Р Е
Ш Е Н
И Е №1158
гр.Сливен, 12.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 1814 по
описа за
Предмет на разглеждане са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване отрицателни установителни искове за
установяване недължимост на сума, представляваща стойност на предоставени ВиК
услуги за определен период от време с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и иск
за установяване недължимост на сума, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение – с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, поради погасяване на вземанията, поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на М. Й., който е баща и на тримата, починал на 31.12.2013г. При
извършена проверка и смяна на партидата били уведомени, има натрупани
задължения на името на общия им наследодател М. Й. за периода 01.09.2009г. -
30.04.2012г., за сумата в размер на 1729,31лв., представляваща главница за
ползвана питейна вода и начислена мораторна лихва до 16.01.2018г. в размер на
1149,88лв. Задължението на общия ни наследодател е текущо и за него няма
образувано гражданско дело.
Оспорват изцяло вземането на ответника за периода 01.09.2009г. -
30.04.2012г,, както и начислената лихва. Твърдят, че тези задължения били погасени по давност на
основание чл.111 б.”в” ЗЗД.
Иска от съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответното дружество, че ищците, като наследници
на Марин Й. не дължат горните суми.
Претендират се деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. С него се
прави признание на исковете. Сочи се, че ответното дружество не е предприемало
никакви действия по принудително събиране на задължението на ищците и в този
смисъл не е дало повод за завеждане на исковете.
Твърди, че в действителност
задължението на ищците е съществувало, тъй като не е изпълнено, а
прогласяването на изтекла в тяхна полза погасителна давност погасявало правото
на ответното дружество да предяви правата си по съдебен ред. Сочи се още, че
ответното дружество било в правото си да води задълженията за посочените
периоди по партидата на потребителя, тъй като последния би могъл сам да заплати задължението си и да се стигне
до хипотезата на чл. 118 ЗЗД. Доколкото с поведението си ответника не
е дало повод за предявяване на настоящите искове, то се претендират разноски
съгл.чл.78, ал.2 ГПК
В съдебно заседание, с депозирано
писмено становище, процесуалния представител на ищците заявява, че поддържа
исковата молба като допустима и основателна.
Представителят на ответното
дружество сочи, че поддържа направеното признание на исковете като основателно,
но сочи, че счита исковата претенция на ищците за недопустима, като излага
подробни съображения.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от приложените по делото писмени доказателства
се установява, че ищците са наследници на своя баща М. Й., починал на
31.12.2013 год., на чието име има открита партида в ответното дружество за
доставка за питейна вода на имот в с. Младово, ул „Л. Каравелов” №4. От справка
– състояние фактури по партидата на наследодателя на ищците се установява също,
че последния има задължения в ответното дружество за периода 01.09.2009г. до
30.04.2012г. възлизащи на вразмер на 1729.31 лева главница и 1149.88лева –
лихва за цитирания период. С оглед приемането на наследството като съвкупност
от права и задължения, то след смъртта на наследодателя на ищците, те, като
негови правоприемници, наследяват и неговите задължения и в частност вземанията
на ответното дружество.
Исковата молба е депозирана в съда на 25.04.2018 г.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените отрицателни установителни искове за
установяване недължимост на парични суми, формирани в резултат на изпълнение на
договорни задължения, а именно доставка, респ. консумация на питейна вода и
други ВиК услуги и неплащането им в срок са допустими. Досежно изразеното в открито съдебно заседание становище
относно недопустимостта на иска, съдът счита, че такова страната е следвала да
направи с отговора на исковата молба, съгласно разпоредбата на чл. 131 от ГПК и
в депозирания такъв е посочено, че искът се счита за допустим.
Съдът счита предявените искови претенции за
допустими по следните съображения: Искът по чл.124, ал.1 ГПК може да бъде
предявен за установяване съществуването или – както в случая – несъществуването
на едно право, когато ищецът има интерес от това. С предявените искове не се
цели единствено отричане на материалното право на вземане. Възражението за
изтекла погасителна давност е от категорията на правопогасяващите възражения,
чиито ефект е да парират притезанието, което насрещната страна претендира.
Когато съдът уважи предявено възражение за давност, притезанието бива отречено
с влязло в сила решение, макар самото материално право да не се погасява с
оглед чл.118 ЗЗД. Същевременно всяко право, което може да
бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск (в този смисъл Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/отм/).
Редът, по който длъжникът се защитава, зависи от неговия собствен избор. По
аргумент от мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГК на
ВКС, диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че
участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да
търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от
конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез
които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В този смисъл длъжникът
по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен ред
чрез осъдителен иск или по реда на заповедното производство, за да реализира
своята защита чрез възражението си за давност. Не съществува законова пречка
длъжникът да поеме инициативата в процеса, като предяви отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, позовавайки се на изтеклия давностен
срок по отношение на вземането, като по този начин препятства възможността на
ищеца да го претендира в бъдеще. В този случай предмет на отрицателния
установителен иск не е установяване липсата на материално право изобщо, а
липсата на притезание, насочено срещу длъжника-ищец.
