страна на ответника
не са наведени възражения относно размера на претендираната сума за
извършената услуга дялово разпределение, поради което, съдът намира, че за
извършената услуга през процесния период се дължи възнаграждение в
размер на 35,23 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на
представения и приобщен към материалите Договор рег. Индекс У №
94/01.11.2007 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между Т.С. ЕАД
и Бруната ООД, и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на
дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
От ответника АНН. ИВ. Д. се претендира сума в по-малък размер, а
именно 26,42 лева, поради което претенцията за главница за цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г. е основателна и
доказана за пълния предявен размер и следва да бъде уважена.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения
за извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 5,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение за периода 01.12.2017 г. – 12.11.2020 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
16
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат, както ищеца, така и ответниците.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както
следва: 1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер
на 240,01 лева; 2/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата,
изслушана и приета в производството съдебно-техническа експертиза в
размер на 250 лева; 3/ за заплатен депозит за назначен на ответника АНН. ИВ.
Д. особен представител в размер на 200 лева. От ищеца се претендират и
разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП
вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото
исково производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът АНН. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр. София, **********,
вх. Б, ет. 4, ап. 29, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Т.С.
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
**********, сумата от 592,51 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 46291/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав.
От името на ответника АНН. ИВ. Д., ЕГН ********** не е направено
искане за присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. №
46291/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, поради което и такива не
следва да му се присъждат в производството.
От името на ответника Н. ИВ. Д., ЕГН ********** не е направено
искане за присъждане на разноски в исковото производство по гр.д. №
46291/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, поради което и такива не
17
следва да му се присъждат в производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА АНН. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр. София,
**********, вх. Б, ет. 4, ап. 29 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София,**********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), сумата от 1939,24 лева, представляваща
главница за доставена и потребена топлинна енергия до топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 29, находящ се в гр. София, **********, вх. Б,
абонатен № 318624, за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 06.08.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА АНН. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр. София,
**********, вх. Б, ет. 4, ап. 29 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София,**********, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 311,15 лева, представляваща лихва за
забава за периода 15.09.2018 г. – 12.11.2020 г., дължима върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА АНН. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр. София,
**********, вх. Б, ет. 4, ап. 29 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София,**********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), сумата от 26,42 лева, представляваща главница
за цена на услугата дялово разпределение, за имот, представляващ
апартамент № 29, находящ се в гр. София, **********, вх. Б, абонатен №
318624, за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 06.08.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на Т.С. ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,********** против АНН. ИВ. Д.,
ЕГН **********, с адрес: в гр. София, **********, вх. Б, ет. 4, ап. 29
осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на АНН.
ИВ. Д., ЕГН ********** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ********** сумата от
18
5,69 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.12.2017 г. –
12.11.2020 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на Т.С. ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,********** против Н. ИВ. Д.,
ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ж.к. Люлин – 6, бл. 636, вх. А, ет. 4, ап.
11, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД, за осъждането на Н. ИВ. Д., ЕГН ********** да заплати в полза
на Т.С. ЕАД, ЕИК **********, суми, както следва: 1/ сумата от 646,41 лева,
представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия до
топлоснабден имот, представляващ апартамент № 29, находящ се в гр. София,
**********, вх. Б, абонатен № 318624, за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019
г.; 2/ сумата от 103,72 лева, представляваща лихва за забава за периода
15.09.2018 г. – 12.11.2020 г., дължима върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 8,81 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, апартамент № 29,
находящ се в гр. София, **********, вх. Б, абонатен № 318624, за периода
01.10.2017 г. – 30.04.2019 г.; 4/ сумата от 1,90 лева, представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва за периода 01.12.2017 г. – 12.11.2020 г.,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА АНН. ИВ. Д., ЕГН **********, с адрес: в гр. София,
**********, вх. Б, ет. 4, ап. 29 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София,**********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 592,51 лева, представляваща разноски
в исковото производство по гр.д. № 46291/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Бруната” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19
20