С оглед гореизложеното, предмет на отрицателния
установителен иск, когато същият се основава на твърдения за изтекъл давностен
срок, е да се признае от съда за установено, че ищецът не дължи, т.е. че липсва
валидно притезание, насочено срещу него и поради това и исковите претенци
внастоящото производство се явяват предявени от лица, разполагащи с правен
интерес да искат установяване със сила на пресъдено нещо недължимост на вземане
на ответника, поради погасяването му по давност.
Разгледани по същество исковите
претенции се явяват и основателни.
При така предявен отрицателен
установителен иск ответникът носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и
съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или
погасяващи това право. Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ
претендираното от него вземане, едва след което ищеца да установи възраженията си за неговата недължимост.
В конкретния казус следва да се установи
по несъмнен начин обстоятелството, че наследодателят на ищците е бил потребител
на ВиК услуги, предоставяни от ответника и че в недвижимия имот находящ се в с.Младово
през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и
стойност. Тези обстоятелства не са спорни между страните. Ищците са се позовали
единствено на изтекла погасителна давност на задълженията за главница и лихви в
процесния период. Съдът не е разпределил доказателствена текежест, тъй като
между страните по тези обстоятелства не съществува спор, напротив ответникът е
признал предявените искове като основателни. Що се касае до претенцията за
лихва и претендирания период – към 16.01.2018 год., то съдът счита, че искането
в претендирания размер е основателно, но обхваща периода 01.09.2009 год.- 30.04.2012
год., с оглед и представената справка състояние – фактури.
Вземанията на ответното дружество за доставяне на
питейна вода са вземания по периодични плащания - за заплащане стойността на
доставена питейна вода и други ВиК услуги, което задължение възниква ежемесечно
за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно
разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност
/ ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/.
Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг.
чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор “ВиК” Сливен/.
Исковата молба е депозирана на 25.04.2018г.
Следователно до този момент, имайки предвид тригодишния давностен срок, задължението
на ищците към ответника за стойност на доставена питейна вода за периода от 01.09.2009
г. до 30.04.2012 г., съобразно представената справка сметка –фактура, възлизащо
на сумата от 1729.31 лева е погасено по давност.
Акцесорното задължение за мораторна лихва в размер на 1149,88
лева, но начислена не към 16.01.2018 год, както е посочено в исковата молба, .
/в писмото от "ВиК Сливен" е посочена дори дата 16.01.2017 год./, а към
30.04.2012 г., съобразно изчисленията в представената справка сметка-фактури също
е погасено по давност на основание чл.111, б.”в” ЗЗД.
Ответното дружество е признало исковете като
основателни и не е навело доводи и не е ангажирало доказателства, относно спиране
или прекъсване на давността.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че предявените
претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер Досежно възлагането на
разноските съдът счита, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.
78, ал.2 от ГПК, тъй като са налице и двете кумулативно предвидени в цитираната
разпоредба предпоставки: от една страна ответникът е направил ппризнание на
исковете и то още с отговора на исковата молба, а от друга страна ответното
дружество не е дало повод за предявяване на исковите претенции и това е така,
тъй като по делото не се събраха доказателства, че вземанията на ответното
дружество са претендирани съдебно, не се събраха доказателства дори, че са
претендирани извънсъдебно. Обстоятелството, че партидата на наследодателя на
ищците не е заличена и ответникът не е отписал това свое вземане и тя се води
на името на наследодателя на ищците, не е неправомерно действие, което изправя
длъжника пред необходимостта да се защити чрез иск. /в този смисъл Определение
–95/22.02.2018 год. на ВКС по ч.гр.дело № 510/2018 год., докладчик
Б.Белазелков/.
Ето защо съдът счита, че ищците следва да заплатят на
ответното дружество претендираните деловодни разноски в размер на 360.00 лева.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че А.М.Й.
с ЕГН **********, Н.М.Й. с ЕГН **********
и И.М.М. с ЕГН ********** ***, като наследници на М. М.Й. с ЕГН **********,
починал на 31.12.2003 год. НЕ ДЪЛЖАТ
на “Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД гр.Сливен, ул.”Шести септември” №
27, ЕИК: *********, представлявано от управителя Севдалин Рашев сума в размер на 1729.31 лева /хиляда седемстотин двадесет и девет лева и 31 ст./ - главница
за доставени ВиК услуги за периода 01.09.2009 г. до 30.04.2012 г. на обект,
находящ се в с. Младово, общ. Сливен, ул. „Любен Каравелов” №4, както и сума в размер на 1149.88 лева /хиляда
сто четиридесет и девет лева и 88 ст./, обезщетение за забавено изпълнение
на парично задължение в размер на законната лихва, начислена за периода
01.09.2009 год- 30.04.2012 год.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, А.М.Й.
с ЕГН **********, Н.М.Й. с ЕГН **********
и И.М.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на “Водоснабдяване и
канализация-Сливен” ООД гр.Сливен, ул.”Шести септември” № 27, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Севдалин Рашев, деловодни разноски в размер на
360.00 лева.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: